Защо източно европейците излизаме високо в класациите за нездравословни навици?

4) Спортна инфраструктура, или по-скоро липсата ѝ. Огромна липса, която сега да почнем да строим, след 20г. може и да наваксаме. Ама надали. По същия начин с промяната в мисленето относно спортуване, хранене и посещение на лекар - особено последното. Проблемът отново е липсата на пари и лошото им управление.

Действително през 90-те години масовият спорт в България рязко западна, това масово създаване на спортни навици. Разтуриха се съоръжения, спряха да се провеждат мероприятия. Спомням си, че малко преди моето време (имах роднини, малко по-големи от мен) имаше спортове в Пионерския дом, дом за работа с деца имаше, разни ТНТМ (не помня какво точно беше съкращението, но и там спортуваха и се състезаваха), ходеха на състезания между училищата, една близка се сещаме че бяха ходили и в някакво предаване целият им клас, а дали не беше и цялото училище. После изведнъж спряха тези неща, по мое време в моето училище не помня да е имало нещо повече от часа по физкултура, който не беше задължителен.  Но пък се появиха курсове по английски, нещо като информатика за деца...

Не знам защо, но спрях свинското от около 6 месеца. Просто не ми се яде това.

Решиш ли да спортуваш може да минаеш и без инфраструктура.
В Барселона тичат на всякъде, дори  из кварталните улички, не както е прието тук в парка.
Пълни хора наистина не видях.
Друго което ми направи голямо впечатление беше че жените не се гримират. Правят го едвам забележимо. За "тунинговане" пък абсурд.

Правя винаги паралел с Германия. Казвам масовият случай, а не изключенията. Естествено, че и тук има алкохолици, мързели и хора с наднормено тегло.
Тук събота и неделя хората ходят да карат километри колело, ски, преходи в планината, туристически обиколки. В България събота ходим на мол, неделя се събираме да ядем и пием. Имаме много малко колоездачни маршрути. Дори ежедневно е трудно да се движиш с колело. Нямаме нито условията, нито инфраструктурата да се се качиш с колелото във Варна, да слезеш в Плевен и да посетиш там някакъв хубав маршрут. Ако решиш да го правиш ще ти трябват поне два дни предвид нашите влакове.
Тук хората имат навика вечер да правят една разходка задължително. Неработещите обикновено се разхождат и всеки ден на обяд след хранене. Ние вечер купуваме готова храна (често) и викаме комшията да се черпим.
За обяд на работа обикновено се носи домашна храна. В България често - кебапче от топлата витрина на Била, закуски.
Германеца смята, че всеки който е с наднормено тегло е недисциплиниран, яде много, спортува малко. Българинът има поговорка “Под голям камък голяма риба се крие” и докато го казва се смее и се потупва по търбуха.
Германците се напиват с бира, българинът се гордее, че изтрезнява с бира. Да се пие всяка вечер по 50-100 гр ракия и после 1-2 литра пластмасова бира е нещо нормално, а всъщност е битов алкохолизъм.
Тук ежедневно срещам хора, които бягат - млади, стари, всякакви. Научени са да бягат за спорт. Аз като бях дете в нашия панелен блок от 4 входа имаше само един!!!  съсед, който бягаше за здраве и всички му се смееха, че е въртоглав.
Децата тук имат спорт - със съблекални, обикновено по 2 часа един след друг, истинско спортуване с волейбол, баскетбол, игри, някъде и плуване. В България ги караха да се преобличат в стаята, а спортът беше нещо като сутрешна гимнастика. Често правеха “спорт” по дънки и якета. Едва от няколко години в България има спортни уреди и е много радостно, че почти винаги са пълни с млади хора.

Разбира се, че в горното има преувеличение, но за мен в България все още няма традиции за здравословно хранене и начин на живот. Образованието не учи на това. Средата не позволява това. Един от първите въпроси, които новопристигналите майки задават в Германия е “Има ли детска кухня?” Няма. На никоя германка няма да ѝ дойде на ума, че някой може да сготви на бебето ѝ. Даже не знам изобщо дали готвят отделно на децата. Това не значи, че не бухат макарони и картофи, но поне от малки имат някаква традиция за домашната храна и всеки си ходи с кутийките, вечер си прави разходката, а спортът е задължителен.

То че ядат хората и не спортуват ясно, но някой интересува ли се защо става така или ще продължим да го приемаме за даденост под популярния девиз тука е така?