п.
А това, че са ви карали да го гледате за назидание, все пак искрено ме развесели
А това, че са ви карали да го гледате за назидание, все пак искрено ме развесели
Това кой го твърди?Нещо съм пропуснала?
- Публикувана: 8 март 2010, 22:09 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2024, 18:25 ч.
"Бъди благословена"след 30+
Това кой го твърди?Нещо съм пропуснала?
Доста е стара темата, но случайно попаднах на филма "Бъди благословена", потърсих и втората част, но не я открих, та се надявам някой да има идея как да намеря втората част 
Ето линк към първата част "Бъди благословена" http://www.youtube.com/watch?v=Jjxbv1BrrKY
Ето линк към първата част "Бъди благословена" http://www.youtube.com/watch?v=Jjxbv1BrrKY
leprikon, благордаря за линка и за това, че "актуализира" тази тема!:) Не бях попадала на нея. Вчера изгледах филма. Хареса ми. Образите бяха в известна степен многопластови, ситуацията беше представена от един по-друг ъгъл. Но според мене показаните проблеми на БМ (и в обществото) бяха по-скоро конюнктурни.. Мисля си също така, че нямаше как да бъде изложена и съдбата на децата, защото въпросът е достатъчно сериозен и не би било възможно, в толкова ограничено време да се представят в дълбочина тези така различни аспекти... Може би филмът първоначално е замислен по този начин като част от трилогията, може би втората част би трябвало да е посветена на децата... И вероятно третата - на осиновителите? Но не вярвам, едва ли са мислили тогава за осиновителите.
Аз пък за друго си мислех във връзка с образа на БР и заблудите. По социалистическо време ромки не са ли оставяли деца за осиновяване? Те били ли са настанявани в Дом Майка и Дете?...
Но не вярвам, едва ли са мислили тогава за осиновителите. "3. Намирам за единствен плюс, поне за мен, на този филм, по-непросветените да спрат да мислят, че тогава социалния състав на изоставящите е иднетичен с този днес. " - Много съм съгласна с Мариета, защото тая заблуда съществува измежду кандидатите, мога да ви дам пример.
Аз пък за друго си мислех във връзка с образа на БР и заблудите. По социалистическо време ромки не са ли оставяли деца за осиновяване? Те били ли са настанявани в Дом Майка и Дете?...
Случайно попаднах на тая тема - скоро и аз гледах филма(даваха по някой от каналите на БНТ)
Чела съм и двете части на книгата и филмите съм гледала - някои неща са доста даже спестени.
Аз като живяла достатъчно време в соц България, пък и раснала в малък град, мога да кажа, че по наше време властваше патриархален, ама много патриархален морал. Майка ми ми внуши, че "такива работи"
правят само "пропадналите". Заради това се разделих и с първата си любов - как така, ще иска той от мене такива работи.
Имаше такива момичета, които си оставяха децата, аз познавам две такива - бяхме на по 18, 19.
Не съм ги осъждала тогава, преди да имам дете просто не разбирах какво е.
Когато бях студентка предучилищна педагогика, ходихме на стаж в Дом майка и дете.
Бях потресена - плаках и си казвах, че ще взема една такова детенце, много ми беше жал.
После си казвах, че всички момичета трябва да посетят такъв дом и да мислят, преди да правят каквото и да е ....
Така се случи, че забременях без да съм омъжена - но нямах колебания, бях на 32 вече с две образования, отгледах го. Баща му беше с нас до 5 година, но после му омръзна и изчезна.
Исках друго да споделя - като го записваха след раждането и разбраха, че не сме женени ме питаха - Ще си вземете ли детето??????? Това беше през 1993 година!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А вие говорите за 70 години...Не им е било лесно, но това не ги оправдава,
разбира се!
Човек винаги трябва да бъде готов да поеме отговорностите си!
И не трябва да правите аналогии с Русия - там няма много мъже, все войни и революции - самотнотното майчинство е било често, още от 19 век.
Чела съм и двете части на книгата и филмите съм гледала - някои неща са доста даже спестени.
Аз като живяла достатъчно време в соц България, пък и раснала в малък град, мога да кажа, че по наше време властваше патриархален, ама много патриархален морал. Майка ми ми внуши, че "такива работи"
правят само "пропадналите". Заради това се разделих и с първата си любов - как така, ще иска той от мене такива работи.
Имаше такива момичета, които си оставяха децата, аз познавам две такива - бяхме на по 18, 19.
Не съм ги осъждала тогава, преди да имам дете просто не разбирах какво е.
Когато бях студентка предучилищна педагогика, ходихме на стаж в Дом майка и дете.
Бях потресена - плаках и си казвах, че ще взема една такова детенце, много ми беше жал.
После си казвах, че всички момичета трябва да посетят такъв дом и да мислят, преди да правят каквото и да е ....
Така се случи, че забременях без да съм омъжена - но нямах колебания, бях на 32 вече с две образования, отгледах го. Баща му беше с нас до 5 година, но после му омръзна и изчезна.
Исках друго да споделя - като го записваха след раждането и разбраха, че не сме женени ме питаха - Ще си вземете ли детето??????? Това беше през 1993 година!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А вие говорите за 70 години...Не им е било лесно, но това не ги оправдава,
разбира се!
Човек винаги трябва да бъде готов да поеме отговорностите си!
И не трябва да правите аналогии с Русия - там няма много мъже, все войни и революции - самотнотното майчинство е било често, още от 19 век.
И сега се "толерира" изоставянето , но с цел "бизнес"!
http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/dans-razkri-kanal-za-traf … ovorodeni-6019432
http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/dans-razkri-kanal-za-traf … ovorodeni-6019432
аистенок, то май не е спирало 
Все повече тайни излизат на светло Току-що прочетох коментар на бивша мед сестра от групата "Търсим се". Там изцяло има доста интересни и осветяващи неща https://www.facebook.com/TursimSe/photos/a.690903614316650.10737 … ;relevant_count=1
Все повече тайни излизат на светло Току-що прочетох коментар на бивша мед сестра от групата "Търсим се". Там изцяло има доста интересни и осветяващи неща https://www.facebook.com/TursimSe/photos/a.690903614316650.10737 … ;relevant_count=1 Четох книгата, заедно с продължението 'Не се сърди човече" още когато излезе... май съм била ученичка, вече не си спомням. Във всеки случай било е по времето, когато бях много далеч от планове да имам деца. Бях си поставила други задачи в живота преди тази стъпка.
През цялото време се опитвах да се поставя в образа на главната героиня и бях удовлетворена от финала - че тя избра майчинството пред примамливите перспективи да завърши висше образование и да се ожени за "голямата си любов" Георги (мисля че така се казваше), но с цената на изоставянето на детето си. В продължението тя е шофьор с който кара провизии в дома, а Мамето е лелка и перачка.
Мисля че за онези времена книгата (замислена като трилогия, но излязла само в две части) е наистина революция. И то написана от мъж! Поставя се на дневен ред за обсъждане темата, че зараждането на живот в утробата на жената е Божия благословия и и точно поради тази причина околните трябва да се отнасят с уважение към всички бременни, независимо дали са заченали в брачно ложе или не, а не да ги отхвърлят и презират и индиректно да ги карат да избират между живот без перспективи или гледане на дете, което ще има безрезервната и безпределна обич от майка си, но ще бъде презряно и отхвърлено от цялото общество.
А филма никога не ми е харесвал особено. Там наистина на преден план е поставен образът на Мамето (изигран блестящо от Доротея Тончева) и като че ли крайното внушение е колко страдат тези жени, но и как наистина нямат друга алтернатива в живота си освен да изоставят детето си.
А и втората част на книгата "Не се сърди човече", в която основно е внушението, че майката на Георги (забравих и името
) е направила по-добрия избор, като се е опънала на обществените предразсъдъци и е задържала детето, с цената на много жертви - самотен живот, отказване от образование и по-добра професия, отхвърляне от роднини и приятели не ми е ясно защо не е била филмирана.
През цялото време се опитвах да се поставя в образа на главната героиня и бях удовлетворена от финала - че тя избра майчинството пред примамливите перспективи да завърши висше образование и да се ожени за "голямата си любов" Георги (мисля че така се казваше), но с цената на изоставянето на детето си. В продължението тя е шофьор с който кара провизии в дома, а Мамето е лелка и перачка.
Мисля че за онези времена книгата (замислена като трилогия, но излязла само в две части) е наистина революция. И то написана от мъж! Поставя се на дневен ред за обсъждане темата, че зараждането на живот в утробата на жената е Божия благословия и и точно поради тази причина околните трябва да се отнасят с уважение към всички бременни, независимо дали са заченали в брачно ложе или не, а не да ги отхвърлят и презират и индиректно да ги карат да избират между живот без перспективи или гледане на дете, което ще има безрезервната и безпределна обич от майка си, но ще бъде презряно и отхвърлено от цялото общество.
А филма никога не ми е харесвал особено. Там наистина на преден план е поставен образът на Мамето (изигран блестящо от Доротея Тончева) и като че ли крайното внушение е колко страдат тези жени, но и как наистина нямат друга алтернатива в живота си освен да изоставят детето си.
А и втората част на книгата "Не се сърди човече", в която основно е внушението, че майката на Георги (забравих и името
) е направила по-добрия избор, като се е опънала на обществените предразсъдъци и е задържала детето, с цената на много жертви - самотен живот, отказване от образование и по-добра професия, отхвърляне от роднини и приятели не ми е ясно защо не е била филмирана. Здравейте и извинете ме с многогодишнот ми закъснение ,но днес се натъкнах на филма “Не се сърди човече” .
Изгледах го до край и не разбрах с какво точно се свързва с нашите “малки” и “големи” проблеми.
Освен ако е някой друг и се дублира заглавието. Ако е така извинете ме.