И друга причина има, поради която не искам да гледам бебета. Защо трябва да отглеждам бебетата на осиновителите? За да чуя едно "благодаря" ли? Това не са деца в риск. Оставени са за осиновяване в родилното. Защо не ги предлагат направо на осиновителите?
Но мен ме възмути факта, че тази госпожа гледа детето МИ (като потенциален осиновител), а всъщност не върши работата СИ (надявам се съвестно). Платена - много или малко - колкото е договорено - толкова, плюс издръжка за детето. Огромна част от родителите (биологични или осиновители) работят за подобни заплати и не получават издръжка за децата си. Ако не иска "благодаря" - да предупреди да не и го казват. Ако очаква друго вместо "благодаря"- да вземе да си го напише, че да я ясно! И пак подчертавам - не работи за "благодаря", а за заплата. Избрала е тази специфична несъмнено работа доброволно. Когато реши, че ще работи друго, може да напусне. А представяте ли си след няколко месеца идва някакъв гаден осиновител, който взима детето "готово отгледано" и само благодари! Срамота! Ама той щял да даде семейство, дом и любов на това дете, бъдеще и след като навърши пълнолетие, представил е една бала документи, за да докаже правото си да стане родител на изоставено дете, чакал е месеци или години това да се случи, а накрая само ще благодари - да си плати!
В какво е едно новородено, ако не в риск, когато е изоставено от родителите си?! За удобство на тази приемна "майка" е по-добре да прекара първите си месеци в институция - така или иначе ще го осиновяват и няма да и "подсигури" редовна заплата до пълнолетието си.... Именно институционализацията в най-ранна възраст причинява най-сериозни травми на децата. Похвален е стремежа да се минимизира попадането на бебета от родилното в дом. И нека не забравяме, че смисъла на приемната грижа е да има всяко дете дом и семейство, а не да се подсигури трудова реализация на тези, които се занимават с това! Моето уважение към хората, които с душа и сърце са се нагърбили с тази нелека задача! Но аз не допускам, че цитатът по-горе отразява тяхното мнение.
По принцип това е вярно, но мислиш ли че е правилно да размахваш назидателно пръст, да се възмущаваш и да поучаваш стар и опитен примен родител като Инера.Това можеш да го напишеш като информация към незапознатите, които тепърва търсят информация по въпроса.
Знаем каква трябва да е мотивацията на ППР. Знаем също ,че той работи за заплата. Но заплатата и чувствата не са свързани така както на теб ти се струва.
Нищо лично.
Знаем също защо бебета се дават на ппр. Въпросът на Инера беше по-скоро реторичен и изпълнен с болка от раздялата, която е преживяла. Но ти няма как да го знаеш.
