Познай коя е книгата!

  • 23 283
  • 737
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 107
"Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници издигнати в моя чест и името ми вероятно ще бъде забравено, но аз обичам един друг човек с цялото си сърце и душа и това за мен винаги е било достатъчно."

Това също е лесно, но да има движение... Hug 

Последна редакция: нд, 30 яну 2011, 10:23 от Гергана-а-а

# 706
  • Мнения: 107
Да давам ли жокер или не ви се задава загадка  Laughing

# 707
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Да давам ли жокер или не ви се задава загадка  Laughing

  Аз май искам жокер. Напълно непознат е текстът за мен.

  Гергана-а-а,  Hug Hug Hug!

# 708
  • Мнения: 107
Винаги преди да започна да чета в ума ми звучи въпроса: "Ще се случи ли днес?". Никога не знам това предварително и по същество едва ли има голямо значение. Онова, което ме кара да продължавам е вероятността, а не увереността - нещо като залагане на хазарт. И въпреки че можете да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко на този свят е възможно.

Ако и това не помогне, ще слагам цитат с имената...

# 709
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  А, бе, Гери, ти да не си пуснала нещо от "Тетрадката", че от едно птиченце разбрах, че я четеш в момента?!  Hug

# 710
  • Мнения: 107
  А, бе, Гери, ти да не си пуснала нещо от "Тетрадката", че от едно птиченце разбрах, че я четеш в момента?!  Hug

Нелиии, с теб си говорим на много места  Joy Joy Joy
Ти си!!!  Hug

# 711
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
   Еееее, този път наистина звездите ми говореха. И...така познах, повярвай!
 
   Момент, да измисля нещо трудноооо Mr. Green .

 
   "Там стоеше ... . Сега краката и под подгъва на дългата рокля бяха боси. Фината материя от бял муселин, прилепнала към тялото и, бе обсипана с ледени кристали, които искряха на светлината. Кожата и, както винаги бяла и безупречна, излъчваше някакво странно сияние, а златисторусата и коса сякаш бе покрита със сребристо було. Но основната разлика бе в лицето. Тъмносините очи изпод полуспуснатите клепачиизглеждаха отнесени, но в същото време невероятно будни и живи. А устните и бяха извити в чувствена гримаса - сякаш предвкусваха предстоящо угощение. Беше по-красива от всякога, ала имаше нещо плашещо в това жестоко съвършенство. "

   Заповядайте!

# 712
  • Мнения: 107
     "Там стоеше ... . Сега краката и под подгъва на дългата рокля бяха боси. Фината материя от бял муселин, прилепнала към тялото и, бе обсипана с ледени кристали, които искряха на светлината. Кожата и, както винаги бяла и безупречна, излъчваше някакво странно сияние, а златисторусата и коса сякаш бе покрита със сребристо було. Но основната разлика бе в лицето. Тъмносините очи изпод полуспуснатите клепачиизглеждаха отнесени, но в същото време невероятно будни и живи. А устните и бяха извити в чувствена гримаса - сякаш предвкусваха предстоящо угощение. Беше по-красива от всякога, ала имаше нещо плашещо в това жестоко съвършенство. "

Така съм си представяла "Ледената кралица"  Laughing

# 713
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  Ееее, не е тя. Помисли още малко. После ще пусна още един жокер с имена.  Peace

# 714
  • Мнения: 107
  Ееее, не е тя. Помисли още малко. После ще пусна още един жокер с имена.  Peace

Ще чакам жокера  Whistling Whistling

# 715
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
         "Неравностойни съперници. Колкото и агресивен и яростен да бе черният вълк, той нямаше шанс. Едно ловко движение на огромните нокти и зейна рана, показа се оголена кост. Челюстите щракнаха със зловещо ръмжене, когато извитите нокти се стрелнаха към шията на вълка.
       Но в следващия миг С. насочи лъча на фенерчето към очите на тигрицата и избута ранения вълк настрани. Е. искаше да изкрещи, да изпусне пронизващата болка, надигнала се в гърдите и. Не разбираше, не разбираше нищо. С. беше в опасност, а тя не можеше да помръдне.
    - Махайте се оттук! - изкрещя той на останалите. - Веднага се махайте оттук! "

                                 newsm12 Мислете!

# 716
  • Мнения: 30
 Дан Симънс ,,Лешояди'' ?

# 717
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Дан Симънс ,,Лешояди'' ?

   Не е тя.  Днес ще пусна още един жокер и,  ако ви е трудно, ще кажа коя е.  Peace

# 718
  • Мнения: 9 237
Да си пробвам късмета  Grinning
Докато четях  цитата се сетих за "Камъкът на сълзите" на Тери Гудкайнд.

# 719
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
    Ще помогна с цитат с имена. Книгата е от поредицата с вампири. Дъщеря ми ги чете. Взех книгата, която чете в момента.  Simple Smile Ето началото:

   "Елена излезе на поляната.
    Опадалите и изсъхнали есенни листа под краката и бяха замръзнали в калта. Беше мръкнало и макар, че бурята стихваше, в гората ставаше все по-студено. Но Елена не усещаше студа.
    Нито мракът и пречеше. Зениците и бяха широко отворени, поглъщайки последните отблясъци светлина, невидими за хората. Виждаше съвсем ясно двете мъжки фигури, които се бяха вкопчили в яростна схватка под големия стар дъб. "

       И края на книгата.

 "А Стефан бе дал обещание на Елена.
 - Да вървим - рече тихо и пъхна пръстена в джоба си. - Ще те отведа някъде , където ще можеш да си починеш.
   Обви ръка около брат си и го повдигна. За миг останаха така, притиснати един до друг. "

   Добричка ли съм?  Blush

Общи условия

Активация на акаунт