въпрос за биологичните родители

Ами не. Мисля, че знам "причините" поради които съм осиновена
Обаче искам да знам едни други причини 

Dudence мило,

Разсмя ме с второто изречение.  Искам и аз, ама знам, че няма да получа.
Не стават на 100% ясни причините, за които се интересуваш. Вместо да си общува с теб като с голям човел био-то гнусно манипулира с намеци как не те е срам и не е ли по-важно кой те е отгледал. Не стига, че са е изтрила краката с тебе, за да излезе и да има втори шанс, а и морал чете. Поне с мен е така. Дано с теб да е по-добре, но не се надявай за да не се разочароваш.

Василиса7,

Ако ти се чете писала съм с подробен анализ  тук във форума това за важните причини.
По мое мнение като професионалист, законодателят не взе никакво решение и остави нещата на изпълнителната власт. Леко се измъкна без да каже нищо. Няма норма, адекватна на сериозността на темата в СК - за произхода. Текстът е по-зле и от преди. Имаме по-малко права от останалите граждани  и това е установено със закон. Няма нито ирония, нито оплакване в думите ми.  Факт е. Има и положителни страни, ама не ми се пишат отново вече писани от мен неща.

gsi racer,

Много моля да ме извиниш, но ми се струва, че някой си прави майтап и те измисля като образ, за да пусне тук стръв за спорове.
Нещо много пресолена   манджата -млад мъж, неграмотен, сърдит, сега научил, "пияница", майка му не го търси, само за пиенето се интересува. Направо нечий почерк съзирам и то доста бездарен (на дама, измислила си образ и постинги от него).

А ако си реален човек, извини ме за преположенията по-горе и удари на жегата един айран, количка, сокче или водичка от мен. ТрЕбе да се пие, зависи какво и кога.

Фуска,
Нема да се молят, ще се ръсят .
И в свободното си от умилостивяване на чиновнички време, докато асимилират и преглъщат прочетения им от последните морал, ще се напиват от унижение. ЦиЛИвилизация, прогрес.
Ама защо сте толкова строги към депутатите. Тук във форума е същото. Навън е същото. Нивото не е по-различно.
На чужд гръб и сто тояги са малко - народът добре го е казал.

здравейте ами аз да ви кажа разбрах защо съм осиновена от осиновителката ми, не че вярвам били са с две деца и не са могли да гледат трето.Нещо не ми се вярва защото били той лекар пък тя аптекарка ами ако не са могли да гледат защо не са се пазили нали са лекари това трябва да го знаят. Абе истината не се знае ще ми се да знам кои са но на дали ще одобрят молбата ако тръгна да я пускам

Много предпазливо се изказвам по темата по обясними причини.
Просто си мисля .... Рамата мила... за съжаление в такива случаи реалностите/истините са много - по няколко във всяка глава.
Аз лично си представям итуацията така - истината за биологичната майка е една докато вземе решение, променя се или не в момента на раждането, променя се в момента на изоставянето, след един месец, е минало и тя вече го доукрасява с допълнителни обстоятелства и собствени оправдания. След една година, след две .... времето минава, изтрива детайлите, а основното замъглява. Роднините на биолгичната майка, ако са в течение имат пък собствена истина, собствени спомени.
Истината за осиновителите може да е тотално различна....едно са искали да знаят, друго са научили, трето са запомнили, четвърто са си доизмислили и т.н.....
Истината за теб е отделно нещо .... какво ще научиш, как ще го оцениш, как ще живееш с него ...

Един и същи изгрев се вижда различно от хората, ако ще да стоят на един и същи хълм и да наблюдават от там. Един ще види озарените облаци, другия до него златния диск, трети ще обърне внимание на мириса на тревата, четвърти, само ще гледа а ще мисли за свои си неща.... след години първия няма да е сигурен изгрев ли е било, залез ли, втория, кой знае какво ще разказва, третия ще се кара с първите двама и ще твърди, че не е бил там .. и така...

За теб е важно твоето търсене, твоите въпроси и твоите отговори, ако ще да са най-далече от фактите   Успех и кураж по пътя и ти желая да има човек, който да върви с теб

Пак моля за извинение, но продължавам да те имам за измислен образ. И то не много интелегентно измислен от някоя дама.

Но и да си и да не си реален,  ти давам смислен съвет.
Най-леко ще ти е да ако поспреш пиенето и започнеш да и даваш пари.
Пиенето на по бира-две на тези жеги не е алкохолизъм. Ясно е какво да спреш - сериозното напиване. Съзнавам, че  да се съветва е лесно, практиката е трудна. Намери друг заместител като не си намираш място, не алкохол, дрога и т.н.
И  започни да и даваш по нещо - пари, подаръче, нещо, от което се нуждае. Колкото и да ти е неловко.  След като можеш да плащаш квартира, значи работиш. Браво на теб, взел си се в ръце.
Мисли си каквото си искаш за хората и ситуациите, но постъпвай по най-добрия начин спрямо нея. Единствен лесен и разумен изход е.
Така ще ти е по-леко да се развиваш и да осмисляш.
Оказва се, че най-лесен е правилният начин. Давай и каквото можеш. Давай за майка си най-доброто от себе си, независимо какво мислиш, че виждаш насреща.

Пак моля за извинение, но продължавам да те имам за измислен образ.
Успех!

Мира  
Абе, знам аз, че няма да получа отговор . Знам ама не ми пречи да искам  
Все още срещата ми с биото не се е случила. Може и въобще да не се случи. Но аз наистина нямам очаквания. Мисля, че отдавна спрях да живея с илюзията, че някога ще получа откровен отговор. Ако изобщо се изкуша да "рисувам" картинки в съзнанието си за евентуалната ни среща, то ги свеждам до две- или ще ме отхвърли отново, или ще каже, че е направила най-доброто за мен. В първия случай не знам и не мисля как ще реагирам (искам да се изненадам  от себе си  )Знам със сигурност,че няма да си позволя да страдам. Във втория- само да посмее да си помисли, че ще ме накара да съм и благодарна .

По повод биотата- абе как все така се случва, че са я лекари, я учители, в най- лошия случай- студенти (моите и те не правят изключение- според едната версия са студенти по медицина, а според другата- лекари)  
Имам чувството, че лъжите са започнали още преди да сме били заченати.
Не че има значение каква е биородителката ми- дали е проститутка или доктор по философия, ама кому са нужни тия легенди  

моята е млекарка от село ,а баща ми все се чудя и незнам кой е.Дали са ми три различни версии,но и по която и да съдя пак е толкова интелигентен.
Дуденце

Дуденце мило,

А не ти ли хрумва, че зависимостта е обратна - пишат, споделят, искат да се оттърсят и пр. относително по-активно или поне по относително по-запомнящ се начин децата на   "я лекари, я учители, в най- лошия случай- студенти (моите и те не правят изключение- според едната версия са студенти по медицина, а според другата- лекари" .
А не, че лъжите са повече.
Винаги тоягата има два края. Следва да видим и анализираме и двата.

И още две обективни причини за това, социалния състав на жените, изоставящи деца си, да се представя като такъв привлекателен:
1) Да е наистина такъв, да не са лъжи - ПРЕДИ 50-2О  години наистина относителният дял на образовани жени, изоставящи децата си,  е много по-голям от сегашния по ред причини, които сме коментирали- забрана на абортите, минаване през комисия, страх от публичност, представи  за морал, достъпност и разнообразие на предпазни средства и т.н..
2) Да са лъжи - Посредниците така ги хвалят (измамно де) на осиновителите, че да стане осиновяването. Не знам как си мислите, че без лице, което да опосредства контактите, е ставало взимането на бебе на 3 -5 дни. Не се е правело за пари, обаче.

За мен и приятелката ми лично съм се убедила кой какъв е.
Моите - учителка и мъж - доста образован човек, не желая да идентифицирам професията.
На приятелката ми - и двамата студенти-медици. Тя им има и копия от студентските книжки. Тя реве като и стане криво, а мен био-авторката и брат и ме обявиха за негодно за обучение бебе  (тази календарна година - 2009 ) за да не им развалям перфекната и авторитетна фамилия като сега био-братовчедите питат какво и защо. Е, това не е много за хвалене. Краварка, ама наясно със себе си, май е по-добрият вариант.
Обадих се на био-то да я питам не я ли е страх от съдбата здраво и умно дете да обявява за бавноразвиващо се с 40 години закъснениие, че да не и падне авторитета към днешна дата .......  Вика, че не било добре, ама и тя трябвало да се защити с нещо ......

Та, за следващия път като ме налегне мъката, съм си решила да изприпкам и да се сдобия с най-усъвършенствания модел ютия (мамите го коментират), глади супер лен и пр. , вместо да се наказвам за чужди грехове. Сериозно.

Био-тата на Колето са със средно образование, имат си професии ... писала съм и друг път - Колето им е дошъл в повече

Дуденце, ще се опитам да ти дам гледна точка на родителя, с 300-тата уговорки че хората сме различни, историите са различни и, а и Колето ми е още много малък, невинен и беззащитен и мога само теоретично да си представям разговорите ни
Личен опит с големи деца имам но не в позицията на родител.

В историята на Никола почти няма какво да крия от него... но има един факт, от който аз изпитвам безумен срам... заради постъпката им ... не знам дали ме разбираш. Този факт, част от историята за неговото изоставяне, аз нямам сърце да му го съобщя... Срам ме от момента, в който той ще ме пита, а аз ще трябва да му разкажа ... Срам ме че възрастните хора постъпват така с малки невинни бебенца, само поради простия факт, че бебетата не говорят и ние удобно приемаме, че са несъзнателни... Ето как да кажа на детето си ... така и така ... това се е случило (и то според документите)... какъв душевен гьон трябва да съм, ча да съобщя на детето ми факти, от които излиза, че жената, която го е родила е .... не мога да намеря подходяща дума.
Една от възможните причини за "разказваните легенди" е, че осиновителите изпитват срам.... срам от незнайни неща.

Моят срам е свързан с чужда постъпка, но е налице... ето сигурно е смешно, но имам чувството, че Никола ще ме съди основателно, че  възрастните са  постъпили с него по този начин... а аз не мога нищо да му кажа, защото е прав

Аз нямам мнение по темата . Ей така си чета и се сещам за един скорошен разговор  - детенце обяснява как обича мама най-много в целия свят и така изреждаме наред, накрая  за Нея той казва "а неее..." Отговарвям му "нали имаш само една родилка, защо да не я обичаш". И не чувствам напрежение. Ни у себе си, ни у детенце.
Какво и е на биологията? Просто наука, в случая факт. Ако не е моментно състояние, ако сме на правилен път? Ако сме успели? Аз вярвам в чудеса!

може би ние децата порастваме и вече сме над тези неща.Миналата седмица и аз бях на гости на сестра си и се видях с БМ.Може би за първи път не почувствах нищо.Нито укор,нито омраза,нито гняв,нито тъга.Гледам я и говоря с нея както с всеки друг човек.Чувствам се спокойна,а по принцип съм голям нервак

       Ходих в социални грижи да потърся биотата.Казаха, че тяхната база данни е от 2003 г, и въобще се чудят защо идвам при тях 

Съжалявам, че се налага да тръгваш по този нелек път, но наистина тези социални нямат никакво инфо за онези години.
 

   Е къде да отида сега  
   Налага ми се да си правя генетични изследвания , за които ми трябва и родословното дърво .