Как не обичам вампири 
- Публикувана: 9 окт. 2010, 21:26 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2011, 09:14 ч.
Познай коя е книгата!
,,Зазоряване'' Стефани Майер?
,,Тръпка'' Стефани Майер?
,,Тръпка'' Стефани Майер?
"Тръпка" на Стефани ли е?
Помъчете се още мъъъничко. Аз сега ще ходя до библиотеката. Ще си подновявам читателската карта и ще взема книги. Като се върна, може и да кажа книгата, ако не е позната, разбира се.
"Дневниците на вампира"?
Да, "Дневниците" е, третата част - "Яростта".
Е, браво, Princess of Persia !
Задай новата загадка!
Няколко откъса от любима моя книга:
"Първото, което научих в училище, бе, че някои са глупави, второто - че други са още по- глупави. При всеки въпрос на учителя, за да покажа, че знам правилния отговор, с трепет протягах ръка, понеже, неосъзнал на онази възраст основните животоопределящи, религиозни, расови, полови, класови, имуществени и културни (на последно място в тоя списък) различия, все още не знаех, че е редно да се проявява и зрялост, и финес, и аристократизъм."
"Като неонови лампи се палваха и угасваха в ума ми улиците, тъмните ъгли, копнежът ми за бягство и чувството ми за вина. Усещах как полуздрачните, полупривлекателните, мърляви и недоброжелателни улици на града, които обожавах, отдавна са се свели до една, както се случваше в миговете на гняв и на прекомерна изостреност в онзи мой втори свят. Нея вечер нямаше, знаех го, да се скараме с мама, подир миг щях да отворя вратата и да избягам сред улиците, които можеха да ме утешат, и, наскитал се на воля сред тях, щях да се завърна у дома, да се настаня зад писалището и да извлека нещо от атмосферата, нещо от химията на тези улици.
-Няма да ставам художник - казах. -Ще стана писател."
"Първото, което научих в училище, бе, че някои са глупави, второто - че други са още по- глупави. При всеки въпрос на учителя, за да покажа, че знам правилния отговор, с трепет протягах ръка, понеже, неосъзнал на онази възраст основните животоопределящи, религиозни, расови, полови, класови, имуществени и културни (на последно място в тоя списък) различия, все още не знаех, че е редно да се проявява и зрялост, и финес, и аристократизъм."
"Като неонови лампи се палваха и угасваха в ума ми улиците, тъмните ъгли, копнежът ми за бягство и чувството ми за вина. Усещах как полуздрачните, полупривлекателните, мърляви и недоброжелателни улици на града, които обожавах, отдавна са се свели до една, както се случваше в миговете на гняв и на прекомерна изостреност в онзи мой втори свят. Нея вечер нямаше, знаех го, да се скараме с мама, подир миг щях да отворя вратата и да избягам сред улиците, които можеха да ме утешат, и, наскитал се на воля сред тях, щях да се завърна у дома, да се настаня зад писалището и да извлека нещо от атмосферата, нещо от химията на тези улици.
-Няма да ставам художник - казах. -Ще стана писател."
Не 
Още един откъс от същата книга:
"До десетгодишната си възраст нямах ясна представа за Аллах. За мен той беше само едно видение: доста възрастна достопочтена жена в бял чаршаф и с неясно лице...Когато видението изникнеше пред очите ми- тялото и ръцете му не се виждаха- усещах как в съзнанието ми нахлува силно, дълбоко уважавано и висше създание, макар и да не изпитвах кой знае каква боязън от него. И не защото бях уверен, че не съм грешник или че съм чист като сълза, а защото чувствах, че тъй далечното и значимо създание не би проявило интерес към моите глупави фантазии. Не си спомням да съм го призовавал на помощ, нито да съм искал нещо от него. Защото бях забелязал, че вниманието му е насочено най - вече към бедняците, не към такива като мене."
Още един откъс от същата книга:
"До десетгодишната си възраст нямах ясна представа за Аллах. За мен той беше само едно видение: доста възрастна достопочтена жена в бял чаршаф и с неясно лице...Когато видението изникнеше пред очите ми- тялото и ръцете му не се виждаха- усещах как в съзнанието ми нахлува силно, дълбоко уважавано и висше създание, макар и да не изпитвах кой знае каква боязън от него. И не защото бях уверен, че не съм грешник или че съм чист като сълза, а защото чувствах, че тъй далечното и значимо създание не би проявило интерес към моите глупави фантазии. Не си спомням да съм го призовавал на помощ, нито да съм искал нещо от него. Защото бях забелязал, че вниманието му е насочено най - вече към бедняците, не към такива като мене."
Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни?
"Сняг" на Орхан Памук