Здравейте на всички които посещавате този форум. Аз съм нова, от доста отдавна посещавам именно тази част на форума - за осиновените деца. Аз също съм осиновена, за съжаление го разбрах преди месец и ми е доста гадно. Съжалявам, че трябваше да го разбера толкова късно, аз съм на 26 г. На мнение съм че трябва когато се вземе едно дете от дом да му се поднася малко по малко информацията, че е осиновено, за да не се случи като мене да бъде изненадано. Имам един въпрос към ВАС знаете ли някакъв начин по който мога да разбера от къде съм взета и кои са би логичните ми родители, защото хората който са ме отгледали не искат да ми кажат. Благодаря ВИ предварително за отговорите.
- Публикувана: 9 септ. 2007, 15:34 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2008, 09:39 ч.
ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!
Цитат
Казвала съм го и преди, но ще се повторя: Затворете очи и си представете, че баба ти не ти е баба,дядо ти не ти е дядо,майка ти...и се опитайте да усетите тая безтегловност,която усещам аз! Rolling EyesНе мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген !
Не споделям напълно твоето мнение. Естествено че рано или късно детето трябва да узнае истината, НО то също така трябва и да е наясно с една друга, според мен по-важна истина, а именно за хората които са го отгледали като свое, които са го дарили с дом и го обичат безусловно, които винаги са били до него в добро и зло. Колкото до биологичните родители, естествено е да иска да научи нещо за тях, но нека си кажем истината, че би било доста трудно за обикнеш хората, които са те изоставили на произвола на съдбата, без грам сигурност, че ще те осиновят, и че ще получиш по-добър живот. Ако бяха стока нямаше изобщо да дават децата си за осиновяване, може да живееш в бедност, но обичан. Така че не мога да кажа нищо хубаво за такива хора.
Не разбрах..... нещо искаше да ми кажеш ли?!
Добре дошла при нас , dyndla !
Мога да си представя какво ти е ..... светът се е преобърнал за теб , губиш константите около себе си....Иска ми се да ти напомня , че във всъщност почти нищо не се е променило, нищо крайно не се е случило , късно си разбрала .....Опитай се да не си агресивна към родителите си, не са ти казали от страх как ще реагираш, не искат да те загубят.... вероятно сега тях ги боли още повече....постави се на тяхно място преди да ги съдиш.Пиши ни.
nadejda5047 , не губи надежда! И аз искам да знам всичко за произхода си, но нямам куража да търся, притеснявам се че родителите ми не биха разбрали това мое любопитство , не мога да оправдая тяхната болка .... пък и дали си заслужава
Мога да си представя какво ти е ..... светът се е преобърнал за теб , губиш константите около себе си....Иска ми се да ти напомня , че във всъщност почти нищо не се е променило, нищо крайно не се е случило , късно си разбрала .....Опитай се да не си агресивна към родителите си, не са ти казали от страх как ще реагираш, не искат да те загубят.... вероятно сега тях ги боли още повече....постави се на тяхно място преди да ги съдиш.Пиши ни.
nadejda5047 , не губи надежда! И аз искам да знам всичко за произхода си, но нямам куража да търся, притеснявам се че родителите ми не биха разбрали това мое любопитство , не мога да оправдая тяхната болка .... пък и дали си заслужава
О да ти кажа "Дива-не" сега като минаха две седмици и размислих над случилото се да ти кажа въобще неискам да знам кои са били тези "нещасници" дето са ме оставили. Защото като се размисля едвали др. хора щяха да ми дадат това което са ми дали родителитеми. Тъйче ми е все тая. Станалото станало може да съм само благодарна, че са ме оставили.
Здравейте мила приятелко,
Казвам приятелка, защото самата аз съм осиновител на едно чудесно момченце, което вече е на 4г. и 8 месеца и е най-хубавото нещо в моя живот. За себе си съм решила, че ще кажа на детенцето си истината за него, каквото и да ми коства. Мисля се, че щом и Вие знаете, че сте осиновена и Вашата майчица Ви е казала истината. Позволявам си да дам съвет от сърце, а именно: Сигурна съм, че Вашата майка няма да се учуди, че желаете да намерите биологичните си родители и само ще се наскърби, ако го подразбере от другаде. Споделете с нея и съм сигурна че ще Ви подкрепи. Тя вероятно разполага с информация откъде да тръгнете в търсенето. Бъдете откровени една с друга и съм сигурна, че ще е за добро. За моето слънчице дори съм намерила снимка на биологичната му майка и имам всичките й данни - ЕГН, имена, адрес, лична карта и т.н. въобще всичко до което съм се добрала, за да мога след време да давам отговори и да помагам. Всяка майка, която е решила да кажа на детето си истината, знае в сърцето си, че то ще търси биологичните си родители. За себе си знам, че ще му помогне напълно и само ми остава да се надявам, че ще си останем приятели цял живот.
Казвам приятелка, защото самата аз съм осиновител на едно чудесно момченце, което вече е на 4г. и 8 месеца и е най-хубавото нещо в моя живот. За себе си съм решила, че ще кажа на детенцето си истината за него, каквото и да ми коства. Мисля се, че щом и Вие знаете, че сте осиновена и Вашата майчица Ви е казала истината. Позволявам си да дам съвет от сърце, а именно: Сигурна съм, че Вашата майка няма да се учуди, че желаете да намерите биологичните си родители и само ще се наскърби, ако го подразбере от другаде. Споделете с нея и съм сигурна че ще Ви подкрепи. Тя вероятно разполага с информация откъде да тръгнете в търсенето. Бъдете откровени една с друга и съм сигурна, че ще е за добро. За моето слънчице дори съм намерила снимка на биологичната му майка и имам всичките й данни - ЕГН, имена, адрес, лична карта и т.н. въобще всичко до което съм се добрала, за да мога след време да давам отговори и да помагам. Всяка майка, която е решила да кажа на детето си истината, знае в сърцето си, че то ще търси биологичните си родители. За себе си знам, че ще му помогне напълно и само ми остава да се надявам, че ще си останем приятели цял живот.
Похвално браво дано найстина направиш така ТСТ. Аз реших, че не си заслужава да търся тези които само са ми дали живот. А аз разбрах за това не защото майками е решила да ми каже, а защото беше ядосана на мене, че не я слушам за кой да се омъжвам и затова реши да ми го каже с цел да ме на рани. Това обаче беше само първите две седмици следтова реших, че не трябва въобще да мисля за това. Щом това ми се е случило го приемам. Браво на тебе, че си решила да кажеш на детето.
Здравейте всички!Много ми беше полезно всичко,което прочетох тук.При мен нещата стоят така-имам съмнения,че съм осиновена,но не мога да събера смелост да попитам майка си.Цял живот фактите се натрупваха и в един момент сякаш нещо ме удари по главата и те преминаха като на лента през очите ми.Нямам снимки от родилния дом или от малко бебе,за разлика от сестра ми,когато питам мама ми отговаря,че тогава не са правили.Как не са правели 1986,а през 1988 вече са.В началното училище съученички ме нападнаха,че съм осиновена,прибрах се разплакана,а нашите говориха с родителите им.Родителите ми не са имали 8 години деца,мама никога не говори за моето раждане,само за това на сестра ми,вероятно дори не се усеща,че аз го забелязвам.Имам 2 ЕГН.Акта ми за раждане е издаден почти година след раждането ми.Много съм го мислила,все ми е едно в момента,просто искам да знам.Моля ви кажете ми дали според вас съмненията ми са основателни и как да попитам майка си?Само да добавя,че когато като малка ми казаха тези съученички ми стана гадно,не заради самия факт,а заради отношението,целящо да ме нарани.А какво ли са си помислили мама и тате?
Buricka,здравей.
Не зна дали си прочела по-старите неща в темата за мен.
Нкаратко и аз като теб имах съмнения,които се засилиха и след кто си осиновихме и ние детенце.Трябваха ми 2 години да набера сила за да говоря открито с родителите ми и най-много ме беше страх,че мама е много болна и да ни стане лошо.Но този ден дойде преди няколко години и една вечер когато бях сама с нашите в къщи/мойте хора бяха на разходка/ зададох директно въпрос и получих отговора.Мама само ми каза-Ох,ако знаеш какъв камък ми падна от сърцето.Разказаха ми всичко и по тяхно настояване потърсих биологичното ми семейство и не съжалявам за това.Сега с мойте сестри и брат сме много щастливи,че сме заедно.Мама и тати се обичат много с тах и постоянно се виждаме всички,ходя им на гости на село и т.н.Дори понякога забравям,че съм осиновена,сякаш винаги е било така мама,тати и каките и батко.Определено съм щастлива и благодаря на мама,че ме накара да ги открия.
Пожелавам на всички тази обич,която аз имам.
Не зна дали си прочела по-старите неща в темата за мен.
Нкаратко и аз като теб имах съмнения,които се засилиха и след кто си осиновихме и ние детенце.Трябваха ми 2 години да набера сила за да говоря открито с родителите ми и най-много ме беше страх,че мама е много болна и да ни стане лошо.Но този ден дойде преди няколко години и една вечер когато бях сама с нашите в къщи/мойте хора бяха на разходка/ зададох директно въпрос и получих отговора.Мама само ми каза-Ох,ако знаеш какъв камък ми падна от сърцето.Разказаха ми всичко и по тяхно настояване потърсих биологичното ми семейство и не съжалявам за това.Сега с мойте сестри и брат сме много щастливи,че сме заедно.Мама и тати се обичат много с тах и постоянно се виждаме всички,ходя им на гости на село и т.н.Дори понякога забравям,че съм осиновена,сякаш винаги е било така мама,тати и каките и батко.Определено съм щастлива и благодаря на мама,че ме накара да ги открия.
Пожелавам на всички тази обич,която аз имам.
Здравейте на всички осиновени и осиновители! Момичета ,от много време преглеждам форума и реших да ви пиша.Моята история е много тежка и същевременно простичка. Преди 4 години изгубих единствения си син -на 24 год. След година на болка и ужас със съпруга ми решихме /благодарение на приятелите/ , обиколихме домовете и осиновихме 17 год. момче.Доколкото знам до този момент той е най- голямото осиновено дете в България. Та по въпроса за биологичните родители- той има биологична майка, чийто адрес открих и му дадох , за да се срещне с нея преди да реши иска ли да бъде осиновен от нас, за да избегне емоциите, които при повечето осиновени се появяват. Отговора му беше: "Адреса го знам, но не искам, тя ме обрече на 17г. самота, можела е пеша да дойде за това време да ме види".При нас е вече три години и е едно чудесно слънчево и добро дете, в момента е студент. Така ,че мили осиновители, не крийте от децата си, казвайте им навреме /най-подходящята възряст за това около 5-6 години/,за да нямате този проблем за в бъдеще.Позволявам си да ви посоча възраст,тъй като съм доктор вече 25 години и през мен са минали десетки случаи както на разтревожени деца, чули от "доброжелатели"за осиновяването си, така и на осиновители, на чиито деца е било казано това.По- добре в прав текст да се каже всичко, защото почне ли се веднъж да се лъже, човек се оплита в собствените си лъжи. Никога няма да забравя един случай ,когато осиновено момиче ,вече сама майка на малко бебе разбра от други хора, че е осиновена. На въпроса ми защо е толкова студена с хората , които са я отгледали с толкова любов, тя ми отговори:"Никога няма да простя, че хората , които толкова съм обичала, са ме лъгали толкова години..."
Разбира се, че е нормално. И аз нямам на този етап подобни желания...
Наистина, аз не знам практически нищо за моите БР, освен, че съм осиновена от дома в Русе. Дори не съм сигурна дали рожденната дата в Удостоверението ми за раждане е истинската /по онова време е имало практика да се променя рождената дата - за прикриване на следите/. Сигурно бих могла да изнамеря допълнителна информация, имам правото да търся и чрез съда, но защо? Това няма да ме промени като човек и личност по никакъв начин. Независимо че не знам биологичните си корени, това никога не ме е карало да се чувствам непълна, незавършена...
Но това си е до човек и нагласа. Всеки чувства нещата различно. И всичко, което чувстваме е ПРАВИЛНО!
Такла че elitto, няма място за притеснения.
Наистина, аз не знам практически нищо за моите БР, освен, че съм осиновена от дома в Русе. Дори не съм сигурна дали рожденната дата в Удостоверението ми за раждане е истинската /по онова време е имало практика да се променя рождената дата - за прикриване на следите/. Сигурно бих могла да изнамеря допълнителна информация, имам правото да търся и чрез съда, но защо? Това няма да ме промени като човек и личност по никакъв начин. Независимо че не знам биологичните си корени, това никога не ме е карало да се чувствам непълна, незавършена...
Но това си е до човек и нагласа. Всеки чувства нещата различно. И всичко, което чувстваме е ПРАВИЛНО!
Такла че elitto, няма място за притеснения.
"Независимо че не знам биологичните си корени, това никога не ме е карало да се чувствам непълна, незавършена...
Но това си е до човек и нагласа. Всеки чувства нещата различно. "
Точно така разбирам и аз нещата, само изказвания като тези на Ароматно кафе могат да ме вбесят! Иначе не мисля, че сме по-долна класа от другите хора, независимо какво ни се е случило в ранна детска възраст и огромната част от осиновените са благодарни на осиновителите си, обичат ги и независимо, че някои искат да открият корените си, те не са "змийчета в пазвата"! Ей, ама май наистина ме ядоса тая! Абе много компетенции се извъдиха във тая тема/ съжалявам за отклонението, но не бях влизала в темата скоро и сега като прочетох
/.
Но това си е до човек и нагласа. Всеки чувства нещата различно. "
Точно така разбирам и аз нещата, само изказвания като тези на Ароматно кафе могат да ме вбесят! Иначе не мисля, че сме по-долна класа от другите хора, независимо какво ни се е случило в ранна детска възраст и огромната част от осиновените са благодарни на осиновителите си, обичат ги и независимо, че някои искат да открият корените си, те не са "змийчета в пазвата"! Ей, ама май наистина ме ядоса тая! Абе много компетенции се извъдиха във тая тема/ съжалявам за отклонението, но не бях влизала в темата скоро и сега като прочетох
/.
Здравейте скъпи осиновени деца!Знам че темата е само за вас а не за родителите но не мога да се сдържа и да кажа и аз какво мисля по въпроса.И така скъпи вече пораснали деца защо си мислите че само на вас ви е трудно?Защо не помислите и за нас вашите осиновители както ни наричате?Защо не попитате през какви трудности минаваме и каква борба водим?Знаете ли,че ние за разлика от б.м.трябва непрекъснато да доказваме колко ви обичаме и искаме и все ни се струва че каквото и да направим не е достатъчно.Знаете ли какво е да вземеш едно съвсем непознато дете което вече обичаш с цялата си душа и да се опиваш да го накараш и то да те обича,да ти има доверие . Знаете ли какво изпитвам аз докато разказвам на моето дете приказката за къщичката с бебета и мама и тати,защото се опитвам да го подготвя за живота!Искам детето ми да не се чувства нещастно от това че е осиновено а да се гордее!Искам утре когато някой му каже "ТИ СИ ОСИНОВЕН"той да отговори ЗНАМ И КАКВО ОТ ТОВА защото това не го прави различен от останалите,и защото според мен корените са там където е сърцето ти!