Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.

Изгубих бебенцето си...

42 307
329
1

# 15 13 окт. 2010, 12:50 ч.

Мнения: 4 420

Зимна роза много съжалявам, за това, което си преживяла.
Аз също изгубих бебенцето си във втория месец. Знам как боли. Болката ми и след 5 месеца е почти същата като в онзи момент, когато чух най-ужасните думи на света. Дори сега ми е трудно да пиша.
Искам само да ти кажа, че не си изрод (както си писала), тялото ти не е неспособно. Нистина приеми, че така е трябвало да се случи. Няма обяснение. Няма отговор на така задавания въпро - "Защо?". Поплачи си, не се крий. Излей всичката мъка, която таиш в себе си. Говори за болката. Няма по-добро лекарство от това. Не се опитвай да си силна, просто поплачи Hug

# 16 13 окт. 2010, 13:23 ч.

Мнения: 71

Зимна роза Hug

Трудно е и всеки ден ще бъде изпълнен с въпроси без отговори.Но това са неща,който не зависят от нас.Правим всичко възможно децата ни да са добре,но понякога просто сме безсилни.Не си изрод.Не допускай тази мисъл.Знам какво е дълго да чакаш да видиш двете черти,да изпиташ безумно щастие и в един момент света ти да се срине.Но,колкото и брутално да ти звучи сега,по-добре това да се случи рано,отлколкото в късен месец или да родиш дете с увреждания.В началото тези думи ми изглеждаха толкова ужасяващи и не на място,но след време осъзнах,че наистина природата си знае работата.Тежко е,мъчно е,но единственият начин е да продължиш напред.Ще се научиш да живееш с болката.А и е минало много малко време.Дай си сили,имаш човек до себе си,който те обича и на който също му е тежко.Подкрепяйте се и продължавайте напред.Пожелавам ти от цялото си сърце много скоро да бъдеш отново щастлива и в очакване на живо и здраво бебе. Hug

# 17 15 окт. 2010, 09:50 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Благодаря ви още веднъж за милите думи и утехата. Откакто ми се случи всичко това в главата ми непрестанно се въртят въпроси, които започват с "Ами ако..." , "Защо..." и "Дали пък...". А отговорите, до които достигам.... Още малко и мога да взема диплома по дървена философия doh

Понякога единственото, което човек може да направи, е да сподели с някого болката си. Аз го направих и съм ви много признателна за подкрепата. Благодаря ви, мили момичета! Благодаря! Бъдете щастливи! Hug

# 18 15 окт. 2010, 17:06 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 433

Зимна роза сега загубата е много скорошна, болката е непоносима. С времето няма да намалее, да се стопи, но някак ще свикнеш с нея, ще я закъташ на едно дълбоко място в сърцето си. И тогава отново ще намериш душата си. Не си я загубила, тя сега е опустошена от загубата. Би би било добре да има с някой да споделиш, пък дори и да е един единствен човек. Знам, че сега не можеш да мислиш за бъдещето, но времето си тече независимо от нас. С времето ще приемеш загубата и тогава ще можеш да продължиш напред.

# 19 20 окт. 2010, 11:45 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Едно от най-тъжните неща е, че тялото ми сякаш все още "мисли", че е бременно. Гърдите не са спирали да ме болят и температурата ми е висока (от около седмица започнах да я меря с "научна" цел). Просто не ми се гади, всичко останало си е същото Sad

До кога ли ще бъде така...

# 20 20 окт. 2010, 12:14 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 433

Миличка аз загубих бебето си / първа бременност ми беше / в 28 г.с. и дълго време след това имах чувството, че ме рита Cry

, но всичко беше измамно. Изчакай хормотите да се наместят.

# 21 20 окт. 2010, 12:32 ч.

Мнения: 991

Аз загубих моето в началото на деветия месец, няколко дни след това матката ми контрахираше и аз имах чувството, че ме рита...
Тялото се лекува, но душата - не, а може би не трябва...

# 22 21 окт. 2010, 13:38 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Искрено съжалявам за нещата, които сте преживели...Това просто доказва теорията ми, че има нещо дълбоко сбъркано в този свят, в самата му същност, което не подлежи на оправяне. Бог, Висша сила, извънземни или кой в каквото вярва, че е в основата на всичко, явно не си е свършил работата както трябва. Има неща, които никой не трябва да преживява - да загуби детето си. Няма такова нещо като "Така било писано" - явно не е написано добре...
Няма да се отплесвам повече (по-горе казах, че напоследък съм станала дървен философ и то май от най-дървените ooooh!

)
Благодаря, че ми позволихте да споделя болката си. Ако някой мисли, че прекалявам или се вживявам твърде много, моля да бъда извинена. Просто това е начинът, по който аз приемам нещата. Знам, че не съм първата нито последната, на която такова нещо се е случило и ще се случи, но това никак не ме успокоява.
И пак да се извиня, ако с излиянията си съм досадила на някого...Но просто имам нужда да изплача болката си... Cry

# 23 21 окт. 2010, 13:59 ч.

Мнения: 991

Нормално е да си ядосана и наранена, да търсиш вината в себе си, в Бог, в някой друг....
Права си, че има неща, които не бива да се случват на никого. Майка да изгуби детето си или деца да страдат и гладуват, но за съжаление не можем да се борим с това. Има неща, които просто се случват и обяснение няма....

# 24 21 окт. 2010, 16:21 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 433

Зимна роза не досаждаш на никого тук, сигурна съм. Права си, че в живота има много ужасяващи и грозни неща, а загубата на дете е трагедия несъизмерима с друга. Жалкото е, че в България често освен загубата жените вместо да получат съчувствие и саболезнования, изтъряват тормоз и обвинения. Ужасяващо е какви "нечовеци" работят в нашите болници.

# 25 22 окт. 2010, 12:42 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Lady Brinne, за съжаление си много права за отношението в болниците. Вярно, че за лекарите ние сме просто ежедневие, част от професията им и не е възможно да са съпричастни с болката ни (ако са съпричастни с болката на всеки пациент сигурно биха се побъркали), но елементарната човещинка е нещо, което всеки може да си позволи да покаже. Точно заради страх от такова отношение не отидох в държавна болница за кюретажа. Сигурна съм, че ако бях, нямаше да изтърпят истеричния ми рев и все щяха да ми кажат някоя по-остра дума. А в такива моменти това е последното, от което една жена има нужда...
Сега, да не излезе, че критикувам държавните болници. Не ме разбирайте погрешно. Просто това е моето лично мнение, с което НЕ искам да обвързвам никого. Peace

# 26 22 окт. 2010, 13:11 ч.

Мнения: 56

Зимна роза, знам, че няма думи, които могат да те утешат сега. Познавам добре болката, която изпитваш. Преживях го, преминах през същия този ад през 2008 година. Неописуема радост от двете чертички, щастие от новината, трепета на първия преглед, следващия преглед ...... и после ужасяващата новина. Светът се срива за миг. Тогава не мислех, че някога ще имам сили да опитам отново. Но след година решихме и опитахме и резултата е в подписа ми.
И на теб мила пожелавам да изпиташ моето щастие. Вярно кошмара ме преследваше почти през цялата бременност и непрекъснато си задавах въпроса Дали всичко е наред??? И слава Богу всичко е наред.
Човек преживява толкова много неща, които си мисли че няма да може да преживее. Но близките хора най-много помагат в такава ситуация. Не крий мъката си, поплачи си, поговори със съпруга си и той страда много и сигурно има нужда от теб да бъдете един до друг. А някога напред във времето, тогава когато вече сте готови опитайте отново и вярвай че всичко ще бъде наред и ще имате детенце.

# 27 22 окт. 2010, 19:57 ч.

Мнения: 390

Позната история и много познато чувство. Някой ден сама ще се изненадаш колко силна можеш да бъдеш и ще продължиш напред. Странно нещо е човешката природа, понасяме повече отколкото ни се струва, че можем, просто не губи вяра.

# 28 25 окт. 2010, 12:24 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Така е, момичета, човек е способен да преживее какво ли не. Въпросът е, че докато си все още в месомелачката ти се струва, че никога вече няма да видиш светлинка...

Това написах след като се прибрах у дома в деня на кюретажа ми:

Две години чаках те да дойдеш,
две години, пълни със сълзи,
ти дойде, но тръгна си без време,
от тъга душата ми крещи.

Осем седмици се чувствах като в рая,
осем седмици се радвах и мечтах -
ти дойде при мене най-накрая!
Осем седмици не ходех, а летях!

Но тогава побесняла зима
моите крила без жал смрази,
не беше вече в мене, мое мило,
защо побърза да си тръгнеш ти?

И сега сърцето ми е мъртво,
в него гонят се отровни ветрове,
от очите ми сълзи надзъртат.
Теб те няма. Кой ли ще ги спре?

Не съм слабохарактерна, наистина не съм, честна дума, но все още не мога да спра да плача... Cry

Знам, че това ще се промени едва, когато стана майка ...

# 29 25 окт. 2010, 13:40 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 433

Зимна роза тук изобщо не иде реч за слабохарактерност. Такава празнина не се запълва. Тя ще си остане в тебе, в мене, във всеки дето е застигнат от загуба на дете. Някак с времето слагаме една "кръпка" на мислите, на чувствата и се правим, че отново сме нови. Поплачи си сега. Недей да гониш съзите. Не, че ще ти донесат облекчение, но само тях имаш.

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: