Как да накарам детето ми да рисува?

а ти сядаш ли да рисуваш с него? обикновено, ако не могат да се справят с това, с което искат сами, децата много често се отказват бързо. 'рисуването' на моя син доскоро се изразяваше в това да ми казва какво да рисувам и да ми подава флумастерите. в момента рисуваме заедно. сам да седне - много рядко. понякога, понеже ми омръзва да рисувам по 20 камиона един след друг му казвам, че всеки ще си рисува самостоятелно и понякога се получава.

много ми хареса идеята с отделянето на бобчета по цветове! идеята с рисуването и криенето на картинката също ми допадна, но доста време ще трябва да мине докато ми влезе в употреба.

Не го карай, не всички са художници, не всички се интересуват от рисуване, апликиране и подобни дейности. А въпросните учителки, които гледат накриво  сериозно трябва да се замислят дали това е призванието им -"вие занимавате ли се с него вкъщи" - задай им въпроса те дали се занимават с него - уж са учили как да предизвикат интереса у децата

И аз мисля, че не трябва да караш насила детето да рисува. Вероятно това не е неговото амплоа и просто не го влече. Сигурна съм обаче, че детето ти проявява голям интерес в друга област. Насочи вниманието му в това, което наистина го вълнува и което то може да развие интересно.
Ето например, дъщеря ми започна да рисува от съвсем малка. Отвреме-навреме й показвам някои неща, тъй като години наред съм рисувала. И сега тя рисува изключително развити откъм въображение и като техника неща, които са далеч над възрастта й. Може пък да е наследила гена на прадядо си, който беше известен художник, знам ли...   За сметка на това сина ми изобщо не проявява интерес към рисуването. Отвреме-навреме шари нещо по листа, но бързо му омръзва, а и "творбите" му са доста елементарни, дори за неговата възраст. Не го насилвам изобщо, явно неговата територия ще бъде друга.

А пробвала ли си дали има желание да рисувате заедно? Буквално заедно -  държиш му ръката и го направляваш. Моят син съвсем доскоро отказваше да рисува. "Не мога". "Не искам". В най-добрия случай: "Нарисувай ми..."  Нямаше желание никакво. Нито се запалваше когато аз седнех да рисувам, нито от брат си, който непрекъснато драска нещо. Мисля, че се притесняваше от това, че не може да рисува. Освен драсканици, не може да направи нищо, което да си личи, че е наистина нещо. Струва ми се, че осъзнава как неговите връстници се справят много по-добре - в ДГ им закачат по стените рисунките и просто няма как да не ги е сравнил. Предполагам.  В действителност няма добра координация на ръцете, не владее фините движения, не държи добре миливите.  Съвсем внимателно наскоро му предложих ако иска да рисуваме заедно като аз му помагам, държейки ръката му. Той се съгласи за голяма моя изненада, защото преди не искаше. Помагах му да държи стабилно пастелите, насочвах му движенията, като си говорим междувременно: Искаш ли да нарисуваме човек? Ето сега ще нарисуваме главата. Искш ли да  му направим уши? Да му сложим ли пъпче? Къде да го сложим? и т.н. Постепенно отпусках моята "захватка" и го оставих той да води рисунките. Дори накрая успя сам да нарисува слънце и човек, което е страшно постижение за него... И  много, много се зарадва.

Това не дава отговор на въпроса ти, но и ние имаме същия "проблем".
Големият ни син въобще не обича да се занимава с такива неща-нито да рисува, нито да оцветява, да изрязва или моделира...НИЩО. Най-досадният предмет в уч-ще е Домашен бит и техника. Това е. С нищо не мога да го привлека, колкото и да съм се опитвала да запаля интереса му. Та затова и трудно се справя с такива  дейности. /Това последното никога не съм му го казвала/ Винаги го поощрявам, но уви, за мое голямо съжаление няма да стане "Творец"

Не мога да ви разбера ,хора... Какво като детето не иска да рисува?Спомням си колко съм страдала заради болните амбиции на майка ми.
И таткото,и аз сме художници.Детето ни не обича да рисува.Т.е. харесва й,но след десет минути зарязва всичко.Никога не съм я карала насила ,нито съм се питала дали се развива правилно...

Големият ми син е точно такова дете-не обича да оцветява и рисува(за разлика от малкия,на който му дай бои или моливи и го остави...)-сега е първокласник и голям зор виждаме,не знам кой е решил,че децата на тази възраст умират от желание да оцветяват и рисуват -няма предмет,вкл и математика, по който да не се оцветява   ,на детето му е направо скучно...иначе има напредък де-прави го(оцветяването),защото е домашно,а домашните трябва да се пишат,но наиситна няма желание...Учителката му е стархотна,не знам кка ги предразположи,но специално рисуването започна да му харесва и да проявява инетрес,но и учителката често сменя различните тихники и може би ан хлапетата им е интересно,знам ли...
Няма да забравя случка то миналата седмица(разказвах я в темта на първокласниците)-имаха за домашно да се нарисува какво трябав да се напарви при наводнение -детето знаеше ,че трябва де се качи колкотоможе по-високо и ми обясянваше ,че трябва да се нарисува къща и стълба и човек,който се качва на покрива на къщата ...Моли се детето на мен,аз категорично отказах,защото първо и аз не мога и второ не е моя работа да му правя домашните,моли се на баща си,но и той отказа и нали знаете приказката за неволята -седна детето и си нарисува сам-самичко рисунката,супер стана,много го похвалих  

О не.Категорично нямам амбиции детето ми непременно да прави нещо.Напротив.Идеята ми е как да го заинтригувам,за да го прави с желание.Не искам да твори картини,а просто да оцветява поне по картинка,като го искат от него в градината.Това са елементарни неща,все едно след няколко години да му кажа няма да си пишеш домашните шом не искаш.Много неща неискаме да ги правим,но се налага.
И да сядам да рисувам с него,докато рисувам аз той се радва...за около 5 минути.Накрая аз си драскам нещо,а той отдавна е забравил и си бръмчи с някоя кола на някъде из стаята

Виж сега,рисуването е нещо различно.Човек ако не иска да го прави-просто не иска и толкова.Но ако проблема на детенцето е един вид,че не е опитало колко е хубаво преди да се откаже,тогава " има надежда" .Какво има успех при моята дъщеря?Взимаме акварелите и четките (или цветните моливи) и почваме да рисуваме.Но не какво да е,ами приказка.Измислям си нещо в движение и почвам да разказвам,като рисувам героите.Ето,това е господин Слон,който отива при съседката с цвете ръка да й се извини за стъпканите градински цветя.Разбира се,рисуват се и цветята,и съседката,и...всичко.Това й задържа вниманието,но определено отказва да рисува сама.Предпочита да топи четката в боите ,отколкото да рисува. А си мисля,че е заради това,че е прекалено малка.(2,7г) Предполагам,че когато вече може да нарисува нещо друго,освен чертички и драскулки,ще й стане много по-интересно.

Помисли какво му е интересно на детето извън тези занимания и ги комбинирай.Например,той много харесва пожарникарите.Сядате да рисувате първо и после да изрязвате една приказка:пожарникар,който се качва върху горяща къща ,за да спаси кучето на собствениците.Ти правиш пожарникаря,и казваш на малкия човек той да направи примерно стълбата.Но има един много важен момент-детето трябва да се е наиграло преди да седнете.

Вероятна твоя (а може би и на таткото) грешка е,че сте прекалено нетърпеливи и напрегнати.Детето ги усеща тези неща безпогрешно. И друго- когато за едно дете нещо,което трябва да е игра се превърне в задължение-край!-красотата на заниманието е изчезнала!

В градината на големия ми син имаше нещо като кръжок по рисуване и моделиране. Той поиска (много обича да рисува и рисува много) и аз го записах. Ентусиазмът му бързо спадна и го отписах. 
Във фоайето на градината имаше изложба на направеното в този кръжок. Един ден срещам госпожата, която води кръжока да нарежда произведенията.  Тя ме попита дали ми харесват нещата.
Е, бяха ужасни, ама как да го кажа? Измърморих нещо с половин уста.  А тя, горда, горда ми казва:
- Да не мислите, че децата са ги правили? Аз, аз ги правя, че и ги оцветявам. Всичко трябва да правя сама.
 
Е, май не  е смешно, като се замисли човек. Кофти е. 
Та разбрах защо на моя човек вече не му се ходеше на тези занимания.
Аз по принцип съм много скептична към разните му там школи и пр. В повечето от тях учат децата по шаблон, а това убива въобръжението и интереса.
П.П. Отплесах се, уж по темата.
Аз съм за свободната воля. Като не му се рисува на детето, да не рисува. От личен опит и наблюдения мога да ти кажа, че децата, които рисуват, не са по-различни или по-"развити" от децата, които не рисуват. 

 Децата обичат да рисуват с тебешир.Синът ми и съседчетат пред блока правят големи изложби. Като се стопли отидете на някоя детска площадка или пред вас,ако имате подходящи плочки и ще видиш,че синът ти е малък художник.Децата имат богато въображение,в ДГ ни ем го развиват достатъчно.ОЦВЕТЯВАНЕТО ги ограничава,слага рамки.По-добре да рисуват каквото те желаят.Моят син обича коли и кораби,но рисува къщи,защото госпожата това им казвала.
 Синът ми не желае да учи стихчета и мен ме попитаха "тактично" дали в къщи учим.
 Ами,не,не учим,но и това ще стане.Може пък да не е мотивиран и затова да не иска.

 Не се тревожи,някои не рисуват,но пък пеят,свирят или са добри спортисти.
 Поздрави на детенцето! 

Олиле. Затова не пращам на курс.
Само осигурявам дебел топ хартия с отпечатани от едната страна вече ненужни глупости. Периодично се паникьосваме, че някой важен документ или гениален труд е намерил смъртта си там. Осигурявам и боички, флумастри и прочие, е, първо на себе си, но нали съм благородна, давам да се ползва. И стена съм осигурила. Гледам на рисуването като на забава и изконно право, а не като на нещо, което трябва да се усвои.

Лелее, не ме отчайвай...скоро и по физическо ще оцветяват футболни топки 
Това е сигурен начин моят син да намрази училището 
Защото, ако сега е започнал поне малко да рисува (спазва правилата в институцията ДГ), то за него явно е поносимо, защото в ДГ освен, че рисуват имат и време за игра, ходи и някакви "извънкласни занимания" където не се оцветява, но в училище няма игри и остава само рисуването...
Ще страда много за времето, когато е бил в ДГ 

Ако детето ми не желае да рисува, аз не бих настоявала за това.

 

Май така ще стане.