СЕДМОкласник веч нехае,мама със заявления се мае -

  пъпчивото го разбрах, но "скубливо" какво е 

От тези, дето си боядисват косата в разни цветове и имат странни прически, които да накарат котарака да се крие под масата 

Хехе, какви теми - гаджета и вечерни часове, консерви...

Аз в седми клас имах точно 3 гаджета, които извеждах заедно - за да не страда никой и да не ми се налага да се крия от някого. Плащаха киното и сладоледа в строго определен ред. Но животът и хората ми бяха по-интересни от ученето (в кварталното школо тогава) и в 8-ми клас вече имах истинска любов за 4 години. Спомням си, че майка ми с мен не беше говорила за ранния секс, но с него тайно е говорила, та младежът изчака с тая работа една година... В днешно време едва ли ще се намери толкова коректен младеж, а може би и тогава да е било рядкост, не знам.

Във всеки случай, децата ми не знаят ни-що за похожденията ми и веселият живот, който безотговорно водех.
Сега съм консерва.
Какво ти 8, в 7 е нашият вечерен час и има наказания, ако се закъснее и минутка.
За децата ми аз съм завършила училище с грамота за отличен успех и примерно поведение  , а това, че училището е вечерно - не се споменава.
За децата съм влязла веднага след училище в СУ, а не се споменава: майка ми вдигА ужасни скандали за това и едва ли не ме водеше за ръчичка на допълнителни уроци по БЕЛ. Не се казва в никакъв случай, че влязох само защото бях учила първата тема - Ботев, а пък за късмет на майка ми   се падна точно тя.
Няма не искам в Старосел, не искам на Шипка - сядай в колата и това е.
Купончета вкъщи - но мама е в кухнята, ужким за да прави пиците...
Косите се мият още с детски шампоан, щерката много тайно си е купила балсам и го примъква в банята понякога. Правя си оглушки - балсам от мен да мине, но за друг цвят на косата не може и да мисли  
Едни ботушки на токчета си беше купила тази зима - донесе ги като свършен факт, като улично коте, дет' се вика. Ееей, извадих й душицата с тия ботушки! Звънях и на класната да съзаклятнича, та жената в час на класа я изтупанчила да я "срамува" пред класа, в какъв вид не трябва да се ходи на училище.
Гадничка съм,а? Консерва ли? Цял барел съм станала  

Ама.... животът учи, променя...

   

Sandalka, това е друга интересна тема. Защо не казваш на децата си и искаш те да са твоя противоположност като поведение.

Аз пък имам приятелка, която беше кварталната гордост и като успех и като поведение (за родителите де, за децата беше супер залупен зубър).
Та сега тя позволява на 14 годишния си син да пуши примерно и всякакви такива неща, защото не искала да е като нея.

Аз бях на такъв режим, сигурно затова съм по-либерална. Нещата май се обръщат  

Даже не мога да измисля наказания, само се заканвам и синът ми въобще не се впечатлява вече. Нооооо .... ако споделиш, сигурно ще го изненадам неприятно

ние си нямаме определен вечерен час , но обикновенно през ваканцията като квачка събира децата на нашия двор и тогова не се притеснявам че е късно 10-11, ако е из града задължително е с някой възрастен
по отношение на черпене от момченца съм и казала да не им позволява , в крайна сметка и те са на джобни като нея няма право да ги ощетява

Като гледам повечето тук сме от породата "Майки-квачки" и е хубаво да живеем с тази илюзия. Аз си зная, че сина не ми противоречи бурно и се съгласява с простотиите, на които го подлагам; дъщерята е по-нахална и често иска повече неща или се опитва да противоречи, но кротко (все още). Въпреки това всеки прави каквото си иска. Денонощието е 24 часа, голяма част от което са преди 20 часа, да кажем. Но важното е да получат здрава семейно-възпитателна основа. След време, ако ни кажат, какво са си мислили за нашите възпитателни мерки и имаме сили да се смеем, ще си умрем от смях.

Да, интересно.
Ами... смятам, че заради това:
Ние всъщност много се обичаме, дискутираме много, аз разрешавам чужди мнения (а и техните), но борим само с аргументи.
Децата всъщност ме обичат и харесват, имаме си връзката.
От малки гледам, че ме копират. Всъщност, това е характерно за всички деца - да копират родителите си. Докато не дойде пубертетът обаче. За майка ми моят пубертет беше въпрос на оживяване - аз бях неуправляема.
Та, затова крия по-големите си издънки - не искам да ми ги хвърлят в лицето като доводи   Защотоооо  сега няма какво да ми хвърлят, онова с приятелката при мен не минава  
Не искам да копират лошото ми, грешките - те сега са много по-опасни, отколкото тогава.

когато дойде време да ни кажат да нашите възпитателни мерки ще са вече на нашия акъл-както се казва  всичко се връща

tonnny_bg   ако ми кажеш, че и животни обичате еха има сделка
Eli 33 не се притеснявай до преди 2 годинки и филия не си намазваше , но сега .......
всичо с времето с такт и убеждения всичко ще постигнеш

Мисля, че е важно да не се вземаме прекалено на сериозно, да успеем да помогнем на децата да постигнат мечтите си и да си спомнят с добри чувства за времето, когато сме ги възпитавали. Няма идеални родители, няма идеални деца (важно е да са здави), няма идеални методи на възпитание. Имаме само стремежи за успех, както сега за класирането.
Все пак аз се надявам да съм успяла до момента-сина завърши НПМГ с 5.95, а след сагата по подаването на документи дъщерята каза "мамо, благодаря, че си такава".

Здравейте, чета ви от седмица. Майка съм на седмокласничка. От вас научавам новините около кандидатстването. Ето я и темата от днешния "Стандарт"
"бУМ НА МЕРАКЛИИ ЗА ИСПАНСКАТА"
Има бум на седмокласниците, желаещи да учат испански език. Това са констатирали просветните инспектори в столицата. Най-много подадени молби по първо желание има за Испанската гимназия и за паралелките в други школа, в които се учи езикът на Сервантес. По традиция най-търсени са също Първа и Втора немска гимназия и двете най-известни английски. Инспекторите все още не могат да кажат дали балът за тях ще се вдигнев сравнение с миналата година. и т.н..........Общият брой на желаещите е 6995, а на желанията, които са изброени 113 825........

Белмекенска, има едно велико правило при наказанията и то е: разнообразие  
За малки неща моите наказания са символични, но такива, които знам, че са неприятни за тях.
Закъсненията отдавна не се наказват, защото ако им се случи, те звънят много притеснени (около блока) и започват да се оправдават, че нещо се забавило и ще закъснеят 3-4 мин. А все пак, това е важно в живота, нали - ако закъсняваме, да се обадим и да предупредим.

Моят набор от наказанийца е такъв:
-миене на чиниите след вечеря
-миене на чиниите един месец
-пране на ръка на собствените чорапи (това беше проблем при сина ми, че си ходеше с един чифт понякога и седмица!)
-лишаване от джобни за 1 ден (така се научиха да не заварвам ужас в стаята им)
-лишаване от комп (това е жестоко при нас,защото по принцип комп през седмицата е позволен по 1 час на ден - използвам такава програмка)
-наказание с преписване на книга - използвах го, когато не се пишеха редовно домашни - е, страшно наказание е това, стига да подбереш нужната книга и да намериш подходящите пасажи за преписване - гълта се обикновено след писането. А редовно ми е заявявано след това наказание: да, ама този път не успя да ме накажеш - беше ми приятно!   (аз обаче се смея последна, хехе)

О, да не забравя, имам и физически наказания:
- приклякания
- лицеви опори
- коремни преси

Ех, сега за повечето наказания се сещаме с усмивки, наистина чаветата като че порастнаха и рядко ми се налага да яхвам метлата...
Да, ама се научиха май да спазват правила, а и да си носят последствията. Засега.

Ние много хубаво си бъбрим и изливаме емоцията на чакането , но как го понасят вашите деца ?
Моята отиде с леля си и нейните дребосъчета на тяхната вила. Това доброволно не се е случвало , защото там няма комп.
Мисля си , че тук й идва в повече , защото кой от където я срещне само я пита дали са излезли резултатите.