Как да убедя мъжа ми да си купим жилище?

  • 6 570
  • 173
  •   1
Отговори
  • Мнения: 253
Здравейте,
Със съпруга ми сме женени от десет години и винаги сме живяли под наем в едно и също жилище. От години искам да купим свое жилище, имаме стабилни доходи, две деца на 9г. Но той е ужасно пасивен по този въпрос. В последните три години твърди уж, че и той иска, но изобщо не се включва с мен в търсенето- не гледа обяви, не се обажда за огледи,  идва с мен на огледи, но и за това понякога трябва да настоявам. Освен това като стигнем до следваща стъпка, например до втори оглед или преговори, имам чувството, че прави всичко, за са не се случат нещата. Винаги намира недостатък - или е много скъпо или тясно, или има блок пред прозореца или е коптор… изморих се вече. Всички разговори, че трябва да се спрем на компромиси, които да направим, да включим повече квартали , са проведени. Компромисите и кварталите ги предлагам аз, той само отхвърля. Опитвам се да говоря с него, ако има притеснения да ги обсъдим… винаги отрича и обещава да се активизира, после нищо.. когато започна да се ядосвам, просто мълчи и нищо не казва… Вече тотално се изчерпах, наистина не знам как да го убедя. Ако някой е преборил такъв проблем, помагайте. Знам, че мъжете се плашат от големи кредити, но при нас наистина няма основание.

# 1
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 232
Не можеш ли да купиш сама?

# 2
  • Мнения: 253
Женени сме, това ще е семейна собственост. Ще трябва да изтегля кредит, за него също ще искат подписа на мъжа ми. Разбира се, че ако тръгна да търся варианти сама да реша въпроса, ще намеря, но все пак сме семейство и искам да се разберем.

# 3
  • Мнения: 5 691
Е каква рецепта очакваш?
Всичко друго между вас наред ли е?
Възможно ли е той да вижда проблеми във връзката и това да го спира за дългосрочно обвързване с кредит

# 4
  • Мнения: 11 390
Няма да го промените - вероятно е нерешителен и го е страх да не се мине! Случил е с вас и това е достатъчно.
При приемливо жилище не показвайте колебания, кажете, че сте се "влюбила" в жилището и това е вашето място. Ако окаже отпор правите скандал за пасивността му, давате срок от месец да намери друго и ако не намери вече ще е каквото вие изберете.

Понякога за доброто на семейството се налага единия да се наложи. Simple Smile Моя мъж все намира косури и е убеден, че се е минал. За това хич не се и впечатлявам. Ако съм убедена, че е правилна и градивна целта ми - много не му искам одобрението и инициативите. Важното е да не е пълна контра. После ако мрънка за косури не се впечатлявам много Simple Smile

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 3 593
Да не би да има някакви травматични преживявания с кредити от миналото или детството си, въпросният? Иначе както казват, кредитът "сплотява" повече  и от брака. Може ли нещо в тази посока да го притеснява?

# 6
  • Мнения: 6 659
Че то за десет години под наем сте щели да сте го изплатили вече. Я сметни колко пари на вятъра са това. Ужас. Изобщо не е трябвало да се съгласяваш да живеете под наем, пък камо ли и деца да раждаш без уреден жилищен въпрос. Не го ли говорихте това тогава?

Единствения съвет, който се сещам е да купите жилището, в което живеете под наем и да ви се приспадне платения вече наем от цената.

# 7
  • Мнения: 1 553
Обяснявате му, че за тези 10г, които сте по квартири, вече щяхте да се преполовили ипотека та. Натъртвате, че единственото, което се променя е, че след Х време ще сте собственици, а не наематели. Пак ще плащате, само, че накрая ще е ваше-демек за децата. Влачите го по огледи, моя мъж след толкова мрънкане за лихви и прочие, накрая сам хареса нашия апартамент и сега е много доволен. Даже казва, че ако ме бил послушал преди, сега нямаше да го плащаме на тези цени Simple Smile Идеята е ваша, но трябва да узрее в неговата глава Simple Smile

# 8
  • Мнения: 253
Кредити не е изплащал. Наистина мрази да дължи пари, предпочита да са собствени, на за покупка на жилище нямаме възможност да осигурим.
А за това, че може да не вижда перспектива в  брака ни… аз също съм поставяла въпроса пред него, най-вече защото ако той има такъв проблем, няма за какво да си губим времето. Ами винаги отговаря твърдо, че няма колебания за отношенията ни.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 3 593
Единствения съвет, който се сещам е да купите жилището, в което живеете под наем и да ви се приспадне платения вече наем от цената.
Никой наемодател няма да е навит на това.

За такава голяма покупка трудно става без кредити, дайте му повече позитивни примери в тази посока. Сигурно имате познати, които и предсрочно са погасили ипотеки. Да поговори с тях не ли вариант?

# 10
  • Мнения: 253
Кредити не е изплащал. Наистина мрази да дължи пари, предпочита да са собствени, на за покупка на жилище нямаме възможност да осигурим.
А за това, че може да не вижда перспектива в  брака ни… аз също съм поставяла въпроса пред него, най-вече защото ако той има такъв проблем, няма за какво да си губим времето. Ами винаги отговаря твърдо, че няма колебания за отношенията ни.
.

Обнадеждихте ме Simple Smile Благодаря! И аз мисля, че търпение трябва, но след толкова време, търпението свършва и ме налягат черни мисли

# 11
  • Мнения: 6 659
Имам позната, която точно така са направили. Може би е било късмет. Ама е реален случай. Нищо не пречи да питат, поне няма да се местят дори и да не им приспаднат платените наеми, ам апак ще си спестят сума ти главоболия и нерви.

# 12
  • Мнения: 253
Да купим жилището в което живеем, не е вариант. Не се продава и едва ли скоро собствениците ще тръгнат в тази посока. За токова много години, се познаваме с тях добре и сме наясно на намеренията им.

# 13
  • Мнения: 18 589
Ако съпругът ви просто е по-инертен и неинициативен, явно на вас ще падне тежестта по обикалянето, търсенето, договарянето и т.н.
Но ако той има някакви други съображения да бъде контра, най-добре да намерите начин да ги обсъдите.

пп - нищо не ви пречи на 1-2 години регулярно да питате собствениците дали са съгласни да го продадат на вас. Имам наематели, които правят така - питат на 2 години, аз преди виках оценители, сега директно сама правя сметката, казвам им, те преценяват, че не могат да го купят и продължаваме напред.

# 14
  • Мнения: 2 903
Като станете пенсионери ще ви е трудно да изплащате квартира , по- добре да си вземете нещо .

# 15
  • Мнения: 2 811
Ох,как може да не иска да си купите жилище ,един ден какво ще оставите на децата си бе хора или и те като вас да живеят по квартири . Не ви нападам изобщо даже ,защото и ние сме под наем в момента ,само че и двамата с моя мъж искаме да си купим дом ,но пък нямаме пари за това . Имаме син и в момента само мъжа ми работи и трудно спестяваме пари ,в момента всички пари ходят за сметки и по детето . Обмисляме и кредит да вземем за да купим жилеще ,а вие имате парите пък мъжа ти не иска да си купи дом,това не знам как да го разбирам,може би го е страх от нещо ,рязбери от какво. Както са ви написали преди мен,за тези 10 години щяхте вместо да плащате наем да погасявате кредита ,но да знаете ,че накрая този дом остава ваш

# 16
  • Мнения: 341
Аз по-скоро мисля, че е инертен тип - пуска се по течението и гледа много много да не излиза от зоната си на комфорт. Както ти казаха - настъпи го повече и си наложи мнението просто - жилището като концепция винаги е добра инвестиция, така че подозирам, че след време ще ти каже, че си била права.

# 17
  • Мнения: 186
Имаше една история за семейство, в което жената след десетки години разбрала, че апартамента, в който са под наем е собственост на мъжът и...Но сега сериозно:
Аз също имам супер пасивен мъж и често (почти винаги) аз съм двигателя за тези стъпки, но като говоря, аргументирам се, поемам отговорност - не съм получавала такъв отпор досега.
При вас децата са пораснали, сигурно и двамата работите и имате стабилни доходи. Направи план, с цифри, с години и поискай разговор с него. Прецени кога е крайният срок за теглене на кредит (според годините ви) и сложи картите на масата. Дай си срок, в който това да се случи и го постави пред мъжа ти.
И прецени за себе си кое ти е по-важно и с кое си готова да направиш компромис. Има хора, които цял живот живеят на квартира...В момента е такъв пик на цените, че едно ново жилище би погълнало доста пари и време. Само като се замисля колко "наема" съм изхарчила в ремонти, защото е мое...
И не е драма , че няма да оставиш нищо на децата си - това повечето пъти  е стимул за растеж.

# 18
  • Мнения: 41 165
... вие имате парите пък мъжа ти не иска да си купи дом,това не знам как да го разбирам,може би го е страх от нещо ,рязбери от какво. Както са ви написали преди мен,за тези 10 години щяхте вместо да плащате наем да погасявате кредита ,но да знаете ,че накрая този дом остава ваш

Разбира се, че не му харесва. Сега си живее спокойно и имате финансов буфер за непредвидени случаи. Ако купите апартамент после ще трябва да правите ремонт и да се занимавате с майстори и всичко това ще падне на негов гръб. А после и мебели, обзавеждане... И за награда ще останете без финансов буфер и ще се ограничавате евентуално...

# 19
  • Мнения: 2 811
Не знам,може би всички сме с различен мироглед за живота. Аз примерно говоря лично за себе си и не козвам,че това е правилно и за останалите . Аз лично не бих живяла спокойно с мисълта,че един ден сина ми няма има собствен дом , а трябва да плаща наем,вместо парите да ги инвестира в нещо друго ,такаче за мен е редно децата ни да са осигорени . Ако родителите на мъжа ми примерно бяха осигорили дом за него,сега ние щяхме да инвестираме парите си в нещо друго и нямаше да се лишаваме от много неща за да съберем пари за дом . Това е една последователност просто ,но не всеки мисли така явно . Моите родители примерно с много труд купиха къща ,в която в момента живее брат ми с неговото семейство ,пак ще подчертая ,че това е лично моя гледна точка и не се опитвам да насадя мнението си и на останалите

# 20
  • Мнения: 4 547
А защо се очаква само от родителите на мъжа да осигурят младото семейство? Твоите родители защо само за брат ти са се погрижили?

# 21
  • Мнения: 2 811
Знаех си ,че ще има коментари от този тип. Моите родители не са милионери а ние сме 4 деца ,няма как да купят 4 къщи нали така,този дом , в който живее брат ми е родната ни къща с след като момичетаа сме сме омъжили и сме при мъжете си мисля,че е логично къщата да остане за момчето ,поне в нашия край така се прави ,но това не значи ,че ако искам да се прибера на село някой ще ми каже ,,стой,не може да влизаш" такива коментари са излишни в случая . А относно мъжа ми той е единствено дете и на него дом не му е оставен. И в предишния коментар не казвам,че  трябва да осигорят цладото семейство както се изразявате ,а че трябва да се погрижат за детето си макар то да е момиче. Чичи ми има 2 момичета и все пак е осигорил дом за тях . Тук аз говоря ,че момиче или момче то трябва да е осигорено

# 22
  • Мнения: 41 165
А и ако не възнамерявате да се споминете преждевременно за удобство на сина ви, апартаментът ще отиде за наследство чак на внуците. Е, може и на сина, ама чак в достопочтената възраст от 60 годи и повече.  Та аргументът за сина не е много на място. По-полезно за сина ви може да бъде да му финансирате образованието в топ университет например. Може и за това да мисли съпругът.

П.П. И мъжът ви ли е от село? Ако не е, може това да обясни несподелянето на мотивацията за покупката в този точно аспект.

Последна редакция: ср, 20 мар 2024, 17:05 от Черна станция

# 23
  • Мнения: 94
Не знам,може би всички сме с различен мироглед за живота. Аз примерно говоря лично за себе си и не козвам,че това е правилно и за останалите . Аз лично не бих живяла спокойно с мисълта,че един ден сина ми няма има собствен дом , а трябва да плаща наем,вместо парите да ги инвестира в нещо друго ,такаче за мен е редно децата ни да са осигорени . Ако родителите на мъжа ми примерно бяха осигорили дом за него,сега ние щяхме да инвестираме парите си в нещо друго и нямаше да се лишаваме от много неща за да съберем пари за дом . Това е една последователност просто ,но не всеки мисли така явно . Моите родители примерно с много труд купиха къща ,в която в момента живее брат ми с неговото семейство ,пак ще подчертая ,че това е лично моя гледна точка и не се опитвам да насадя мнението си и на останалите

Чакай малко - за да има синът ви собствен дом от вас, вие трябва да закупите 2 жилища.
Или искаш да му осигурите жилище на 60г+? Все пак сигурно всички се надявате/планирате да живеете дълги години.

# 24
  • Мнения: 3 401
А защо се очаква само от родителите на мъжа да осигурят младото семейство? Твоите родители защо само за брат ти са се погрижили?

Все още има родители, които делят децата си по пол (на принципа, дъщерята някой ще я "вземе", а сина трябва да е подсигурен с жилище като се зажени). От там идва и много често омразата между брат и сестра.

# 25
  • Мнения: 934
Няма две мнения по въпроса, за едно дете най-добре и жилище и образование.
Тъпото на наема е, че изхвърляш едни пари на вятъра. Защото разликата във вноската за ипотека и наем не е толкова висока.

# 26
  • Мнения: 2 811
Ох,няма да изпадам в обяснения явно не говорим на един език ,нито пък икам да се заяждам с някой ,просто исказвам мнение и как за мен е редно . Почват да се разтачат локуми на 60 години и не знам какво още ,не е ли варианнт къщата да е на 2 етажа примерно и на единия етаж да е детето на другия нъзрастните ,стига да искаш,всичко може , не търсете под вола теле,ако за вас е ок да не оставите дом на детето си аз съм ок с това ,всеки решава какво да направи за децата си и икакво не . А относно университета мисля,че това се подразбира , и че учението на детето не се слага пред това да купиш дом . Това да изучиш детето си няма общо с къщата и това то да не живее под наем и за стотен път ще кажа ,не ме нападайте аз изказвам мнение ,това което за мен е правилно за вас щом не е ,просто подминете

# 27
  • Мнения: 41 165
Мдам, явно различно мислим, защото и идеята за живот заедно с родителите не ни се връзва със семейно щастие. Снахата направо ще си умре от кеф от перспективата.

П.П. Не разбирай, че съм против идеята за жилище. Таман на обратно е, но не споделям аргументацията за покупката.  А да си имате свое жилище за живеене за мен е съвсем естествено и правилно като цел.

# 28
  • Мнения: 253
Моите наблюдения са, че внуците наследяват жилищата. Нашите родители винаги са живяли в домовете на родителите си, затова и ние ще наследим от тях, а не от бабите си. И точно затова искам да инвестираме в жилище. След известен брой години, ще можем да продадем наследството и да си купим жилище без кредит, но децата ще имат моя проблем/разход. Имаме доста приятели, които живеят в прекрасни апартаменти наследени от някой дядо и инвестират парите си в образование на децата… не виждам нищо лошо в това.

Последна редакция: ср, 20 мар 2024, 17:17 от Rossetti I

# 29
  • Мнения: 2 453
Е как да накараш човек да направи нещо, което не иска? Убеждаването не помага, явно трябва или да го заплашиш с нещо, или да го подкупиш с нещо.
Така поне е казал Макиавели, но принципът си важи за всичко.
Ти си знаеш от какво се плаши или с какво се подкупва.

Между другото, и аз на негово място не бих купувал сега - че то да живееш под наем е по-евтино. Особено ако като дългогодишни наематели на едно място сте на добър наем. За да купите трябва първа вноска 10-20% от цената, разходи по брокери и нотариуси, после ремонти, местене, обзавеждане, и накрая всеки месец ипотечна вноска сигурно по-висока от наема. Но и по-изгодно да е, като не иска човека какво да го правиш - може да мисли да се мести на село като се пенсионира, не да стои в града. Не ви знам на колко години сте и откъде сте.

# 30
  • Мнения: 94
Да, тотално различно мислене. Децата изискват ужасно много и "осигурен" апартамент е за мен супер ниско в списъка. Simple Smile

По темата - говорете сериозно и направете реалистичен списък с минимум критерии, които съпругът иска апартаментът да покрива, както и "вето" критерии. Като харесате апартамент, няма за какво да се оплаква отново, след като сте обсъдили вече критериите.

# 31
  • Мнения: 5 903
Кредити не е изплащал. Наистина мрази да дължи пари, предпочита да са собствени, на за покупка на жилище нямаме възможност да осигурим.
А за това, че може да не вижда перспектива в  брака ни… аз също съм поставяла въпроса пред него, най-вече защото ако той има такъв проблем, няма за какво да си губим времето. Ами винаги отговаря твърдо, че няма колебания за отношенията ни.
След 10 години брак човек дори няма нужда да пита партньора си дали се чувства сигурен в брака. Вече си знаем и кътните зъби, само докато се погледнем и трябва да се усещаме. Може би просто мрази кредитите, цялата суматоха. Можеш да подготвиш документацията, той само да подписва. Съвсем нормално е хората да са различни. Някои не искат да излизат от зоната си на комфорт. На едно и също място сте живели толкова години, може да му е трудно.

# 32
  • София
  • Мнения: 35 163
Като си го знаете какво чакате? Напъвате малко повече и нещата стават.
Той може да е инертен, но и вие давате заден, не сте много по- инициативна.

# 33
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 232
Остава тогава само да му намериш идеалното жилище при което ще ахне и веднага ще се поиска да живее там. Жилищния фонд в голямата си част е далеч от такъв идеал, но няма нищо лошо човек да има критерии все пак.

# 34
  • София
  • Мнения: 19 262
Женени сме, това ще е семейна собственост. Ще трябва да изтегля кредит, за него също ще искат подписа на мъжа ми. Разбира се, че ако тръгна да търся варианти сама да реша въпроса, ще намеря, но все пак сме семейство и искам да се разберем.
Мисля, че може да се подпише документ за разделност, т.е. да не е СИО. Вие си го купувате и плащате, независимо че сте в брак. Мъжът на моя позната искал да направят такъв договор, за да купи собствено жилище (живеят в нейно), без тя да има каквато и да е връзка с неговия кредит.

# 35
  • Мнения: 2 453
Мисля, че може да се подпише документ за разделност, т.е. да не е СИО. Вие си го купувате и плащате, независимо че сте в брак. Мъжът на моя позната искал да направят такъв договор, за да купи собствено жилище (живеят в нейно), без тя да има каквато и да е връзка с неговия кредит.
Така е, да - може и сама да си купи жената, остава после да убеди и мъжа да се премести там. Примерно ако сега живеят в Младост пък тя купи в Люлин. Може да не иска пък човека, да си му харесва там, където е сега.

# 36
  • Мнения: 3 822
Кредит се взема от единият с 1 подпис. От опит го казвам. Не е нужно да влачите инертният в банката.
Ако искате жилището да е само ваше правите договор за разделност и всичко е наред.
Ако искате вие да плащате и да е е на двамата не сключвате такъв договор.
Очеизвадно се налага да действате сама.
Преценете вашите доходи за каква ипотека стигат.
Все още форумът не е успял да задвижи ничий ленив мъж .

# 37
  • Мнения: 253
Кредит се взема от единият с 1 подпис. От опит го казвам. Не е нужно да влачите инертният в банката.
Ако искате жилището да е само ваше правите договор за разделност и всичко е наред.
Ако искате вие да плащате и да е е на двамата не сключвате такъв договор.
Очеизвадно се налага да действате сама.
Преценете вашите доходи за каква ипотека стигат.
Все още форумът не е успял да задвижи ничий ленив мъж .
Хаха, благодаря за отговора Simple Smile Като нищо накрая сама ще действам.

# 38
  • Мнения: 4 547
Ради, не казвам че родителите трябва да осигурят четирите си деца. Моите виждания са, че децата не трябва да се делят. Или за всички или за никой. Страхотно е, ако родителите могат да подкрепят децата си, да им осигурят жилище (не собственото си), но не го разбирам като това да ти е целта на живота. Искам да живея за себе си, да се забавлявам, да обиколя света. Ако някой ден имам късмета да стана майка, смятам че живота ми няма да спре за мен и да превърна живота на детето си в по-важен от моя. (Много се надявам да не ми се промени мисленето предвид дългата ни борба). Да дадеш за добро образование, да създадеш среда на детето, да го научиш как да се справя с живота, за това съм с две ръце за и мисля че е задължително родителите да го осигурят на децата. Живот на две поколения в една къща, пък били те и на два самостоятелни етажа повечето млади девойки мисля че не го одобряват. Та няма да направиш услуга на сина си, ако му построиш етаж над твоя.

# 39
  • Мнения: 292
В същото положение бях, ама с обратен знак. Преди мноого години. Много съчувствам на мъжа ми как ме е изтърпял и колко нерви е потрошил да ме изкара от някаква такава инертност и най-вече плахост от влагането на огромни суми за такива покупки. Най-вече от този страх от загуба на финансовия буфер/както каза ЧС/. То не бяха с времето огледи, брокери, договори и отказване в последния момент от моя страна. Не знам какво търпение имаше да ме изтърпи и в крайна сметка да се наложи. Та, разбирам този страх от излизането от една измамна стабилност базираща се на инерцията. Много е трудно, ако на това се дължи, но не е невъзможно. Вече, ако има други негови си  причини, не знам.

# 40
  • Мнения: 253
Думата буфер и аз постоянно чувах в последните години. Все спестявахме, за да имаме буфер, неусетно спестяванията се стопиха от инфлацията и сега положението е по-лошо.

# 41
  • Мнения: 767
Знаех си ,че ще има коментари от този тип. Моите родители не са милионери а ние сме 4 деца ,няма как да купят 4 къщи нали така,този дом , в който живее брат ми е родната ни къща с след като момичетаа сме сме омъжили и сме при мъжете си мисля,че е логично къщата да остане за момчето ,поне в нашия край така се прави ,но това не значи ,че ако искам да се прибера на село някой ще ми каже ,,стой,не може да влизаш" такива коментари са излишни в случая . А относно мъжа ми той е единствено дете и на него дом не му е оставен. И в предишния коментар не казвам,че  трябва да осигорят цладото семейство както се изразявате ,а че трябва да се погрижат за детето си макар то да е момиче. Чичи ми има 2 момичета и все пак е осигорил дом за тях . Тук аз говоря ,че момиче или момче то трябва да е осигорено

 Пишете, че децата трябва да бъдат осигурени и че такова е мисленето ви, но те имат 2 деца. Покупката на 1 жилище, осигурява само едното дете, другото остава без нищо, все едно е изхвърлено на улицата. То не е подсигурено от родителите си и ще може да разчита само на себе си. Като няма как, хората трябва да преценят  добре колко деца са способни да отгледат еднакво, не да се размножат и после да говорят, че няма как за всички.

# 42
  • Melmak
  • Мнения: 3 110
Ради, когато децата са възпитани да чакат на готово от родителите си, е лошо. Човек трябва да има стимул да се развива. За мен къщите и апартаментите нямат тази стойност, както едно истински добро образование, което е ужасно скъпо. Не е въпроса да завърши там някакво висше, колкото да има диплома.

Имам такъв човек в семейството си, чака наследство, а сам в живота няма постижения. Защото знае, че е осигурен и няма за какво да се напъва. 40 годишен плужек. Не е за пример.


Относно авторката, баща ми някога не е казал на майка ми, че е платил апартамент на зелено. Тя е много страхлива и е щяла да му извади душата.

Съветвам те да намериш жилище, да уредиш кредита и да го завлечеш да подпише в банката. Иначе ще носи вода от 10 кладенеца, само и само да не направите крачка.

# 43
  • Мнения: 41 165
Да, сещам се за приказката за бедния, на когото трябва да се даде въдица, а не риба. И тук при ДВЕ деца не схващам идеята да им се остави ЕДНО жилище. Тоест отсега май гледат да прецакат едното (момичето?).  При това когато стигне до него жилището детето ще е пенсионер. А и за да прецакат другото ще трябва да правят машинации, защото по наследство не могат.
При две деца ,много по-добре да инвестират във въдици за двете (добро образование), пък те ще си куяпят много риба (жилища).

Но пак да кажа - това е коментар по мотивите им. Иначе идеята за свое жилище приветствам. Но там пак трябва да се смята, а не да се действа по идея.

П.П. И не искам да обиждам авторката, но в мненията и си личи селският манталитет. Но искам да и обърна внимание колко "прогимназии", строени с идеята за патриархално семейство от три поколения под един покрив стоят празни и запуснати, истински гробници за парите и амбициите на старото поколение, защото младото е я в града, я в чужбина.

Последна редакция: ср, 20 мар 2024, 19:21 от Черна станция

# 44
  • Мнения: 18 327
Може да се надява цените на жилищата да поспаднат. Зависи какво е чел.

# 45
  • Мнения: 1 448
Може би и той си чака наследството и не му се харчат пари. Може и да смята, че един ден децата ще решат да живеят в други градове или държави и като са далече не им трябва жилище там, където сте.
Но и аз мисля, че ако няма да има за двете деца, а само за едното, по-добре да няма изобщо. Освен ако всеки от вас няма да наследи по едно жилище от родителите ви един ден и да ги дадете на двете деца. Тогава има логика да си купувате жилище вие.

# 46
  • София
  • Мнения: 35 163
Може да се надява цените на жилищата да поспаднат. Зависи какво е чел.
Чакащите балона 15 година остаряха, други врътнаха по 5 имота.

# 47
  • Мнения: 18 327
А, така е, аз не казвам, че е правилно. Давам идея какво може да му е в ума.

# 48
  • Мнения: 3 401
Знаех си ,че ще има коментари от този тип. Моите родители не са милионери а ние сме 4 деца ,няма как да купят 4 къщи нали така,този дом , в който живее брат ми е родната ни къща с след като момичетаа сме сме омъжили и сме при мъжете си мисля,че е логично къщата да остане за момчето ,поне в нашия край така се прави ,но това не значи ,че ако искам да се прибера на село някой ще ми каже ,,стой,не може да влизаш" такива коментари са излишни в случая . А относно мъжа ми той е единствено дете и на него дом не му е оставен. И в предишния коментар не казвам,че  трябва да осигорят цладото семейство както се изразявате ,а че трябва да се погрижат за детето си макар то да е момиче. Чичи ми има 2 момичета и все пак е осигорил дом за тях . Тук аз говоря ,че момиче или момче то трябва да е осигорено

 Пишете, че децата трябва да бъдат осигурени и че такова е мисленето ви, но те имат 2 деца. Покупката на 1 жилище, осигурява само едното дете, другото остава без нищо, все едно е изхвърлено на улицата. То не е подсигурено от родителите си и ще може да разчита само на себе си. Като няма как, хората трябва да преценят  добре колко деца са способни да отгледат еднакво, не да се размножат и после да говорят, че няма как за всички.

То обикновено почва да се мисли в тази посока като остарееш и "осигуреното" дете не те поглежда, защото си си изпълнил дълга, а неосигуреното те оставя на произвола на съдбата, защото "както ти мене, така и аз тебе".
После децата са виновни...

# 49
  • Мнения: 6 659
Знаех си ,че ще има коментари от този тип. Моите родители не са милионери а ние сме 4 деца ,няма как да купят 4 къщи нали така,този дом , в който живее брат ми е родната ни къща с след като момичетаа сме сме омъжили и сме при мъжете си мисля,че е логично къщата да остане за момчето ,поне в нашия край така се прави ,но това не значи ,че ако искам да се прибера на село някой ще ми каже ,,стой,не може да влизаш" такива коментари са излишни в случая . А относно мъжа ми той е единствено дете и на него дом не му е оставен. И в предишния коментар не казвам,че  трябва да осигорят цладото семейство както се изразявате ,а че трябва да се погрижат за детето си макар то да е момиче. Чичи ми има 2 момичета и все пак е осигорил дом за тях . Тук аз говоря ,че момиче или момче то трябва да е осигорено
Родната къща, при смърт, се дели на равни части между наследниците без значение на пола им. Ужас, какво назадничево мислене, все едно живеете преди 100 години. А ако брата иска къщата само за него и я ползва, е редно да ви наплати дяловете. Бахти мизогинството. Чак ми се доповръща. Разбирам баби сщв някое село да мислят така, ама млади хора... Ужас и безумие.. ама то кво да мисли човек, който пише "осигорил" и то сто пъти при положение, че има аутокорект със сигурност на телефона.

# 50
  • Мнения: X
Докато храните хазаите, жилищата скочиха 5 пъти.

# 51
  • Мнения: 1 553
Те хората са на квартира, първо да си вземат жилище за семейството, пък по нататък, ако могат, ще помислят и за имоти за децата.

# 52
  • Мнения: 405
Това, че жилището е едно, не значи, че няма да е на двете деца. Всъщност по закон ще бъде, и детето, което се опитат да прецакат, може по съдебен ред да си изиска неговата си половина като наследник, без значение родителите на кого го оставят. Като стане тяхно могат да го продадат и всеки да си вземе парите, които да му помогнат за негово си жилище, или може единият да компенсира другия за неговата половина. Аз не виждам проблем. В крайна сметка колкото и да са децата, по-добре е да имат едно жилище, отколкото нула.

За убеждаването май е тегава работа. Няма как да убедиш някого да направи каквото и да е, ако той сам не го иска. Явно трябва повече инициатива и поставяне пред свършен факт ("Ето този е, избрах го, подписвай!"), след като човека не е въодушевен от перспективата, едва ли може да му бъде вменено да се въодушеви тепърва.

# 53
  • Мнения: 6 419
И като се пенсионирате един ден какво правите? Продължавате да давате пари за наем. Струва ми се рисково и не особено умно. Вярно е, че цените в момента са безумни и може човекът да чака да има някакъв спад, но нищо не му пречи да проверява пазара.
Инертните хора мен лично силно ме дразнят. Авторке, стягай мъжа си. Ако той не иска да се занимава, да ти даде основателна причина за това.

# 54
  • Мнения: 405
И като се пенсионирате един ден какво правите? Продължавате да давате пари за наем. Струва ми се рисково и не особено умно. Вярно е, че цените в момента са безумни и може човекът да чака да има някакъв спад, но нищо не му пречи да проверява пазара.
Инертните хора мен лично силно ме дразнят. Авторке, стягай мъжа си. Ако той не иска да се занимава, да ти даде основателна причина за това.
Защо трябва да дават пари за наем, след като имат свое жилище?!

# 55
  • Мнения: 1 553
И като се пенсионирате един ден какво правите? Продължавате да давате пари за наем. Струва ми се рисково и не особено умно. Вярно е, че цените в момента са безумни и може човекът да чака да има някакъв спад, но нищо не му пречи да проверява пазара.
Инертните хора мен лично силно ме дразнят. Авторке, стягай мъжа си. Ако той не иска да се занимава, да ти даде основателна причина за това.
Защо трябва да дават пари за наем, след като имат свое жилище?!

Нямат. Заглавието поне не прочете ли?

# 56
  • Мнения: 6 419
Не разбрах. Те нямат собствено жилище.

# 57
  • София
  • Мнения: 35 163
Охххх, купете си, изплатете си и тогаз решавайте.
Какво наследяване в казуса, какви 5 лв.

# 58
  • Мнения: 11 390
То не можете да решите да купите ли и как да плащате, пък вече кое дете какво ще унаследи седнали да разчепкват...

Тук се пише сякаш всеки родител е длъжен да подсигури минимум тристаен в София на всяко отроче ... почнах да се чудя къде живея.

НИЩО не дължа на детето си, освен образование!

Последна редакция: ср, 20 мар 2024, 22:52 от the Дорис

# 59
  • Melmak
  • Мнения: 3 110
Тука почнахте с фантазиите. Стигне ли се до наследство, родителите няма да са на тоя свят.

За съжаление най-често подсигуреното дете оставя родителите и не им обръща внимание, а другото, прецаканото ги доглежда.

В случая става въпрос за семейство, което няма жилище и живее под наем. Ако бяха инвестирали преди 10 години цените щяха да са съвсем други. Но въпреки това има смисъл да се купи жилище. Не бива да се мисли кой какво ще наследи. Живейте си вие там, живи и здрави, като се пенсионирате да не мислите за наеми. Пък децата образовайте и ще си купят сами.

# 60
  • Мнения: 14 920
Преди 10 години първо заплатите бяха съвсем други, второ покупателната сила на парите беше съвсем друга.
Авторката, сядай и говори с тоя твой мъж защо точно не иска. Това не е купичка мляко с ориз, а жилище за вашето семейство, трябва да има някаква смислена и подробна аргументация.

# 61
  • Мнения: 1 574
Едва ли ще чуе смислен отговор защо не иска. Брат ми навремето не искаше, защото не му се занимавало с ремонти, но си го призна чак след 10 години, а на огледите тогава само намираше недостатъци. Накрая снаха ми просто заяви, че ще капарира един апартамент и сагата приключи след малко обяснения колко недостатъци имал и той и колко бил скъп. После сам се ядосваше защо не се е съгласявал още от началото, защото изтърваха по-хубав докато се опъваше, но тогава толкова му е бил акъла.
И авторката да си харесва някое жилище и да натиска докато стане.

А за едното жилище на две деца, ние бяхме така, аз останах в жилището, ипотекирахме го и с тези пари брат ми си плати самоучастието за неговото. Нито сме се карали, нито ни е било в повече. След време си купихме и други, но на 20 без помощ от мама и тате апартаменти никога нямаше да имаме. Та и едно жилище на две деца не е малко според мен.

# 62
  • Мнения: 14 920
Не съм казала, че ще получи Simple Smile това е смисълът, да види има ли резонни доводи, или човекът на общо основание не иска.
Ама то и какви резонни доводи. Най-малкото не може цял живот да живее под наем чисто финансово. Да не би да очаква да се натресе на някое от децата след пенсия?

# 63
  • Мнения: 659
Липсата на жилище за детето си е голям стимул за развитието му. Да осигуриш етаж или апартамент в някакво малко населено място и да очакваш, че децата ще се закотвят там е някаква фантазия.
Хайде да осигуриш, освен за себе си и по един 3-стаен за 2-те ти деца в София, ама не в Люлин, Дружба, Ливади и т.н.  3-стаен, защото все пак се очаква детето ти да има семейство.
А, по темата за пасивните мъже- жената да си действа и само да го вкара при нотариуса за подпис. После- ремонти, обзавеждане- жената да се справя, не е невъзможно. Малко повече нерви с майстори, но поне е само някакъв период.

# 64
  • Мнения: 148
Аз мисля така, да сте живи, здрави и работоспособни, обаче животът е непредсказуем, не дай си боже безработица, болест, инвалидизиране или смърт. Един доход +наем, сметки, разходи по домакинство и деца е трудна работа. Собствено жилище, макар и с ипотека и добър застрахователен пакет към него, може и допълнителни застраховки Живот в полза на децата е добро решение. Да, тук си застраховат колите, ама здравето и живота, не.
Второто е, че годините бързо си минават, идва време за пенсия. Ако на 60+ не ти достига стаж, няма пенсия, пазарът на труда може и да те изхвърли на улицата, освен ако не си държавен служител. Колко такива случаи четем тук, че се помага на възрастен родител/и защото пенсиите не стигат и то в собствени жилища. И тогава увисваш на ръцете на децата си, защото не си помислил, когато е трябвало.

# 65
  • Мнения: 14 920
Липсата на жилище никого не е амбицирала сама по себе си. Цялостно безпаричие и бедност на родителите - да, това може да е стимул. Ако обаче родителите имат добри доходи, но не възприемат конкретно покупката на жилище като нещо съществено - детето също е много по-вероятно да не обмисля покупка.

# 66
  • Мнения: 2 453
А, по темата за пасивните мъже- жената да си действа и само да го вкара при нотариуса за подпис. После- ремонти, обзавеждане- жената да се справя, не е невъзможно. Малко повече нерви с майстори, но поне е само някакъв период.
Е тя ако можеше да свърши сама тази работа, досега да я е свършила. Но, доколкото разбирам, иска мъжът й да се включи в плащането, защото сама не може. Та като един човек не иска да си купи нещо, как да го накараш да бръкне в джоба и да го плати?
Нали писах по-горе: когато убеждаването не помага, трябва или да го заплашиш с нещо, или да го подкупиш с нещо.
Аз лично не бих карал някого насила да купува нещо, което не иска, но ако жената е такъв тип та да държи да стане нейното, трябва да си помисли от какво би се уплашил мъжът й (примерно да го напусне) или от какво би се подкупил (например да обещае тя да боядиса новото жилище, тя да търси майстори, тя да уреди пренасянето на багажа и т.н.).

# 67
  • Мнения: 6 769
Дълго време живеете в един имот, децата ви са израстнали в това жилище и според мен мъжа ви го асоциира с дом. Свикнал е и се чувства ок. Не си дава реална представа, че утре можете да получите предизвестие за освобождаване. Проведете разговор в тази насока, какъв е неговия план ако до месец трябва да освободите, да спонсорирате още 10г чужд имот или сумите да отиват за ваш личен.

# 68
  • Мнения: 1 257
Смятам, че и двамата нямате достатъчно "имотна култура", така да се каже, и трябва да направите консултация с читав брокер на недвижими имоти. Някой наистина надежден и грамотен познавач на пазара, който да ви разясни основни положения и да ви даде адекватен съвет Hands Plus1
Позволих си да погледна историята на публикациите ви - обявите и локациите, които обсъждате, показват, че или нямате достатъчно средства, или нямате реален поглед над живота в отделните софийски квартали. Някак сякаш ви се е превърнало в самоцел. А покупката на единствено семейно жилище е сериозна стъпка. От тази гледна точка, мъжът ви може би е прав да се въздържа.
И двамата имате спешна нужда от консултация. Веднъж - с жилищен брокер, и втори път - с кредитната институция. Казвам "спешна", защото с всяка изминала ваша житейска година, точките при кредитиране се променят, и условията за отпускане са доста различни при кредитоискател на 35, на 45 или над 50 години. В един момент може наистина да излезе, че ви е по-изгодно да живеете под наем.

# 69
  • Мнения: 222
Аз също не бих купил жилище в момента и бих предпочел да живея под наем, защото е по-изгодно чисто финансово. Разбирам, че искате да е ваше собствено, но според мен мъжът ви прави по-добре сметката доколко това е финансово нерентабилно. Грешката му е, че не ви го казва това директно, ами шикалкави и т.н.

# 70
  • Мнения: 14 920
Хм, каква рента би следвало да носи семейното жилище?

# 71
  • Мнения: 782
Това, че жилището е едно, не значи, че няма да е на двете деца. Всъщност по закон ще бъде, и детето, което се опитат да прецакат, може по съдебен ред да си изиска неговата си половина като наследник, без значение родителите на кого го оставят. Като стане тяхно могат да го продадат и всеки да си вземе парите, които да му помогнат за негово си жилище, или може единият да компенсира другия за неговата половина. Аз не виждам проблем. В крайна сметка колкото и да са децата, по-добре е да имат едно жилище, отколкото нула.

За убеждаването май е тегава работа. Няма как да убедиш някого да направи каквото и да е, ако той сам не го иска. Явно трябва повече инициатива и поставяне пред свършен факт ("Ето този е, избрах го, подписвай!"), след като човека не е въодушевен от перспективата, едва ли може да му бъде вменено да се въодушеви тепърва.
Ако го постави пред свършен факт, после той цял живот ще намира кусури на жилището и ще й дудне до безкрай.  Имам чувството, че е малко темерут, дано не съм права.

Едва ли смята цените на жилищата да спаднат - иначе щеше да й го каже за да го остави на мира.

# 72
  • Мнения: 353
Трудно му е да излезе от зоната на комфорт и да предприеме рисковано действие. Говорете, говорете, разбери къде е проблема, давай доводи, как е хубаво да си имате нещо свое, то ще остане за децата, че ще се справите финансово и т.н. Годините и животът бързо се из изнизват…
Знам че е кофти само ти да теглиш, (сякаш в днешно време жените все сме така…) но гледай обяви, изпращай му ги ако трябва всеки ден 😄
Гледай обзавеждане, вдъхновявай се, после показвай и него, може да го запалиш.
 Ходете по-често на огледи. Аз на моя мъж бая му досаждах, в някои моменти това го дразнеше, тогава се отдръпвах и като му мине пак започвах. Сега е доволен от резултата.
Успех!

# 73
  • Мнения: 4 624
На мен като не са ми оставили имоти така ме е стимулирало, че просто... Стига глупости, липса на стимул е освен готов имот да му осигуряваш всичко, да не учи, да няма нужда да работи и на 40 да не знае как се пуска пералня. Сериозно, това е най-голяма глупост, която чувам постоянно.

Значи аз и други приятели, докато се трепем да спестяваме и да плащаме я наем, я кредит или ремонти, добре осигурена приятелка,  никога не й се налагало да плаща наем или кредит, си пътува, харчи си заплатата за каквото иска, плаща си образованието и курсовете за чужди езици, вкл. в чужбина и викате не се развива и няма стимул?

Авторке, за 10 години променяа ли ви наема? Колко щяхте да плащате като вноска за ипотека преди 10 години? За 10 години правен ли е сериозен ремонт на имота? Вие ли сте си избирали мебели, разположението им,  уредите в кухнята, цвета на стените?

Иди при кредитен консултант и провери какво можеш да очакваш - вноска, одобрение, срокове. Съобрази се с това и активно търси сама. След десет години може и да не можете да вземете кредит а наемът едва ли ще падне.

И моят мъж, още гаджета, не виждаше смисъл да търся да купувам (търсех вече, когато се запознахме), ама какво да ни е, обаче ми беше писнало да не мога да си избера хладилник, да пера с най-евтината марка пералня, да се чупят уреди постоянно и все "ще поправим", а накрая - "нов" хладилник с два рафта само и чиниите мия на ръка с почти студена вода, понеже някой самоук връзвал тръбите към бойлера. Ходихме, оглеждахме, той се стресна какви коптори има, но при първия апартамент, който ми хареса и можех да си позволя, веднага заявих, платих капаро и сключихме сделка.

Мрънкането спря, когато точно преди да кажем, че искаме да се изнесем, хазяинът обяви как ще ни вдигне наема. И почти го изравни с бъдещата вноска по кредита. Ама трябвало ремонти, мебелиране... Продават се и готови за живеене, пък и не е толкова драматично да направиш ремонт. Даже ми харесва.

# 74
  • Инсбрук
  • Мнения: 591
Млади хора сте, ще изплатите кредита. Явно мъжът се притеснява, ако се случи нещо, кой ще плаща. Поговорете с него- посока застраховки живот за двамата. Минете по един годишен преглед при доктора - сърце, бял дроб и т.н. Simple Smile Мисля, че просто го е страх от голямата стъпка.

# 75
  • Мнения: 555
Силно подкрепям съвета за кредитен консултант. Подозирам, че съпругът ти се притеснява от финансовата страна, а не че не може да хареса жилище. Явно сегашното ви жилище задоволява нуждите ви без наемът да ви затруднява. Очаквате ли да наследите нещо, така че на стари години да не ви се налага да сте под наем? При търсенето на жилище има ли баланс между желания и възможности?
И двете ми дъщери в момента изплащат ипотеки /заедно с мъжете си/. Имаха значително самоучастие и се постараха месечните им вноски  да са близки до наемите, които плащаха. Кредитът на едната е за 15 години и вече е презполовен. Кредитът на другата е за 25 години, с фиксирана ниска лихва за първите 15, като могат да изплащат ежегодно без "наказание" допълнителни суми. Ако няма сериозни катаклизми се надяват до 15 г да са го изплатили. За да могат да запазят стандарта си на живот и относителната си финансова сигурност предпочетоха да не се ангажира с по-краткосрочен заем.

Така че, преди да разглеждате жилища, сядате и говорите - с цифри.

# 76
  • Мнения: 2 453
Тя ако беше тази работа само цифри... жилище се купува и емоционално. Със сумата за самоучастие (немалка при сегашните цени) може човек да иска да си купи къща на село или в малък град и някой ден да си иде там, вместо да плаща кредит 20-30 години.
Много зависи какъв начин на живот иска да води, и какви навици има. Примерно ако водиш децата на училище пеша, няма да искаш да идеш в друг квартал и да губиш по 1 час сутрин и вечер.
Въобще, трудно е да накараш човек насила. Но тези работи е хубаво да се говорят още като създавате семейство - ще купувате ли жилище, къде, кога и т.н. А не след 10 години на едно място единият да се сети, че не иска вече там пък на другия да му е комфортно и да не му се мести. Единият трябва да се наложи над другия и може да има недоволство и неприятности.

# 77
  • Мнения: 7 348
Не гледате в една посока със съпруга ти, а това не е добре. На твое място бих си купила сама жилище в условия на разделена семейна собственост, или както там се казва. Това да се унижавам и да му се моля години наред няма как да си го причиня.

# 78
  • Мнения: 555
Насила не става, но с правилните доводи /и от двете страни/ би трябвало да могат да достигнат до единомислие по такъв важен въпрос. Няма лошо да се говори и по тази тема преди брака, но  желанията и възможностите на хората се променят, обстоятелствата се променят...Добре е да бъдеш гъвкав.

А колкото до съвета "да си купи сама" - не знам как си го представяте. Все пак не става дума за чифт обувки. Освен ако не спечели от лотарията или получи сериозно наследство. Или пък има толкова голям доход, че може да изплаща ипотека от "джобните" си. Иначе, какво, заявява, че престава да участва в семейните харчове и....?

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 12:12 от pipelot

# 79
  • Мнения: 505
Говори сериозно с него какво го притеснява, финансите ли са или нещо друго.

При нас с мъжа ми беше обратното - той искаше да купуваме, а аз не. Живеем под наем в много хубаво жилище, в скъп централен квартал. Наемът можем да си позволим, но ако тръгнем да купуваме подобно жилище с подобна локация, ще се забием с такъв кредит, че ще си го плащаме до живот. За чужбина става въпрос.
Един ден ще наследим имоти от родителите ни, така че дотогава ще си живеем под наем на места, които ни харесват и задоволяват нуждите ни към този момент.

# 80
  • Мнения: 38
Много добре го разбирам. Жилището за лично ползване, особено за което ще се плаща кредит Х години, е пасив. Който постоянно точи още и още от бюджета. Освен цената около придобиването само има безкрайно оскъпяващи такси, след това идват ремонти и майстори, които в момента могат да достигнат и 50% от стойността на самото жилище. Данъци и най-вече - сериозно обвързване с банка Ако ап. струва 200 000, ще им наброите с лихвите доста над 300 000. А има две деца, които тепърва ще изискват все повече разходи. Тоест край на буферни пари, спестявания и някакво финансово спокойствие. От друга страна в момента да намериш свестно жилище в нормален квартал, с добър размер и да не живееш като Скот в него е много трудно. Строи се ужасно, грехота е да си дадеш парите, а хубавите имоти са малко и са много скъпи + често са по-далече от градската част. Съвсем пък от друга страна, българското мислене, че жилището, което реално ще е твое когато си изплатиш ипотеката, ти е най-важното нещо в живота, ми е много странно. Толкова много хора дават последните си пари за това, живеят в стрес, лишават се от всичко, ходят за чуда, както се казва, не могат да се оправят дори зъбите защото всичко им е само за жилището. Не конкретно вие, но с такъв живот един ден като се обърнеш назад какво ще видиш - пропиля си времето и цял живот само изплаща. Това са предположения, може да мисли до някаква степен и той като мен.

# 81
  • Мнения: 7 348
Купуването на жилище е добро решение според мен. Като мине периодът на стрес от цялата административна дейност, просто всеки месец банката си тегли парите за кредита и това е. Това да чакаш да умрат родителите ти и да ги наследиш не ми е ОК.

# 82
  • Мнения: 505
Не ги чакаме да умрат, но ако всеки върви по реда си то неизбежно ще се случи.

# 83
  • Мнения: 405
Съвсем пък от друга страна, българското мислене, че жилището, което реално ще е твое когато си изплатиш ипотеката, ти е най-важното нещо в живота, ми е много странно. Толкова много хора дават последните си пари за това, живеят в стрес, лишават се от всичко, ходят за чуда, както се казва, не могат да се оправят дори зъбите защото всичко им е само за жилището. Не конкретно вие, но с такъв живот един ден като се обърнеш назад какво ще видиш - пропиля си времето и цял живот само изплаща. Това са предположения, може да мисли до някаква степен и той като мен.
Освен че при покупка жилището остава за теб накрая, каква е разликата между това да блъскаш, за да плащаш наем, и да блъскаш, за да плащаш ипотека? Реално все плащаш. В последно време наемите се изравниха с вноските по ипотеките. Ако ще си под наем 2-3 години - да, няма смисъл, ама ако до края на живота си ще плащаш наем за тоя дето духа - еми по-добре ги внасяй в свой имот, вместо в чужд (на хазяина). Освен това, като се пенсионират какво правят? Пенсиите са мизерни, ако въобще се стигне до вземане на пенсия след 20 или 30 години - това ще ги изхвърли буквално на улицата, освен ако децата им дотогава не направят чудо и не завъртят месечен приход, който да изхранва не само тях и семействата им, но и родителите пенсионери...

# 84
  • Мнения: 14 920
Личното имущество нито е актив, нито обект на търговска дейност в смисъла, в който е пакет ориз на рафта в Кауфланд. Т.е.няма как да е пасив и постоянното натъртване на тема пасиви не е уместно.
Сега, ако някой гледа на себе си като на търговец на личното си имущество и търси не просто добра сделка, а как да генерира и печалба - не знам.

# 85
  • Мнения: 38
Наемите хич не са =ипотеките. Поне все още. Плюс имаш допълнителни разходи за собствено жилище. Както и да е финансово всеки си прави сметката. Това с пенсионирането също не е много така - човекът може да иска да заживее на друго място след пенсия и да инвестира там спестяванията си или просто вече да има къде да отиде и да не му е проблем. Всъщност най-логично ми се струва веднъж щом работата  не те държи в София да спреш да живееш като затворник и да се преселиш. Не е казано, че всеки е бездомен. На много хора им се налага до живеят в друг град заради работата си, но си имат жилище “по лична карта” Simple Smile Както казаха и преди мен за децата да осигури образование или занаят, ако и те искат. Жилищно един ден и те ще се оправят.

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 15:11 от FukIa

# 86
  • Мнения: 6 419
Какво иска мъжът на авторката си знае само той. Затова е важно авторката да разбере какви са му намеренията и защо се колебае.

# 87
  • Мнения: 46 546
Не ги чакаме да умрат, но ако всеки върви по реда си то неизбежно ще се случи.
Ще се случи, но може да са ги продали преди това.
Попадала съм на не един случай, в който наследниците остават изненадани.

# 88
  • Мнения: 4 624
Абе какви такси и ремонти на 50% от стойността на жилището? Не е казано, че всичко ще ремонтират постоянно до основи и в лукс.

Чакайте да наследите, пък тогава да си решавате жилищните проблеми...

# 89
  • Мнения: 38
50к евро сметка получи за измазване, боя и плочки на 80- квадратно жилище колега миналия месец и това не е прецедент сред познатите ми. Аз също знам колко дадохме за обновяване на баня миналата година и как се гонихме и надлъгвахме с господата докато им се доработи 🤣 Всеки правил ремонт и комуникирал с майстори знае, че не е песен, за съжаление.
Както и да е, целта на темата е авторката да и се избистри защо мъжът и се дърпа, а не да се убеждаваме в “единствената истина”. В този случай повече и различни гледни точки ще са и от полза, току-виж мъжа и споделя някоя от тях. Друг е въпросът колко е хуманно да го буташ да прави и плаща нещо, което не иска.

# 90
  • Мнения: 505
Аз жилищен проблем нямам, живея където ми харесва.

@Човече, че това е така, така е. Да кажем, че си познаваме хората и намеренията им.
Но съм наясно, че всичко може да се случи и тогава ще действаме според зависи. Просто не ми се правят компромиси само и само да си купя жилище на този етап от живота си.

# 91
  • Инсбрук
  • Мнения: 591
Силно подкрепям съвета за кредитен консултант. Подозирам, че съпругът ти се притеснява от финансовата страна, а не че не може да хареса жилище. Явно сегашното ви жилище задоволява нуждите ви без наемът да ви затруднява. Очаквате ли да наследите нещо, така че на стари години да не ви се налага да сте под наем? При търсенето на жилище има ли баланс между желания и възможности?
И двете ми дъщери в момента изплащат ипотеки /заедно с мъжете си/. Имаха значително самоучастие и се постараха месечните им вноски  да са близки до наемите, които плащаха. Кредитът на едната е за 15 години и вече е презполовен. Кредитът на другата е за 25 години, с фиксирана ниска лихва за първите 15, като могат да изплащат ежегодно без "наказание" допълнителни суми. Ако няма сериозни катаклизми се надяват до 15 г да са го изплатили. За да могат да запазят стандарта си на живот и относителната си финансова сигурност предпочетоха да не се ангажира с по-краткосрочен заем.

Така че, преди да разглеждате жилища, сядате и говорите - с цифри.
Ето така се прави! А не да осигурим жилище на децата! Явно добре сте инвестирали в образование, за да имат добри доходи и да си купят сами жилища. Респект!

# 92
  • Melmak
  • Мнения: 3 110
Ох, не пожелавам на никого да наследява. Защото това означава, че е останал без майка и татко. Пожелавам на всеки да си купи свое! Другото го получаваш, но мъката е по-голяма и не изпитваш радост.

# 93
  • Мнения: 2 453
Купуването на жилище е добро решение според мен. Като мине периодът на стрес от цялата административна дейност, просто всеки месец банката си тегли парите за кредита и това е.
Ха-ха, така е - докато един ден не те уведомят, че лихвата се вдига, и от теб се иска само да захранваш сметката с повече.
На 200к евро кредит лихвата ако започне на 2.5%, това са 5000 годишно, а ако се вдигне на 5% стават 10,000 годишно само за лихви (главницата отделно). Над това има такси за обслужване, застраховки имот+живот, банков пакет, за който трябва да се абонираш и т.н.
Но това е дълга тема, за нея наистина може да помогне кредитен консултант - така човек ще разбере дали може да си позволи да изплаща жилището. Но дали въобще иска да купува жилище е отделен въпрос, по който според мен не трябва да се насилва човека, ако не иска.
Така и не разбрах има ли си той имот в някое градче или селце, където може да възнамерява да се оттегли след някоя година. Може затова да не иска скъп апартамент в София.

# 94
  • Мнения: 148
Много ще ми стане неприятно, ако разбера, че бъдещите ми наследници чакат да си купя парцел, и да се запътя кротко натам, за да си платят самоучастието в Лондон или Париж. Може да продам разкошния си голям апартамент с изглед към морето и да си платя старчески дом в Малага примерно, ще ми стигнат😉

# 95
  • Мнения: 41 165
Все някога всеки остава без мама и татко. Освен ако не си отиде преждевременно, но това е по-лошият вариант. Аз лично като родител имам  едно наум да оставя нещо на детето и го смятам за нормално. Без обаче да се лишавам за това, и това смятам за нормално. Но ако с половинката си отидем ненадейно съм оставила подробни инструкции какво и къде.

# 96
  • Melmak
  • Мнения: 3 110
Разбира се, че някога все ще се случи! Но едно е да имаш родители, когато самият ти си на 60, друго е на 30 вече да нямаш. Някак не съм мислила баба ми, че някой я вижда като възможност да лапне къща. Направо ми е гадно такова мислене. И не визирам теб, въобще. Каквото и колкото може човек, нека остави на децата си. Ама като чета някои коментари тук, сякаш само чакат някой ден техните да си отидат. Пожелавам дълголетие на всички!

# 97
  • Мнения: 46 546
Ха-ха, така е - докато един ден не те уведомят, че лихвата се вдига, и от теб се иска само да захранваш сметката с повече.
Поне е за нещо, което е тяхно. Иначе след 20-30 г. се обръщаш назад и парите за един имот просто  си ги дал, без нищо насреща.

За 23 г. и 2 изплалтени (на финала на втория сме) ипотечни кредита, веднъж са я вдигали (с 1%) и то беше само за няколко месеца. Не го усетихме особено в/у месечната вноска, за разлика от вдигането на наема, което ни се случваше преди. Последния път с 1/3 от наема, още преди да е минал срокът на договора. Беше ни писнало за всяко нещо ида искаме разрешение, а и вече с дете не ни се местеше непрекъснато.

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 21:00 от Не се сърди, човече

# 98
  • Мнения: 555
tartorina, всъщност децата ми имат осигурени жилища в София, благодарение на това, че моето семейство живее в наследствен апартамент от баба. Но и двете избраха да живеят извън БГ. Така че, помогнахме им /теоретично със заеми - надяваме се да не се налага да ни ги връщат/ за част от самоучастието - доколкото ни беше възможно.  Наемите от "техните" жилища тук пък допълват жалките ни пенсии. Да, и наистина получиха добро образование, но главно благодарение на старанието си и стипендиите, които си спечелиха. Не че и ние нямаме заслуга, за да се стигне до там Simple Smile.

# 99
  • Мнения: 405
Пенсиите са мизерни, ако въобще се стигне до вземане на пенсия след 20 или 30 години - това ще ги изхвърли буквално на улицата, освен ако децата им дотогава не направят чудо и не завъртят месечен приход, който да изхранва не само тях и семействата им, но и родителите пенсионери...

Пенсиите въобще не са мизерни, стига да сте си/да са ви/ плащали осигуровките. Тази песен вече не върви.
Данните от миналата година са средна пенсия за жени - 649 лв, за мъже - 894лв. След 20 години изобщо няма да има пари за пенсии - това вече е обществена тайна; след 30-35 години най-вероятно пенсионната възраст ще надхвърля средната продължителност на живота на българина, която в момента е 70 години и ще продължава да пада. Сметнете вдигането на стандарта на живот и пословичното НЕвдигане на МРЗ в родината ни и ето резултат за чудо и приказ.

Не разбирам защо се заяждате ненужно, само да си чешем езиците... Двама работещи дори днес трудно могат да издържат на наем, битови сметки, едно-две деца + двама (или повече) родители пенсионери. Говорим за средно стартистически работещи (в случая дори не живеят в София), та да кажем не вземат тлъсти четирицифрени суми след данъци и осигуровки. Авторката и мъжа й едва ли ще са сред тия към 2000 щастливци в България, които вземат тавана на пенсиите (3400).

# 100
  • Мнения: 659
Изобщо не се заяждам, а казвам мнението си, както правите и вие.
Седя зад думите си, споменатите от вас пенсии има защо да са толкова ниски.
Около мен възрастните са с високи пенсии, далече от тези средни за страната, без да са взимали някакви свръх заплати. Просто не са спирали да работят и да се осигуряват на 100%.
Ама кой на каква минимална заплата работил, не ме интересува, а това, че много ни бива да се оплакваме от държавата и кой ли не.

# 101
  • Мнения: 555
Не е по темата, но като "действаща" пенсионерка един съвет към младите - старайте се да си осигурите някакъв допълнителен доход за след пенсиониране, който да НЕ е от пенсия. Т.е. вместо да вложите излишни пари в доброволна допълнителна пенсия /където е по-вероятно парите ви да намалеят с годините/ - насочете ги за друго. "Другото" може и имот да бъде Wink

Последна редакция: сб, 23 мар 2024, 08:34 от pipelot

# 102
  • Мнения: 18 589
Това правим Simple Smile За себе си имам големи съмнения дали за моите набори ще има пенсии в сегашния им вид, въпреки, че може да ме изненадат положително. Но предпочитам да мога да разчитам и на друг източник, поне един.

# 103
  • France
  • Мнения: 12 811
Ако някой от познатите ми се съмнява дали покупката на жилище е добра инвестиция, просто му казвам да си сметне колко пари е налял в наеми. Това изтрезнява веднага.

И аз съветвам да се мисли за допълнителна инвестиция за пенсионния период. Пенсиите наистина са ниски, а възрастта ще се покачва.

# 104
  • Мнения: 1 553
Как купуването на имот може да е пасив - парите са наляти за собственост. Те са там, ще стават повече, цените на имотите няма да падат, напротив. Наливането в наем са пари на вятъра. Разликата между наема, който плащахме преди и вноската по ипотеката е 300лв повече. Един ден с имота мога да правя каквото поискам-да го продам или оставя на детето. А наема - хазяина ще си купи още един поне Simple Smile

# 105
  • Мнения: 3 822
Българинът като цяло е с много лоша финансова култура.
Като чета и тук, не може да направи елементарна сметка и това определео не му помага.
Има и калкулатори в интернет.
Много е лесно да се сметнат 30 години плащане за жилище и как се се движили за 20 години заплатите, инфлацията и т.н.

# 106
  • Мнения: 1 084
Единственият валиден аргумент в случая според мен е, че срокът на ипотеката трябва да не превишава (поне не с много) трудовия живот на кредитополучателя. На кратко - да не се налага да се плаща след пенсиониране.

Ако мъжът Ви го притеснява цялата вакханлия около покупката и кредита, ангажирайте кредитен консултант и адвокат. Даже е задължително според мен. На КК комисионна ще му плати банката, която осигурява финансиране. На адвоката вече Вие ще си му платите, но това са едни добре похарчени пари. На мен тези двамата ми свалиха огромен товар и ми спестиха огромен стрес, когато аз купувах жилище за себе си.
Относно парите аз финансирах изцяло с кредит(и). Тук сама нямаше да мога да менажирам процеса и КК свърши всичко. Да, не е правилно да нямам самоучастие, но засега си плащам, а буферът си ми стои, за когато и ако имам нужда от него. Цените и аз ги чаках 6-7 години да паднат, а те взеха че тръгнаха нагоре. Така че от моя гледна точка и това не е аргумент да не се предприеме тази крачка.

Това с осигуряванео на децата за мен е абсолютно невалиден аргумент при две деца, които ще станат зрели хора със собствени семейства в рамките на физическия живот на родителите си. Та даже в зависимост от възрастта на хората и правнуци може да се дочакат (съседката на 68 г. има четири правнука).  Оставете децата сами да се борят с тези казуси (жилищни, образование и т.н.), когато влязат в съответната възраст. Според мен това са неща, с които хората трябва сами да намерят път да се справят, за да могат да ги оценят. Познавах едни двама братя, които навремето наследиха три апартамента от баща си. Продадоха ги и с майка им за нула време изхарчиха всички пари и накрая трябваше да живеят под наем, но не бяха научени да работят, за да си го плащат.

Осигурете жилище за себе си, за да не разчитате един ден на децата да Ви помагат за наеми, а да мислят за собствените си семейства.

Последна редакция: сб, 23 мар 2024, 12:28 от innasn

# 107
  • Мнения: 1 553
То и няма как ипотеката да е със срок след пенсионната възраст. За това също трябва да се помисли. Ако я теглиш на 45г и се пенсионираш на 65г срока й ще е 20г.

# 108
  • France
  • Мнения: 12 811
Най-оптималният вариант е да си купиш жилище в самото начало на трудовия ти живот. Дори и после да го продадеш и да купиш следващо. Особено в държава като България, където нотариалните такси са ниски.
А тези, които си купиха жилище преди вдигането на лихвения процент са направо печеливши

# 109
  • Мнения: 1 084
То и няма как ипотеката да е със срок след пенсионната възраст. За това също трябва да се помисли. Ако я теглиш на 45г и се пенсионираш на 65г срока й ще е 20г.
Като са двама и се разчита на общия доход е важно и двамата да работят. То зависи и от доходите им, но в общия случай е препоръчително.

# 110
  • Мнения: 41 165
Сметнете вдигането на стандарта на живот и пословичното НЕвдигане на МРЗ в родината ни и ето резултат за чудо и приказ.

Пословичното невдигане на МРЗ е +160% за десет години. Това не мисля, че го има в много страни.
https://kik-info.com/spravochnik/mrz.php

И според мен такова изкуствено вдигане е нож с две остриета, но нямам думата.

# 111
  • Мнения: 6 419
Питай тогава мъжа си защо не иска да купите жилище. Това на първо време.

# 112
  • Мнения: 253
Питай тогава мъжа си защо не иска да купите жилище. Това на първо време.

Питала съм го, благодаря. Друг съвет имате ли?

# 113
  • Мнения: 14 920
Най-оптималният вариант е да си купиш жилище в самото начало на трудовия ти живот.
С исканото самоучастие това просто няма как да се случи, освен ако чистият доход на човек не гони 5 цифри, за да спести за 2-3 години сумата. Или не му я дадат готова. Или не тегли потребителски кредит за нея.

Последна редакция: сб, 23 мар 2024, 18:08 от Нарцùса

# 114
  • Мнения: 3 822
На ти трябва самоучастие.
Банките оценяват на по-висока стойност от реалната и ти дават 80÷, което е реалната стойност .
Начини има, ако си го поставиш за цел.

# 115
  • Мнения: 1 084
Начини има. Аз изтеглих потребителски, за да го финансирам това самоучастие. На теория банките това не го толерират, но си има начини.

Но и доходът на човек трябва да е достатъчен, за да го одобрят банките като кредитополучател. Аз в началото на професионалния си път, ако можех да изтегля ипотека с моите 360лв нетна заплата 😂, ехееее...да съм го изплатила отдавна това жилище и да съм забравила. Едва около 30 годишна възраст достигнах доход, позволяващ ми да се хвърля в тази авантюра. Докато се наканя станах на 33.

# 116
  • Мнения: 14 920
Банките може да оценят жилището и тройно, но няма да ти отпуснат сума, която не можеш да платиш.

# 117
  • Мнения: 1 553
На ти трябва самоучастие.
Банките оценяват на по-висока стойност от реалната и ти дават 80÷, което е реалната стойност .
Начини има, ако си го поставиш за цел.

То за моженето може, но си зависи от имота. А и по БДС и готов обзаведен оценяват различно. Както и примерно при нас, когато търсихме, избрахме на КК Константин и Елена, което го водят извън града и банката разреши 70%. А в рамките на града по БДС си взехме 80%+ % за довършителни дейности.

# 118
  • Мнения: 2 453
На ти трябва самоучастие.
Банките оценяват на по-висока стойност от реалната и ти дават 80÷, което е реалната стойност .
Начини има, ако си го поставиш за цел.
Те така правеха и в Америка до 2007 година... и след това изведнъж спряха Simple Smile
Прочети си в договора за ипотека какво става, ако нямаш самоучастие и пазарната стойност на имота падне под сумата на кредита.
Ще ти помогна ако не ти се рови - ето ти от Уникредит, но всички банки имат такава клауза:

https://www.unicreditbulbank.bg/media/filer_public/15/79/1579aef … echni-krediti.pdf

Не подвеждайте хората с непремислени съвети, които могат да са опасни. Ако искат съвет, да си идат на кредитен консултант или някой друг човек, който дано е държал някакъв изпит и взел лиценз не само по професионална компетентност, ами и по етика, за да си гони не само сделката и комисионната, а и да постави защитата на интереса на клиента си на първо място.

# 119
  • Мнения: 222
Поне е за нещо, което е тяхно. Иначе след 20-30 г. се обръщаш назад и парите за един имот просто  си ги дал, без нищо насреща.

Може на пръв поглед да изглежда, че вноската по ипотеката и месечния наем са горе долу еднакви, но това е адски далеч от реалността. Тая сметка съм я правил (при положение, че се включат всички възможни разходи и в двата случая) и за един 30-годишен период излиза много по-скъпо да си купиш жилище, отколкото да живееш в същото жилище под наем.

# 120
  • Мнения: 4 624
Тъй като chris78 за пореден път плаши как банките ще си искат допълнително обезпечение, ако стойността на имота падне, проверих и аз какво се случва. Проучвах реални казуси на кредити, вкл. просрочени.

Досега няма случай банка да е искала на физическо лице да дава допълнително обезпечение, да го притиска едва ли не да не може да си плати вноските, защото пазарната стойност е паднала. Вкл. и при предишната имотна криза. Банката няма полза от това, защото лош кредит значи заделяне на резерви, разходи по събиране, отписване или продажба на по-ниска от номиналната цена.

Но такова обезпечение не е рядкост да се иска при фирмени кредити.

За да се иска при кредити на физически лица, трябва да има две хипотези - банката да има сметка от риск кредитът да се просрочи, т.е. да печели от необслужван заем или внезапно, рязко, силно понижение в цените на жилищните имоти и то в първите години след изтегляне на кредита и/или невъзможност да се рефинансира. Познай как Уникредит ще ми поиска допълнително обезпечение, аз ще кажа, че нямам, ще ми обявят кредита за предсрочно изискуем, ще го пуснах за продажба, пък аз през цялото това време няма да ида в друга банка и няма да намеря къде да рефинансирам....

Пък това, че банките оценявали по-високо, е глупост. Много банки, вкл. Уникредит, свалят официалната оценка на оценителя с едни 10%. За да ти го оценят много високо, над 100% от пазарната, трябва да си намериш нещо, което хем е хубаво, хем се продава евтино, под пазарната цена. Може би още има случаи, но не са масови. Успех с намирането на такова, че да ви дадат 100% финансиране.

# 121
  • Мнения: 41 165
Най-вероятно жилището, в което живеете "под наем" толкова години, принадлежи на мъжа ти. Или на родителите му. А "наема" той си го прибира във фонд "и аз съм човек", затова не иска да се променя положението Trollface

Реалният живот не е като вицовете и пренасянето на вицове в него не върви много.

# 122
  • France
  • Мнения: 12 811
Има си застраховки по кредитите. Хората са го измислили.
Вчера с моя близка направихме следната сметка и се оказа, че е спечелила 17К евро. При все такси, данъци и сравнително малък престой в жилището (8 години). И то без да смятам, че купеното от нея жилище е 4 стаен апартамент, а смятахме спрямо наем на миниатюрна двустайка. Така че определено си струва. Или поне си струваше до преди 2-3 години.

# 123
  • Мнения: 3 822
Поне е за нещо, което е тяхно. Иначе след 20-30 г. се обръщаш назад и парите за един имот просто  си ги дал, без нищо насреща.

Може на пръв поглед да изглежда, че вноската по ипотеката и месечния наем са горе долу еднакви, но това е адски далеч от реалността. Тая сметка съм я правил (при положение, че се включат всички възможни разходи и в двата случая) и за един 30-годишен период излиза много по-скъпо да си купиш жилище, отколкото да живееш в същото жилище под наем.

При покупка ти остава жилището, което също има стойност. Винаги можеш да го продадеш и са вземеш по-малко, а с остатъка да погасиш оставащи вноски например.
При наем нямаш нищо.

# 124
  • Мнения: 18 589
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

# 125
  • Мнения: 222
При покупка ти остава жилището, което също има стойност. Винаги можеш да го продадеш и са вземеш по-малко, а с остатъка да погасиш оставащи вноски например.
При наем нямаш нищо.
При наем за един 30-годишен период даваш много по-малко пари, като разликата можеш да използваш през годините така, че накрая вместо един, да имаш два апартамента. Примерно. Тая сметка съм я правил преди 10 години и излизаше 3 към 1. Сега може да е различно наистина, не знам, но не вярвам промяната да е много голяма при това покачване на цените на имотите.

# 126
  • France
  • Мнения: 12 811
И колко апартамента имаш в момента?

# 127
# 128
  • France
  • Мнения: 12 811
Да, ти твърдиш, че си спестил пари

# 129
  • Мнения: 2 453
Тъй като chris78 за пореден път плаши как банките ще си искат допълнително обезпечение, ако стойността на имота падне, проверих и аз какво се случва. Проучвах реални казуси на кредити, вкл. просрочени.
Защо пък да плаша? Аз споделям факти, които много хора явно не знаят.
След като си уверена, че тази клауза няма никога да се приложи, можеш да поискаш от юристите на банката да я премахнат от договора. Да видим дали ще са съгласни? Щом са я сложили в договора, явно имат едно наум, че някога може да се наложи да се възползват от нея.
Или пробвай в други банки, да видим ще намериш ли някоя без подобна клауза.

Познай как Уникредит ще ми поиска допълнително обезпечение, аз ще кажа, че нямам, ще ми обявят кредита за предсрочно изискуем, ще го пуснах за продажба, пък аз през цялото това време няма да ида в друга банка и няма да намеря къде да рефинансирам....
Ето какво е възможно да стане ако купиш имот да речем за 100к без самоучастие. Имотите могат ли да паднат с 10%? Ми могат, щом могат да се качат с 10% за една година, значи могат и да паднат.
Ако догодина струва вече само 90к, банката ще ти поиска да внесеш 10к. Ти тръгваш по други банки и търсиш да рефинансираш, но коя ще ти отпусне 100к за имот, който струва 90? Никоя.
Остава да се надяваш, че имотите никога не могат да падат. То всички фалирали хора по света така са се надявали, че активът им няма да падне - независимо дали става дума за имот, злато, петрол, биткойни или акции на Апъл. Но всички активи както могат да се качват, така могат и да падат.
Дългосрочно имат тенденция да се качват, но каква ти е ползата, че след 5 години ще струва повече, ако на втората струва по-малко и банката ти каже "дай 10 бона", а ти нямаш самоучастие?

Абсолютно неразумно е да се купува без самоучастие поне 10%, а по-добре 20%. Ненапразно и БНБ има изисквания към търговските банки при какви условия отпускат ипотеки и напоследък ги позатегна (според мен недостатъчно, но това е друга тема).

Банката няма полза от това, защото лош кредит значи заделяне на резерви, разходи по събиране, отписване или продажба на по-ниска от номиналната цена.
Банката няма полза, но банката има регулаторни изисквания кога един кредит се обявава за предсрочно изискуем. Едно от тях е да е просрочен с еди-колко си дни, друго е пазарната стойност на обезпечението по него да е паднала под Х% от оставащата главница.
Като им дойде проверка от БНБ правят и неща, от които според теб може да нямат полза, но според регулатора имат.

Последна редакция: пн, 25 мар 2024, 11:11 от chris78

# 130
  • Мнения: 222
Да, ти твърдиш, че си спестил пари
Не съм твърдял подобно нещо лично за себе си и няма как да обсъждам такава конкретика във форума, но да, аз не съм купувал жилище с ипотека и съм много доволен от решението си от гледна точка на финансовото си състояние.

# 131
  • Мнения: 1 084

Пък това, че банките оценявали по-високо, е глупост. Много банки, вкл. Уникредит, свалят официалната оценка на оценителя с едни 10%. За да ти го оценят много високо, над 100% от пазарната, трябва да си намериш нещо, което хем е хубаво, хем се продава евтино, под пазарната цена. Може би още има случаи, но не са масови. Успех с намирането на такова, че да ви дадат 100% финансиране.
Интересна ми стана тази част от коментара. Може ли малко повече да разгърнете?
Аз като купувах външен за бланката оценител оцени на 170к евро при напълно завършен обект. Отпуснаха ми дадоха 140к, като от тях 30к евро за ремонт (тези пари се оказаха крайно недостатъчни, да не се заблуди някой, че стигат). Това означава ли, че банката за собствени цели и по вътрешни процедури са приели оценка за 150к в евро?

Иначе за казусът да купиш ли не с ипотека, както обсъждахме в предишни коментари, според мен въпросът е дали човек ще може да си позволи наем в пенсионна възраст? Иначе всякакви стари сметки дали и колко е изгодно са стрелба в тъмното, предвид международната ситуация с ковид, войни и какво ли още не. Някои жилища, купени преди 10г. са купени на цени три пъти под пазарните в момента.

# 132
  • Мнения: 4 547
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

Вероятно, Reagan, пропусна въпроса на Ема, та да го подбутна.

# 133
  • Мнения: 222
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

30 години е много дълъг период и няма как да се знае нито как ще се движат наемите, нито цените на имотите, нито лихвите по ипотеките. Но примерно можем да заложим един и същ процент покачване на наема и цената на имота, като гледаме някакви исторически стойности.

# 134
  • Мнения: 2 453
Иначе за казусът да купиш ли не с ипотека, както обсъждахме в предишни коментари, според мен въпросът е дали човек ще може да си позволи наем в пенсионна възраст? Иначе всякакви стари сметки дали и колко е изгодно са стрелба в тъмното
Не всеки човек в пенсионна възраст иска или му е нужно такова жилище, каквото му е било нужно в активна възраст, докато отглежда деца ученици.
Аз така и не разбрах въпросния мъж дали си няма примерно някоя къщичка в някое градче, където да възнамерява да се оттегли след 15 години примерно? Ако е така, разбирам го защо не му се занимава да купува скъпо жилище в София.

# 135
  • Мнения: 4 624
Исторически и наемите се качват, и цените на имотите.

За сведение - банката приема за необслужван кредит, който има не "някакви дни" просрочие, а 90 дни. Това е стандарт в целия ЕС. Забавяния с по-малки дни пращат кредита в "Етап 2", откъдето следва преговаряне, евентуално разсрочване и рефинансиране и много от тези заеми отново стават редовни.

Като толкова ви е страх, че евентуално някога някоя банка може да ви каже "Ооо, вие си плащате, ама то имотите много паднаха, дайте обезпечение", и нямате застраховка, и въобще даже не излизайте от вас, че и кола може да ви блъсне, въобще не купувайте нищо.

За оценката - предполагам, че вътрешно банката си води статистиката какви оценки са дадени. При рефинансиране нямах този проблем, защото оценката беше много над кредита, който исках.

# 136
  • Мнения: 1 084
Не всеки човек в пенсионна възраст иска или му е нужно такова жилище, каквото му е било нужно в активна възраст, докато отглежда деца ученици.
Това абсолютно е така, но спада към частния случай с това дали хората имат друг имот, който ще могат да ползват, дали всъщност не целят да купят някакъв такъв на по-късен етап и т.н. Тук по-скоро обсъждаме общия случай.

Аз примерно не купих гараж с апартамента, защото към онзи момент не бях шофьор, цената ми се видя твърде висока, за да го финансирам с ипотеката и прецених, че предвид лихвите ще ми трябват поне 25 години да го давам под наем, за да "избия" инвестицията. Сега вече като шофьор горко съжалявам, ама свирен мач.

# 137
  • Мнения: 41 165
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

30 години е много дълъг период и няма как да се знае нито как ще се движат наемите, нито цените на имотите, нито лихвите по ипотеките. Но примерно можем да заложим един и същ процент покачване на наема и цената на имота, като гледаме някакви исторически стойности.

Сега, когато задължиха банките да не налагат "наказания" за предсрочно погасяване, дългият срок е много добра опция, защото гарантира малки вноски, което пък е застраховка за някакви временни трудности. А ако вместо трудности дойдат печалби тогава се погасява частично и вноските стават още по-малки.

Иначе за мен е неразбираемо онова, където първо плащаш само лихвата, а после главницата. И не ми е ясно как се преизчислява заема при по-ранно погасяване, ако главницата не е намаляла??? Но и не съм се интересувала, де.

# 138
  • Мнения: 19 092
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

30 години е много дълъг период и няма как да се знае нито как ще се движат наемите, нито цените на имотите, нито лихвите по ипотеките. Но примерно можем да заложим един и същ процент покачване на наема и цената на имота, като гледаме някакви исторически стойности.

Върни назад 30 години, при известни фактори като наем и продажба цена на аналогично жилище, и виж какво излиза.

# 139
  • France
  • Мнения: 12 811
Какъв наем залагате за след 20 и след 30 години при тези изчисления?

30 години е много дълъг период и няма как да се знае нито как ще се движат наемите, нито цените на имотите, нито лихвите по ипотеките. Но примерно можем да заложим един и същ процент покачване на наема и цената на имота, като гледаме някакви исторически стойности.
Ще съм любопитна да видя сметките и за 20 годишния период.

# 140
  • Мнения: 2 453
За сведение - банката приема за необслужван кредит, който има не "някакви дни" просрочие, а 90 дни. Това е стандарт в целия ЕС. Забавяния с по-малки дни пращат кредита в "Етап 2", откъдето следва преговаряне, евентуално разсрочване и рефинансиране и много от тези заеми отново стават редовни.
Да, 90 дни е базовия период, а има и други периоди, според които определен % от кредита трябва да се провизира.
Разсрочване, рефинансиране и т.н. е възможно, когато пазарната оценка е над дължимата главница. Както например в твоя случай:
При рефинансиране нямах този проблем, защото оценката беше много над кредита, който исках.
Ако оценката излезе обаче под кредита, никъде няма да ти рефинансират.
Тези неща не ги определя банката по желание, а са регулации на БНБ, всъщност не само на БНБ, важат за целия ЕС. Глава 7 е специално за оценки на недвижимите имоти, приети за обезпечние. Има си изисквания колко често трябва да се правят, от какви оценители, и какво се прави когато оценката излезе по-малко:
https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/guidance_on_npl.en.pdf
Ето една клауза, която може би ще ти е интересна:

Тоест, не е разрешено на банките да чакат с надеждата, че имотът в бъдеще пак ще се покачи.
Затова и на шега ти казах - пробвай да договориш с юристите на банката да премахнат тази клауза от договора, щом смяташ, че тя е безмислена и нямали изгода да я прилагат. Те нямат избор, тъй като са задължени да я включат и да я приложат, ако се наложи.
Затова не бива да се взема кредит за имот без солидно самоучастие, защото ако пазарната му стойност спадне, банката ще ти иска допълнително пари и няма право да чака, защото имотите щели били дългосрочно пак да се качат.

# 141
  • Мнения: 4 624
Дефинирайте "солидно самоучастие".

Черна станция, една бърза сметка, може да не е точна в някои случаи, но като цяло:

За предсрочно погасяване попълвате заявление дали искате да е за сметка на срока или за сметка на вноската. Обичайно е по-изгодно за сметка на срока, но ако разполагате с пари, а вноската ви тежи (малко нон-сенс, но да речем), в някои случаи може да ви е по-добре да намалите вноската. Изгодно е например в случаите, когато има висока инфлация, доходите растат повече от лихвата и това компенсира оскъпяването.

Ако намалиш вноската, срокът си остава, пак плащаш доста оскъпяване в годините напред.

Ако намалиш срока, просто пада главницата, върху която плащаш лихва.

# 142
  • Мнения: 4 624
Банките са лоши, корпорациите са лоши, работодателите са лоши, изчакайте да се срине пазарът на имоти, финансовия сектор, пък със спестените пари си купете нещо далеч от цивилизацията, не прекрачвайте прага на никаква банка, произвеждайте си всичко и може да минете на натурална размяна.

И тук стана като в темата с имотите - все ще се намери кой да обяснява колко са прецакани собствениците, а пък ако сте наемодател - направо сте за оплакване колко сте се набутали.

Авторката така и не каза къде търсят, дали говори с консултант, как им се е променил наемът за последните години...

# 143
  • Мнения: 41 165
Ами не вземай, някой да те кара насила? И аз не съм вземала и оценявам колко е по-хубаво така, но ако нямаш възможност за покупка без кредит какво ти остава?  Или безкрайно чакане или кредит са опциите.

# 144
  • France
  • Мнения: 12 811
Аз все още чакам някой да ми направи сметка как със спестявания 20 години успял да си купи 2 апартамента вместо 1 на кредит.

# 145
  • Мнения: 186
Аз все още чакам някой да ми направи сметка как със спестявания 20 години успял да си купи 2 апартамента вместо 1 на кредит.

Аз познавам три двойки около мен, които си купиха по един апартамент само със спестявания за близо 10 години.
С прилични доходи и без излишни харчове, може да се случи. Сега първата двойка събира за втори апартамент. Всеки с амбициите си!

# 146
  • France
  • Мнения: 12 811
Да успееш да спестиш 1000лв при все, че плащаш наем (защото това е казуса) не ми се вижда лесно. А 1000×12×10 са само 120000лв. Няма да е много голям този апартамент. Ако бяха взели заем, щяха със сигурност да го купят по-евтино и да си избият цената на кредита. И това без да се лишават.

# 147
  • Мнения: 186
Да успееш да спестиш 1000лв при все, че плащаш наем (защото това е казуса) не ми се вижда лесно. А 1000×12×10 са само 120000лв. Няма да е много голям този апартамент. Ако бяха взели заем, щяха със сигурност да го купят по-евтино и да си избият цената на кредита. И това без да се лишават.

Тук не коментираме дали е лесно или какво е жилището, а че е възможно, когато го желаеш.
Но всеки случай е различен и това, което работи при едни, може да не проработи при други.

# 148
  • Мнения: 1 084
При мен алтернативата на ипотеката беше да търкам билетчета. 100 хил. евро при 1000 лв, спестени месечно прави над 16г.време. При 1500лв месечно прави близо 11г. И в това не влизат парите за ремонт и обзавеждане. Ми мерси! Нямам бизнес, който да ми позволява да спестявам по 30хил. годишно, така че за 10г. да съм събрала достатъчно сума да купя, ремонтирам и обзаведа.

# 149
  • France
  • Мнения: 12 811
Да успееш да спестиш 1000лв при все, че плащаш наем (защото това е казуса) не ми се вижда лесно. А 1000×12×10 са само 120000лв. Няма да е много голям този апартамент. Ако бяха взели заем, щяха със сигурност да го купят по-евтино и да си избият цената на кредита. И това без да се лишават.

Тук не коментираме дали е лесно или какво е жилището, а че е възможно, когато го желаеш.
Но всеки случай е различен и това, което работи при едни, може да не проработи при други.
Възможно - да, защо не, но дали е желателно?
Преди 10г решихме да продаваме 3 стаен в областен център в България. Оцениха ни го около 45Ке. Стори ни се малко и се отказахме. Тази година ни го оцениха между 60 и 65Ке. Вече имаме оферти. А за София, за 10г делтата е огромна в цените преди и сега. Но всеки сам си решава.

# 150
  • Мнения: 2 453
Ами ето ти пример от по-назад из темата:
Доколкото помня, жилището е струвало 170к, като цената е платена с кредит 140к и 30к самоучастие.
Още 30к са били нужни за ремонт, за да влезеш и живееш.
Разходи по придобиването - нотариус и общински данък придобиване 6к (по калкулатор от интернет). Комисионна брокер 3% = 5.1k
Не съм включил такса за вписване на ипотека, за разглеждане на документи, одобрение, адвокати, и т.н.
Общо излиза 71к евро наведнъж.
След това месечните разходи - наемът е 1000 лева, а вноската по 140к кредит за 25 години е 655 евро, тоест 1300 лева. Отделно имаш данък сгради, ремонти, всякакви дреболии, които иначе хазяинът плаща (предния месец сменяхме топломерите, 500 лева - вярно, веднъж на 10 години е, но пък редовно има други неща за подмяна, когато имотът е твой).

И сега големият номер е с тези 71к евро първоначален капитал и 300-400 лева месечно по-малки разходи можеш ли след 20 години да имаш пари за един, два или повече апартамента?
Отговорът е: зависи в какво ще ги вложиш. Ако ги държиш в банката на 1% лихва, няма да имаш. Ако ги изпиеш и изхарчиш за екскурзии, маникюри и други подобни в графа "качество на живот" - съвсем няма да имаш.
Ако ги вложиш умно (дори не феноменално, като в примера, който Цветомир дава, а просто умно) - да, можеш да имаш, защо не.

# 151
  • France
  • Мнения: 12 811
Излезе ми 119Ке "спестени" за 20 години. Пак не стига за същата квадратура апартамент каквито си щял да купиш за 170+30К. Без дори да смятаме инфлацията и скокът на цените на имотите.

# 152
  • Мнения: 1 084
chris78, жилището струваше 98к евро. Оценката му беше на 170к. Банката ми отпусна 140к, от които 10к бяха разходи по прехвърляне, адвокат, оценка и такива дребни неща. 30к останаха за ремонт и те не стигнаха. Допълнително изтеглих още 25к и вложих лични средства 10к. Имам и още неща до купувам, така че чертата не е теглена. Всички числа са в евро.

Взимам не лоша заплата, като платя кредитите, застраховки, инвестиции, оставам чисто с достатъчно пари за сам човек. Без ипотеката щях да живея при мама и татко още дълги години или да чакам баба ми да освободи апартамента, който е предвидено да наследя. Мойто бабче обаче, дай Боже, ще живее поне до 100г.

# 153
  • Мнения: 222
И сега големият номер е с тези 71к евро първоначален капитал и 300-400 лева месечно по-малки разходи можеш ли след 20 години да имаш пари за един, два или повече апартамента?
Излиза над 300к евро за срок от 20 години при първоначална инвестиция в широкия пазар (взимаме най-консервативно 6% на година) от 71к и всеки месец 150 евро. Аз лично го правя това от 12 години и 6% са наистина консервативна доходност. Т.е. живял си тия години под наем (плащал си наема) и накрая имаш над 300к отгоре.

# 154
  • Мнения: 14 920
Хора, дайте си сметка за един факт: банките не произвеждат нищо. Всичко, което виждате, като влезете в една банка, е измъкнато от джоба на хора, които са направили грешката да прекрачат прага и. Влезете ли в банка, вече сте прекарани. Оттам нататък са само преговори и уточнения с колко точно да ви прекарат. Ако ипотечните кредити бяха нещо добро за вас, а не за банките, нямаше те да наливат милиони в рекламата им. Така че, пестете, инвестирайте разумно, търсете други начини за увеличаване на дохода си, изчакайте поредния срив в цените на имотите, който е неизбежен, но не правете грешката да се заробвате с кредит!
Ти какво произвеждаш и как си купи жилището?

# 155
  • Мнения: 222
Като добавка към предното си мнение забравих да добавя, че "скокът" на цените на имотите много зависи от кога го гледаме. Ако го гледаме от 2010 насам - да, огромен е. Ако обаче някой си е взел жилище през 2008 г., няма да е много доволен, защото в момента цените не са много по-високи от тези през 2008 г. Дългосрочно цените на имотите не растат чак толкова много.

# 156
  • France
  • Мнения: 12 811
В София и в чужбина скокът е огромен от 2008 насам. За провинцията не мога да се изкажа.

Мерси, време и труд и сега инвестираме. Най-добрата инвестиция за сега си остава недвижимите имоти. Особено един случай с ипотека с 0 самоучастие. Ето, случва се.

# 157
  • Мнения: 222
В София и в чужбина скокът е огромен от 2008 насам. За провинцията не мога да се изкажа.

Мерси, време и труд и сега инвестираме. Най-добрата инвестиция за сега си остава недвижимите имоти. Особено един случай с ипотека с 0 самоучастие. Ето, случва се.

Не бих се съгласил и с двете твърдения. През 2008 г. цените на имотите в България са горе долу същите както са сега, може би с малка разлика. Това е факт и може лесно да се провери. Същото е и при инвестиция с имоти - доходността е сравнителна ниска, поне в истирически план. Занапред никой не може да каже как ще е

# 158
  • Мнения: 2 453
chris78, жилището струваше 98к евро. Оценката му беше на 170к. Банката ми отпусна 140к, от които 10к бяха разходи по прехвърляне, адвокат, оценка и такива дребни неща. 30к останаха за ремонт и те не стигнаха. Допълнително изтеглих още 25к и вложих лични средства 10к. Имам и още неща до купувам, така че чертата не е теглена. Всички числа са в евро.
ОК, аз може да не съм разбрал.
Честно казано, ако работех в банковия регулатор и подочуех, че жилище, което на свободния пазар струва 98к банката му дава оценка 170к и отпуска 140к кредит, бих се притеснил.
Какво става ако утре умреш и банката трябва да вземе жилището и да го продаде - колко ще му вземе като има същите по 98к, или да кажем 140к след всичките ремонти и подобрения?
Именно това е смисъла на регулациите - банката трябва да кредитира отговорно, тъй като не раздава свои пари, а пари на вложителите си - тоест на всички граждани.
В това е и смисъла на самоучастието - да се защити интереса на гражданите, защото иначе могат да изгубят част от парите си, които са вложили в банките.

# 159
  • France
  • Мнения: 12 811
Реган, току що намерих статия, че в момента жилищата в София били с 11,5% по-скъпи от 2008. Това малко ли те се вижда?

# 160
  • Мнения: 1 084
Честно казано, ако работех в банковия регулатор и подочуех, че жилище, което на свободния пазар струва 98к банката му дава оценка 170к и отпуска 140к кредит, бих се притеснил.
Разбирам какво казваш и си прав. Тук обаче има един тънък момент, че аз изповядах седалката на акт 14 и акт 15 в процес на подписване от останалите собственици. Това автоматично сваля цената, защото е преди акт 16 и апартаментът е на замазка. Оценката е 170к при напълно завършен обект.

# 161
  • Мнения: 222
Реган, току що намерих статия, че в момента жилищата в София били с 11,5% по-скъпи от 2008. Това малко ли те се вижда?
Нормално е за такъв период при имотите. Въпросът е, че други неща дават доста по-голяма доходност. Дори широкият индекс СП500 (в който и сина ми на 12 години вече може да инвестира), е с доходност от 294% от 2008 г. насам - въпреки световната финансова криза и въпреки КОВИД кризата и затварянето на икономиките и големите спадове тогава. Какво да говорим ако наистина умееш да инвестираш и имаш познания в тази област или, още по-добре, знаеш как да създадеш бизнес? Тогава и тия 294% ще ти се сторят малко.

# 162
  • Мнения: 1 506
Аз все още чакам някой да ми направи сметка как със спестявания 20 години успял да си купи 2 апартамента вместо 1 на кредит.
Мога да ти разкажа как мой клиент, с когото работим от '94-та, започна да търгува с алкохол с една кола Фолксваген Голф 3 с прикачено ремарке, живеейки при майка си и баща си. В момента къщата му струва над 4 милиона евро, всеки от 4-те члена на семейството му има собствена Тесла, синът му - собствена кооперация с апартаменти, дъщеря му - верига от 4 хранителни магазина и в момента строи пети, а той освен това си купи и Шерволет Корвет. Плюс кемпер, който струва колкото среден апартамент в добър квартал. Без да е изтеглил и една стотинка кредити.
Това нищо не е, ако знаеш Илия Павлов, висаджиите и тимаджиите и още една камара народ колко пари направиха и без кредити, и без образование...

# 163
  • Мнения: 1 257
Не виждам как последните 3-4 страници имат общо с казуса и помагат на авторката Rolling Eyes

# 164
  • София
  • Мнения: 38 603
Да се изкажа по казуса.
С години убеждавах БМ да си вземем по-голямо жилище. Излезе ни възможност, той измисли 101 причини да не стане.
В момента пък на мен ми се отваря възможност да си взема нещо мое, и от разговорите с брокери и банки разбирам колко възможности сме изпуснали тогава. Но всяко зло за добро!!
Мисълта ми е - когато човек има желание, има начин.
Като няма желание, ще измисли 100 причини да не стане.

# 165
  • Мнения: 405
Не виждам как последните 3-4 страници имат общо с казуса и помагат на авторката Rolling Eyes
Нямат. Двамата разбирачи си перят опашките пред женския форум с лек намек за "колко сте прости това жените, не разбирате хич за какво иде реч". Гледам единия остроумничи и по други теми с прекрасни бисери от близкото минало и май скоро ще заслужи триене номер N+1 на акаунта си.

# 166
  • Мнения: 4 624
Аз от последните няколко страници разбирам, че човек, който живее в наследствен имот, и изкарва много над средния доход, но само с няколко дни работа месечно, дава съвет да спестявате и да купувате, щото може да умрете.

За пореден път - тия кредити имат застраховки.

# 167
  • Мнения: 2 453
Не виждам как последните 3-4 страници имат общо с казуса и помагат на авторката Rolling Eyes
Ми тя авторката се скри, или поне не отговаря на това, което я питат.
Например мъжът й колко години има пред пенсия, в кой град живее и от кой град е родом и има ли имот вече там и смята ли да се връща някой ден там, или да си остарее в града, в който сега живее?
Отде да го знаем човекът защо не иска да купува жилище.
Все едно на мен жена ми да ми каже - дай да купим жилище в Пловдив - ми не ща там, аз искам да живея във Варна някой ден. Примерно.
Или аз да й кажа - жена, дай да си купим Мерцедес, ама аз не мога да го платя сам, да изтеглим кредит двамата. И тя ако не иска да се вози на Мерцедес трябва ли да тегли кредит, за да ми угоди?

# 168
  • София
  • Мнения: 38 603
Ама, разбира се! Може да иска и в Гърция! 😈😈

# 169
  • France
  • Мнения: 12 811
Дори широкият индекс СП500 (в който и сина ми на 12 години вече може да инвестира), е с доходност от 294% от 2008 г. насам - въпреки световната финансова криза и въпреки КОВИД кризата и затварянето на икономиките и големите спадове тогава.
Да си инвестира парите от сурвакито тогава, какво чака?

# 170
  • Мнения: 1 551
Пак една каруца лаладжии, пълни с акъл, ама за другите.

# 171
  • France
  • Мнения: 12 811
Да, един не си призна какъв милиардер е.

# 172
  • Мнения: 41 165
Ако ги вложиш умно (дори не феноменално, като в примера, който Цветомир дава, а просто умно) - да, можеш да имаш, защо не.

Е, ако хората можеха да управляват и умножават разумно парите си нямаше да има нужда от пенсионна и здравна системи със задължителен характер Wink
Освен това, както сам посочваш не веднъж, има цикли. Преди година-две борсите бяха 30% надолу, което значи, че тогава не е било подходящо да се кешира. Освен ако някой не е много професионално ориентиран и не продава и купува активно. Ама и те не печелят като правило. И са много малко.
Какво става с твоите къси позиции впрочем? Кога трябва да се разплатиш?

# 173
  • Мнения: 46 546
Темата явно се изчерпа.
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт