Пишат ли тук БЪЛГАРСКИ РОМАНИСТИ?

Аз се записвам, Валентина, знаеш
От чудене и аз към кое да се обърна, писах на няколко, отрицателни отговори получих от:
Ера и Слънце.
Ера ми писаха да се обърна към : Сиела, Жанет 45, Алтера, Захарий Стоянов, Хермес.
На Сиела, по съвет на Василиска , бях писала първо, те уж проявиха интерес, но след като им пратих романа - никакъв отговор. Писах им пак - нула внимание. Поне да ми бяха писали, че не им харесва...или че това, това, това трябва да се поправи, за да става за издаване, знам ли 
За малко трябваше да спра с търсенето кой да я издаде, че ме заляха с друга работа от официалната ми работа И сега ще пиша на тези = Жанет, Алтера, ЗС и Хермес. Дано я приемат някъде, че толкова се трепах за тази книга. Освен на автора, вече си я чувствам и като мое произведение 

Ео, стискам палци! За съжаление, тази година е много тежка за книгоиздаването (в световен мащаб), имай го предвид и не се отказвай. 

Делюжън, виж кои издателства имат такива (подобни като тематика) книги. Разгледай техни издания в някоя книжарница и ако ти харесват, просто се обади и питай в издателството. Например, издателство "Бард" имат такава книга - с рецептите на София Лорен (под носа ми е, затова се сетих ).

Ако бях в България нямаше да питам по форуми, а директно в издателства.
Но не съм.

Затова се надявам на помощ от публиката.

Това което предлагам в книгите е уникално, от личен опит (отчасти професионален), систематизирано и много полезно. Мисля че няма нищо подобно на пазара като тематика (имам предвид специфични неща) и още по-малко като информация. Знанията си и умения по блогове няма да раздавам безплатно когато те пари струват. Аз съм убедена че ще се продава затова съм готова и сама да финансирам ако трябва. За какви цени говорим?
В какъв вид се подава материала? World? Pdf? Снимките сама си обработвам и целия графичен дизайн сама оформям или там?
Предполагам има специализирани издателства изключително за полезна литература от битов характер. Не ми се вярва че всичко издадено на пазара се самофинансира от авторите. Какво е нужно за да грабнеш издателя и да поеме печат и разпространение за собствена сметка?

Делюжън, графичният дизайн би трябвало те да го оформят, те да си намерят специалист и прочие.
Поне така ми казаха на мен в едно от издателствата, мисля, че беше Еднорог - че те си имат специалисти по графичен дизайн.
Но при мен не ставаше въпрос за битова литература, така че нямаше толкова работа по снимки и дизайн.

Еовин, и аз ти стискам съвсем сърдечно палци! като казваш "ще пиша", какво означава това? Какво им пишеш? Да не би пък в това да е грешката? Не ги питаш искат ли да им пратиш нещо, нали? Според мен, или направо им прати, или се обади по телефона поне да ги запиташ на кого да пратиш, да обмениш поне по телефона думи с него/нея.

По-напред Василиса беше писала, че практиката тук е да се срещаш с издателите. Не знам от кога датира тази информация, но сега ситуацията въобще не е такава. Навсякъде, където съм се обадила, още от самото "добър ден" те режат с "пратете резюме" или "няма нужда да пращате цял ръкопис, пратете на мейла 20-ина страници", което лично аз намирам за недобра система. Едно резюме, колкото и да е добро, не може да даде представа за стила на писане. Стилът пък, колкото и да е добър и увлекателен, ако не се съпровожда от резюме, пак не прави картинката пълна. Като добавим към всичко това и факта, че издателите са затрупани от ръкописи (чудно как се затрупват, ако не ги приемат при първи разговор, и също как са затрупани, ако не им върви работата тази година), кой ще тръгне да звъни, за да си създаде допълнително работа с още четене.

Какво му е на целия ръкопис, след като с нищо не задължава издателя да го чете от край до край - да си прочете 20-те страници, като няма време, но поне може да прехвърли страниците, да мерне тази и онази, да прочете от тук 1 изречение, от там 2, а някоя глава - направо цялата.

Та така, това пък е моят опит (е, не целият де), дано да има скоро повод, с който да се похваля.

Стискам ви палци и после да не забравите да се похвалите. С удоволствие ще си купя ваша книга. За романите говоря.

Валентина, това е световна практика. Навсякъде искат първо синопсис и до три глави от книгата.
А за срещите - аз говоря за времето, в което все още малко хора (авторите) имаха и ползваха мейл. А на пощата през деветдесетте малко хора се доверяваха.  Нямаше куриери и пр.
Ти се обаждаш по телефона и само ако са заинтригувани, ти определят среща.
Иначе срещите протичаха по същия начин, както сега по мейла: Много ни е приятно. Оставете ни част от ръкописа, ние ще ви се обадим.
Така че, разлика няма.
От друга страна, добре е някой да те препоръча и да ти обърнат внимание. НО! Аз познавам не малко препоръчвани автори, които са обиколили издателствата без резултат.

П.П. Делюжън, ако не живееш в България, можеш да разгледаш сайтовете на издателства и да се обадиш по телефона. По-добре по телефон, отколкото по мейл. Но може и да им пишеш.

Писала съм го къде ли не в темата.  Има не малко автори, които се издават напълно професионално, тоест, всичко се поема от издателя - плюс авансът и хонорарът на автора.
За да издаде един издател книгата ти, трябва да я хареса (на първо място). И това съм го писала по-назад. А какво харесва един издател, е вече въпрос, на който самият той/тя може да отговори.
П.П. След харесването идват въпросите - може ли да се продаде такъв продукт на нашия малък пазар? Кой ще си купи тази книга? И пр.

Да, световната практика и аз я знам. Ти каза за тукашната преди, но не спомена, че датира от 90те. Интересно, как издателите получават по 3 ръкописа на ден, след като не желаят ръкописи...

А това за препоръчването, мисля, че пак ти беше казала някъде, че лакти и свои хора не вършат работа. Тук единствено намирам смисъл в ходатайстването за уреждането на среща. То е ясно, че няма никаква логика, ако не те харесват, да те издадат за своя сметка заради друг.

Както и да е, нищо лично - нали така!

Повечето издателства имат публикуван мейл и пощенски адрес, така че нищо не пречи да получават ръкописи. И те получават. И ги четат! Поне онези, с които аз съм говорила. За един опитен редактор е достатъчно да прочете една страница, за да си състави мнение.
А за ходатайството - наистина би могло да се стигне до там, че да се срещнат с автора и той да е сигурен, че ще му прочетат ръкописа. Това все пак е някаква помощ. 

П.П. Аз съм просто автор, не съм запозната с издателската работа дотолкова, но например знам за така наречената "продажба на зелено". Ако синопсисът е достатъчно интригуващ и обещава интерес и евентуално големи продажби, една книга може да се продаде, още преди да бъде написана. Тоест, авторът предлага само синопсис. Рискът е много голям. Случва се да се плащат космически суми за правата (от порядъка на един милион долара ). А после книгата да бъде написана и да се окаже едно голямо ако, с извинение...
Давам този пример, за да кажа, че е много важна анотацията (или синопсисът), който предлагате. Всъщност, от огромно значение са.

О, не! Тук не плащат права само със синопсис, а и милион долара - трябва да говориш за друга страна  Да не говорим за нов автор  Едно е синопсис, друго е самият стил на автора, понякога едното може да звучи интригуващо, а да се окаже, че човекът просто може добре да преразказва (почти всеки може да разкаже гледан филм)...

Ако някой може да даде достоверна информация за ситуацията в България, това е от по-голям интерес... в България. Например, колко дълбоко навлиза в редакцията на произведението? Дава конкретни примери за замяна/премахване на изрази, или само дава насоки и очаква автора да го "оправи" (все пак и тяхното време има граници, не могат да очакват автора да пренаписва романа си няколко пъти  )?

Еовин, Делюжън, на какъв етап сте? Мириел, набираш ли скорост? Аз още съм на етап "чакане да ме прочетат в конкретно издателство" 

Давам пример само за това, колко важен е синопсисът.
Освен това, аз съм продавала роман на зелено. Само със синопсис. Разбира се, не за милион долара, но за една съвсем добра за българския пазар сума. (Не като начинаещ автор.)
Единствената разлика между нашето и световно книгоиздаване е само в тиража. Сериозните български издателства работят като всички останали издателства по света.
За редакторската намеса мога да кажа, че зависи от конкретния текст. Като нищо може да се наложи да пренапишеш романа си няколко пъти. В момента пиша за втори път един роман, защото смятам, че не се получи добре. Миналата година го завърших, сега го започнах от самото начало. А вече имам подписан договор за издаването му.

Валя, още ли  А аз се надявах да имаш новини.

Иначе аз съм още в дооправянето на началото Но и не бързам. Бавно и славно. Нещо се разконцентрирам и разпилявам. Не съм писала по моя човек доста време, което ме подсеща скоро да си направя среща с него и да го натряскам както трябва и после продължавам.

Има ли някакво значение големината на ръкописите? И възможно ли е да се свържеш с едно издателство и те ако харесат романа ти и проявяват интерес, то да се пише съвместно с редактор, който още на предадена глава да прави забележки и да се оправят нещата?

Ето едно интервю, което ще ви бъде от голяма полза:
http://every.bg/interview-sus-stefka-angelova