"Бъди благословена"след 30+

Гледах го. Пак След 20-тина години. ....

Като тийнка го гледах. Страшно тъжно и неразбираемо ми беше тогава.Страшничко...

Гледала съм го няколко пъти тоя филм.
Сега вече не ме впечатлява, просто защото съм порастнала. На времето много ми стана тъжно за тия жени и много ме беше яд на обществото, че така ги отхвърля. Че не им дава възможноста да отгледат децата си. Може би и целта на филма беше такава - да се промени начина, по който се приемаха тези жени, да се промени фалшивия морал...Това беше актуално тогава във времената, в които живеехме, т.е. социализма.
Гледайки го сега си казвам, че слава богу не живеем в такива времена. Слава богу, че сега мога да си позволя "лукса" да съм самотна майка и де юре и де факто. И че всеки си прави собствения избор. А нашите деца не са "чужди". Дано да сме ги направили щастливи

Аз си мисля че филма е страхотен по няколко причини:

1. Образа на Доротея Тончева - точно така си представям част от био майките. Големи демонстрации, аз ще си го гледам, обичам го - накрая обаче го оставя... Случва се и втори път - не е да кажеш грешка, незрялост, обстоятелства. ЕСТЕСТВЕНО че то ще живее щастливо - това толкова удобно верую. А че седи самичко в клетката, докато ти си стягаш куфара, че спи самичко непрегърнато и негушнато, докато ти лицемерно рониш сълзи ... че ще дойдат някакви чужди хора да го вземат и нито ще знаеш обичат ли го, бият ли го, целуват ли го, обиждат ли го ... добри ли са, луди ли са, нежни ли са, психопати ли са
А това с тортата дето черпеше децата на рождения ден на първото си изоставенот дете, а пък после изостави и второто ..... направо.... отвратително, но според мен напълно реално

2. И второто нещо, което беше страхотно и мен всеки път много ме вдъхновява - домовете Майка и Дете са злокобни места и ако искаш да се спасиш трябва да избягаш от там.  Да си гушнеш бебенцето в утробата, да вземеш билет за влак за където и да е и просто да бягаш - пък да става каквото ще...

Филма е страхотен

Четох книгата, заедно с продължението 'Не се сърди човече" още когато излезе... май съм била ученичка, вече не си спомням. Във всеки случай било е по времето, когато бях много далеч от планове да имам деца. Бях си поставила други задачи в живота преди тази стъпка.

През цялото време се опитвах да се поставя в образа на главната героиня и бях удовлетворена от финала - че тя избра майчинството пред примамливите перспективи да завърши висше образование и да се ожени за "голямата си любов" Георги (мисля че така се казваше), но с цената на изоставянето на детето си. В продължението тя е шофьор с който кара провизии в дома, а Мамето е лелка и перачка.

Мисля че за онези времена книгата (замислена като трилогия, но излязла само в две части) е наистина революция. И то написана от мъж! Поставя се на дневен ред за обсъждане темата, че зараждането на живот в утробата на жената е Божия благословия и и точно поради тази причина околните трябва да се отнасят с уважение към всички бременни, независимо дали са заченали в брачно ложе или не, а не да ги отхвърлят и презират и индиректно да ги карат да избират между живот без перспективи или гледане на дете, което ще има безрезервната и безпределна обич от майка си, но ще бъде презряно и отхвърлено от цялото общество.

А филма никога не ми е харесвал особено. Там наистина на преден план е поставен образът на Мамето (изигран блестящо от Доротея Тончева) и като че ли крайното внушение е колко страдат тези жени, но и как наистина нямат друга алтернатива в живота си освен да изоставят детето си.

А и втората част на книгата "Не се сърди човече", в която основно е внушението, че майката на Георги (забравих и името ) е направила по-добрия избор, като се е опънала на обществените предразсъдъци и е задържала детето, с цената на много жертви - самотен живот, отказване от образование и по-добра професия, отхвърляне от роднини и приятели не ми е ясно защо не е била филмирана.

  виж колко различни неща виждаме в едно и също нещо... на мен образът ми се видя правдив, защото аз страдание не видях ... видях само фалшиво лицемерие ...
Знаеш какво си направил, черпиш с торта, а после пак правиш същото ...
Още първия път като гледах филма - била съм малка още, хабер съм нямала да бъда майка - тази жена ме отврати до дън душа ...

затова съм неспособна да приема тезата за добрата био майка, която изоставя от любов ... сега си давам сметка за това ... явно понеже съм гледала филма като дете, непредубедена и неоплескана от предрасъдъци и скруполи - в главата и душата ми е останало детското възприемане, а то беше на отврат ...
Възможно е и баба ми да е допринесла за това внушение - тя беше лекар и мреше за деца ... затова нейния коментар на филма и до днес си го спомням ... сто процента ми е повлиал ...

а втората част е филмирана ... ама е УЖАСНО тежка ... и нея съм гледала като дете - заведе ме другата ми баба и ме изведе по средата на филма, защото беше наистина много тежък - от него помня само едно разплакано момченце, дето директорът на дома му дръпна ухото и плесна един шамар

много трудно се намира междувпрочем - аз досега не съм успяла

"...Филмът "Не се сърди, човече", продължението на "Бъди благословена", беше спрян, защото това беше преди промените и в него домовете за сираци бяха показани, каквито са. Главният герой се самоубива, написах го по действителен случай. На художествения съвет тогава директорът на кинематографията каза: "Няма да допусна да се пуска филм, който клевети социалистическата действителност, показва домовете за сираци като концлагери за деца". И самата книга бе спряна с вътрешна рецензия от нашумял журналист-водещ, който написа убийствено отрицателна рецензия. "Бъди благословена" първо стана филм и след това излезе книгата, защото тогава у нас не се говореше за самотните майки с изоставените деца. Няколко години се борих с художествените съвети, с реакционност и консерватизъм в мисленето..."
Кирил Топалов
Публикувано от Вестник Монитор Дата 6/8/2006

незнам ... ама аз съм го  гледала ... или  може пък да съм гледала друг филм за домове ...

1. Имам чисто прагматично питане:
Абе, джанъм, като толкова е тесногръдо и враждебно настроено онова общество към извънбрачнозаченалите, а те са толкова клети, невинни и безпомощни и за тях е немислимо да си живеят с детето, ами защо НЕ Е  било толкова немислимо да си легнат с мъж без брак или това, какво мисли обществото, са го научили  на другия ден сутринта ...

Ей това не го разбирам ...

Та оставаме с представата, че забременяването идва като земетресение, наводнение и пр., неизвестно къде, неизвестно кога ... 

Не визирам изнасилено момиче ( Да не дава Господ на никого).

 2. А осиновителите определено не са чужди хора, май тези от филма са доста по-чужди на което и да било бебе.

3. Намирам за единствен плюс, поне за мен, на този филм, по-непросветените да спрат да мислят, че тогава социалния състав на изоставящите е иднетичен с този днес.

Целенасочено не го гледах. И нямам намерение. Съвсем честно си признавам.

Аз пък наистина смятам, че в някои случаи е виновно точно обществото. Да си легнат с някого в повечето случаи е съзнателно нарушена забрана - сладък грях. И докато това може да се прикрие, то едно бебе със сигурност разкрива истината. Мисля си, какво ли щеше да се случи, ако бях на 15 и бременна от женен мъж. Ами най-вероятно родителите ми щяха да разберат и да прикрият случая точно по този начин - изоставяйки детето. Всички ние сме големи и сме живели и в това време тогава. Смятате ли наистина, че обществото не е толкова тесногръдо и няма да ви осъди? Ще ви осъди и още как. И не само вас - и приятелите ви, роднините и самото дете. Днес уж хората са малко по-либерални, но общо взето и днес не могат да приемат всичко (особено в малките градове и села). Просто не ги интересува толкова какво става в чуждия двор. И все пак една подобна бременност и днес се приема като чуждо нещастие. А и друго - почти винаги е виновна само майката - тя е сгрешилата (независимо дали ще остави детето или ще го отглежда сама). Та ние все още живеем в патриархат, а искаме обществена подкрепа. И ако все пак майката реши да си гледа детето сама, сякаш е по-грешна. Защото ако го остави и все пак научат, говорят и спират - забравят, но ако детето е до нея, непрекъснато напомня на всички, че е срешила, тогава "грешката" е видима. Дори когато детето порасне и реши да създава собствено семейство ще се намери някой да "просветли" отсрещната страна в каква "унизителна" ситуация се забърква.
Честно, надявам се с всяко едно следващо поколение хората да стават по-човечни.
Миналата седмица четох за "убийство на честта" на тинейджърка в южна Турция, защото говорела с момчета. Семейния съвет (братята и бащата) се събрали и решили съдбата и - погребали я жива. В България не убиват, но все пак се опитват да потулят случаите, в които някой от семейството сам е накърнил семейната чест. И ако сега е по-лесно, то преди време, само много силните успяваха да подложат на това себе си и децата си. И много от слабите вярваха, че именно за детето е по-добре - да има истинско семейство и да бъде обичано от "чуждите хора".
А за чуждите хора... абе мислите ли, че на една биологична майка потенциалните осиновители на детето са и близки?
Мислите като осиновителки. Поставете се от другата страна.

Да, смятам че обществото щеше ме осъди - мен и детето. И понеже съм живяла в онези времена достатъчно дълго мога да кажа, че обществото осъждаше децата независимо дали живеят с майката (познавам лично самотни майки на деца на моята възраст), дали живеят в дом, дали живеят в семейство на осиновители. Такова дете за онова общество си оставаше "к.......о".

Може би наистина разсъждавам като осиновителка, но при това положение питам честно ли е да се скриеш в гори тилилейски за да родиш, да си излезеш и да си продължиш живота начисто, а да оставиш едно дете, за чиято поява на белия свят си отговорен само ти, да носи кръста на общественото охулване самО?

И доколкото си спомням (и аз не го гледах снощи) главните "героини" не бяха на по 15, а пълнолетни момичета, които сами взимат решенията си .

Ами не знам при другите как е, но племенницата на баба ми е оставила първата си дъщеря и в семейството ми я осъждат точно за това, а не за това, че е спала с женен мъж, какъвто наистина е случаят. Направила го е под натиска на майка си и леля си, като всички останали ги осъждат.

Не знам, аз просто така съм възпитана. При нас е срамно изоставянето, другото се преглъща. Хем мисленето "Какво ще кажат хората" е много силно застъпено, не е да е без значение, явно си е до самите хора.

На мен също филма не ми хареса може би защото го гледам с очите на осиновител. Опитвам се да разбера има ли разлика от това да носиш срама от изоставянето на дете или от това че си самотна майка. На времето майка ми за да ме просвети и предпази беше купила книгата включително и "Игра на възрастни" на Клара Герасимова и трябваше да ги прочета до някъде с нежелание. Интересни ми бяха но някак далечни.  Преди години и сега ценностите ни не са се променили и сега положението е същото само къде не им осигуряват пансион.