Изгубих бебенцето си...

Моите съболезнования на всички,за голямо мое нещастие мен ме сполетя същата участ.Аз съм от Русе на 28години това ми беше второ раждане и трета бременност.Когато загубих първото си бебе беше още в самото начало на бременността и си мислех че това е най голямата болка на света. Съпруга ми застана до мен и ми даваше сили че един ден и на нас ще има кой да ни вика мама и тати!След година разбрах че отново съм бременна бяхме на седмото небе в 7г.с. прокървих и сърцата ни се свиха.Доктора който ме прегледа каза че съм за кюртаж излязох ревешката и не исках да повярвам и чудото стана след няколко дена реших че трябва да ме види и друг лекар не можете да си представите какво щастие беше когато разбрахме че не само съм бременна но и че бебетата са две.Съпругът ме чак се разплака от щастие.Но беше за кратко към 12г.с. втория плод загуби сърдечната си дейност,утешаваше ни факта че поне едничко ще си имаме но болката за другото не беше никак малка.Така се роди първият ни син.След година и половина решихме че трябва да си имаме още едно слънчице не след дълго и това се случи.На теста се появи бледа втора черта запазихме новината в тайна и не смеехме да се зарадваме.Историята се повтори пак кървене пак втори ембрион и пак изчезнала сърдечна дейност.Утехата ни пак беше че поне едничкото ще е добре.Повечето от гинеколозите в Русе отказаха да се занимават с мен така се записах в Тутракан при Л.Бойчев оказа се че от прегледите в Русе си имам отлепена плацента а това от своя страна доведе до диагноза плацента превия.Лекарите от Тутракан направиха всичко за да ме закрепят.Лежах в отделение за да съм под наблюдение направиха ми всички необходими изследвания и се молехме само да вляза в 37г.с.Но малкото ни ангелче беше решило друго.По спешност влязох с изтекли води в АГ-Русе когато разбраха къде си водя консултациите ме викаха и обиждаха д-рХристова ме прегледа и каза че ще ме задържа защото плацентата е задна.Три часа по късно плацентата се отлепи а до мен нямаше никой наложи се да ходя да търся помощ из отделението.Така ми направиха секцио малкия се роди 1300гр.и 34 см.Две седмици се бори за да започне да диша сам и за подарък на мама на имения ми ден успя.Бяхме толкова щастливи но отношението на лекарите беше ужасно.За да получим информация трябваше да си платим на д-р Радкова която завежда неонатология.Така вече в добро състояние и с диагноза хидроцефалия получена вследствие моя кръвоизлив го преместиха в Дом майка и дете отделение за недоносени.След 3 дневен престой там те решиха да го преведат в Детцко отделение при д-р Цонкова и така почити три седмици в това отделение той беше добре започна да се храни от шише нададе стана 2кг. а аз всеки ден бях до него и се радвах на малките му постижения.Никога не съм вярвала че ще го загубя!При поредното ми посещение разбрах че той не е добре казаха ми че причината е хидроцефалията вече бяхме ходили в София за консулт и в Иван Рилски ни казаха че трябва да има 3кг. за да оперират защото нямат ковиозно отделение така след лошите новини тръгнахме пак за София но този път в Пирогов там д-рЗахаринов ни обясни че от хидроцефалията може да забави говора и прохождането но че нещата в главата не са толкова страшни и когато е стабилен да го изместим.В същия този ден на връщане от София ни се обадиха че детето ни е починало.Това е най черния ден в живота ми!Не знам как успяхме да се приберем и направо в болницата не исках да повярвам че това се е случило!Молех ги да не му правят аутопсия молех ги да ми го дадат веднага но нищо не постигнах.На другия ден си го взех докато го галех установих че предната част на черепа е счупена имаше  и цицина на главата и синина на лицето от една и съща страна със цицината.Спомних си че и лекарката от отделението ми каза уж за да ме успокои че са реанимирали сестрата грижеща се за него  след като са реанимирали и него и била отстранена.След като и съдебен лекар отказа да дойде да го види и в два неофициални разговора двама лекари споделиха че се съмняват че детето е изтървано и смъртта е вследствие травма на главата,и че хидроцефалията не може да причини смърт за толкова време и при толкова малко дете аз не знам как да продължа напред.Как един ден ако ми се наложи да заведа по-голямото си дете в това отделение ще мога да им се доверя че ще ми го изпишат здрав!Не знам всички тези хора които осакатиха и убиха детето ми спят нощем!                                                                                                                                                                                                                                                          P.S.Извинявам се че поста ми е толкова дълъг но болката ми е голяма надявам се да успея да го преживея и да бъда добра майка на детето си.Заради него не смея да плача защото той много преживява когато аз съм разстроена,но не знам до кого ще мога да издържа с тая болка в душата!

Момичета, съжалявам, че и аз трябва да се присъединя към вас.
Моето момченце се роди на 20.05 след спешно секцио, тръгнах сутринта към болницата с контракции,  по пътя вдигнах Т 38,4 никой не разбра защо, след правени изследвания, които според д-р Ковачева от Шейново бяха чудесни, след преглед в сряда същата седмица с перфектни тонове на бебето, след всичко толкова чудесно и перфектно, на самото секцио се оказа, че малкия  е страдал и е гълтал собствените си изпражнения, държаха го в ПЕдиатрията и ни лъгаха като кучета, че  е добре, а мен като ме изписаха казаха, че ще умре, вчера....угасна душичката му. Аз не мога да страдам, усещам празнота, продължавам напред, но няма да простя никога тази лекарска грешка при една следена бременност и две влизания в болница Шейново-най скапаната болница, в която само крият и нищо не разбират. Болката си остава за мен и съпруга ми, ние сме силни ще го преодолеем, вярвам, че пак ще си имаме наше слънчице, но прехвалената д-р Ковачева, която не можа така и да разбере какво се случва, че видя перфектната плацента, че бебето е Ок 2 дни преди това никога няма да й го простя, за отношението, което видях в тази болница, за безхаберието което цареше там, за  това, че всички знаеха, че бебето ми ще умре, а на мен дори не ми спряха кърмата, на информацията, че съм му пренесла инфекцията, НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТЯ!!!!! Истината ще лъсне, ние няма да оставим нещата така, защото не може да стават такива безхаберия и родители да губят здравите си деца в 9 месец от лекарски грешки и недоразумения. Ние няма да оставим нещата така, има медии и трябва да се знае какво цари в Шейново прехвалената болница, в която те преглеждат казват, че си ОК и бебето ти умира след няколко дни. Съжалявам, но няма да се примирим с пълните нещастници, които работят там и унищожават нашите малки ангелчета. Виновните ще си понесат последствията по един или друг начин, защото заради едното реноме, лъжат и ни замазват очите. А прехвалената д-р Ковачева, която лицемерно ми звънеше по телефона и ми обесняваше как малкия ще се спаси, при условие, че  е знаела, че се  родил почти мъртъв, абсолютна бездарница, за нея беше важно да си платя избира не екип, а не факт, че имам Т и малкия бере душа в мен, на нещастния асистент, който ме прегледа и каза, че всичко е ОК. Така че бягайте далече от д-р Антонина Ковачева, толкова компетентна, че ми умори детето!!!
Момичета искам да ви дам кураж винаги има път на горе, независимо от всичко, не позволявайте на бездарните лекари да унищожават мечтите ви и не забравяйте всяка  жена заслужава да бъде майка.

Благодаря на всички че в този труден за мен момент ме подкрепихте и окуражихте да продължавам напред!Написах този пост защото болката е задушаваща а аз не мога да я покажа заради синът ми и хората които обичам.Днеска разбрах от една от санитарките в отделението че трима от докторите в детцко отделение в Русе ги съдят тя също потвърди че вината за смъртта на детето ми е тяхна и ме посъветва да си събера всички документи и да се консултирам с адвокатите на другите семейства и аз да заведа дело срещу тези некадърници който само се наричат лекари.Благодаря ви още веднъж и виртуална прегръдка за всички вас от мен!А за всички ангелчета се моля да са на едно подобро място!

Благодаря на всички че в този труден за мен момент ме подкрепихте и окуражихте да продължавам напред!Написах този пост защото болката е задушаваща а аз не мога да я покажа заради синът ми и хората които обичам.Днеска разбрах от една от санитарките в отделението че трима от докторите в детцко отделение в Русе ги съдят тя също потвърди че вината за смъртта на детето ми е тяхна и ме посъветва да си събера всички документи и да се консултирам с адвокатите на другите семейства и аз да заведа дело срещу тези некадърници който само се наричат лекари.Благодаря ви още веднъж и виртуална прегръдка за всички вас от мен!А за всички ангелчета се моля да са на едно подобро място!