tarsq sina si 11 fevruari 1986

Аз искам да ме потърсят ,нямям лоши чувства към БМ .Може да е най-голямата мръсница ,може да е и най-благата душа-не знам ,а искам да разбера!

да това  е съвсем точно казано.Случило се е на някакъв етап в тема във форум.Според мен който има силно желание за търсене ще успее,но една тема тук е меко казано несериозно.На мен ми звучи като дойдох да си порева,поревах си и ми олекна.

Съжалявам, че пиша в темата.
Не съм осиновено дете, имам приятелки и братовчеди осиновени.
Близка се чувствам, защото за моя добра приятелка от детството баба ми ме "подучваше" да и кажа, че е осиновена, за да нарани родителите и. Със зъби и нокти и детски представи за добро и зло я удържах да не го прави.
Потресаващо несериозно е майка, оставила детето си да го търси във форум. Напълно Ви разбирам, и съм сигурна, че и на Вас са сторили нещо много лошо, за да оставите детето си. Но това търсене тук е меко казано обидно. Една от основните причини майките, оставили децата си, да  ги търсят е чувството на вина, което ги преследва през живота. Сигурна съм, че обичате детето си, но намерете помощ, за да се справите с чувството на вина, угризения и тогава по достоен начин намерете детето си. Тогава може би и срещата ще е вълшебна и за двама ви.

Андреева, може ли да те попитам, как можеш да обичаш дете, което си оставила преди толкова много време, съответно не си виждала, не знаеш дори как изглежда? Не бъркай чувството за вина с обичат към детето ! За да обикнеш някого трябва да го познаваш, да си го отгледал и възпитал.
И за каква вълшебна среща говориш? Вълшебната среща на майката и детето е когато то се ражда. Достоен начин за търсене на дете няма ! Достойнство е въперки всичко да не го зарязваш по домовете, с надеждата друг да поеме отговорността ти !
Като не ги разбирате нещата не пишете в темата, моля ! Има достатъчно сапунени сериали, които можете така емоционално да коментирате. Тук говорим за неща, които нямат общо с романтизма на приказките, а за реалния свят, който за съжаление не винаги завършва с щастлив край.

Грубо,много грубо по отношение на NadiaAndreeva .
И нека не караме другите да имат нашите чувства.

Извинявам се, ако е прозвучало грубо, но чак пък много... Айде да не преувеличаваме. Етиката освен в добрия тон, се състои и в това да знаем какво пишем и къде го пишем. Аз лично не пиша в теми, в които нямам мястом особено що се отнася до подобни човешки драми. Ни най-малко не мразя моята биологична майка, просто съм адски гневна, че тя, както и доста такива като нея са се освободили от отговорност по този безумен начин. Но твърдо съм зас мнението си, че тези жени нямат място в живота ни, сами са го избрали така или иначе. И не обичам когато хората като Андреева пишат врели некипели, как било обидно да се търси по форумите. Не, не е обидно, незаконно е, непристойно е, жалко е! И за какво обичане отстрана на биологичните майки засегна жената, не ми стана ясно, дори ме подразни. Виждам, че се е извинила в началото, но наистина, може би тук сме по малко по-различен начин настроени, все пак всеки трябва да уважава чуждите чувства. Никого не карам да се чувства като мен, тъй като само аз, ти и другите осиновени знаем какво е. От съвсем човешка гледна точка се изразявам- една майка няма право да търси детето си, щом веднъж го е оставила. Смятам, че по-умни от мен са го измислили и то с право. Нека имаме малко морал, и нека хората спрат да имат това отвратително чувство на безнаказаност и безотговорност !

Здравейте,
да, аз не съм изоставено дете. Но баща ми е отгледан от жена, която е искала да го остави и е съжалявала до края на дните му, че не е успяла да го даде на сестра си, която е била бездетна.  Не мога да пиша как е живял баща ми, нито какво му е било на душата, защото дори не мога да си представя. Знам какво е да си дете на човек, който цял живот е знаел, че родната му майка го е отглежда по принуда, а не защото го обича... Също си спомням и думите на дядо ми, който дори и пред нас, неговите деца, не се свенеше да му казва, че той не е негов роден син и не желае да имат нищо общо. (което не бе истина)
И тъй като баща ми не можеше да се справи с тези свои демони, той просто отхвърли и нас, така както бяха отхвърлили него.
Не искам да меря съдби и човешки драми, няма и да степенувам болка. В едно с личния си живот, а и поради професията, която съм избрала, съм запозната с много човешки такива.
Това, поради, което влязох във форума бе просто от любов към едно дете, което живее вътре в мен. Не съм мислела да воайорствам и тихом мълком да си седя, а изказах мнение. И както аз уважавам Вашето право да сте наранени, ядосани, гневни, аз също имам право да разбера един човек, който е вплетен в гените ми и е донесъл болка в живота ми - просто искам да разбера баща си и своята баба.

Съдби всякакви. Съвсем не е за учудване обаче, че емоционално осакатен човек е неспособен да се грижи за семейството, което все пак е създал. Предполагам не си му сърдита, няма какво да се опитваш да разбираш- имаш една майка, която не , че не е била готова, а просто не е искала деца, или се е чувствала виновна по някакъв начин, че тя има, а сестра й не. Не мога да твърдя, не съм запозната.
В твоя случай, майката не проявява нужната обич към детето си. То я усеща, това го натъжава и впоследствие то получава комплекс, че е нежелано, отхвърлено, самотно. Не казвам, че е по-добре да гледаш дете, което не искаш, но все пак баща ти не е ял боклуци, учил е, бил е до майка си, макар и далеч от сърцето й. Насила обич не става. Но тази жена не е предпочела да го подхвърли, да го остави на кой да е. Или в дом, или дай Боже някой да го осинови. Тя все пак е поела отговорността това дете да не бъде сочено с пръст, да не бъде аутсайдер, да има някакво бъдеще и място в обществото. Много добре всички знаем какво се случва най-често с изостваените по домовете деца.
Не смятам, че вашата история има общо с нашата тема. Или може би искаш да задсадеш въпроса дали е по-добре да те оставят когато си нежелан, или да те гледат показвайки ти го? Аз мисля, че едно дете винаги трябва да бъде до майка си, каквато и да е тя. Много хора несъзнателно вредят на децата като им покозват или не чувствата си, обичта си. Но това е съвсем друга тема, може би за други взаимоотношения. И по-добре ли би се чувствал баща ти, ако майка му го беше подхвърлила в някой дом? И по-добро ли бъдеще щеше да има ? Чувствата са сложно нещо, всеки разбира и изживява нещата по свой собствен начин. Винаги обаче преживяното в детството оставя незабележими следи, които някой ден се отразяват в отношенията ни, в начина ни на мислене и най-вече в душите ни. Аз не искам да има деца, които не са обгрижвани, възпитавани, обичани. Още по-малко искам да има такива, които са изоставяни, и които никога не изговарят най-святата дума - мамо.

Теичка ,това са си твои мисли и чувства.
Аз лично се чувствам по различен начин-благодарна съм й,че е намерила сили да ми даде втори път живот.
Да даде възможност на моята мила майка да чуе думата Мамо.

Теичка,
По никакъв начин не съм искала да обидя никой в този подфорум. Може би думите ми не са били подходящи и съм те наранила. Извинявай за това.
Не, вече не съм сърдита на никого, приех съдбата на баща си, така приех и своята. Въпреки това, още ми е прясно и все още си спомням гнева, който изпитвах към тях. 
А за темата, която ми предлагаш да пусна, много дълго съм мислела, благодарение на взаимоотношенията, които сме имали в семейството и отговор за себе си съм намерила.


    
 

Надя, ако мога така да се обърна към теб, майка ми се казва по същия начин   , не твърдя, че си обидила някого, нито че си ме наранила. Просто се учудих на написаното от теб в по предния пост. Не ти предлагам да пускаш тема, казах, че вашата история не се отнася за нашата тема, тя така или иначе се превърна в страшно нареждане на жената, която я е пуснала. Но всеки трябва да знае, че безнаказани неща няма, и че може аз и другите да сме били много резки в изказванията си, нищо лично... но не може така да родиш и да го зарежеш, а след време да решиш да го търсиш. Има някои изпаднали, които не си търсят децата за да получат прошка, а за да поискат от децата да ги гледат, подпомогнат финансово и т.н. Знаем всички къде се намираме и в какъв свят живеем, в свят на абсурдите...
Джоджо, аз също съм благодарна, но не на нея, а на Бог и късмета си да ме срещне с такива родители като моите.  Ама айде благодарностите да не са към човек, който те е зарязал. Ако никой не те беше осиновил на кого щеше да благодариш, пак на нея ли?

"Според мен нашата цел като родители не е да предпазваме децата от "ужаса" на живота в лицето на срещата с тях.
Ние трябва да подготвим децата ни да са самостоятелни, мислещи взимащи решения индивиди. И те трябва да могат да преценят кое е добре за тях.
Тогава даже и да бъдат потърсени (след пълнолетие разбира се преди това си е кощунство...) те ще изберат какво да правят. Да продължат спрат или да избягат или...
Ако сме ги подготвили добре:)
Ако си мислим, че можем да ги предпазим от всичко в живота:)..."

Исках да поздравя Магьосника! Мисля, че нашата най-важна мисия като родители е да ги подготвим да вземат разумни, информирани решения за неща, които касаят живота им. Вкл. и евентуална среща с БМ.

Това е задължително, но само ако детето поиска. Моите родители се ужасяват от мислъта аз да се запозная с биологичните ми такива. Никога не са ме подготвяли за подобни срещи, даже реват и се тръшкат ако заговоря... Но какво да направя, не искам да ги наранявам, така че спрях да питам вече... Само че съм решила да издиря БМ, ББ едва ли ще е вписан, но ще погледна делото. Искам да проуча дали съм фамилно обременена и с кои по-точно заболявания, защото ми е доста важно. Не знам дали няма да ме човърка и да искам да видя майката, но се съмнявам, че ще искам да разговаряме. Не, че не ми е интересна, не че нямам смелостта и т.н., просто някак си се чувствам гузна пред моята собствена майка, сякаш я предавам. Много лошо чувство, постарайте се да покажете на децата си, че вие нямате нищо против когато решат да се срещнат с истинските си родители. Моята майка така се натъжава и упорито отказва да ми даде информация, че аз изпитвам чувство за вина да се запозная с БМ. Така и не разбраха, че съм вече голяма, че няма да ги изоствая и да хукна при биологичните си родители, че не ги обичам... Като човек, вече голям, разбиращ нещата бих посъветвала ако някой се нуждае. Дете съм на хора, които безкрайно обичам, но които са на светлинни години от мен, моето мислене и ценностна система. Една българска авторка беше написала "Ние приличаме повече на свето време, отколкото на своите родители" - цитат от една много хубава за всеки бъдещ и настоящ родител книга -"Един тъжен мъж".
Родители на осиновени искам да ви посъветвам да осведомявате децата си за всичко, което знаете, правете го тогава, когато почувствате, че детето е готово да ви разбере и може да взима правилните решения. Вие познавате най-добре вашите деца. И не завравяйте, че дори и да намерят биологичните си родители, дори и да искат да поддържат някаква връзка с тези хора, за тях вие винаги ще си останете истинските, неповторими и безкрайно обичани мама и татко !

Теичка, разбира се, че може да ме наричаш Надя.
В този пост под влиянието на емоциите, породени от темата, написах нещо, което не бе коректно да пиша. Тъй като съм готова да изтърпя последствията от написаното няма да го коригирам, защото думите вече съм ги изрекла.
Знам, че предпочетох да се оправдая пред това да ти отговоря.
Знам, че не отговарям на въпросите, които ми зададе.  И го правя, защото ще е изключително неадекватно от моя страна да го направя тук във форума.
Стоя зад думите си, че в повечето случаи родителите, изоставили децата си ги търсят от непреодолимо чувство за вина, съгласна съм и с това, което казваш, че има много случаи, в които търсят децата си, за да ги издържат.
И за това изказах мнение към жената, че ако наистина иска да намери детето си, то първо трябва да се обръне към професионална помощ, за да се справи с нейните си проблеми. След това не се знае какво ще реши и как ще носи кръста си - никой уважаващ себе си психолог не би я насочил към постъпки да търси детето си и буквално да се натресе в живота му по този начин.
А за другите въпроси чрез форума не бих отговорила. Достатъчна е първата глупост, която сътворих))

Разбира се, че само когато детето поиска подобна среща или прояви такъв интерес!

Теичка, благодаря ти за съвета мила! Напълно и твърдо съм убедена, че проблеми се появяват, когато няма близост между родителя и детето, няма откровеност, има тайни и недомлъвки.
Аз не се боя, че истината ще нарани детето ми, защото тази рана ще е по-малка от раната, която лъжата или премълчаната истина ще й причини след време. Държа да сме честни една с друга и се надявам да я възпитам точно по този начин.

Аз не съдя нашата БМ, само господ може да го прави! Имам социалния доклад на дъщеря ми и знам подробностите, които ще споделя с нея когато е достатъчно зряла.

 За да е в мир със себе си ще се опитам да науча дъщеря си да не съди, а в крайна сметка да прости, защото така ще обича себе си повече!