Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
- Публикувана: 16 апр. 2024, 19:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 16:42 ч.
Как намирате смисъл в несправедливия свят?
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Мен не ме слуша.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на бащата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
относно баланса- как го определяте?
аз не мисля,че съм висшата инстанция , за да определя кой колко заслужава
нито пък, някой друг смъртен
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Мисля, че всеки човек намира смисъл за себе си според своята осъзнатост, който може да отговаря на общи ценности или да е индивидуален, както и може да е различен в зависимост от житейския етап, в който се намира. Хубаво и желателно е според мен човек да открива смисъл в едно или повече неща; това помага да се чувства щастлив и удовлетворен, макар и понякога или в някои случай не всичко да е наред.
Авторът, честно, не знам защо смята, че майка му не е намерила смисъл в него, в това да отгледа и възпита дете, да се бори, да работи, колкото и да й е било тежко, да слага всяка вечер храна на масата, или че не в горда с постигнатото, тъй като й е било много по-трудно, отколкото на семействата с двама родители. Или че някой мъж да в носи на ръце е по-смислено, отколкото да има дете, което я обича толкова да мисли, че тя заслужава да има всичко.
Колкото и трудно да е, колкото и недобронамерени хора да има наоколо, винаги има и хора, които помагат. Благодарна съм им за протегнатата ръка в трудните моменти. Личен опит, да не кажат пак някой, че налагам възгледите си. На автора на темата му се е искало да похленчи. Няма лошо ако е за кратко. Проблема е ако това продължава непрекъснато. Тогава си е време за психически лекар.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
относно баланса- как го определяте?
аз не мисля,че съм висшата инстанция , за да определя кой колко заслужава
нито пък, някой друг смъртен
Благодаря за поправката, недоглеждане от моя страна. Коригирах го. Баланса е първо да помислиш за себе си, това, че някой има проблеми и трудности и стигането до определена ситуация често е резултат на натрупани решения и действия и бездействия на самия човек и това какво ние даваме е наше решение. Има хора който се борят, за тях помощта си заслужава, искренно благодарни са, но мнозина са в позицията, не правят нищо и колко са зле, пък другите били добре. Вярвам, че каквато и съдба да има човек, личната мотивация, целеустременост могат да променят живота и съдба към по-добро, стига да има желание и действия.
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Не намирам смисъл в несправедливия живот... Не мога да имам дете, въпреки всичко на което се подложих, въпреки всички изхарчени пари, физическа и емоционална болка Толкава жени забременяват без да искат, има изоставени и тормозени деца... За мен е несправедливо и нищо не може да ме убеди в обратното.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Права сте и въобще не се замислят. Да има бебчи, после каквото иска да става.
Е, то по тая логика не е ли егоистично от страна на тези, които не желаят да имат деца, недавайки възможност на едно дете да се роди? То пък може да иска шанса да живее. Принципен ми е въпросът, не е критика към тези хора, напротив - аз ги приемам съвсем нормално и с разбиране. Просто всеки въпрос може да се разглежда от много и различни перспективи и да има много "за" и "против". Ако тръгнем да си задаваме такива въпроси, къде ще му излезе краят, не знам...