tarsq sina si 11 fevruari 1986

Истината е, че аз съм твърдо против, дори и да не беше забранено от закона, майка оставила детето си да го търси след това. Особено след толкова много години, след толкова много неща, които може да са се случили. Може това дете да е осиновено, може и да не е. Пак няма никакво право да се бърка в живота му. Предполагам, че психолога ще й помогне да се справи емоционално с вината, но никой според мен, такъв не би я посъветвал изобщо да го търси. Няма значение по какъв начин протича търсенето. Съгласна съм, че много жени може би страдат от това, че са оставили децата си. Но те страдат първите няколко години. Не може изведнъж, след над 20 години да се сетиш, че страдаш много и да тръгнеш да търсиш детето си. Да, то е вече голямо, и да, може би знае, че е осиновено (ако изобщо е), и да, то може би иска да те види, интересна си му. Но в много от случаите нещата не седят по този начин. И може би детето не е това, което си очаквал да видиш, защото е отраснало или по домовете или в друго семейство. Възпитано е по друг начин, и защо по дяволите  ще тръгнеш да търсиш детето си след 20 години? За какво да търсиш човек, който дори не познаваш? Нека се осъзнаят заблудените биологични майки- това дете няма да ги обича, няма да се чувства привързано към тях. То просто ще прояви интерес да се видят, да поговорят. Ако някой с изведнъж придошла много чиста съвест чака опрощение- сигурно ще го получи. Та защо иначе ще си търсят децата? За да ги доотгледат може би, или за да им дадат, това, което не са предпочели да им дадат, когато е трябвало. Много остро съм насторена към всички майки, изоставили децата си. Всяка една от тях бих разбрала, но никоя не бих оправдала. Много е грозно, след толкова много години, да искаш да върнеш, нещо, което си оставил, а е било част от теб. Сега е част от други едни хора, които не са имали благословията да имат свое дете. Сега твоето дете е техния свят. И никой, никога, по никакъв повод не може да ме убеди в противното. Не се обръщам директно към теб, просто споделям защо така се паля, щом се заговори за подобно нещо.

Може. Грозно или не, случва се. Хората растат, променят се, някои искат да поправят грешки от миналото. Хора са.
Моята работа не е да ги съдя, а да подготвя децата си за тази среща. В този смисъл и аз подкрепям Магьосника.
Както и заявявам, че лично бих издрала очите на БР, ако се появят при малолетните ми деца. 

Не разбирам защо се пънете, като не може. Забранено е от закона. И това, че искате да подготвите децата си го разбрах напълно, и тен и Магьосника. Само че, погответе тях и себе си за среща, която ще е осъществена по инициатива на децата, а не на биологичните родители, тъй като закона е достатъчно категоричен. Не е нужна подгтотовка за някаква неочаквана среща с бм. Така поставяте детето в една сложна ситуация на очакване, на трепети и може би разочарование. То може би иска да я види, но няма смелостта и ако вие много упорито го подготвяте за среща по нейно желание, детето може да си чака, ли чака... Недейте да се хвърляте много напред и да смятате, че за всичко може да подготвите някого. Нужно е само да бъдете открити с децата си, нека те поставят въпросите, не избързвайте да им отговаряте преди да са ви попитали. Много е сложно, смея да отговарям тук, като лице от другата страна, като осиновена. Достатъчно съм голяма вече, знам какво е трябвало и какво не да ми кажат родителите ми, как да ми го поднесат и повярвайте, винаги преди да отворите темата за произхода на детето, трябва добре да го познавате. За съжаление всеки си мисли, че познава най-добре детето си. Дано е така, но много често хората грешат.
Относно хората, че растат, живеят си живота, някой не успяват в него, нещастни са, и на целя хал започват да съжаляват за предишни грешки и да търсят опрощение. Е кажи ми честно, мислиш ли, че след 20 години, само защото сме хора, и ни е някак си много присъщо да грешим, имаш право да търсиш и поискаш прошка от някого, който си оставил, и сега е времето да го направиш? И само защото някоя си нещастна и грешна жена, й е много потрябвала прошката,  не смятам, че трябва да разбива нечий свят с появата си. Това е пълен абсурд !

Теичка,
много уважавам мненията на всички пораснали осиновени деца. Но не искам да изкривяваш думите ми. Никога не съм казвала, че ще седна да си подготвям децата за неочаквана среща, пази Боже! Но наистина се надявам, че ако все пак това се случи, ще съм ги направила достатъчно силни човеци, за да се справят. Това е съвсем, ама съвсем друго.
За биологичните родители не искам и не мога да коментирам какво и как мислят.
Повече няма да се меся, защото този форум си е за осиновени.

Ами така си написала - тази среща- сякаш се стремиш да подготвиш децата именно за неочаквано появяване на БМ. Аз вече имам чувството, че съм охрана на темата и нападам зверски всеки, с различно мнение от моето. Не съм искала да обидя никого, просто има неща, които не съм измислила аз, не съм казала аз за първи път и които трябва да се спазват, ако искаме всички да живеем в един по-добър свят и да не цъкаме всеки път, щом чуем по новинарските емисии, че някое е бебе е намерено в кофа за болкук !

Теичка,не си длъжна след всяко мнение за даваш свое.
Приеми и другите гледни точки,другите емоции и техните житейски истории.

Никъде не твърдя, че не ги приемам. Просто не ги разбирам и доста въпроси зададох, включително и на таб, на които не получих отговор. Не съм длъжна, да, ти също не си да окачествяваш постовете на другите, дали са груби или не.   

Ако искаш пиши на лични.
Много е неприятно една тема да се окупира от двама-трима.

Никъде не пише колко члена трябва да коментират в дадена тема. Аз не мисля, че има какво да допълня, освен да пожелая да има по-малко изоставени деца, повече осиновени и призив към всички родители- възпитавайте разумно децата си, за да не им се налага никога да пускат подобни теми. Стига сме си чешели езиците с това, че всеки си има мнение. Нека имаме малко повече морал, отколкото либерален дух.

Моята биологична майка ме е потърсила, когато съм навършила годинка, за да ме вземе. Но било късно, осиновили ме. На 6 годинки я срещнах за първи път, но бегло помня. Помня една голяма торта и дрехи. По късно на 12 отново я видях.
На 17 аз лично я потърсих. Сега сме в много добри отношения. Жалко, че рядко я виждам, но поне се чуваме по телефона често.

Радвам се че разбрах за такъв случай.Явно жената е по-различна от останалите БМ.Сигурна съм и че за да протекат така нещата голяма заслуга имат и осиновителите.При мен дори и да ме бяха потърсили нищо нямаше да се случи.Никой нямаше да ми каже,а и 1000% съм сигурна че майка ми(осиновителката) щеше да я замеря с торта и вероятно да се обърне към полицията

Всъщност kristti само баща ми /осиновител/ ме подкрепи. Та той ми каза, когато бях на 8, че имам друга майка, но пък той си ми бил кръвен татко. Когато отидох лично аз на 17 години да се срещна с корените си ....една баба на моя приятелка ...съселянка и сватя на корените ми се изцепи както се храним. Твоят баща замина и я остави сам самичка да бере заплахи, срамове. Той се върна година по-късно, след като ти се роди. Почина преди 5-6 години. ШОК ШОК ШОК
Затъкна ми се....

Има ли тема в която примерно да се разкаже как беше като се запознахте с БМ, откъде тръгнахте и какво стана.???

Та Кристи хора всякакви, да не ти казвам пък какво мнение ми бе изградено за БМ-строга, лоша и студена бррррр. Не исках да я виждам. А то какво се оказа

Рepitas,

За пръв път тук пиша с удебелен шрифт.

Прочетох ти поста отдавна, но все се сдържах да отговоря.

Сега вече пиша това, което откакто си го публикувала ми е на устата, а именно:

1) или някой пуска пост с цел да проучи реакциите, да оживи увехналия подфорум и пр. ..,
или
2)или някой родител, станал такъв след осиновяване, иска да има отговор на страховете си, дали е възможно да има неемоционалнонатоварена и някак позитивна връзка с БМ, какво би станало и дали е възможно да влезе в дома и общуването с детето  ... и пр.
3)или
пропускаш толкова кардинални и основополагащи детайли от случката, а именно те са основното, което е важно от гл.т. на осиновени и осиновители, та в крайна сметка такава случка няма , а е чист блъф.
На колко години си , че уж не правиш разлика между мъж с две жени в живота си и дете от едната, отраснало при другата и
случаите на класическото осиновяване на дете от нови и несвързани с био-произхода му хора.

Наистина ли не ти хрумна, че твоята история не е отговор на въпроса, поставен много деликатно и загрижено от един баща ???
А да ти е хрумвало, че е абсолютно несравнимо влизнаето в дома им на БМ в детска възраст на децата им и твоите срещи като дете, както и сегашните ти контакти?

Аман от неграмотници или от определено недобросъвестни хора, които си пишат по сериозните теми.

Папитас,

Това не е потърсване на дете от БМ, за каквото пита автора.
Последното го пиша вслучай, че не си разбрала нищо от горното.

Мира,

не знам защо реагираш толкова остро. Аз вярвам на всяка дума. Аз бих направил същото. бих търсил пак и пак и пак да поправя ако е възможно нещо, което разпознавам като най-голямата ми грешка.

Съжалявам, ако въпроса ми е провокирал толкова много отрицателни чувства.
 
Пепитас, благодаря ти за отговора. Направи я тази тема. Винаги много ми е липсвала.

Много е трудно за повечето от нас да приемем, че може да има доброжелателни, загрижени и обичащи биологични родители.

Може да не са повече от белите лястовици, но ги има!

Извинявайте отново за породените от мен негативни емоции.

Не повярвах в конструкцята като цяло. За жалост, здравият разум не ме подведе
и се оказа именно така.
От последващия и пост стана ясно, че за съвсем друг вид родителствуване иде реч.

Нищо общо с класическото осиновяване, а дете- плод на пред-брачна или извън-брачна връзка.Да каже за какво иде реч и тогава да изложи впечатленията си.