Публикувана: 22 окт. 2010, 15:23 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2013, 10:09 ч.

намерих щастието си и го изгубих

41 363
121
1

22 окт. 2010, 15:23 ч.

Мнения: 76

не мислех че някога ще намеря сили да напиша за моята загуба на 14 септември отидох на преглед не можеха да чуят тоновете на моето грахче изпратиха ме в болницата ,оказа се че вече е късно сърчицето му беше спряло.не искаха да ме приемат защото съм била с мъртъв плод това не било спешено,не ми е бил района там да ходя в шейново.е там ме приеха веднага зададоха ми един куп въпроси и ме качиха горе кадето ада продължи в пълния смисъл на думата.незнаех кво става какво трябва да права нищо,но и никой не дойде да ми обясни.направиха ми клизма и ми казаха да се разхождам ревях по коридора и не можех да повярвам че това се случва.извикаха ме сложиха ми система за придизвикване и ме надупчиха понеже не могат да ми намерят вена ,защото ми били колабирали от страх.спукаха ми водата и ме зарязяха .започна да ме боли ужасно,но нямаше кой да ми помогне всички бяха на вън ,а тези които бяха останали се правеха че не ме чуват.започнаха да ми бъркат вътре да ме карат да се напъвам и накрая ме качиха на магарето,но по голяма болка от това да ти бъркат няма.крещяха ми всички заедно скриха скалпа да не видя че ще ме цепят всеедно в такъв момент човек може да се защити .аз просто исках всичко да свършва по бързо.извадиха го и ми го сложиха буквално пред лицето с думите имате си момченце и ми го взеха .когато го видях той беше като парцалена кукла рачичкити му висяха ,беше толкова беличък с руса букла на челото един дебеличък не можех да си представя че го губя завинаги.приспаха ме за да ме зашият и когато се събудих бях още на магарето гола цялата в кръв и нямаше пак никой накрая дойде някаква жена и каза че още не ме била измила за да ме премесят.накратко така загубих моето грахче което беше 3.500 52см и ми оставаха само 4 дена до термина .не мога да се примиря че го загубих от недоглеждане на тези мили хора в бели престилки #Cussing out

Последна редакция: пт, 22 окт 2010, 15:36 от zet

# 1 22 окт. 2010, 16:09 ч.

на дъното
Мнения: 1 546

Ох мила zet какво да ти кажа Cry

ужасно е това което и ти си преживяла,безмълвна и гневна съм в момента от всичко прочетено.
По ценно от децата на този свят няма а когато го загубим живота не е същия Cry

.Надявам се скоро да имаш повод за радост която да осмисли съществуването ти тук в скапаната ни държавица:hug:

# 2 22 окт. 2010, 16:20 ч.

Мнения: 232

Миличка

те силно.Много кураж поплачи си.Не кри мъката си...Ако ми позволиш от коя болницати казаха,че случая не бил спешен?Можели такова нещо?Аз съм потресена!!!

# 3 22 окт. 2010, 16:22 ч.

Мнения: 232

Мила зет,а каква бе причината?Аз също загубих момченцето си преди 4 месеца при мен се бе отлепила плацентата бях почти влязла в 9-я месец!Знам какво преживяваш...

# 4 22 окт. 2010, 17:36 ч.

Мнения: 76

когато не ме приеха бях в 2ра аг казаха ми че се е задушил и аз съм трябвало да зная че като ме рита по силно значи се е борил но до каква степен разбират това силно аз откаде можех да знам те просто си измиха ръцете с мен.аз исках да родя секцио ,но всички ме разубеждаваха ако не ги бях слушала сега можеби щях да се радвам на моето бебенце

# 5 22 окт. 2010, 17:45 ч.

Мнения: 76

Цитат на: jarence в пт, 22 окт 2010, 16:22

благодаря за съчувствието и съжалявам за твоето бебенце дано не се случва на никого има толкова много наранени мамита..

# 6 22 окт. 2010, 18:21 ч.

Мнения: 120

zet,съжалявам мила... знам,че в момента няма думи,които могат да успокоят болката ти,мога само да те Hug

макар само виртуално....това,което си преживяла е кошмар,аз загубих моето бебе в 8 месец(преди повече от половин год.),знам,какво е никой от гадните лекари да не си дава зор,защото нямало смисъл или да ти каже какво ще правят,как,кога.....при мен се изредиха сумати лекари,все едно бях експонат или бях глуха,и все с думите:"тая ли е мъртвия фетус...",нямат капка милост.....
Много е трудно да се живее с това,но уви,назад път няма,колкото и да ни се иска да върнем времето,да направим нещо повече......няма как,не се чувствай виновна,че си ги послушала,нали те са лекарите и те знаят кое е най доброто(макар и не винаги)и на мен един ми повтаряше ако не мърда няколко часа да тичам в болницата,друг пък,че бебетата спели понякога и цял ден и нямало проблем......
Единственото,което мога да ти кажа е да се подкрепяте с човека до теб,сега по силно от всякога и винаги когато имаш нужда пиши и споделяй,тук всички много добре познаваме болката ти....... Hug

# 7 22 окт. 2010, 20:40 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Зет, искам и аз да ти напиша няколко реда. С твоята история ме върна много години назад. Тогава, когато раждах моето първо детенце в Майчин дом. Минах през адските мъки, за да го загубя 10 години по-късно от коварният рак. И днес си повтарям:"Като толкова много ме мъчиха, поне да беше ми останало живо, та да му се радвам." Мислех, че тези неща отдавна са отминали и, че ражданията сега са по-леки и не толкова страшно-мъчителни.След твоят пост обаче се отказвам да вярвам в подобно нещо. Безкрайно съжалявам, че е трябвало след физическата да изпиташ и душевната болка от загубата.Дръж се мило момиче!Страшно е, и в момента нищо не би могло да те успокои, но няколко мили думи никога не са излишни... Hug

# 8 22 окт. 2010, 20:57 ч.

Мнения: 66

Мила Zet, безкрайно съжалявам, че си преминала през този ад. Cry

Ама какво им става на тези доктори и сестри? Нима губят душите си като влязат в болницата? При моето мъртво раждане поне се държаха мило и това ми помогна да не се побъркам съвсем. И не ми го показаха преди да ме питат! Просто нямам думи!!! #Cussing out

Моля се за теб да имаш сили и да продължиш напред по-бързо! Само не се предавай и отдавай на отчаянието!!! Ще дойде и твоя най-щастлив миг! Просто трябва да вярваш и да го чакаш!! Hug

# 9 23 окт. 2010, 23:09 ч.

Мнения: 714

Мила Zet,ужасно съжалявам за огромната ти загуба и за всичко преживяно от теб!Пращам ти силна прегръдка и се надявам с помощта на човека до теб,да намериш сили след време да продължиш и да се радваш на най-великото чувство на земята-да си майка!Аз все още чакам и копнея за това...Кураж и вяра,мила! Hug

# 10 24 окт. 2010, 15:14 ч.

Мнения: 3 016

Zet, съжалявам за всичко през което си минала... Hug

. Това е ужасно меко казано. Що за хора работят в тези болници???? Нали са отишли за да помагат .жалкото е че много бързо се самозабравят. Дано скоро намериш сили да се пребориш и излезеш от този ад.

# 11 24 окт. 2010, 18:50 ч.

Мнения: 76

мили момичета ,незнам какво да кажа ужасно е всичко това което се е случило с всяка една от вас,съжалявам че страдате и ми е много мъчно за вас и вашите бебенца.по страшно от това няма ,ужасно съм ви благодарна ,че ми обърнахте внимание и ме подкрепяте в такъв труден момент . силно ви прегръщам и силно се надявам всяка една от вас да има кураж и много вяра и най важното малки и много здрави бебенца newsm45

Последна редакция: нд, 24 окт 2010, 19:08 от zet

# 12 24 окт. 2010, 19:05 ч.

Мнения: 76

Цитат на: zet в пт, 22 окт 2010, 15:23

12 дена след като родих имах рожден ден моето грахче трябваше да бъде моя подарък нищо друго не исках само това незнам как да го преживея ненамирам нищо смислено .правехме ремонт,но сега и с него спряхме просто всичко си загуби смисъла newsm45

чувствам се виновна все си мисля,че можех да направя нещо незнам... smile3511

# 13 24 окт. 2010, 19:31 ч.

Мнения: 232

Миличка и аз се чуствах така.И аз се питах(а и предполагам всички майчици) дали можех да сторя нещо,дали само ако знаех или....В крайна сметка установих,че каквото се е случило нито мога да го върна нито да го променя!Сила ми даваше мисълта за ново бебче това ме спираше да испадна в депресия,както и съпругат ми разбира се...С тези думи (извинетеме за правописните грешки но бързам..)искам да ти кажа да спреш да се самообвиняваш,защото нищо неможеш да промениш,колкото по-рано го осъзнаеш толкова по-добре ще е за теб.Сега е най-тежкият момент ...Първият месец,два още всичко е като някакъв сън....секи ден се събуждаш пипаш си корема,но вече ги няма ритничетата нито бебчето ти е в теб........Знам колко е тежко...сигурноо има някаква причина да преживеем всичко това,но....незнам може би един ден ще разберем.Дано!Прегръщам те силно Пиши и споделяй,има неща които само ние майчиците на ангели можем да разберем,понякога близките не ни разбират така както ни се иска.Най важното е да говориш за това което ти се е случило... Hug

# 14 24 окт. 2010, 20:00 ч.

Мнения: 66

Цитат на: zet в нд, 24 окт 2010, 19:05

чувствам се виновна все си мисля,че можех да направя нещо незнам... smile3511

Миличка Зет, смисълът на живота е точно в това - да продължиш да живееш дори, когато не виждаш смисъл! И ще дойде един ден ( твоят най-щастлив ден ), когато всичко ще придобие нов смисъл и ново измерение. Не се съмнявай в това нито за миг! Hug

Препоръчани теми

Моя е вината,че детето ми не е до мен!

Тъжно ми е и ме е страх

Не мога да спра да плача

Загубих моята звездичка.!!!!!Помогнете ми да го преживея.

Причина:

Причина: