Как се запознахте с таткото?

На един общ приятел на рождения ден се запознахме.Тогава той много с едуеше и си казах "Ще е мой ако ще и за малко,поне да го превъзпитам"След месец ми се обади да се видиме.За този месец все се разминавахме по жицата и като се намерихме първо щях да му тегля една дълга и сочна българска псувня щото го сбърках с друг човек но се осетих на време.За този един месец дето се разминавахме незнайно как хлътнах по него до уши.На втория месец от нащо гаджосван езаживях с него и майка му и сестраму.След 3 години забременях и заживяхме самостоятелно.След 7 години от нащо гаджосване се оженихме и дъщеря ни присъстваше на сватбата.А на годишнината на сватбата ни имахме син на 40 дена.Точно на годишнина от сватбата правеше бебо 40 дена.Ако искахм ед аго смятаме нямаше так ад астане.Съдба

аз работя  в магазин, той дойде каза ми приятно ми е и ми стисна ръката,толкоз топло че досега никой друг не го е правил, вечерта дойде да ме вземе с буса и каза айде качвай се и тръгнахме, тогава аз се отпуснах в колата, усетих една топлина и едно спокойствие и вече нищо не беше същото, вече бях друга!

водеше ми курсове по аутокад, познайте дали научих нещо. В началото уж потръгна добре, но като започнахме да обменяме флуди все не бях разбрала ляв или десен бутон е натиснал за някоя команда. Странното е че досега с аутокад-а не съм изкарала 1 стотинка 

На атостоп. Засякохме се на магистралата. Бяхме в една посока и пътувахме заедно.
И така вече 12 години 

С моя мъж се запознахме в АХА. Точно се регистрирах и той беше един от първите с който се заприказвах.  От там минахме в кюто, среща, лафче и от там е ясно. 

az rabotq vav magazin i toi doide da pazaruva i taka, prez tova vreme toi ima6e druga priqtelka i samo se bazikahme no ni6to konkretno i sled 7mese4ni maki ot moq strana nai nakraq izlqzohme i taka. no si zaslujava6e




Ekcnpec: В БГ Мамма е задължително да се пише на кирилица...

В дискотека.Бях отишла  заради приятелката си/не ми се ходише/.Той беше от компанията на приятеля и. Взе ми телефона...След една седмица се обади,пък аз доди бях забравила.Понеже не съм от хората които запомнят физиономии не знаех дали ще го позная...Понеже той беше единствен с роза и се запъти към мен си казах''Сигурно ще е той''.Итака...след 4 месеца се оженихме .

Ами една вечер щяхме с приятелки да ходим на купон,но аз така и не знаех къде ще ходим.На уречената среща ни запознаха и вечерта си харесах бъдещият татко.Е...вече 4 години сме заедно 

Историята на нашето запознанство е много готина. Живеех в София вече 6 г. и никога не бях ходила на дискотека тук. Моя колежка постоянно ме викаше в Студентски град на дискотека, но за мен този квартал беше сборище на пияндета и наркомани и винаги и отказвах. След раздяла с човек с който имах 8-годишна връзка не бяха изминали и 20 дни тя отново ме покани и аз незнам защо се съгласих. Тя живееше там нелегално при гаджето си и неговия съквартирант и естествено отидохме преди дискотеката в тяхната квартира да се пооправим, идвахме от работа. Запознахме се със съквартиранта естествено и той цяла вечер не се отдели от мен. Вярно използваше какви ли не хвърчащи фрази от типа: С пракрасни очи си. Жестока коса и т.н., но пък беше много сладък. На мен в този момент изобщо не ми се захващаше с никой. Цяла вечер обикаляхме дискотеки, беше разкошно. Дойде време да се прибираме в тяхната квартира. Идеята на моята приятелка беше ние с нея да спим на едно легло а гаджето и съквартиранта на другото. Да де ама гаджето си е гадже и прецака работата. Каза че ще спи с нея и край. Тогава съквартиранта им казва че ще отиде да гледа един филм в интернета и оттам отива на работа, аз да спя на неговото легло. Аз през това време съм в банята и не го чувам това. Излизам от банята и виждам, че съквартиранта го няма в момента в който питам къдее той се враща да си вземе пари и стана една дъндания. Аз не се съгласих на неговото предложение и си извиках такси да си ходя. Тогава разбраха че всъщност живея в другия край на София и ще дам около 10 лв. за такси. Повярвайте ако имаха тухли щяха да ме убият с тях. 10 лв. в студентски град са много пари. Постигнах ме компромис аз си лягам със съквартиранта и той няма да ме закача по никакъв начин. Така и стана. На сутринта се оказа, че вечерта при запознаването ни не сме си разбрали имената и така се запознахме на сутринта. Три месеца по-късно се прибрах в моята квартира да си събера багажа. Равносметката: от първото ни виждаме до сега изминаха 5 г. и 7 месеца, имаме Иван на приблизително 4г. и Стефи на 1 година и 8 месеца.

Бях полубездомна, и той ме приюти.И така от съквартиранти станахме семейство.

Една моя колежка ни запозна.Бхяме първо просто от една компания, но с течение на времето нещата се задълбочиха   

Запознаха ни като ни определиха среща.

Ми...то естествено след време като се сети човек к`ви тъпаци сме били или на смях ме избива или направо ми се реве..ама..резултатите са важни...

И така....моето семейство винаги сме били маниаци на тема автомобили и шофиране - даже брат ми се занимава с това(завърши ДВГ в Механото) и баща ми се занимаваше с този бизнес, така че можете да си представите - така и не ме научиха да карам колело - качиха ме направо на микробус...на 12 год....Следствие е несвойстената любов на едно момиче по човъркането в коли и най-глолямата ми страст(вече и ските) - шофирането...Та имам, мога да кажа, прилично добри познания на тема МПС-та...и достатъчно познати в сферата...
Връщам си се аз един ден със служебния Нисан Примера 2000 г. от работа в Раковски(до Пловдив - ама през Шишманци) и пътя много зле, валяло и яко вода, и дупка до дупка - гадна работа и пред мен една каруца.. еми не ми издържаха нервите и газ - и дум една дупка..като взе да тресе и да дърпа волана викам краи - джанта, шарнир, насач..поне 500 лв...
Звъннах на едно приятелче със сервиз(дето от сто години се знаем) и той ми вика така и така отиваш при едни пичове на Булаир - та са най-отворените на окачване и там...Отивам аз с полата по мен на 11 см токчета, гримирана, тупирана и с ръцете на кръста...и к`во си мислите - като изскочи "пича" ми отекнаха амортисьорите...ама нали и двамата сме железни - той въобще не ми обръща внимание (обикновено ме побъзикват), нищо...чак се огледах дали нещо ми има...но пък и аз тогава си имах сериозен приятел(който нищо ама нищо не разбираше от коли). След това с въпросното ми гадже си купихме кола и аз най-редовно започнах да я карам..сама...в сервиза, но пак никаква индикация отсреща, че ме харесва - говорехме си като първи приятели. Даже задади служебните до 9-10 вечерта сме висяли в сервиза двамата. Така си мина 1 год.
На следващата година се разделих с въпросния тип и не бях ходила в сервиза доста дълго, защото и служебната ми продадоха и взеха чисто нова - та нямаше за какво...и после новият ми ми взе мечтаната Ходна Сивик 5 ген. Купе - Черна и хукнах да си я стагам в сервиза...седях с дни направо там - беше лято - светло до късно и аз от работа в сервиза до 9-10 часа лаф мохабет, пък после я да минем да хапнем нещо..ала бала до 2-3 часа и аз чак тогава разбрах, че той супер много ме е искал през цялото това време и даже не си е хващал друга. И дватама сме се харесвали много две години, но никой не е посмял да направи първата крачка - ама прости хора бе. Така аз въпреки че настоящия ми тогава започна да ми създава проблеми върнах колата и се събрахме със съкровището и сега съм най-щастливата жена на света.
Леле...цял роман изписах...

          Зет ми ни запозна на рождения му ден и от тогава,както прочетох някъде по-нагоре:
                 Умиране има,отърване няма!!!