намерих щастието си и го изгубих

благодаря ти за подкрепата.наистина се надявам този горе да вижда какво става и най накрая да се свърши да няма повече страдащи момичета.

Момичета, не знам за вас, но аз до ден днешен не мога да си простя, че аз не пожелах да видя сина си! 
Поне това заслужаваше....

Мила, QueenBee, твоето момче е получило цялата ти любов доката сте били едно цяло. То не е в измъченото телце, което не си видяла, то е ангелче. Не се обвинявай, ти си била достатъчно добра майка през тези 9 месеца.

Зет, мила, толкова ми е мъчно за теб и за милото ти ангелче!

Има защо да се обвинявам....
Една отговорна жена, която ще става майка не трови детето си с цигари, понеже "Много ми се пуши, не мога да спра!"
За съжаление много късно разбрах, че децата не са даденост и че е привилегия да ги имаш.... 

Миличка....ОТ думите ти разбрах(поправиме ако греша),че си пушила,така ли е?Аз също припалвах от време на време последните два месеца и като се случи най непоправимото първата ми мисъл беше,че е заради цигарите.Да ама не докторите дори неразбраха,че съм припалвала,водата ми беше бистра...Ако не е неудобно твойто ангелче защо си отиде?

И аз не знам точно защо почина... Началото на деветия месец получих контракции, спряха ми ги с хапчета, защото било рано /действието се развива в болница, където съм заради отоци по краката/. На следващият ден лоши тонове сутринта, препоръка за секцио на другия ден и изчезване на тоновете следобяд. В крайна сметка операцията се оказа ненавременна...
Глупавото е, че се опитаха да ми кажат, че е имало някакви аномалии, което в последствие се оказа абсолютна лъжа!
И до ден днешен не мога да се отърся докрай от вината и мисълта, че съм могла да направя нещо!

и аз пушех по някоя и друга цигара най вече сутрин,защото не можех да ходя до тоалетна.но всички доктори казват ,че може да пушиш не да прекаляваш ,но до 5 цигари е било нормално като ти се допуши си пуши една цигарка той организма ни е свикнал с никотина и си го иска това ми е казвал,а ти едва ли си пушила повече.и при мен не си пролича че съм пушила и мойте води бяха бели е  аз не че съм пушила кой знае колко.ние всички тук се обвиняваме и търсим причината в нас и всяка една си мисли ,че е можела да направи нещо ,но не ние сме докторите нали то ако зависеше всичко от нас нямаше да ги търсим щяхме да си раждаме сами в къщи.а колкото до това ,че не си искала да го видиш не се обвинявай в шока който изживяваме всички едва ли си имала време да се замислиш кво искаш и какво става в действителност. и да попитам нещо ако е удобно  в коя болница си била

Искам да ви кажа, че в момента не пуша изобщо...Припалва ми се от време на време, но е абсурд да запаля или да си дръпна, та се убедих, че може и без цигари!
Втора градска е болницата.

Мили майчета, чета и плача и цялата настръхвам като чета за загубата ви и за отношението на лекарите.Мила ЗЕТ.тези доктори са за убиване.Как може такова отношение, не са ли полагали Хипократова клетва.Боже защо са там тези хора като нямат сърце.Аз загубх моето момченце в деветия месец.Шока беше голям, но поне персонала на АГ-то се отнесоха много добре с мен и дори позволиха на мъжа ми да бъде с мен в предродилна зала.След като родих не пожелах да видя бебето и смятам, че така е по-добре.След това ме сложиха в самостоятелна стая без бебета, което също беше добре.Споделяй болката си- помага да се преодолее стреса и не се обвинявай.Ти не си виновна.Вярвай и бъди силна.

и аз бях в отделна стая с едно момиче,което за съжаление също беше загубила бебенцето си и смея да твърдя ,че ако не беше тя да си говорим и да си плачем заедно сигорно щях да се побъркам .най лошото беше ,че бяхме до стаятя с бебенцата ,непрекъснато ги чувахме ...обещахме си като ни се случи хубавата новина да си имаме малки грахчета да се обадим една на друга.и дано дано другата година се чуем с добрите вести

не ми е лесно и незнам как да започна живота си напред ,незнам как човек може да се съвземе след такава болка ,но вие мили мами ми давате надежда че път напред има .благодаря ви за подкрепата нямам с кого да си говоря всички ме гледат сякаш ми казват е стига вече само едно и също ...за това се радвам че ми обърнахте внимание и че има с кого да споделя колко ме боли

Мила Зет,дълго ще ти е тежко и ще плачеш.Аз плачех скришом от мъжа ми, защото той не ми даваше.Никой в нас не говореше за проблема с цел да е по-леко, но аз мисля, че споделянето помага.На мен ми помогнаха приятели и това, че беше лято- поцял ден навън, срещах се с много хора.Ще ти стане по-леко, когато отново забременеш.Няма да забравиш болката, която си преживяла, но ще мислиш за новия живот.А когото гушнеш слънчицето ще си много щастлива.Пожелавам ти го от сърце.Аз изчаках 6 месеца и започнах опити за бебе и ето след година и три месеца си имам моето малко съкровище.Прегръщам те силно и те подкрепям.Ако имаш нужда от съвет пиши.

Здравейте мили момичета и от мен!Дълго време не се осмелявах да пиша,защото мъката и тъгата не ми позволиха,не че сега са по малко,но като четях написаното от вас сякаш си четях собствените чувства и мисли.Ще се опитам да бъда кратка и да ви разкажа за моята най жестока болка и трагедия в живота.Първо се обръщам към Зет,защото искам да и кажа че аз съм момичето от стаята  в която беше и тя.Kошмара който изживяхме беше и за двете!Но ако не беше ти мила Зет щях да откача.   
До 14.09.живота ми беше съвсем различен-спокоен,щастлив и подреден.Изкарах най прекрасните 9 месеца в живота си в очакване на най щасливия миг-появата на малкото ни съкровище.Не знам с какво сгрешихме,но съдбата и Господ ни го взеха в последния момент,а го чакахме и искахме толкова много с татко му и семействата ни.Не виня никой и нищо,освен себе си,защото не успях да го запазя жив-роди се вече починал.Все още си задавам куп въпроси,но отговор не намирам,а и за какво ми е отговор като ми го няма бебето!?Причината да загубя бебчо е бързо остаряла плацента и увита пъпна връв-това е заключението на патолозите.Жалкото е е през цялото време на бременноста всичко беше наред,а детето ми си отиде по този нелеп е жесток начин.Никога няма да го преживея най вече защото се емъчило милото в мен,а аз не съм разбрала.Ужасно боли,никое човешко същество не трябва да усети тази болка и празнота.Никой не очакваше че нещо ще се случи и за това не търся вината в никой.Вината и тъгата я изпитваме аз и близките ми,който ми помагат с каквото могат.Само вие момичета обаче знам че ме разбирате как се чувствам!

Нямам думи....мога само да те  .
Много съжалявам.