На добър час, скъпи Първокласници, Набор 2003г., уч. 2010/11г.!!! - 11

Добро да е!
Ние пък имаме достъп до самата класна стая.Първата седмица само ги посрещаше госпожата им, след това си го водя лично до там.
Днес за пореден път Дани ми се разплака и ме гони 2 пъти по коридорите, чувствителният ми той... "Мамо, ще ми липсваш, нали ще ме вземеш, обичам те и .. и .. "
Ами ако беше на занималня, по цял ден, просто не го виждам.Оплаках се.
Лек ден на всички!

И ние сме с достъп до класната стая, в нашето училище първи клас са в отделна сграда, имат си и стая за игра, учителката ни каза, че по-всяко време можем да отидем да видим децата, това разбира се за в началото, има майки, които им носят храна на обяд, ходят и през големите междучасия
Вчера ни представи поредните шестици и заяви, че е време за награда!
От другата седмица нашия малчуган тръгва на футбол и плуване, ще видим дали ще му издържат силичките

Мам4е, милото човече. 
Ние снощи се опитвахме да правим фокуси от новата книжка на Сашето. 

Добро утро и от мен,
Да напомня на майките, които са подали молби за еднократната помощ, че днес е крайният срок за подаване на документи за отпускане на целеви помощи за първокласниците.

Ние се подреждахме в двора на училището всяка сутрин, докато беше хубаво времето.
Откакто заваля, се изпращаме до вратата, родителите не влизат в училището. На входната врата винаги има дежурен учител и следи кой влиза.
На обяд госпожата ги извежда под строй на главния вход и също гледа на кого предава детето.
Подписвахме декларация, че детето ще бъде водено и посрещано от училище, но не сме уточнявали имена.

violenza при толкова много шестици наистина е време за награди Браво на ученика

Mam4е ще дойде време, когато пък ще се мислят за много големи и няма да искат да ги изпращаме 

Това с агресията в училище, наистина е страшно. В детската градина имаше едно момченце в нашата група, което хапеше, биеше, псуваше, блъскаше и системно тормозеше всички останали деца, особено по-дребните и по-слабите физически.
Родителите се оплакваха по всички възможни начини, но нищо не се промени. След завършването на градината, всички родители с облекчение въздъхнаха, че въпросното дете няма да е в техния клас и в тяхното училище. Но то е някъде там- в друго училище, и вероятно тормози нечии други деца.

За съжаление агресията на децата нараства с възрастта им. Моят син по природа си е по-кротък, но когато беше по-малък, определено се притеснявах, че не умее да се защитава. Много време ми беше необходимо да възпитам у него чувство за самосъхранение и самозащита.

В момента той е доста по-висок и едър от връстниците си и вероятно това му дава известно физическо предимство пред съучениците му, което надявам се да му помогне, ако стане обект на нечия агресия.

Смятам обаче, че един спор между децата, винаги има две страни и е спорно коя от тях е права. Оня ден на моят син му беше изчезнала една от тетрадките. Нямаше я в раницата, нямаше я и под чина. Търсил я той през целия ден в училище, накрая я намерил под чина на едно момиченце от класа. Той я попитал защо му е скрила тетрадката, а тя го наплюла и избягала в коридора. Той я настигнал и я оскубал, тя се разплакала, но нито един от двамата не казал на госпожата за случилото се.

И ако това момиченце се е оплакало на майка си, без да разкаже подробно какво се е случило или пък ако самата майка е конфликтна и самонадеяна и винаги смята, че нейното дете е онеправдано, трябва ли аз да чувствам вина за постъпката на моето дете или да му вменявам такава при положение, че той реално се е защитил?!

Нашите днес имат спортен полуден по повод празника на училището. Това си е така от мое време, няма да уточнявам кога.
Та Василена е с телефон за първи ден, за да може да се обади на баба си, когато приключат. Но не се въздържа, звънна ми: "Мамо, искам да ти кажа, че всичко е под контрол, да не се притесняваш". Какъв ти контрол, минах покрай училището - всички са на двора, музика до дупка и занимания по интереси

Нашите първолаци се строяват на двора, като за тях си има отделен вход на училището. А пък нашия и още един клас са в една явно допълнително строена част на училището, към което се качваме по едни стълбички направо от двора. В тази отделна постройка са само 2-те класни стаи и тоалетна, която била разделене на момичешка и момчешка. Много ми харесва, че така са отделени, Възпитателката ги води на обяд в стола и после следобед са си пак в същата стая.
Снощи я питах как се сравя Габи, защото досега с нея все за дисциплината й сме говорили Каза, че всички деца така пишели и още не можело да се прецени как ще бъде нататък, като почнат да пишат поне 3-4 букви, тогава. Вчера са взели 1, а от няколко дни пишат "г", "и", "ш"-малки и големи.

Де Ваня, така ги разбира нещата сладурката. 
gabiplus, и в групата на Сашко в ДГ имаше подобно момче, но сега не е в тяхното училище. 
Лошото е, че тормози някъде други дечица. 

Мдам,ние си носим един такъв тормозител още от детската.

Да ви почерпя за здравето на Малчо,днес става на 1 годинка:

И при нас е такава организацията  

Синът ми вчера се прибра с 3 синини. Нито една от "битка" - всичките от "случайни". Момчето Х (поне с 10 кг и 7-8- см по-едро от сина ми) го бутнало без да иска докато минава и той се ударил в ръба на чина - синина в слабините (направо си личеше ъгъла на чина!). Момичето У се спънало в една чанта и докато падало изритало яко сина ми по крака - синина на кокала под коляното. За третата сам си е виновен - навел се да вдигне паднала тетрадка, и при изправянето се ударил във вратата на шкафчето - подутина на главата  

Толкова са... енергични, и в същото време - непохватни, неориентирани, не се съобразяват какво може да им се случи...
Хем са дребни неща, които няма как да се предотвратят, хем ми се ще някак си да се избегнат... Мисля да говоря с учителката - да им говори, да са по-внимателни, по-сдържани... Знам ли, ама трябва да има някакъв начин да се овладеят тези толкова енергични дечица... Всички тези травми - колкото и безобидни да изглеждат на пръв поглед, са вредни за здравето... Ох, направо не знам какво да мисля...Давайте съвети...

ДХ3,ЧРД на мъника!  
Да расте жив и здрав за радост на семейството си!


Аз нямам против да е ограничен достъпът на родителите из училището и до класната стая.
Не съм съгласна обаче децата да стоят като наказани на входната врата на училището на течението!

Както и да е,хубав ден на всички!  

ДХ3, да е жив и здрав порасналия мъник! 
Ние си чакаме вътре на сухо и завет учителката. 

BirdsFlu, и Васи е така. Все си има по някоя и друга синина. И наистина са случайни, някои си ги причинява в детската стая, където всички ъгли не са ъгли, а закръгления. От бързане, от разсеяност, знам ли... Сега колената и са сини от чина. Твърди, че не се удря, а само се подпира на пречката, която запъва двата крака на чина. Това как да го предотвратя? Не можем да ги опазим от всичко.

Хахахах,BirdsFlu,сега ти видях подписа и умрях от смях!!!

ДХ3, да ти е жив и здрав!

Ами няма как да не се удрят. Започват да живеят в една нова среда с нови параметри, с много мебели на малко място. Особено, ако бягат повечко в стаята. Но ще свикнат, по метода на пробата и грешката.