"Приемни семейства с трудов договор"???

Можеш да избереш дете и можеш да откажеш дете.

Освен това родителите на децата, настанени в приемни семейства имат право да посещават децата си в домовете, в които са настанени и приемните семейства нямат право да им откажат. А доста от тези родители, да не кажа по-голямата част са криминално проявени и то са чисти българи. Така че никак не е безопасно.

И мен ме интересува непременно ли трябва да има своя стая детето.

Креминално проявените родители на детето и въобще родителите, задължително ли е да осъществяват срещите си с детето в дома където живее. Макар, че детето, ако е по-голямо е нормално да има ключ от дома....
И в този смисъл едва ли е предвидена, защита на приемното семейство от креминални прояви на родителите. Друго за което се сещам е, че родителите могат да злоупотребяват с гостоприемството на приемното семейство. Има ли предвидени ограничения за посещенията на родителите- място, време?...
Stillness,    !

Да, но има и деца с неизвестни починали родители или деца с отказ. Така, че ако избереш дългосрочния план, най вероятно ще ти дадат такова дете. А и колко от изоставените деца са посещавани от родителите? Освен тези които са за спешно или краткосрочно там примерно 6м. докато родителя си стъпи на краката. И какво ако са криминално проявени, "кучето, ще отхапе ли ръката която го храни"? Ако родителя се интересува от детето си (не зависимо какъв е) ще е благодарен на човека който се грижи за него. Не е задължително срещата да е в дома, това е въпрос на договаряне, може да е в някое барче, кафене, заведение и т.н. Освен това можеш да избереш дете и да си го гледаш докато порасне. Да не забравяме колко деца има с издирвани, не известни, умрели родители и роднини. А и не виждам какъв е проблема ако някой роднина да дойде да го види, по добре така, от колкото цял живот да не знае нищо за корените си и. И да тръгне да търси роднини и родители. Пък какво лошо има и биологичната майка да го вижда. Така смятам, че ще е по спокойно и от двете страни, а не едната да се терзае, защото си е изоставила детето, а другата да се терзая каква е майка ми. И синовителите да крият, лъжат, мажат, да сменят имена и дати на раждане, сакън биологичната майка да не ги открие (не че всички са такива де). Колкото са по чисти взаимоотношенията толкова по добре. Искам да кажа, че и осиновяването и приемането на такива деца си има плюсове и минуси. Нищо не е идеално.
Освен това, това не е осиновяване, а отглеждане на деца, които нямат шанс иначе да израстната в нормална среда и семейства.

Estir, ако към мен е насочен последния ти пост- искам да ти кажа, че аз нямам нищо против посещенията на родители и роднини- и никъде не съм писала такова нещо. Но аз имам дете , което отглеждам сама, длъжна съм  да премисля добре. Затова  просто зададох тези въпроси. Това не означава, че съм против детето да се среща с близките си и да ги познава.

Не съм от тия.
И мисля, че във форума такива няма.

Извинявам се, но темата не беше ли за приемните семейства.

Сега по същество - да избереш дете, на което да бъдеш приемно семейство по етнос е смешно и опорочава приемната грижа. Смисълът на тази грижа е да обхване всякакви деца, а не само българчета с неизвестни родители. Така че, Estir, моля те недей да тълкуваш приемната грижа както на теб ти харесва. Защо ми се струва, че малко я бъркаш с осиновяването  .

За мен, за мен се отнасят думите й.
Приемните родители не могат да откажат на родителите на детето посещения в дома. По този въпрос специално съм се интересувала. Приемната грижа е нещо много отговорно, не е пазар. Децата, които се предлагат на приемни семейства са деца, които реално никой никога няма да осинови. Това са в повечето случаи по-големи деца, расли в институции и грижата за тях е много повече от грижата за една осиновено на 2-3-4-5 години дете. Именно защото те нямат нормално семейство и едва ли ще имат, в повечето случаи.
А това, за което говориш по повод осиновителите е вече минало и то се вижда във всяка тема.

darena не беше насочено към тебе, говоря по принцип. Далеч съм от мисълта, че такива родители ще се навъртат в подобен форум. Аз самата имам дете и знам за какво говориш. Става въпрос, че нещата са премислени (все пак има готови схеми които работят от години в чужбина, а това е по предложение и контрола на ЕС). А въпросното дете дори може да посети биологичните си родители в дома им, като се отпускат пари от държавата за покриване разходите по тези посещения. От както разбрах за тази програма търся информация из нета и нещата ми се изясниха до някъде. И не ми се вижда никак страшно, а напротив доста приемливо.


Че кой говори за етнос тук.   Напълно ясно е, че целта е да се обхванат всички деца не зависимо от етноса. Коментираше се етноса по повод осиновяването, а това е малко по-различно, като се има в предвид, че детето не е твое. Коментирах, че има възможности, за хората които имат притеснения по въпроса.
И какво сте го заяли този етнос, във всяка тема търсите расисти.

Никой нищо не е споменавал за расисти, ти си първата в темата, която използва тази дума. Говорим за това какви са децата, които се предлагат и какви права имат техните родители. А за етнос няма как да не се говори, при положение, че децата в домовете са от различни етноси, а към някои етноси има нетърпимост.

Става въпрос само за деца, които не подлежат на осиновяване към момента на настаняването им. Не е задължително да имате стая само за него, но трябва да има лично пространство, т.е. собствено легло, място за дрехите и принадлежностите му и място на която да може да учи, ако ходи на училище.
Родителите могат да ги посещават веднъж месечно (при предварително определена дата и час), като срещата може да не е в дома. Още при подаване на заявлението приемните родители решават дали ще се срещат с тях в дома си или на някое обществено място, примерно, но е добре да става в дома, за да могат да видят родителите му, как живее, какви са условията, а и за да не се наранят чувствата на детето.  Ако приемното семейство реши, може срещите да са по-често. Освен това роднини и други значими за детето хора също могат да поискат да го видят и по ваша преценка или по преценка на социалния работник се взема решение. Не може да се изведе детето зад граница без съгласието на биологичните му родители. Ако на детето се наложи животоспасяващо лечение, също се изисква подпис от поне единия биологичен родител.
Колкото до избор на дете, посочва се пола и възрастта, етноса не може да се избира, но при събебесдването може да определите всичко, което желаете и ще ви се предложи точно такова дете. В случая децата са много, а кандидатите за приемна грижа са малко и се гледа кое е най-добре за детето и за родителите. Ако ви предложат друго и се почувствате разочаровани и решите, че това не е вашето дете, може да го откажете.
Аз първо избрах детето и после кандидатствах за него.
Ако ходите по домове често и има някое дете, което кара нещо във вас да трепне, но не можете да го осиновите, защото няма отказ, можете да кандидатствате точно за него. Може и да ви го откажат, но по-вероятно е да го вземете, защото това преди всичко ще е добре за него.
Детето по принцип изповядва религията на биологичните си родители, ако те са неизвестни, може да бъде запознато с религията на приемните си родители, но не може да бъде насилвано да я приеме.
Всъщност не е вярно, че децата, които няма да бъдат осиновени са само големи. Има и бебета и 2-3-4 годишни и то повече, отколкото са децата за осиновяване. И защо да нямат нормално семейство? Ако се вземе едно бебе на 3-4 месеца с неизвестни родители, за дългосрочна приемна грижа, разликата с осиновените деца ще е просто в акта за раждане. Ще живее по абсолютно същия начин като тях, ще ви вика "мамо" и "тате" и ще е вашето дете. Не зная дали завещанията в България започнаха да се признават, но ако се признават, то дори може да ви бъде наследник.

Наистина, никак не е страшно. Просто е алтернатива на осиновяването, за деца, които не могат да бъдат осиновени.

Само едно малко уточнение - децата с неизвестни родители подлежат на осиновяване.

Това не го знаех и дори много се ядосвах, защото ако не подлежаха, то на практика до излизането на "Приемна грижа" бяха обречени да нямат никакво семейство.

Мен ме интересува друго. Примерно, взема си моето детенце 2-3 годишно и го гледам дългосрочно (т.е. без да е определен срок за връщане в семейството му). Майка му може да реши дали да го вижда или не, но примерно, ако в един момент след 2-3 години, тя реши да подпише декларация, че го оставя за осиновяване, тогава дали ще мога да кандидатствам аз с предимство, тъй като съм била неговото семейство или ще бъде предложено на чакащите кандидат-осиновители, вписани в регистъра?

Първо да започна с това - Stillness, възхищавам ти се, че си се решила на тази стъпка.
Има нещо, което обаче ме човърка много - доколкото разбирам у нас приемните семейства са малко и поради тази причина, те избират децата, които да бъдат настанени при тях. Това доста ме смущава, понеже отново говорим за избор и делене на децата, докато аз винаги съм си представяла, че приемната грижа би трябвало да обхваща всички деца, т.е. не би трябвало приемният родител да отиде в дома, да си избере дете и да каже - "ще се грижа за това дете". Моля, ако бъркам, да ме поправите.

Дете може да бъде осиновено само от кандидат-осиновители, вписани в регистъра (изключение се прави за осиновяване от дядо и баба и от съпруг), така че се съмнявам, че ще можеш да го осиновиш ти, освен ако не си вписана в регистъра :
"Чл. 53б. (1) Пълно осиновяване се допуска само между осиновяващ и осиновяван, вписани в регистрите, определени в този кодекс.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях."

Всъщност не. Родителя избира само пола, върастта и здравословното съсътояние на детето. Децата, отговарящи на критериите за приемна грижа се предлагат на вписаните в регистъра родители само по тези изиквания. Така е замислена приемната грижа. Ако кандидатите станат повече, сигурно ще се осъществи точно така.

Няма как родителя да отиде в дом, да посочи едно от децата и да каже "Искам него", първо защото детето може и да не отговаря на критериите за приемна грижа.

На практика обаче, тъй като няма да е собствено дете и родителя може да го върне в който момент поиска или да му го вземат, се взема на пред вид и желанието на приемното семейство.
Има избор и делене и ще се опитам да обясня защо. (Отказ на дете при осиновяване не е ли също избор и делене?)
Осиновителите знаят, че което и дете да им предложат, това ще е тяхното дете. Те очакват с нетърпение тяхното малко мъниче и когато им се каже, че имат дете, чувствата са толкова бурни, сякаш са намерили липсващата част от самите себе си - своето дете. И все пак се случва да им предложат някое и те с разочарование да открият, че точно това не е тяхното дете и да го откажат. Приемните родители не чувстват точно това. Те знаят, че всичко може да е временно, че това не е тяхното съкровище и още от началото си поставят някакви емоционални спирачки, заради страха от момента в който ще трябва да се разделят с детето. Те обаче също могат да се разочароват и да откажат дете, за това все пак е добре да кажат предварително какво искат. В този случай ще им се предложи най-близко до техните представи. Така хем родителите ще са щастливи, хем детето ще има семейство, което да го обича. Дори да кандидастват за точно определено дете, ако отговаря на условията и се види, че това е в интерес на детето, ще им се предложи точно то.
Ако семейството не иска или не харесва дадено дете и бъде принудено да го гледа, това ще се отрази доста негативно на самото дете. То ще усеща най-малкото колебанието на родителите.

Аз виждах често Ана, взимах я в къщи, а понякога тя сама идваше и тя поиска да остане при мен, докато майка и си я вземе и за това започнах да проучвам начините по които мога да го направя и този се оказа единствения. В случая ми беше разрешено да кандидатствам точно за нея, защото тя е най-малката в дома и това ще е добре за нея. Сега, когато се разбра, че майка и ще си я вземе по-рано, пак оставих "краткосрочно приемна грижа", промених възрастта на 2-3 години, без значение от кой пол, без физически или психически увреждания (защото не знам дали ще имам сили и възможност да се справя) и това е.

Фоксче, благодаря ти! Видях семейния кодекс. Въпроса ми по скоро е дали при такава ситуация, ако канидатствам за осиновяване, ще изчакат да ме впишат в регистрите и ще го предложат пъро на мен или ще го предложат на който е на ред (предполагам, че има някакъв ред).

Между другото, тъй като ми остават още около месец и половина, т.е. много малко време, чудя се, за 2 годишно дете ще ми трябва ли количка? Не съм ходила в дом за деца от 0 до 3 години и  не знам. По принцип за толкова малки деца наблюденията ми са само възрху израстнали в семейства и те всички не се нуждаят от такава, но доколкото знам, децата в институциите имат някакво изоставане в развитието. Въпроса ми не е точно за тук, затова може да ми отговорите на лични.