Един унгарски емигрант, който даде изкуството на медиите в ръцете на САЩ
Бащата – Филип Пулицър, е успешен търговец на зърно и грозде, от маджаро-еврейски произход и един от стълбовете на местната еврейска общност. Филип е уважаван бизнесмен, считан за втория от най-големите търговци на Мако. Майката – Луиз Бергер, е католичка от австро-германски произход.
До 1853 г. Филип вече има достатъчно пари, за да спре да работи и да се премести с цялото си семейство в Будапеща. Йожеф е на пет години и в лошо здраве, затова получава най-доброто възможно образование вкъщи. До десетгодишна възраст свободно владее унгарски, немски и френски. Но през 1858 г. Филип умира от сърдечно заболяване.
Една година по-късно неговата компания фалира. След няколко години Луиз се омъжва повторно за бизнесмена Макс Блау, който не се разбира със синовете ѝ. Йожеф решава да емигрира в Америка, където променя името си на Джоузеф.
Той винаги е искал да бъде военен.
Записва се в Австрийската армия, след това подава молба за чуждестранния легион на Наполеон в Мексико, после решава да опита и във Великобритания и изпратените части в Индия. Но на всяка повиквателна, лекарите казват едно и също – слабо зрение и влошени бели дробове. Насочва се към Хамбург, където подбиращ за Американската съюзническа армия му предлага да стане доброволец.
Всеки записан войник в Европа носи награда за подбиращите и затова, когато корабът му наближава Бостън, Джоузеф скача през борда и сам се записва, взимайки процента от сделката за себе си. След това отива за една година в кавалерията на Линкълн. Става част от войниците на Шеридан, в 1-ви Нюйоркски кавалерийски полк, рота “L”, като се бие в кампанията “Appomattox”. Там има достатъчно германци, с които да практикува свободно немския си.
В Сейнт Луис става редовен посетител на градската библиотека, където се самообучава в английски и право. Именно в библиотеката, в стаята за шах съдбата му се усмихва. Често гледа играчите и критикува техните ходове на немски, защото мисли, че не го разбират. Но попада на двама немски играчи – редактори на немското издание “Westcliche Post”.
След кратък разговор Джоузеф получава работа в редакцията. Работи по 16 часа на ден. Наричат го “Джоуи Германеца” или “Джоуи Евреина”. Около 4 години по-късно става водеща фигура във вестника и дори закупува част от акциите.
Заради все по-отслабващото му зрение, лекарите го съветват да замине за Европа на лечение. Вместо това, той се сдобива с нов вестник – “The New York World”. Изданието е във финансова криза и за спасяването му са нужни решителни действия. Пулицър набляга на сензационни истории, престъпления, бедствия и скандали. Под ръководството му тиражът нараства от 15 000 на 600 000, което го прави най-големия вестник в страната.
Наред с такива публикации, обаче, Пулицър давал зелена светлина на сериозни разследвания за крупни афери на властта, както и на непознати дотогава методи в разследващата журналистика. Напр. неговата репортерка Нели Блай се престорила на психично болна, за да бъде настанена в една психиатрична клиника в Ню Йорк, с цел да стане пряк наблюдател на лошото отношение на персонала към болните.
Натоварен е комитет, който да събере средства за изграждането на монумента. Събрани са малко повече от половината, но щатът Ню Йорк и Конгресът отказват да покрият останалата част от сумата. Комитетът трябва да получи средства от обикновените граждани. Отправят се публични призиви в цялата страна за дарения на всякаква сума.
Тогава се намесва Пулицър. Той спонсорира акции за набиране на средства, сред които боксови мачове, театрални постановки, художествени изложби и продажба на миниатюрни статуи на свободата. Публикува и множество редакционни статии във вестника си “The New York World”. Получава малки дарения от 125 000 души, които възлизат на сумата от 2.7 милиона долара.
Парите са изпратени на Комитета и бъдещето на Статуята на свободата в Ню Йорк е осигурено. В знак на благодарност, Пулицър отпечатва имената на дарителите във вестника си, независимо от сумата, която са дарили.
През 1912 г. е основано висшето училище по журналистика на Колумбийския университет, последвано от училището по журналистика университета в Мисури. И двете училища стават сред най-престижните в света.
От 1917 г. наградата “Пулицър” се връчва ежегодно в първия понеделник на май.
Номинирането и оценката на кандидатите се извършва от Колумбийския университет в Ню Йорк. Наградите се присъждат годишно в над двадесет категории. През 2017 г. паричният облик на наградите е увеличен на 15 хиляди долара за приз. Единствено категорията “Служба на обществото” не носи пари, но е придружена от златен медал. Тя обикновено се присъжда на издание, а не на личност.
Първият българин отличен с “Пулицър” е Стоян Ненов.
Той е фотожурналист към агенция Ройтерс, която спечели награда по темата "снимки от горещи новини" за мигрантската криза в Европа. Галерията на "Ройтерс", спечелила "Пулицър", съдържа 17 снимки, една от които е тази на Ненов. Фотосът му е направен в македонския град Гевгелия на границата с Гърция.
Българската журналистка Боряна Джамбазова е втората ни сънародничка спечелила приза. Тя част от екипа, направил разследването за действията на руските тайни служби по света, което донесе награда "Пулицър" за международна журналистика на "Ню Йорк Таймс".
* * *