Иначе постинга на Hope мен лично много ме впечатли.Тоест,впечатли ме мъдрата и,изпълнена с чиста и безкористна любов постъпка,от това,че е поела част от бъдещата болка на съпруга си върху собствените си плещи за да му подаде ръка по възможно най-адекватния начин,когато дойде времето за това.
Желая им искрено от сърце щастието,което не се съмнявам,че заслужават
Страхотна тема и много ползотворна.Отдавна "надничам" при вас,опитвам се да открия отговорите на моите въпроси,обаче ми е трудно да се справям сама.
Защото и моя мъж е осиновен само че не го знае.Или може би има някакви съмнения дълбоко в душата си,но ги е заровил там и това е.
Това няма значение за мен.Единственото нещо,което ме ядосва и ме изкарваше извън релси бе,че когато се срещнахме и вече бяхме официлано заедно се намериха четири различни "източника",които ни информираха за това-мен,баба ми,майка ми и баща ми.А не живеем в малък град..Толкова са злобни хората,толкова бях огорчена,че се намесват в личното ни пространство както каза една от вас по-горе.Стана ми болно,но това нямаше значение-нито за мен,нито за някой от моето семейство.
При вас намирам отговорите на много въпроси-наистина нещата ми се проясняват малко по малко.Мъжа ми е чудесен баща,има чудесни родители,прекрасен съпруг е.Възхищавам се на майка му,защото е толкова всеотдайна,а мога само да си представям колко и тежи тайната,която носи с години в себе си.
Благодаря ви,че ви има
Това е масовата реакция на хората.
Просто проблемът е прекалено глобален.