Здравейте,
Със съпруга ми сме женени от десет години и винаги сме живяли под наем в едно и също жилище. От години искам да купим свое жилище, имаме стабилни доходи, две деца на 9г. Но той е ужасно пасивен по този въпрос. В последните три години твърди уж, че и той иска, но изобщо не се включва с мен в търсенето- не гледа обяви, не се обажда за огледи, идва с мен на огледи, но и за това понякога трябва да настоявам. Освен това като стигнем до следваща стъпка, например до втори оглед или преговори, имам чувството, че прави всичко, за са не се случат нещата. Винаги намира недостатък - или е много скъпо или тясно, или има блок пред прозореца или е коптор… изморих се вече. Всички разговори, че трябва да се спрем на компромиси, които да направим, да включим повече квартали , са проведени. Компромисите и кварталите ги предлагам аз, той само отхвърля. Опитвам се да говоря с него, ако има притеснения да ги обсъдим… винаги отрича и обещава да се активизира, после нищо.. когато започна да се ядосвам, просто мълчи и нищо не казва… Вече тотално се изчерпах, наистина не знам как да го убедя. Ако някой е преборил такъв проблем, помагайте. Знам, че мъжете се плашат от големи кредити, но при нас наистина няма основание.
Със съпруга ми сме женени от десет години и винаги сме живяли под наем в едно и също жилище. От години искам да купим свое жилище, имаме стабилни доходи, две деца на 9г. Но той е ужасно пасивен по този въпрос. В последните три години твърди уж, че и той иска, но изобщо не се включва с мен в търсенето- не гледа обяви, не се обажда за огледи, идва с мен на огледи, но и за това понякога трябва да настоявам. Освен това като стигнем до следваща стъпка, например до втори оглед или преговори, имам чувството, че прави всичко, за са не се случат нещата. Винаги намира недостатък - или е много скъпо или тясно, или има блок пред прозореца или е коптор… изморих се вече. Всички разговори, че трябва да се спрем на компромиси, които да направим, да включим повече квартали , са проведени. Компромисите и кварталите ги предлагам аз, той само отхвърля. Опитвам се да говоря с него, ако има притеснения да ги обсъдим… винаги отрича и обещава да се активизира, после нищо.. когато започна да се ядосвам, просто мълчи и нищо не казва… Вече тотално се изчерпах, наистина не знам как да го убедя. Ако някой е преборил такъв проблем, помагайте. Знам, че мъжете се плашат от големи кредити, но при нас наистина няма основание.
Моя мъж все намира косури и е убеден, че се е минал. За това хич не се и впечатлявам. Ако съм убедена, че е правилна и градивна целта ми - много не му искам одобрението и инициативите. Важното е да не е пълна контра. После ако мрънка за косури не се впечатлявам много 
