не мислех че някога ще намеря сили да напиша за моята загуба на 14 септември отидох на преглед не можеха да чуят тоновете на моето грахче изпратиха ме в болницата ,оказа се че вече е късно сърчицето му беше спряло.не искаха да ме приемат защото съм била с мъртъв плод това не било спешено,не ми е бил района там да ходя в шейново.е там ме приеха веднага зададоха ми един куп въпроси и ме качиха горе кадето ада продължи в пълния смисъл на думата.незнаех кво става какво трябва да права нищо,но и никой не дойде да ми обясни.направиха ми клизма и ми казаха да се разхождам ревях по коридора и не можех да повярвам че това се случва.извикаха ме сложиха ми система за придизвикване и ме надупчиха понеже не могат да ми намерят вена ,защото ми били колабирали от страх.спукаха ми водата и ме зарязяха .започна да ме боли ужасно,но нямаше кой да ми помогне всички бяха на вън ,а тези които бяха останали се правеха че не ме чуват.започнаха да ми бъркат вътре да ме карат да се напъвам и накрая ме качиха на магарето,но по голяма болка от това да ти бъркат няма.крещяха ми всички заедно скриха скалпа да не видя че ще ме цепят всеедно в такъв момент човек може да се защити .аз просто исках всичко да свършва по бързо.извадиха го и ми го сложиха буквално пред лицето с думите имате си момченце и ми го взеха .когато го видях той беше като парцалена кукла рачичкити му висяха ,беше толкова беличък с руса букла на челото един дебеличък не можех да си представя че го губя завинаги.приспаха ме за да ме зашият и когато се събудих бях още на магарето гола цялата в кръв и нямаше пак никой накрая дойде някаква жена и каза че още не ме била измила за да ме премесят.накратко така загубих моето грахче което беше 3.500 52см и ми оставаха само 4 дена до термина .не мога да се примиря че го загубих от недоглеждане на тези мили хора в бели престилки 
те силно.Много кураж поплачи си.Не кри мъката си...Ако ми позволиш от коя болницати казаха,че случая не бил спешен?Можели такова нещо?Аз съм потресена!!! 
)сега колкото и да не искаме неговия рожден ден ще ни връща мъчителните спомени от тази година.Истината е ,че нито е един празник,няма да е празник,докато не отпразнуваме един ден раждането на така чаканото наше слънчице,не че някога някоя от нас тук, ще забрави за изгубените ни ангелчета,но поне и ние ще намерим най накрая смисъла за да пожелаем отново да живеем и да се усмихнем отново на живота.....това е единствената мисъл,която ме крепи и ме води и която все още ме държи да не полудея,с времето желанието и надеждата стават по силни от отчаянието,дано това време дойде по бързо и за теб 
за твоето грахче... 
знам че и на теб не ти е лесно и бих искала и аз да мога да ви помогна да облекча болката ви ,но незнам как моля се за всички и се надявам да имаме малки сладки грахчета 
Искаха чак някакъв документ да подписвам,че съм го видяла мътръв за да не ги обвинявам после,че са ми зели живо дете и са ми подхвърлили мъртво.Сега само съжалявам,че неможах да го гушна поне за малко 
Прочетете това ,което е написала и ще се почувствате по добре. Това е великолепен човек ! 
?Аз лично lolimim ,не мога да се примиря!Тук ние споделяме болката си и се стремим да намерим начин да живеем с нея .Този под форум е терапия, лично за мен.Тук майките загубили децата си ще помогнат на всяка една ,която е на дъното да стане ,да повярва в себе си и да продължи живота си ,не толкова за себе си колкото за всички около нея! Дори и психотерапефт не би ме разбрал както те.Това е моята философия ,моето разбиране ,а ако ми кажат твоя живот за живота на сина ти ,няма да се замисля:Давам си живота на секундата за да живее синчето ми! 
и много ама много объркана 
..........кураж и повече положителни мисли(доколкото можем де) 
