Шести клас завършихме с 6-ца, вече гледаме заветната 7-ца

Искате ли, да погледнем от другия ъгъл?
Аз поне се размислих и ще споделя мислите си с вас, дори и да са глупави.
Хайде честно да си зададем въпроса, колко пъти през учебната година сме имали време за  децата си... Никого не осъждам (и аз съм така).
В едно най- обикновено американско училище родителите имат отговорности и търпят санкции, ако не ги спазват.
Та, какво ще се случи, ако на едно ВО да речем в 4, 5, или 6 клас по дадени предмети детето се "издъни"?
 Какво ще се случи?
- Ще санкционират учителя ли?
- Или родителя ?
- Ако издънката е например в 6 клас по мат и се окаже, че детето не знае основни неща..?
Може и да има случаи, когато за знания за 3, учител пише да речем 5 или 6, но според мен това е много малък процент.
Знаете ли, според мен и родителите, и учителите, въобще ние възрастните трябва още от самото начало да вменим на децата си необходимостта и любовта към знанието. Оценката тук няма определящо значение, въпреки че  е индикатор. Казвам го, защото не всички например са математици или литератори...
Идеята е да се учи с разбиране, с хъс, желание.. Дори и да не се покриват всички дисциплини с Отличен 6.
Не е и необходимо.
Да не би всички да сме спортисти, музиканти или есеисти?
Аз ще ви споделя моя опит с родните си деца.
У дома никога не сме се карали за оценки, никога не бих предизвикала душевни рани у децата си за една шестица!
Но, те знаят, че ако закъсат по даден предмет, ще споделят с мен навреме и ще получат помощ.
Аз дори и на учениците си им казвам, че сега е времето, когато трябва да изискат всичко от своите учители, да ги изстискат максмимално, да получат всичкото знаение, което биха могли, стига да го поискат:)
Та, номерът е децата да го поискат ( това зависи от нас), ние възрастните да им го дадем  (това пак зависи от нас)...
И надномерът:
Както каза преди време една моя ученичка з аучилището ни- "голямата розова къща"..
Тогава училището ще се превърне в дом.

Благодаря ти за вниманието, cayenne. Разбира се, че като цяло нивото в големите градове ще е по-високо - по-добри учители, по-голяма конкуренция между децата, по-амбициозни родители, възможности за допълнителни занимания и пр., ясно е за всички, не е необходимо да се доказва с ВО. Ако става въпрос, че с две нереални шестици в края на седми клас дете от малко населено място ще измести друго от голям град в борбата за елитните гимназии, не мисля, че е много реално, защото тези оценки се взимат само по веднъж, а по-голямата тежест пада върху оценките от  изпитите. Когато през 2009г. кандидатства големият ми, син в удостоверението за завършен 7 клас имаше шестици по БЕЛ и мат, но ако на изпитите не беше изкарал съответно 5,30 и 4,80 /което тогава беше повече от отлично представяне/, сега нямаше да е ученик в 1ЕГ във Варна. Моля ви, не мислете, че искам да се хваля, просто искам да кажа, че, както писа и already, умни и амбициозни деца има навсякъде. /Май пак излезе като хвалба./ По-важно е обаче, родителите да са "в час", знаете ли колко умни и способни деца има в нашето училище, но родителите им дори не зная по какво точно са изпитите, да не говорим за други "подробности",  винаги ми е било много болно за това- децата са потърпевши без да имат никаква вина. Както и да е,  да нищим тези неща, няма смисъл. Искрено се надявам да си бъдем полезни през нелеките месеци, които ни предстоят. Силно разчитам на вас за информация от всякакъв род, а Ганис, надявам се, ще помага, ако зациклим на някоя задачка. Извинете ме за дългия пост.

Ганис , много хубава идея  .
 Лично аз винаги намирам време за детето си / от т.г. трябва да намирам време за двама  /.
 Никога не съм се карала за оценки , но още преди да започне детето 1 кл. започнах да говоря. Колко е важно да се учи / за да се знае , не за оценка/, колко повче възможности ще има ако е умен и ученолюбив и т.н. Е , говоренето даде резултат. В 1 и 2 кл. нещата не тръгнаха много добре , но определено в 3 и 4 се оправиха . От 5 кл./ да чукна на дърво/ няма никакви проблеми.
В класа на синът ми се подаряват оценки , и то много. Родителите си мислят, че децата им са супер, но аз знам - че не разбират елементарни неща. Но това е грешка на родителя , не на учителя. Девойките ходят, молят се , и г-жите от жал им завишават оценките. Но тези деца
 НЕ ЗНАЯТ!!! А най-жалкото  е ,че те не го искат...
Да ,това е чудесно , поздравявам те   . Радвам се , че и мойто дете попадна на учители като теб. Хора , работещи със сърце и душа. Хора , които са щастливи ,че поне едно дете от цял клас иска да научи нещо. За мен това е тъжно , но- какво да направя. Както писах и в една друга тема - нямаме време за децата си  .

Парадокса е, че напоследък попадам все по-често на невероятно добри учители и в София, но и в страната. Попадам на хора истински раздаващи се, и на техния фон тоталната и въпиюща неграмотност направо ме потриса. Явно проблема не е в учителите или поне не е само в тях.
Очевадно е че МОН не може да съгради и сътвори нищо разумно, не мога само да разбера защо толкова време не се светнаха да потърсят обществено мнение по въпросите на образованието. да приемем чисто теоретично, че на всеки 10 родители има поне по 2 загрижени, а аз смятам че може би са повече пак бихме родили добри и качествени идеи, които да се дообработят и да дадат резултат. Направо съжалявам, че няма как аз да се занимавам с децата си и да бъдат само частни ученици - всичко друго в момента е бош лаф работа.
Цялата система е съшита не с бели конци, ами направо е без конци дори ... тестове, матури и на финала пак не могат да пишат, не могат да си формулират мислите. Във випуските са единици децата, които наистина имат качествени знания и в повечето случаи това са именно деца на родители, на които им пука и които са "амбициозни" в очите на другите.
Само да вметна, че с темповете, с които пишем може би ще е добре да направим нова тема от 15.09 - за да сме наистина актуални 
Шанко, ти ли ще се заемеш или аз? ( имаме нови дечица за добавяне в началото), а може би и да сложим още инфо, ако имате идея какво би ни било полезно освен вече сложените линкове - давайте акъл, за да направим темата наистина атрактивна и полезна и за пишещите и за тези, които само ще ни четат 

Сега се сещам за нещо, от ученическите си години..
Завършила съм Строителен техникум "Хр. Ботев"
По Строителна механика и ВиК ми преподаваше един и същи учител- невероятна жена. Механиката я обожавах- и досега ми е любима наука. И на състезания се явявах.
ВиК беше ужасно- и досега го наричам Вода и Кал 
Няма да забравя, как ме гонеше по коридора, за да ме изпита за повече от 3
Е, аз не пожелах. Имам 3:)
Та не винаги зависи и от учителя, де.

Та, оценката не трябва да е самоцел:)

marianaPр а относно математиката- мат10
Винаги е на линия. Там всички помагаме
Че и 8-класници пишат доста интензивно:)

Ganis, хубави въпроси си задала. Нека се опитам да отговоря от моя ъгъл.

Никога не съм имала проблеми с дъщеря ми по отношение на оценките и ученето - едно й е интересно, друго не, но винаги се е справяла отлично, винаги е завършвала с пълен набор от шестици и никога не съм й се карала за получени четворки или петици.

На базата на горното би трябвало въобще да не се съмнявам в добрите й резултати другото лято. Да, за математиката не се съмнявам - все пак учи в СМГ, ходи на състезания и знам какво й е нивото спрямо останалите й връстници. За БЕЛ, обаче, нещата не са така, просто защото нямам идея с какво/кого да я сравнявам.

Та ако имаме сценария от твоя пост, нека предположим, че на миналите ВО-БЕЛ в края на 6-ти клас тя получава ниска оценка. За мен това би било сигнал, че щерката има пропуски в тази област и ако тази област е важна за нас, ще положа повече усилия тези пропуски да бъдат запълнени - ще говоря с учителя, ще потърся допълнителни занимания, ще повиша контрола... Не говоря за санкции въобще.

Това, което ми се искаше да получавам от национално оценяване, е информация за реалните знания на детето ми спрямо останалите деца, за да мога да взимам съответните мерки (ако реша, че е важно) и за да не изпадам в положението на разни заблудени родители, считащи че 6-цата в училище автоматично се проектира в 6-ца на изпита след 7-ми клас.

Иначе за учителите - добрият учител може да ти преобърне живота, както моят беше преобърнат от любима учителка по математика в гимназията (дошла между другото от провинцията).

 В училището на сина ми също се пишат нереални оценки.
 Примерно по Бел  му чета контролно ,оценено за 5 -той обичайно толкова има, и аз лично за повече от 3.50- 4 не бих го оценила .Имам чувството че като цяло нивото  изискванията са много занижени по Бел ,защото децата трудно може да ги накараш да четат. Речникът им е беден,  и правилата много по-трудно се усвояват без да се четат книги. / Наблюдавам няколко деца отблизо, не само сина ми, и затова правя изводи/.
 Аз за оценки също не се карам, но ми е криво като чуя редовното "Нямаме да учим, аз всичко си знам ". И има 5 и 6 по повечето предмети, без да учи особено.
 За мен това значи ,че се искат само елементарни знания от него. Защо никой учител не му даде допълнителна работа примерно ,като му е толкова лесно. Имам чувството че се отбива номера с преподаването, а той губи интерес и бездейства.

В никое училище не са реални оценките
за това подкрепям ВО.
Обаче нека не срвняваме оценките на едно дете дошло от Горно нандолнище с диплом шест и шестиците , изкарани с пот на дете от голям град
За това съм ЗА ВО!
Но това не значи , че трябва да си натоварим децата.

Това е илюзия - не е задължително в Горно нанадолнище да се изкарват по-лесно шестици отколкото, да речем, в някои (разбира се, не всички) частни столични училища, в които галят децата с перца, пеят песнички и пишат шестици на кило, за да не засегнат мама и тате, които плащат хубава таксичка. Или пък в кварталното не толкова престижно училище, в което дават мило и драго да задържат децата и затова всички "минават". Пък като пишеш на калпазанина три, как ще пишеш на този който е понапреднал малко три или четири?
Всичко зависи от средното ниво на децата, от учителите, от политиката на училището, от това - колко деца може да привлече, за да може да си позволи да е "строго и справедливо".
Но местоположението на училището не е най-точният критерии за реалността на оценките.
Затова, националните изпити са нещо полезно - те дават сравнително независима представа за това кой колко е научил. А това, че се подсказва и дори преписва (както се твърди тук) не е проблем на самото оценяване, а на желанието и възможностите на дадено училище да осигури независимост на изпита.

  Така е  . И училищата могат да организират ВО така , че резултатите да са реални. Когато има олимпиада - няма такива проблеми. Явно училищата си имат причина да се борят за високи оценки на ВО.
 Като цяло е много хубаво да има национален тест , но да бъде напраен както трябва.
 Т.г. на ВО , съученик на сина ми е играл на тото. Познайте - 18 отговора е уцелил  .
 Така че не само преписването е проблем, а цялата форма на изпита.
 Винаги съм казвала , че реалното ниво на знания не се измерва с оценките. И т.к. обсъжданото ВО за мен не е меродавно , следя представянето на олимпиадите.

Ами как да нямат?Нали ВО показва нивото на преподаване и на самите преподаватели в съответното училище.
Нека има ВО,но да е под такава форма,че реално да показва знанията на децата.

След сериозния спор,който отприщихме тук /а в спора се ражда истината/, да Ви почерпя,че вчера направихме 15 години семеен живот.

Али- Мели, бъдете щастливи и благословени

Не виждам защо трябва да се случват точно тези неща. Най-логичното, което може да се случи, е родителят да вземе мерки за попълване на знанията на наследника си. Пък ако случката не е единичен случай, а масово явление, следва да има санкции за училището/учителя. Нали това е целта на ВО - да се забележат такива работи и да се вземат мерки.


О, не е съвсем така. При две нереални шестици детето все пак има шанс за бал 36.00. При две петици (за БЕЛ и МАТ става дума) детето не може да разчита на бал по-висок от 34.00. А ако не се лъжа минималните балове в най-елитните 4-5 училища в София са все над 34.00 Или с други думи нереалната строгост в оценяването ПРИЛОЖЕНА САМО В ЕДИНИЧНИ СЛУЧАИ може тотално да извади от играта добри деца и да облагодетелства други, на които оценките са подарени. В този ред на мисли не съм съгласна на 100% и със следното изказване:



Ето това е грубата истина. И тази истина трябва да лъсне като тиган на месечина, а не да се насмита под килима. И за целта ни трябва реално ВО, с общи критерии за оценяване на всички деца. Оценяването трябва да е строго и реално. Благотворителността няма място в образованието.  За мен ВО трябва да остане, но трябва да се работи много за елиминиране на съпътстващите явления - преписване, подсказване и пр.  За кандидатстването също трябва да се осигури обективно оценяване. При сегашните изпити с преписване и подсказване новата форма на кандидатстване отстъпва на старата.