АВГУСТовските деца ще бъдат най-желаните цветя №8

Обръща внимание като изведнъж корема ми заеме необичайна форма.
[/quote]

не ми се е случвало до сега чак странна форма да ми заеме корема,то милото е около 500 гр. цялото,мисля че е рано за странни форми ама знам ли...Има ли много мами които виждат странни форми по коремчетата си май пак се филмирах....да си идва вече половинката че не издържам

Е сега ,ти да не реши,че всяка вечер е било така.На 3 пъти се случи.Единия път явно се беше запряла с крак или нещо друго и от едната страна се беше издула една бабуна. Друг път видимо едната страна на корема беше по-стръкнала от другата.
Недей да приемаш всяка дума като буквална и че при всички се случва. Аз сега като не съм усещала риници,да взема да се психирам ли? При мен са побутвания и мърдания,ще дойде време и на ритниците и на различните форми на корема.

Еее, ама то ритници е много силно казано. Аз също не усещам шутове, ама явно така им викат хората 

момичета,знаете ли дали е задължително да се отиде при очен лекар,преди да родим,дори и да нямаме проблем с очите

meganzii, честито, желая ви да сте много щастливи с мъжа ти

moli84 , мисля, че се прави само при проблеми с очите и то ако ще раждаш нормално-ако е секцио няма нужда

Аз от моя мъж не мога да се оплача за нищо, особено сега, когато съм бременна.Ние минахме през малко тежък период,когато разбрахме, че явно бебе по естествен път няма да се получи и започнахме процедурите по ин витро, но това беше само в началото-после започна сам да се интересува и да чете по интернет, непрекъснато ме питаше, за да е в час за всичко.А откакто видяхме положителния тест не ми разрешава да пипна нищо вкъщи, само ме проверява дали си пия всички лекарства и дали почивам и направо е на върха на щастието

Доволна съм от мъжа ми, но той винаги си е бил внимателен. Просто наистина някои мъже по трудно изразяват чувствата си.
На бебето си му говоря, да свиква с гласа си, макар че тези дни съм с ужасна хрема и хич не звуча като себе си
Аз имам малък диоптър, но ще питам гинеколога дали трябва да ходя на очен при положение, че искам секцио. Не се бях сещала досега...
По въпроса с мъжете си мисля, че те доста по-късно от нас осъзнават факта, че ще стават родители, защото то от началото бебето си е близо до нас.

Ние с моята половинка сме заедно от 5 години, а преди 5 месеца сключихме брак. Чувстваме се добре заедно, радваме се много на бременността ми и нямаме търпение да дойде август месец и да си гушнем бебчето. Той много се радва, че ще става татко, постоянно ме пита как съм, слага си ръката на корема ми, за да усети бебето, но явно точно в този момент бебчето го хваща срам и спира да рита.  И от сега казва, че ще ми помага, когато се роди бебето.

И аз да се похваля от моята половинка, много се гриже за мене.Сега на 31.05 правим една година от сватбата, а иначе сме от 2 г и половина заедно. Той също е от хората, които по трудно си изразяват чуваствата, но си му личи колко се радва и как се заглежда по малки дечица и им се радва.И вчера усети ретничето на бебката и е щастлив.

moli84, не е задължително .,но е хубаво ало ще раждаш нормално и имаш възможност да идеш, защото понякога проблемите с ретината се срещат дори и ако нямаш късогледство.
Mimi mVicheva, това за черния дроб и вит.А ми е много странно....ще поразпитам.  
Ние сме семейство от ...след две седмици ще станат 6години. Оженихме се 11 месеца след като се събрахме. Забременях 4 месеца преди сватбата. Но не се оженихме заради това.Бяхме планирали да се оженим април, едни приятели ни обяснихакак бебета не ставали веднага, поне 4 месеца трябвали и ние решихме да поцхнем от януари. То пък стана веднага 
Първата година ни беше най-тежка. Беше някакъв период на напасване, защото сме много различни. Аз съм много емоционална, приказлива...мъжът ми е най-толернатния и спокоен човек когото познавам. В началото го тълкувах като безразличие и затова имахме проблеми.Сега се обичаме повече от всякога.Имам чувството ,че всяка изминала година го обиквам все повече. Усещането да имаш до себе си стабилен човек, на когото имаш огромно доверие е невероятно. Само дето никак , а ма никак не е романтичен, ама какво да го правя  Реве на филми , а в същото време е страшно дърво:) Децата ги обожава. Вълнува се повече от мен имам чувството. С първата ми бременност казваше :"искам да тичам около блока и да викам" Присъства и на двете раждания. ПО принцип не помага много вкъщи, но е супер натоварен , а и няма изисквания.Никога няма да направи въпрос че не е подредено или не съм сготвила. Сега от известно време чисти с прахосмукачка и помага с малките повече. Не знам, мисля ,че ако нещата не вървят по време на бременността, като се роди бебето става още по-тежко. Тогава още повече имаш нужда от подкрепа и си още по-уязвима.

Ние също нямаме брак,но ето ще си имаме даже второ дете.Мисля,че подписа не променя нищо щом двама  човека се обичат или обратното(не се обичат).Даже ние сме по-женени от много други,които са женени.Всичко е до нагласа и дали държиш на човека до теб.
Темата е страхотна,поздравления.

Винаги съм се чудила,  като се чувствате  по-женени от другите какво ви спира?
Май се късае за някаква психологическа задръжка,  комплекс или чиста проба страх, а може би мода?
Споко, не боли. Едва ли е нещо по-различно от това което вече сте виждали.

По мен не ме е страх,но е свързано с пари които бех дала за децата си или за нещо необходимо,защо трябва да имаме брак не ми е ясно.Знам,че не боли,но и не виждам някакви предимства.Детето ми е препознато ,с имената на баща си е,познава го,живее с него,какво повече да искам.Има децата дето не виждат очите на бащите си въпреки,че родителите имат брак.Но да не задълбавамев темата,просто го написах за мацката която питаше,да види че има и други без брак и може да бъдат щастливи и деца да имат.Лека вечер на всички.

shanika, и аз мислех да не се женя.Ще ти кажа при мен какво беше. Не исках цялата суматоха около сватбата. Всички тия хиляди роднини, цялото тръбене, организиране на ресторанти и прочие....рокли и костюми...Е, не ми се размина. Не съжалявам. Освен това имах страха ,че когато се оженят двама души започват да се приемат за даденост и спират да си дават сметка,че всичко е по взаимно съгласие. Става някак като задължение. Може би грешах.

И аз така си се чудех дали да има сватба или не и в крайна сметка решихме да има-изобщо не съжалявам! Това беше един вълшебен ден! Но не мисля, че бракът е гарантираното щастие. В крайна сметка най-важното е двама души да се обичат и разбират-колкото и клиширано да звучи това!

Аз разсъждавам като Петя, разбира се че брака не гарантира щастие, но изживяването е неповторимо и който не го е изпитал е загубил, а и за какви пари става въпрос, една сватба може да се организира по много начини.
Впрочем и аз съм се чудила да се женя или не-това явно е при всеки, но изобщо не съжалявам, че съм го направила.