Пишат ли тук БЪЛГАРСКИ РОМАНИСТИ?

Повечето български издателства искат да издават български автори. Ръкописите се четат внимателно, стига книгата да е така написана, че след като прочетеш първата страница, да не ти се иска да спреш да четеш.
Имай предвид, че всеки ден едно издателство получава поне по един ръкопис. Поне. Имам предвид сериозните издателства, те не са чак толкова много, имат сайтове и човек може да разгледа каква литература издават и пр. Чувала съм какви ли не глупости за "връзки" и "здрави лакти" . Няма такова нещо. За да издаде книга, българският издател (в повечето случаи) вади пари от джоба си. Тоест, колкото и да го ръгаш с лакът, няма да стане.  Нито фактът, че си най-добрата приятелка на балдъза му, примерно, няма да ти помогне. 
Пътят е само един - предлагаш ръкописа си и се надяваш, че ще те харесат. Успех. 
П.П. Пардон, забравих да се представя. Надявам се, че съм ти била от полза.

Благодаря ти за включването, даже очаквах точно ти да се включиш непременно!

Аз ще ти кажа защо задавам точно този въпрос - защото преди 2-3 години бях пратила 2 глави от романа си (тогава той не беше завършен) на едно момиче, работещо в 1 издателство, което много ги хареса и ги прати на отговорния редактор за съвременна българска литература, след което ме поканиха на среща с въпросния редактор. На срещата обаче се оказа, че той не беше чел нищо, искаше да му разказвам какво съм му пратила, и ми каза, че те не печелели от българска литература, а от учебници и помагала, но ако искам, мога да си я издам при тях като си платя... А, и да пратя още глави... Това беше моят опит тогава. Сега вече имам завършено произведението си, естествено пак ще отида и там, като се надявам този път да му се чете...

Точно затова питам за издателства, които издават българска литература, аз виждам сайтовете им естествено, просто исках от хора, запознати с това, да науча има ли издателства в БГ, които издават български автори, които харесват, или всичко вече е обърнато на само-издаване.

Смятам да пратя на Сиела, Жанет 45, Еднорог, Бард (Колибри, Хермес). Ако имаш коментари по това, ще ти бъда благодарна да ги споделиш.

Поздрави!

П.П. Видях ти вчера книгата "Тина и половина" в Ориндж, но и името ти запомних тогава (виж, не знаех, че си нашата Василиса, но...) и си помислих, че ще бъде чудесно дъщерите ми да я четат един ден. Аз поне не си спомням да съм имала възможността да чета нещо такова на млади години. Мисля, че влизаш яко под кожата на тийнейджъра.

Дядо ми, Бог да го прости, беше детски писател, но аз по негово време пишех само стихове...

Не знам дали няма да бъде много нахално от моя страна да се включа. Имам написани две може да се каже новели. Не са толкова големи, че да се нарекат роман. Но пък според мен са увлекателни и много хора биха ги прочели с жив интерес, защото разкриват нашата българска действителност и ежедневието на няколко семейства... Проблема ми е, че нямам средствата да се опитам да ги издам. Не смея дори да си помисля колко биха ми поискали. И стоят така. Това е. Просто исках да споделя. Простете ако ви се струва не на място това, което пиша. Сина също пише.Но неговия роман все още не е завършен... Ако имате интерес мога да пусна част от моите произведения, както и на сина ми.

Няма защо, Валентина. Тъкмо ще отговоря и на Мими.
Аз съм категорично против "самиздат". Не в смисъл, че същестува, защо не? За мен обаче това никога не е било вариант.  Така че в това нямам никакъв опит. Знам, че не са малко издателите, които предлагат услугата да издадат книгата ти на твои разноски. Но май тази практика все повече отшумява. Издателствата, с които съм работила и работя, действат съвсем професионално. С договор, аванс, хонорар, както си му е редът. Само за тях мога да гарантирам, с други не съм работила и не мога да бъда сигурна.
Та начинът, както вече казах, е един. Или поне аз съм действала така - намирам телефон, обаждам се, представям се (отказвали са ми среща, разбира се). Ако ме поканят, нося ръкопис, харесват го, издават го. Самопредставяла съм се  и самозапознавала с всичките си издатели. 
Издателят трябва да се влюби в книгата ти, за да поиска (и да рискува) да я издаде. 

мими, разбира се, че ще се включиш! Само дето ми се струва странно, че като първи варант виждаш този със самоиздаването... Съмняваш ли се, че са добри? Обикновено всички толкова си вярват, че не виждат посредствеността в заниманието си.

За да бъда съвсем честна, аз също имам и такава алтенатива в представите си, но бих прибягнала към нея съвсем в последен напън, и то само, ако видя, че подхождат отсякъде несериозно с мен. После вече, веднъж издадена, ще ми е по-лесно със следващ труд. Василиса, извинявай, но предполагам, и ти би потвърдила, че и при теб от втория път е било по-лесно.

Василиса, писали сме едновременно. Мислех, че ръкописът се праща, не съм се и надявала на срещи преди това. Пък и ти по-рано каза, че издателствата получават по 1 ръкопис на ден, така си реших.

Както и да е, ако това е вече практика, дори повече ме устройва - винаги съм смятала, че контактът очи в очи е много важен, пък и така имаш възможността да кажеш и някои неща, които няма как да се научат за теб от 1 ръкопис.

Категорично не.
Не беше по-лесно, за съжаление. Нито вторият, нито третият, нито четвъртия...   Чак с петата книга вече стана лесно.   На всяка книга се гледаше като на първа. Независимо, че познаваха книгите, бяха ги чели или виждали, независимо даже от това, че по някои от тях имаше популярни телевизионни епизоди. Независимо, че мой роман беше спечелил много голям конкурс... Няма значение.
По-лесно е само ако първата ти книга има голям успех и издателят сам поиска да издаде следваща твоя книга.
П.П. Ами до преди няколко години беше прието да отидеш лично в издателството, та да те видят що за птица си.   То е ясно защо.  

Момичета, много ви благодаря за отговорите. Може би ще се престраша и ще опитам да се обърна към някое издателство... А на вас пожелавам успехи. От големи, по-големи! Макар, че Василиса вече има достатъчно от тях. Но никога не е излишно още.

И аз отскоро пиша. Първо почна като шега, но ми хареса и се увлякох. Това, което ме притеснява, е липсата на "мнение на специалист" дали пиша сностно или просто си губя времето. Там където ги публикувам се посещава повече от много млади хора и не мога да разчитам на тяхното обективно мнение. Някой ще ме прочете ли

Miriel, супер! Прати нещо насам - линк или мейл. Пиши на ЛС, ако ми искаш мейла. С удоволствие ще си кажа мнението. Нямам представа какъв е стилът ти, нито жанра, дали са ми от любимите, дали бих си купила такава литература аз, но ще ти кажа мнението си. Работила съм като редактор, какво ли не ми е минавало през ръцете - когато нещо е "трябвало" да излезе, поне съм знаела как ще зазвучи най-добре! Аз също бих ти пратила нещо, макар че аз пък съм в другата крайност - твърдо вярвам, че го правя добре  за този жанр, и нямам нужда от мнение, а стискане на палци!

Веднага. Благодаря.

Неделя, 10.30 Бтв. Гости А.Попов, Захариева, Карабашлиев

 

И аз видях рекламата. Ще го гледам да видя, но първо ще се разровя в нета за да прочета какво са писали. 

Не знам защо са ми заключили темата и ме препращат тук като всъщност въпросът ми изобщо не е свързан с романистика.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=525338.0;topicseen


Как да е, щом ме пращат, ето ме- може би някой ще ме светне по въпроса.

Не пиша никакви романи. Искам да издам книга или поредица от книги с  практична насока. Кулинария и декорация.

С много снимки разбира се и супер качествена хартия.

Поемат ли финансиране издателствата или да разчитам на самофинансиране? За какви пари говорим приблизително?