Съпругът ми е осиновен!!!

Много благодаря Бранчо за включването! Откога чакам да се появи мнение, присъствие и на осиновено пораснало момче във форума .... Много ми се иска поне да мога си представя от какво ще се вълнува моето малко момченце като порасне за да се опитам да му помогна своевременно.
Като прочетох няколкото изречения нчписчни от теб установих, че полът не е водещ в чувствата на осиновените деца, просто жените са по-склонни да споделят без да се притесняват ...
Още веднъж - благодаря за включването  .

Добре дошъл,Бранчо!

Аз имам въпрос: защо наричате родителите си "осиновители"? По силата на навика, защото така е общоприето или защото така го чувствате? А може би така пише в акта ви за раждане, в смисъл, че те са осиновители на детето.............
Ще поясня защо питам. В акта за раждане на моето дете съм изписана аз като негова майка. Следователно аз съм не "осиновителка", а майка. Осиновителка бях докато течеше процеса на осиновяването.
 Т.е. Вие сте бил осиновен, а не сте осиновен - просто едното действие е  в минало свършено време.
Всичко това го пиша неслучайно. Понякога се дразним от това, че обществото ни се отнася към осиновяването негативно, а самите ние - които сме във водовъртежа на нещата, не се опитваме дори да променим понятията.
Всъщност извинявайте може би греша по отношение на Вас и Вашият случай е друг.
Моля, не приемайте нещата лично и още веднъж ме извинете, ако съм Ви засегнала.

 
Много точно казано. И аз употребявам тези термини за да различа двата вида родители, за да няма недоразумение. Ще оранича максималмо използването на" осиновител", колкото и удобно е да го споменеш за да стане бързо, ясно за кого става въпрос. Наистина в акта за раждане на никого не го пише. И ако не е възможно да не го използваме, то добре би било да ограничим използването му максимално.

Здравейте
Първо искам да кажа ,че не искам да обиждам никой родител (както наричам така осиновител).Истинските родители са тези , които са те отгледали ,дали всичко от себе си за тебе(въпреки че през тези години им е било много трудно) и направили човек достоен за уважение от околните.Независимо какъв си и от  къде си  ти си човек!!! Когато говоря за моите " осиновители" аз не ги обиждам ,те са моите родители и много ги обичам 
Аз 23 години съм живял в незнание че съм осиновен,но въпреки всичко съм се примерил с това.Даже обичам още повече моите родители ,защото те имат най големите сърца на света най добрите хора-взели са ме и са ми дали всичко: любов, доброта, вяра,упоритост( с което най-много се гордея),направили са ме истински човек.Дълбок преклон пред тях.

Разочарована,имайки предвид,че майка му сигурно вече е на възраст и има един страх при по-старите хора от типа Кой ще ме гледа ,какво ли става,къде ли ще живея и т.н.,то е подсъзнателно.А казаните тежки думи все си мисля,че не са от сърце.Щом 40 години е била до сина си,ще бъде и до последният си миг на Земята,но е нормално за възрастните.Те са като малките деца,като им вземеш играчките и се страхуват.Опитайте да поговорите с нея да я успокоите,че ще сте до нея когато има нужда  и т.н.Казвам го от личен опит.
УСПЕХ

разочарована, права е зойка. това не е до липса на обич, а до екзистенциални страхове. родителите почти винаги приемат децата си за все още деца, дори и да са на по 50. не приписвайте това на осиновяването и не отправяйте към жената подобен укор дори мислено.
при идентична ситуация майка ми би реагирала по още по-драстичен начин. просто майката на мъжа ти я е страх. и то най-вече за вас. каквито и тежки думи да са изречени, те са плод на афект. поговорете спокойно, опитайте се. и пак, и пак, и пак....
болката от случката е голяма, не споменавайте осиновяването като фактор пред нея, това предполагам ще я нарани много.
винаги сме склонни в тежки моменти да търсим обяснение и то ясно, за обидното поведение на някого. мотива - осиновяване е най-лесното обяснение, ясно е кой е виновен и край.  кръвни роднини се избиват за имоти и за пари и то нерядко. братя и сестри не си говорят, майки отхвърлят децата си. не търсете при всяка една криза първопричината в осиновяването.

Ами...НЕ! Точно това не са най-основателните признаци, че някой е осиновен. Сигурна съм, че ако се огледаш около себе си, сама ще се убедиш в това.
Ако съм в твоята ситуация- не бих попитала.
Ако той знае- дай му време и свободата да реши дали иска да сподели с теб.
Ако не знае- колкото и да го обичаш, не е твоя работа да му "вкарваш" подобни мисли. Дори и интуицията да ти подсказва, че си 99% сигурна, че предположенията ти са верни. Ами ако не са???
Пак казвам, че така бих постъпила АЗ.
Не форсирай нещата. Не позволявай на подобни мисли да се отразяват на чувствата ти към него (за хубаво или за лошо).
Просто се обичайте и се радвайте на това, което ви свързва
Успех!

                                                                                                                                                  Здравей Брани  Искам да ти кажа лично ,че няма от какво да се притесняваш толкова много.Ако си чела по горе ще разбереш и моята съдба .Тя е почти еднотипна като на твоя приятел.И аз незнаех че съм осиновен,каза ми моята съпруга.Две години след моя брак с нея бях на 25 ,а сега съм на 30.Чувствам се много по добре след като знам истината за себе си .Разбира се при всеки човек е различно.Моето мнение е ако сте много близки с него и се обичате двамата трябва да намериш удобен момент за да го попиташ.Ако това те притеснява толкова много ,че може да го нараниш обмисли добре нещата.Също трябва да се изясниш със себе си дали е той мъжа на живота ти за да подхващаш такива теми с него.Ако е така събери смелост и говори с него.По добре е да говориш отколкото това да те измъчва и води до притеснения.Когато съпругата ми разказа моята история ,аз дълго време бях разтроен,плаках си самичък, премислях живота ми занапред.И в крайна сметка стигнах до заключението че имам жена и син до себе си ,майка и баща -всички много ме обичат така продължавам живота си с още по голям смисъл и мечти за бъдещето.Въпреки че Родителите ми не са ми казали още,че съм осиновен от тях.На тази тема може да се говори надълго и нашироко ,така че ако искаш питай нещо ще ти откликна на всеки твой въпрос.Аз съм от другата страна на твоя проблем така че с каквото мога ще помагам.Най важното преди всичко е любовта.Успех Брани 

за мен лично най-жестоката истина е за предпочитане пред някоя лъжа.Да разочаровах се когато разбрах че съм осиновена,но се разочаровах от биологичните родители,към осиновителите изпитвам още по-голяма обич и разбиране.