много хубав абзац,Malinche,но колко много тежи... - Публикувана: 8 юли 2010, 17:51 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2024, 13:04 ч.
Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!
Здравейте, момичета! Писала съм в други теми, но се включвам и тук. Искам да дам част от моя кураж на всички, защото и аз съм една от вас. Загубих бебето си на 25.01.2011 г. поради Синдром на Даун. Беше момиченце, заченато с много обич. Не питайте какво изпитах, всъщност вие знаете най-добре това. Цялата агония я съпреживях с момичетата от друга тема във форума. Много, много боли, знам! Всъщност никога няма да спре болката, наистина трябва да се научим да живеем с нея! Сега се радвам на още едно момиченце, родено живо и здраво. Понякога вечер като заспива сякаш виждам очите на нероденото! Бременността ми не беше никак лека. Вярвах, че е здравичка, но кошмарът беше свързан дали ще успея да я родя невредима, все едно се съмнявах в това? Много пъти съм си задавала и аз въпроса дали вярно постъпих? И ако бебетата избират сами своите родители, дали аз като майка съм избрала правилното място за нея? Все пак с времето събрах кураж, който искам да дам на всички, вярвам, че всяка от вас тук ще прегърне здрава рожба.
Точно месец след прекъсване на бременността ми заради синдром на Даун чувството за вина не спира да ме задушава.Как се справяте с него?Непрекъснато мисля дали имах право да прекъсна живота на макар и болното си бебенце,дали ако го бях задържала щях да съм още по-виновна.Бях вкопчена в идеята за нова бременност до днес ,когато си дадох сметка,че съм се заблуждавала,че новото бебе ще бъде моето загубено бебе,но това няма как да се случи.Връщане назад няма,нея никога няма да я има.
Пожелавам на всички ,минали по този път,сили да се справят и здрави бебчета,когато са готови за това.
Пожелавам на всички ,минали по този път,сили да се справят и здрави бебчета,когато са готови за това.
Мила Ема, и аз се измъчвах като теб! Мъча се да мисля, че щом съдбата е решила да научим за болестта още в утробата, значи ни подсказва какъв е изхода. При мен нещата се развиха случайно и толкова бързо...Може би не сме ние тези, които трябва да решават съдбата на неродените си бебета, но дали можем да носим отговорност за живота, който ще водят? Ако не бях разбрала диагнозата на моето бебе, разбира се, че щях да си я отгледам с много обич. Обич, която ще нося цял живот в сърцето си, въпреки решението. И наистина, новото бебе никога няма да бъде твоята загубена рожба, но ще откриваш частица от нея в очите му. И ще живееш с "букет" от чувства на безкрайна обич и изживяна мъка.
ema v,преди близо три години и аз трябваше да взема това адски тежко решение.Буквално,нямах и ден за размисъл...благодарение на един лекар,който за съжаление вече не е между нас,знаех,че съм избрала правилното.Много,много,много боли....сякаш се смаляваш,а светът изглежда още по-голям и жесток и озъбен...а аз...сама.
Във връзка с този преживян ад мога да споделя,че има само едно нещо,което никога няма да си простя,което ме яде отвътре и няма да имам покой,нещо,което за съжаление няма как да поправя...А дали съм взела правилното решение за нашето момченце...ДА,ДА и отново ДА!!! И никой не е в състояние да ме убеди в обратното.Защо ли...ето защо: обричам едно неродено човече на доживотни мъки,на непълноценен живот,на много болка,в повечето случаи физическа,защото това детенце трудно ще разбере,че е нежелано и чуждо на обществото;винаги ще бъде аутсайдер,ще бъде вечен обект на съжаление...в живота му ще отсъстват,да не кажа на 100%,абитуриентски бал,кандидатстудентски изпити,дипломиране,трепетите на първото влюбване,първата целувка,първото любовно изживяване...сватба,дечица.....и още куп нормални и ежедневни неща за всички останали младежи.
И още нещо...имах сестра,която почина преди повече от 10 г.,тя беше със синдром на Даун...повярвайте никак не е лесно...а и накрая си отиде..тихо,както се е появила,чиста и добра
Във връзка с този преживян ад мога да споделя,че има само едно нещо,което никога няма да си простя,което ме яде отвътре и няма да имам покой,нещо,което за съжаление няма как да поправя...А дали съм взела правилното решение за нашето момченце...ДА,ДА и отново ДА!!! И никой не е в състояние да ме убеди в обратното.Защо ли...ето защо: обричам едно неродено човече на доживотни мъки,на непълноценен живот,на много болка,в повечето случаи физическа,защото това детенце трудно ще разбере,че е нежелано и чуждо на обществото;винаги ще бъде аутсайдер,ще бъде вечен обект на съжаление...в живота му ще отсъстват,да не кажа на 100%,абитуриентски бал,кандидатстудентски изпити,дипломиране,трепетите на първото влюбване,първата целувка,първото любовно изживяване...сватба,дечица.....и още куп нормални и ежедневни неща за всички останали младежи.
И още нещо...имах сестра,която почина преди повече от 10 г.,тя беше със синдром на Даун...повярвайте никак не е лесно...а и накрая си отиде..тихо,както се е появила,чиста и добра
Каталина, Ема и...всички тук! Никой никога няма да забрави дори и в хубавите неща, които ще се случат след време. Колкото до чувството за вина, да, има го! Та това е естествена реакция на нормален човек! Аз още си поплаквам скришом и знам, че ще е така винаги! Нали съм майка? Някъде бях чела, че Бог изпраща подобни изпитания само на силните духом, за да ги направи още по-човечни. Надявам се да е така...
Здравейте и от мен . Дълго време чета из форумите неща, някои от които и аз съм преживяла , много съжалявам ,че има толкова тъжни съдби... Аз имах такъв медицински аборт 2011 , първият открит проблем беше удебелена нухална гънка - 6мм и от там като се започнаха прегледи Варна - София и обратно се оказа , че бебчо има и големи увреждания .Така се стигна до предизвикано раждане в началото на 5-тия месец , няма нужда да обяснявам за целия ужас включително и за отвратителното отношение в болницата , сякаш аз нарочно причинявам лошо някому или пък им преча да си дишат свободно.... ох пак се паля като се сетя , дори и след толкова време ,както и да е ... Лошото е , че не направихме никакви изследвания на плода ,бях в такъв шок , че не знаех какво по-напред да правя и за какво да мисля .. сега най-после се реших да пробвам отново , но първо ,че не става вече четвърти месец , а другото е ,че толкова ме е страх да не се повтори ..Забравих да спомена ,че имам здраво дете на 13г. и с това ме успокоиха докторите ... Сега мина овулацията , а в ума ми е само "стана , стана този път ...усещам го " 
)) както всеки път и след това ми идва и ... знаете разочарованието е голямо :/ Споделям ви ,защото тук забелязах как подкрепата от преминали подобно нещо някак си е по-различна ... Вярвам ,че нещата ще се случат и ви желая от сърце здрави бебоци .. 
)) както всеки път и след това ми идва и ... знаете разочарованието е голямо :/ Споделям ви ,защото тук забелязах как подкрепата от преминали подобно нещо някак си е по-различна ... Вярвам ,че нещата ще се случат и ви желая от сърце здрави бебоци ..
Здравейте!За съжаление и аз преживях ужаса -аборт по медицински причини.Аборта или по скоро раждането беше на 5 април,бях в 22г.с и според докторите малката нямахме почти никакъв друг избор.Откриха и диафрагмална херния и дупчица на сърчицето.Раждането беше много болезнено и бързо,но всички бяха толкова внимателни .Пожелахме да я видим,бяхме и купили малко розово одеалце и я увиха в него.Не исках да я пускам беше толкова малка и съвършена,приличаше на кака си.Предложиха ни да и направят отпечатаци на ръчичките и крачетата и нейни снимки,в една папчица беше сложено всичко,както и името което бяхме избрали за нея-Йоана.Още не мога да повярвам ,че я няма ,понякога си мисля че все още съм бременна и усещам ритничетата и.После си задавам въпроси дали постъпихме правилно,дали докторите не сбъркаха с диагнозата,къде сбърках,какво по различно направих от предишните две бременности,защо се случи на нас.Страх ме е да си помисля да забременея отново,а толкова ми се искаше да имаме три дечица.Остава ни да чакаме резултатите и да видим дали е имали някакви хромозомни или генетични аномалии.Зная ,че болката е още прясна ,но моето малко момиченце ще е винаги в мислите и сърцето ми .Надявам се ,че там където е знае ,че мама и тати много я обичат.
Съжалявам за загубата ти 
Много е тежко това което си преживяла и искрено ти съчувствам. Много е хубаво, че искате три деца и се възхищавам на такива семейства и ми се иска един ден и аз да имам три дечица. Сега се моля поне за едно, просто да стана майка, но ще се боря поне за две при всеки случай Какво ти казаха лекарите, генетичен дефект ли е или от друго? Сега е много прясна раната, но по-нататък може да искаш отговор, най-малкото и за да решите дали пак да пробвате. Гледай си двете прекрасни деца и знай, че все пак си щастлива да ги имаш.
Много е тежко това което си преживяла и искрено ти съчувствам. Много е хубаво, че искате три деца и се възхищавам на такива семейства и ми се иска един ден и аз да имам три дечица. Сега се моля поне за едно, просто да стана майка, но ще се боря поне за две при всеки случай Какво ти казаха лекарите, генетичен дефект ли е или от друго? Сега е много прясна раната, но по-нататък може да искаш отговор, най-малкото и за да решите дали пак да пробвате. Гледай си двете прекрасни деца и знай, че все пак си щастлива да ги имаш.
Мо ичета, болката много бавно затихва, но в един момент почти изчезва. Просто трябва да знаете, че това, че веднъж се е случило, в никакъв случай не означава, че пак ще се случи. Първите четири месеца от втората ми бременност бяха ужасни, след това реших да направя амниоцентеза, за да спра да се опитвам да НЕ мисля за бебето, което трябва да очаквам с нетърпение и радост, а не със страх. Докато излязат резултатите бях на ръба на лудостта, но няма да забравя момента, в който ми казаха, че очаквам здраво момченце и мога да се отпусна вече. Истината е, че до самия край ме беше страх, но поне последните месеци можех да мисля за него и да го очаквам. Сега имам прекрасно дете, ако има нещо, за което съжалявам, то е това, че месеци наред растеше в неспокойна майка, която не се осмеляваше да мисли за него.
Astined все още чакаме резултатите,казаха ми до 6-7седмици,за да разберем дали е генетично ,хромозомно или просто случайно събитие.Сред докторите ,тъй като ми е трето детенце едва ли е генетично,по скоро се съмняват за хромозомна аномалия( дадоха ми 1:4 за Едуардс синдром).А при теб какво се оказа?Пожелавам ти следващата бременност да е двойна радостта ти.
Какво точно се е случило с детето така и още не знам. Анализа на материал от бебето е направен само за 4-те най-често срещани хромозомни дефекта и не беше нито един от тях - да не излъжа наизуст, но това са Даун, Едуартс, Паули и Търнар май. Така или иначе резултата е отрицателен за тях. Нещо друго се е случило и не знам дали ще разбера, освен ако нашите изследвания не покажат нещо т.к. с мъжа ми си пуснахме кариотип,а при него изследват пълния брой хромозоми, но по-скоро се надяваме всичко да е ОК и да разчитаме, че е само случайно събитие. Ох не знам наистина на какво да се надявам и аз. Само знам, че живот и здраве като пак забременея ще умирам от страх не до раждането ами и след това дали всичко е наред и дали се развива детето нормално. Просто не знам как да преодолея този страх, но първо да го докараме до там. Да видим ще покажели нещо кариотипа, защото казаха, че ще огледат добре моята проба т.к. работя с химикали дали нямам накъсване нещо по хромозомите и разни увреждания. Ама то ако съм я докарала до там работата хич няма да е добре. На 29 април вечерта ще ходим за резултатите така че до тогава ще се разсейвам с разни дейности и ще чакам. Успех на всички и дано има повече слунчеви дни