Как се запознахте с таткото?

Обади ми се един ден от нейния телефон и ме покани на
по бира - било му любопитно къв тип е залюбила жена му  

Ебати филма! ДоФторе, после какво стана?

Док го прегледаха и му дадоха благословия сигурно 

Е кво станало, ми то се знае.
Оставил жената хванал мъжа за рогата 

Е кво, изпихме си бирата, побъбрихме и се разделихме поживо-поздраво  




Колкото и да ти е чудно, точно така стана 

Еха супер тема.Стана ми много приятно като си спомних.Бях на купон в един приятел.Тогава той беше зает ,а аз с разбито сърце от уж голямата любов.Година по-късно на рожден ден в компанията седеше до мен и пушеше.Аз му се скарах,че ми дими в лицето и на шега му загасих цигарата.В един момент взехме че се целунахме .Той ми поиска телефона и го записа на кутия от цигари.Помислих си че ще я изхвърли и няма да ми се обади ,но на другата сутрин получих много мил есемес.След около 3 месеца живеехме заедно вече.

Тя беше барманка а аз доставчик на безалкохолни. Тя ме харесвала А аз да не зная. Един ден просто като си минавах иззад бара с каси Швепс в ръка забелязах нейното сладко "Д" рекох да я пощипна......... Получи се без никаква злобна реакция от нейна страна викам си .. брех таз мома или се прай на улава или има нещо ... та и викам на базик моме дай си телефона.. а тя на базик ми го даде и така.......

В заведение, седях и си пиех, а той дойде и ми даде карта с отстъпка

Бяхме състуденти и се познавахме бегло просто като колеги. На един салса купон ме грабна да танцуваме, уж само една песен, а до края на вечерта не се пуснахме... Танците са страшна сила, ей! Учете се, мъже, защото жените много се впечатляваме 

Ами отидох на гости в една приятелка и тя вика айде да те водя на купон. Отидохме ние и там беше той-показваше някъв номер с няква монета и без да иска ме уцели с нея И аз почнах да му викам и да се разправяме После той седна до мен почна да се прави на врачка и ми гледа на ръка ужжжж   да ми предсказва...сега ще срещнеш едно момче (почна да описва себе си) ще се влюбите вика и т.н хахаха как позна

лудница 

Общи приятели ни запознаха,защото решили,че много време вече съм била сама и само във фитнеса съм седяла след работа и ме запознаха с друг техен приятел също малко маниак на тази тема тогава!

Любимата ми лична тема!  Обичам да я разказвам от време на време - по веднъж годишно и тъй като тази година още не съм я разказвала, ще си опресня с удоволствие романтичните спомени в тази изповедалня.
Запознанството ни стана на люлките, когато бях втори клас и имах конфликтна ситуация с един бабаит. Наоколо нямаше жива душа - само въпросния трети, който се намеси матросовски и  впоследствие стана мъжа на мечтите ми /и така до днес, все още гледам на него като на мечта, нищо, че от много години е вече осъществена/.  След тази случка на люлките, 14-15 год се "разминавахме" с него, като отношенията ни минаха през следните етапи, всеки от който траеше години наред: - той нямаше спомени, че аз съществувам; - когато разбра, че въздишам по него щеше да си умре от досада /предпочиташе приятелката ми/; - с годините - след въздишките от моя страна, последва охладняване; - повече от десетилетие след първите събития приятелката ми проявява някаква самоинициатива и решава да ни срещне, като си чука среща по едно и също време, на едно и също място, поотделно с всеки от нас.  Малко преди срещата открих замисъла й, бях бясна и без малко да не отида.  За да не излезе, че се страхувам от такава среща /вече бях почти напълно охладняла към него, бях преживяла не малко на немалко места из страната и из Европа, имах и други връзки междувременно/, та нарочно закъснях порядъчно.  Те стояха търпеливо и ме чакаха навън, в зимата, при кучешки студ от около минус 10.  Удовлетворена от наказанието, вече бях по-мека и се съгласих с предложенията им къде да ходим и какво да правим.  Искра, обаче, не усетих да припламва от ничия страна, бяхме любопитни един към друг - що за човек е този насреща, защото наистина не се познавахме.  Въпреки, че не беше кой знае колко запомняща се вечер, незнайно защо се уговорихме след няколко дни да отидем тримата на театър.  Приятелката ми пак ни изманипулира и прати по-малката си сестра. Тя през цялото време беше много кисела, защото май усети, че е пратена, за да ни "свети" или по-точно, за да не ни свети сестра й - т.е усети се използвана за някакъв параван.  Настроението и на тримата беше много скапано цяла вечер, сдърпвахме се за дребни неща от рода на това - от тук ли ще минем или от там и аз проявявах нехарактерен за мен инат за всяка незначителна дреболия.  Сега се чудя: защо.  Не го правех преднамерено, просто така ми идваше от вътре.  Сигурно, за да не си мисли младежът, че примирам от любов по него /защото наистина всичко беше отдавна охладняло в мен, така си мислех/.  Момичето ни заряза по едно време, а ние се уговорихме /пак незнайно защо, при условие, че едва ли се харесвахме особено/ през уикенда да излезем с шейни до една местност наблизо.  Тогава, след нелеко изказчане,  "на връО" съвсем неочаквано за мен, го свалих - в прекия и преносния смисъл - съборих го на земята и не го пуснах повече.  И така вече близо две десетилетия.  Та запознанството ни трая има-няма 15 години.  Сега си живеем весело - като италианско семейство - още сме като кучето и котката на моменти, но за мен няма по-невероятен мъж на света от моя мачо, от моя Любим, .  И 30 год да бях го чакала, пак щеще да си струва.  Смятам, че и при него нещата стоят по подобен начин.  Голяма късметлийка съм!

Гонеше ме в дискотеката, порядъчно почерпен всеки път, в едната ръка бутилка вино и цигара, в другата две чаши със столче, разгърден и разрошен, буботещ. Аз обикалях цялата дискотека, за да се измъкна,умирайки от смях. Рекох да се отърва от постоянно преследване кандисах веднъж да се видим на кафе. Отивам аз, той закъснява. Идва, сяда и мълчиииии, не вдига глава от кафето. Бре! Ръся аз някакви дивотии, подхилква се той, понадигна глава и що да видя- хубави очи и още по- пленителна усмивка. Кандисвам аз да си дам телефона, пише момчето и пита- "Ми ти как се казваш?" аз пък нали съм си драка "Пенка". Ха сега де! Ококори се с ония ми ти хубави очи, мъчи се да си спомни горкия дали пък не се казвах другояче. Посмях се, изпрати ме, срам го ,целунах го-кеф! Една приятелка ни скрои малък капан няколко месеца по-късно. Хич и не мислех, че ще стане нещо сериозно, все ми беше до бъзик. Та се бъзикаме 11 години вече.   

Ми ние взехме, че се срещнахме на един площад преди мноооооого години... На войнишка клетва. И така...вече 28 години заедно!