Отговори
# 2 985
  • Мнения: 355
Прекрасна новина ❤
Да сте здрави цялото семейство, а на всички нас пожелавам сладки, здрави бебета 🙏
Аз загубих момченце в шести месец поради сърдечна малформация на 31.05.22г. Сега съм в шести месец, но треперя, защото ми правиха “серклаж на горещо”, детенцето е здраво, но трябва да лежа и умирам от страх🙏🙏🙏🙏
Надявам се да успея да си го износя възможно най - близо до термин 🙏

# 2 986
  • Мнения: 935
Свива ми се сърцето всеки път, като видя, че в тази тема има нови коментари, но днес съм щастлива да прочета такава хубава новина. Аз също помня загубата ти и много се радвам на смелостта и щастието ти! Бъдете здрави с малката госпожица, Sivona!

Elza, всичко ще бъде наред! Лежи и вярвай 🤗

Аз не знам дали Ви писах в тази тема, но тази година през януари посрещнах втория си син. За тези, които не помнят историята ми - имам аборт по медицински причини в 16г.с. на 7.10.2020г. На същата дата следващата година се роди големият ми син след тежка и наситена с негативни емоции (раздяла с бащата, скандали, заплахи) бременност. 2 години по-късно гушкам още едно бузанесто момченце. Никога няма да спра да мисля за момиченцето, което загубих, но сега имам две момченца за утеха и радост. Пожелавам от сърце на всички , които още чакат, скоро да гушнат щастията си.


Момичета. Идвам за да ви кажа, че този Февруари се роди моята дъщеря. 50 см. 3300 гр. износена почти до 40 г.с. - секцио. Повличам крак да знаете.
Ако си спомняте случая ми, миналия Февруари загубих бебенцето си в 6 месец. Беше тежка и дълга борба. Без аномалии, без установени причини, след всички възможни изследвания, хорионбиопсии, амниоцентези, десетки фетални при всички възможни лекари
..бебето просто изоставаше и никой не даваше шанс. На 14 Февруари 2023 го загубих със спешно секцио, огромен вертикален разрез на корема, много кръвозагуба, а за психическото ми състояние няма да ви занимавам..
Лекари ми казваха да подавам документи за осиновяване, други казваха да чакам минимум 2 години евентуално за следващ опит инвитро. Аз съм с многобройни опити инвитро, освен това и към 40-те. Та едва 3 месеца след ужаса и тежката операция аз отидох при моя репродуктивен молейки се за трансфер и обяснявайки му как интуицията ми подсказва, че съм готова. Да, правелно пиша, едва 3 месеца след случилото се. Доктора ми направи доста изследвания за да видим хормони и състоянието какво ми е и направихме трансфер. След няколко дни - високо чхг, а най-странното е че при установяването на бременността, термина ми бе за 14 Февруари...
Ще ви спестя моите дни и нощи как са минали и как треперех от преглед до преглед. Ще ви кажа само, че имах прекрасна и лека бременност, раждане отново със секцио без никакви проблеми и моята дълги години чакана мечта сега спи до мен. Изключително съм благодарна на момичетата от форума, защото благодарение на тяхната подкрепа и писма и съвети се съхраних и продължих. Такава подкрепа каквато от тук, дори и от близките ми не получих. За това дойдох да напиша и да кажа на всички момичета, които са преминали или преминават труден момент, които са в очакване или които губят надежда - всичко е възможно, само моля ви не се отказвайте и не слушайте никой, освен собствената си интуиция ♡.

Последна редакция: ср, 03 апр 2024, 09:59 от Bobby_g

# 2 987
  • Мнения: 355
❤🙏❤🙏

# 2 988
  • Мнения: 1 804
Скрит текст:
Момичета. Идвам за да ви кажа, че този Февруари се роди моята дъщеря. 50 см. 3300 гр. износена почти до 40 г.с. - секцио. Повличам крак да знаете.
Ако си спомняте случая ми, миналия Февруари загубих бебенцето си в 6 месец. Беше тежка и дълга борба. Без аномалии, без установени причини, след всички възможни изследвания, хорионбиопсии, амниоцентези, десетки фетални при всички възможни лекари
..бебето просто изоставаше и никой не даваше шанс. На 14 Февруари 2023 го загубих със спешно секцио, огромен вертикален разрез на корема, много кръвозагуба, а за психическото ми състояние няма да ви занимавам..
Лекари ми казваха да подавам документи за осиновяване, други казваха да чакам минимум 2 години евентуално за следващ опит инвитро. Аз съм с многобройни опити инвитро, освен това и към 40-те. Та едва 3 месеца след ужаса и тежката операция аз отидох при моя репродуктивен молейки се за трансфер и обяснявайки му как интуицията ми подсказва, че съм готова. Да, правелно пиша, едва 3 месеца след случилото се. Доктора ми направи доста изследвания за да видим хормони и състоянието какво ми е и направихме трансфер. След няколко дни - високо чхг, а най-странното е че при установяването на бременността, термина ми бе за 14 Февруари...
Ще ви спестя моите дни и нощи как са минали и как треперех от преглед до преглед. Ще ви кажа само, че имах прекрасна и лека бременност, раждане отново със секцио без никакви проблеми и моята дълги години чакана мечта сега спи до мен. Изключително съм благодарна на момичетата от форума, защото благодарение на тяхната подкрепа и писма и съвети се съхраних и продължих. Такава подкрепа каквато от тук, дори и от близките ми не получих. За това дойдох да напиша и да кажа на всички момичета, които са преминали или преминават труден момент, които са в очакване или които губят надежда - всичко е възможно, само моля ви не се отказвайте и не слушайте никой, освен собствената си интуиция ♡.
Каква чудесна новина!!!! Честито Сивона!! Да е много здрава малката принцеска!
Помня твоят случай и ми се късаше сърцето като четях!...

# 2 989
  • Мнения: 466
Аз също много добре си спомням твоя случай и наистина много се радвам за теб! Заслужаваш цялото щастие след всичко през което премина тогава!
Бъдете здрави и щастливи с малката госпожица!

# 2 990
  • Мнения: 180
Настръхнах като ви чета.
Честито бебче...
И вие сте доказателство,че след всяка буря изгрява слънце.Не се предавайте момичета, щастието е близо.
Дано много мами се похвалят, с хубави новини като вас!

# 2 991
  • Мнения: 273
Спомням си как прерових темата началото на август миналата година, когато на мен ми предстоеше прекъсване в 20-та седмица. Страхотна новина, Сивона! Здраве и радост в дома ви!
Всички тук сме минали през тоя кошмарен ад с някаква по-голяма цел и смисъл, надявам се Heart

Ние се стягаме за нови опити, все още със свито сърце, но въоръжени с надежда.

Последна редакция: ср, 03 апр 2024, 23:07 от hardcandy

# 2 992
  • Мнения: 355
🙏🙏🙏🙏🌷🌷🌷🌷

# 2 993
  • Мнения: 905
Сивона, бях се включвала със съвети за специалист по фетална морфология , помня добре историята ти.
Ти си пример за сила жена и майка. Вдъхновяваща и окуражаваща история!

# 2 994
  • София
  • Мнения: 319
Най-хубавата причина да има коментари тук! Честито, Sivona ❤️

Прегръдки и дано всичко мине гладко, Elza!

# 2 995
  • Мнения: 399
Честито, момичета! Много се радвам, че има светлинка в тази тема! Помня историите ви Сивона, Боби ❤
Аз също се наложи да прекъсна втората ми бременност в 18г.с през 2020, но сега до мен спи 6 месечното ми второ чудо! Каката е щастлива, че си има братче, а домът - пълен!
Пожелавам на всички тази радост! Вие сте сила! ❤

# 2 996
  • Мнения: 220
Браво на всички хубави новини в тази тъжна и тежка тема!
Не знам дали е за тук, обаче моето почти 21 месечно момиченце ( което е от третата ми бременност след 2 загуби във втори триместър) доста често сочи в нищото когато сме в къщи или на двора и казва “бебе”, и го повтаря докато не отида до нея да “видя” бебето, а там всъщност няма нищо. От миналата седмица почнах да я питам дали са нейните сестрички и тя скачаше и махаше радостно. Когато загубихме първото посадихме ябълка в двора, а второто бебе бе кремирано и урничката седи в стаята за игра на малката. Иска ми се да вярвам че наистина децата имат способността да виждат техните неживи братчета и сестрички

# 2 997
  • Мнения: 75
Здравейте,силни майки!
В понеделник беше моето предизвикано раждане в 23г.с,заради тежка сърдечна малоформация.Шока,мъката,загубата,болката заедно с бошуващите хормони ме измъчват вече 5-и ден и дори се засилват.Знаете колко е тежко и травмиращо,но положителни истории,които споделяте ми дават лъч надежда.
Мина,каквото мина с раждането и болките,след което ревизия,антибиотик и ме изписаха,но забелязвам,че откакто родих всяка вечер се будя изпотена,а преди не съм имала такъв проблем.При вас така ли беше?Дали е нормално?

# 2 998
  • Мнения: 905
Тони, съжалявам за мъката, през която преминаваш. Имай предвид, че шокът, хормоните, антибиотиците и въобще всичко в тази комплексна ситуация, дават отражение. Аз след сегашното ми раждане (за щастие вече това беше успешна бременност до термин), непрекъснато ми е топло. Даже ходих миналата седмица при генеколога ми и пускахме хормони, че мина доста време, а аз все се обливам в пот, при положение, че нито съм наднормена, нито пък не се движа

# 2 999
  • Мнения: 355
Наистина може да е от хормоните ! Преживях същата загуба преди две години поради сърдечна малформация ! Кураж и търпение ви желая 🙏

Общи условия

Активация на акаунт