АВГУСТовските деца ще бъдат най-желаните цветя №8

Мойта половинка общо взето все още май не може да осмисли, че ще става баща.Ннищо че вече е на 32 години, все още се чунства младеж. Така ми казва. А като му напомня за годините и го възприема като обида. Питам го радва ли се, че ще си имаме бебче, той ми вика, че се радва, ама трябва да го види,с една дума като се появи, тогава щял да започне да го обича. Наскоро гледах репортаж по БТВ, където извадиха една статистика, че жените са тези, които поемат инициативата за бебе. Ние двамата с него напълно се вписваме в тази статистика. За брак честно казано много се колебая. Някак си и така си ми е добре да си живеем заедно, но ми се ще от друга страна детето да не е само признато, а да си има законен Баща.

Всичко е въпрос на характер според мен -моя мъж си е слънчице, но той винаги е бил мил и грижовен, няма някаква характерна промяна само защото съм бременна.
Просто има мъже, които по-лесно изразяват чувства и такива, които на по-късен етап осъзнават какво означава жената до тях да е бременна.Честно казано , дори и аз въпреки,че усещам бебка и осъзнавам че има мъничко човече в мен се чувствам малко " не в свои води".А за мъжа е още по-сложно и абстрактно като идея. Пък и бъдещите майчета сме по-чувствителни и повече се задълбочаваме в нещата.
Не прави сравнение с брат му-това е друг човек с други отношения, а и ти сама казваш, че не искаш брак, че не вярваш да останете заедно-може би на твоя човек му трябва малко насърчение, може би причината да се държи по-отдалечено е страх? Нещата никога не са едностранни -просто се наслаждавай на бременността  и остави нещата да се случват, като не забравяш и лекото побутване с финес  
Лека бременност и дано оставиш лошите мисли зад гърба си  




С половинката живеем заедно от 5-6 години, но някак си изпитвах страх от думичката "брак". Представях си къщата ни в бъдеще, внуците ни, но само далечното бъдеще.Наслаждавах се на представата , но дотам.Опреше ли да се замисля за женитба и деца и ме втрисаше.
Имах период на ,хм, да кажем депресивни настроения, когато някак си осъзнах колко държа на половинката си и няколко седмици след това той ме изненада с предложение за брак, което приех.Все се успокоявах, че сме живяли заедно, добре се разбираме, обичаме се, но някъде вътре в мен се чувствах несигурна  -мислех, че нещата могат да се променят след като сложим халките,т.е разбирам нежеланието ти.
Но всичко е ок.Та-бяхме щастливи и без брак и ако бях забременяла тогава пак щях да си обичам бебето и то пак щеше да си има татко, който да го обича и пази.А това за "законен" баща е отживелица.Специално при нас нещата не се промениха-може би единствената разлика е признанието, че човека до теб е готов да ти врече живота си.Останалото е бля-бля-бля, тържество, пръстени, церемония, да се порадват роднините и за спомен.

Bebo 82 и при мен е горе долу същото,моя хубостник досега не се е грижил и за коте,и той се чуства младеж,мисля че такъв го е направила майка му.Аз понеже очаквам момченце се мадявам да не бъда такава майка.Решила съм,че ако не се промени след раждането ще го напусна,а един брак ще усложни нещата.Изобщо много ми е объркано.Дали е възможно мъж да се промени обаче?!Досега единствения интерес,който прояви към снимка от преглед беше към мъжките атрибути на бебчо.

Нямаме брак,и може би аз съм повече причината,не искам. Това ,че детето щяло да бъде незаконно,щяло да се гледа на него с други очи го считам за пълна отживелица.Има още хора,които се опитват да убедят,че без брак,детето ще бъде подигравано,обиждано,а колко семейства са разведени и детето все едно пак е без баща,вижда го на 2-3 седмици. За мен е най-важно как ще се държим ние пред детето и как ще го възпитаме ние,а не улицата и съседите. Кой ще знае дали сме женени?Ако някой нахалства ще го питам защо конкретно се интересува,като не получа адекватен отговор и той няма да получи.
По особено държание половинката няма към мен,на моменти даже забравя сякаш,та се по спречкваме,че вече не съм както преди. Ако бебето мърда и му кажа,слага ръка да го усети.Обръща внимание като изведнъж корема ми заеме необичайна форма. Но иначе сме далеч от думите,носи ме на ръце

Аз съм убедена, че хората не се променят (особено мъжете). Просто повечето жени винаги дават надежда на връзката си, винаги чакат нещата да се променят и така си минават годините и свъщност всичко си остава каквото е било, само че са минали вече много години и се намесва и навика и какво ли още не. Виждала съм го при себе си, виждала съм го при страшно много мои приятелки и познати. За щастие сега имам до себе си най-прекрасния човек на земята и нямам какво да променям в него, защото сме си паснали чудесно. Грижи се за мен не само сега, а винаги и това ме прави страшно щастлива. Малко са обаче мъжете от този тип.... Малко ми е мъчно за теб, padnaliatangel (дано да не ми се обидиш), защото и аз съм била в подобна ситуация с бившия си приятел и се намирам в коренно различна ситуация сега с мъжа ми и знам колко е хубаво да можеш да разчиташ за всичко на мъжа си и да не се страхува от показване на чувства и т.н. По принцип най-важното нещо е не кой какъв е, а как си пасват два характера, аз съм на такова мнение.  

Adelina bg прекрасна темичка, както винаги. Аз не съм се включвала отдавна, но март месец явно се падна месеца на пътуванията. Ако може някоя мама, която разбира да ми слжи едни много желани розови гащачки.
Аз също имам контракции и пия Магнерот и Но Шпа от месец. Сега започвам да ги спирам, че доктора каза, че не трябвало да се прекалява. Малко се притеснявам, но ще видим как ще ми се отрази.
Q T стискам палци, всичко ще бъде ОК!

и ние нямам брак, приятелят ми ми предложи да се оженим преди година.. тогава бебката не беше факт и може би в момента щяхме да организираме сватба, ако не организирахме всякакви други бебешки неща! честно казано изобщо не се притеснявам от това, че бебето ще се роди без ние да сме женени - много по-важно е, че ще си има майка и баща, които ще са до него и ще го обичат! това някак си е идеята ми за семейство - близост!

освен това ние установихме, че не можем да постигнем никакво съгласие за името на бебката... досега отлагахме мисленето за момента, в който ще научим пола на бебето, но откакто го научихме започахме да си предлагаме взаимно разни имена и всяко обсъждане се оказва абсолютно безрезултатно.. изобщо няма да ни е лесно, както изглежда!


момичета, вие говорите ли вече на бебетата?

на няколко места прочетох, че след 23-24-та г.с. бебето вече чува какво се случва околко него.. аз и от преди това й говоря разни неща, но сега вече дори й пускам музика!!
 

Много ми се иска да и говоря на бебка, ама не знам защо все мислено го правя все още. Единствените ми "разговори" са  от сорта на: "Чуваш ли мамо, баща ти какви ги говори"
Четох и аз за музиката, ама пусто, аз като не съм особено музикална и не изпитвам нужда от музика ,та рядко се сещам и то все като съм си вкъщи.Пък по радиото трудно се избира тема и мелодия

ние също нямаме брак и засега няма да се женим, говоря от време на време на бебенцето,даже съм му казала че таткото си идва другата седмица изкарахме 2 седмици без него,ама какво да се прави,не ми се пътуваше до щатите,да не говорим че с тия болки и до метро ме е страх да отида...
от вчера не съм усещала ритничет   и мърдания,четох че може да е заело позиция в която да не се усеща,ама нали ме е страх от всичко вече яко съм се филмирала постоянно си държа ръката на корема с надеждата да усетя нещо

Ние имаме брак от това лято, иначе сме заедно от близо 10 години. Някак си и двамата така го почувствахме, че вече сме готови, иначе аз никога не съм се виждала с бяла рокля и не бях с такава, а също и самата сватба ми е голям стрес, били сме кумове няколко пъти и сме си взели своето  , за това направихме мини тържество само с родителите, братята и кумовете в малък планински град
При нас историята е много странна, ние все се стремим един към друг и все нещо ни разделя. Преди ни разделяше разстоянието Варна София. След 3, че и повече години на мъчителни пътувания и раздели, той успя да намери сили и добра работа, разбира се и се премести в София. В следващите години всичко вървеше горе-долу добре, макар работата му да е свързана с много пътувания и понякога, макар да сме имали и няколко месечни раздели, заради работата, това не е било проблем. Но понеже няма пълно щастие, няколко седмици след сватбата му съобщиха, че го местят да работи в клон на фирмата в съседна държава и сега отново сме разделени, не по наше желание. Отвратително е, когато има намеса отвън и човек е безсилен 
Предполагам и това ще отмине някой ден, до следващото изпитание 

moli84, и нашият татко го няма.. отиде на конференция и едва дочаквам вече да се прибере с петък!! но и аз казвам на бебката често, че след още мъничко татко си идва!!

а пък за ритничетата не се притеснявай още - вчера и аз не усещах никакви движения цял ден и вечера, разбира се, ужасно се изплаших! (може би това, че таткото го няма да се успокояваме взаимно също има значение!!) но днес сутринта всичко отново е наред.. понякога явно има периоди на затишие, така че мисли си хубави неща и бъди спокойна!
 

 

Не, ходихме до Гърция за Великден и минахме през Икеа, но не успях да купя всичко, че мъжът ми много се изнервя по магазините 
В темата за Икеа има координати на момче, което приема поръчки за неща от Икеа, като тарифата му за това е 20% от цената на поръчаните стоки и мисля, нещата, които останаха да му ги поръчам на него. Приема поръчки и за дребни неща, както и за големи, момичетата, които са ползвали услугите му са много доволни. Ако не можеш да намериш темата в "Наш дом", пиши ми за да ти пратя линк 

И аз да ви успокоя за ритниците - вече е "научно" доказано, че далеч не усещам всичко. На феталната морфология, на която бях в 21 с, бебо се побърка да подскача, рита, да се прескундя и какво ли още не. Чак създаваше проблеми за взимането на всички мерки, теглилки и огледи. А аз нищичко не усещах, явно просто защото беше с лице към задната стена на матката.

Така че споко, явно все още са малки да ги усещаме независимо от положението им.

На следващата сутрин пък се уби да шава и аз се бях стреснала да не го дразня твърде много с кафето, тъй като случаят беше скоро след сутрешното кафе. Но като цяло едва ли има вреди малко кофеинова стимулация на бебоците, както неколкократно сме споменавали.

Относно движенията на бебето съм забелязала, че много трудно ги усещам, когато се движа. Аз по принцип работя на бюро, по цял ден стоя и затова усещам доста често ритничета. Но като дойде вечерта и се раздвижа, спира да мърда, или аз поне нищо не усещам. Обикновено като се притесня, че не ме поритва изяждам един шоколад. И хоп след половин час вземе, че ме ритне в отговор. А  когато пък седна да играя вечер на компютъра любимата си игра, направо ме обсипва с ритничета - явно моя адреналин му се препредава и затова.

Благодаря ти, ще потърся темата, ако не мога да я намеря ще ти пиша на лични