учене на език в първи клас

Някой може ли да ми препоръча добра школа по аглийски за Варна?

Според мен ученето на език от първи клас в училище не е добра идея. Но за съжаление не мога да го избегна. Децата ще учат там нещо, не съм сигурно на какво ниво, но се надявам все нещо да им остава в главите. Смятам да ги запиша в някой алианс след трети клас и тогава да наблегна на езиковото им обучение.
За мен учене на чужд език в такава ранна възраст, без да са в съответната езикова среда, е абсолютно безсмислено.

освен ако детето не напира 

боби едвали  ще   бърка буквите 4ак толкова,моите запо4наха на 6 години едновременно с 3 азбуки

Дъщеря ми ,когато беше в първи клас и тръгна 6 годишна положи изпит по програмата (тогава на МОН) за РЧЕО.Започна с английски език ,продължи в V клас с немски и смея да кажа ,че се справя много успешно(не е смесвала двата езика).Тази програма вече отпадна от министерството ,като много натоварваща.Сега сме в езикова гимназия и основата от основното училище е от наистина голямо значение.Но все пак всичко си зависи от детето 

и аз знам, че в повечето страни децата започват по-рано училище и учат повече езици едновременно.моят син започна английски от детската градина, а от шест годишен е в "британика".в училище - от първи клас учи английски като един от основните предмети, а от втори клас включват втори западен език/италиански/.
догодина ще кажа как върви , но си мисля, че поне два чужди езици е просто задължително - времената са такива.
съжалявам, че не са ми дали възможност да уча като дете - никой не ни обръщаше внимание на нашето поколение.
от моя учителка в средното образование/която смяташе руският език за най-важен в света/ ми остана доста добро ниво по руски/писмено и говоримо/, което сега отчитам като плюс/дълбоко съм и благодарна, въпреки, че тогава много се ядосвахме на нейната взискателност/.
ако така ни учеха и по френски - сега щях да съм екстра, а нямаше да уча на стари години  .

Абсолютно се присъединявам към твоето мнение. 

Сега като гледам моят син с каква лекота и учи немски в тази възраст (7-8г.), просто си давам сметка, колко похабени години съм имала аз.
Неговото ниво съм имала чак в 7 клас. Защото западен език се учеше, по мое време, от 5.ти клас. 
Иначе за руския също си права. Сега никой около мен (работя в доста млад колектив) и виждам няма понятие от този език. 
Даже в Турция сега си го ползвах, наред с немския и английският. 

Чудесно си ползвам и руския, и английския и понякога ми се налага да ги сменям за минути. Ако на човек рядко му се случва да общува активно на един език, има малко отстъпване откъм знания.
Не мога да кажа, че владеенето на 1,2 или повече езици е задължително за едно дете. Не и насила. Ако средата и желанието на детето предпоставят нуждата от владеенето на един език, то този език се научава много по-лесно. Не мога да отсека и да им кажа, че е задължително да знаят толкова и толкова броя езици. Децата имат право на избор, особено ако става въпрос за извънкласни занимания.

Не е съвсем така. Както е задължително да учат и знаят български, така е задължително да знаят и друг език. При това добре да го знаят, а не на ниво училище. Точно защото не са в съответната езикова среда, са необходими и допълнителни занимания. Иначе излиза, че оставяш на държавата да прецени от какво количество и ниво езикови знания имат нужда децата ти (визирам изборността на извънкласните занимания). Те на български в училище не могат да се научат като хората, та камо ли на чужд език - с това текучество и некачествени кадри.

Голямата ми дъщеря е на 12 г. и ако не я натисках за английския, отдавна да го беше зарязала. Но сега е много доволна, че го владее перфектно. Между другото, миналата седмица ми сподели, че много съжалява, че не съм я карала по същия начин да се учи да свири и на някакъв музикален инструмент.

Така че всяко извънкласно занимание е огромен плюс за децата, и иска желание, настоятелност и упоритост най-вече от родителите, и по-малко от децата.

Ако зависи изцяло от мен децата ми изобщо няма да учат чужд език от първи клас и то по точно тези системи, които са одобрени, нито бих ги записала в езиково училище. Бих предпочела да започват както нас навремето с руския - от поне трети клас, след като вече са преминали през адаптацията на що е то училище и писане на домашни на родния си език. Не бих ги записала и на стандартните езикови курсове, освен ако те самите не проявят желание. Предпочитам да търся и да се възползвам от други, по-близки до естествения начин на усвояване на език.

На едно дете може да му се предложи да се запише на едно или друго извънкласно занимание, но това изключва "задължително трябва да ходи на език и спорт". Няма не искам, няма недей, детето е длъжно да знае поне един език и толкова. Същото важи и за изкуството и т.н. За много вредно смятам "карането" на децата да ходят на нещо извън училище "за тяхно добро". За тяхно добро мога да изисквам да пресичат безопасно, да не бъркат в контактите, да не говорят с непознати, да ядат, да спят и да ходят на училище. Всичко останало е бонус и зависи изцяло от тях. Аз мога да им предложа да опитат, но всичко оттам нататък е наистина въпрос на тяхно желание. Ако нямат желание и талант на мен ми се вижда умряла работа, защото няма да им носи това удоволствие, каквото изпитват талантливите и желаещи да се занимават деца.

По стечение на обстоятелствата общувам с чужденци, включително и чуждестранни студенти. Моите впечатления са, че те не се впрягат особено откъм знаенето на чужди езици. При едно малко неформално изследване дори се оказа, че ние, българите владеем в някаква степен най-голям брой чужди езици (2, а някои и 3), след нас бяха руснаците, турците и не помня още кои. Французи, белгийци, немци и т.н. бяха с по 1 чужд език, а имаше и някои, които си караха само с родния английски. Като ги гледам не се стремят да знаят някой чужд език "перфектно", но се разбират достатъчно добре в рамките на академичните и социални очаквания.

За кой ли път уточнявам - няма такова животно като "перфектно знаене на език". Има езикова компетентност, която би могла да се измери в някаква степен. Ние не знаем перфектно дори родния си език. Никой на земята не знае перфектно нито един език.

Един англоговорящ може и да не се впряга откъм езици - английският е език на международно общуване, и без това всички го говорят. Но ние сме си малка нация, с гол български все едно сме неми - ще те разбират 7 милиона от над 6 милиарда. Моето мнение е, че по този начин се ощетяват децата, но всеки си решава, разбира се. 

Пък уточнението ти е за кой ли път излишно. Не е нужно да повтаряш, че лампата свети, това и така всички го знаят.

Значи излиза, че пак ние сме по-долу от англоговорящите и затова трябва да се набираме като клист на лист (ще извинявате за лафа, ама така ми дойде на езика). За мен е важен езикът като средство за комуникация, а не за национално доказване. Децата са достатъчно хитри и виждат ползата от едно или друго нещо - ако имат възможност да попадат макар и за малко в среда, където хора от различни националности използват някакъв език (и на всичко отгоре се разбират на него  ) е по-вероятно да проявят интерес и да поискат да научат съответния език. За тях ще е достатъчно добра причина очевидната полза сега, а не някъде хипотетично У светлото бъдеще. Но само така, защото щяло да бъде добре за детето в бъдеще не ми харесва като причина.

Перфектността като степен на знаене на език е много разпространена заблуда - все едно все още някои хора да се изненадват, че лампата свети. На мен ми е омръзнало да чувам родители да се хвалят, че децата им перфектно научили някакъв език, перфектно свирели на пиано, перфектно правели салто и т.н. Някак еснафско звучи

Радостина, просто французите и белгийците, както и немците като научат и английски (френския се предполага, че го знаят или  ), за какво им е да учат и арабски напр. Ние като не сме от нациите, чийто езици са "световни" сме една крачка назад. Макар че не съм убедена, че като цяло за народа (нашия) може да се каже, че знае езици.
За уточнението ти относно "животното" получаваш   . Много се развеселявам като прочета - "моето дете (на 7, 8, 12 г.) го знае перфектно". Е, ХАЙДЕ МАЛКО РЕАЛИЗЪМ да внесем. Това, че родителя знае "ол райт" и "о.к." и чува от детето произнесени изречения на същия този език, не означава, че езика се владее перфектно, отлично и т.н., още повече на 10-12 години. В класа на сина ми имаха едно дете, което беше учило една година в Великобритания и имаше 4-ки и 5-ци по английски език В УЧИЛИЩЕ.
Моето дете започна във втори клас с извънкласни занимания по английски и НЕ ГО ВЛАДЕЕ ПЕРФЕКТНО. Аз съм реалист и не искам да казвам аз за детето си колко "го владее" езика, радва ме, когато други го правят.

Извън темата, но ми е интересно: защо не я запишеш сега? На мене 12г. не ми се струва късно. Моят син имаше в неделя рецитал по пиано заедно с други ученици на същата учителка, бяха най-различни възрасти. Измежду тях: семейство с две момчета, всички бяха вземали уроци - и децата, и родителите. Много симпатични комбинации правеха на рецитала - родител с едното дете, с другото дете, двамата родители ... Не мога да кажа, че възрастните свиреха перфектно, нито пък са тръгнали с амбицията да стават професионални музиканти, но в случая говоря за хора на поне 30 години, какво остана за 12 годишно дете.  

Ами за мен е късно. Докато го научи така добре, че да кажа че е перфектно  ще минат едно седем-осем години. И тогава това вече няма да е ценно - нито за нея, нито за когото и да било. Така че всяко нещо с времето си. Разбира се, тя може да го направи между кандидат-гимназистските и кандидат-студентските подготовки, ако пожелае - няма да я спирам.