Пети клас е труден знаем, но за КоледаТА веЧ мечтаем".

Аз пък си мисля, че е добре да се проведе разговор с г-жата и да се изяснят нещата. Не би ми било спокйно през празниците ако има неяснота в това положение. А пък и нали по Коледа стават чудеса? 

Ама и това учителите са.... моите уважения, ако има сред тук пишещите майки с такава професия, обаче субективизъм по отношение на деца...не мога да го разбера. Как мислите, майките с по 2, 3 или 4 деца дали подхождат субективно спрямо рожбите си????
 Ами че те са там за да учат - всяко е различно, всяко си е уникално... как може да показваш личностно отношение към 11 годишни деца??? Какво е това - едно ми е симпатично, друго-не толкова... не разбирам. На децата това им е хубаво, че всички са все още близо до "tabula rasa" - толкова чисти и съхранени като душевност. Какво да кажем ние, дето работим в големи колективи - не бих си и помислила да демонстрирам личностно отношение към подчинен или колега - та аз съм тук да си върша работата, а не да квалифицирам колегите си по някакви личностни критерии и да демонстрирам отношение - било негативно, било позитивно - и  двата варианта са неприемливи и биха подразнили останалата част от колектива. Пък какво да остава за човек имащ честта да се титулова педагог - той трябва да е професионално обучен да възпитава у децата положителна нагласа - към предмета, към съучениците си, към преподавателя. И това е резултат на  личен пример най-вече.

G.D. с ръка на сърцето мога да си призная: винаги е имало ученици, които са ми били по-приятни или по-симпатични от другите. И това няма как да не е така. Интересното е, че не винаги отличниците са тези, които са ми допадали. Аз например много мразя нагаждачите и подмазвачите в живота и ми е било неприятно когато децата показват такива 'наченки'. Има учители, които обичат и поощряват портаджиите има и такива, които се стремят да изградят колектив и не толерират подобно поведение. Така че няма човек, който може да ме убеди че няма субективн отношение: има! Но добрият учител трябва да се стреми да не го показва и да бъде обективен в оценките си. Слава богу, като математик, при оценяването всичко е ясно. Е, възможно е при  изпитване в клас да се прецени дали грешката е от незнание или от недоглеждане. Но ако не съм сигурна предпчитам да не пиша оценка вместо да се чудя.

Здравейте и от мен. 2дни се занимавах с изследвания на малкия. (Търсим причина защо го болият мускулите и костите).
Моето мнение по въпроса с госпожата по математика е ,че родителите трябва да застанат плътно зад гърба на детето. Първо защото така то ще почуства тяхната подкрепа, второ защото това е математика , а тя е фундаментална наука, и сигурна съм ако госпожата го е нарочила то ще намрази самата математика. Вече съм ви споменавала че имам и дъщеря, която вече е студентка та когато тя беше 4 клас решаваха задача за облицоване на басейн с плочки. На кратко решението на госпожата беше грешно , а решението на дъщеря ми вярно ( тя ходеше тогава в СМГ на курсове) Отидох в училището реших задачата на дъската пред целия клас. Класната викна даже колежка по мат. от горен курс . Спечелихме битката. Беше наистина като война. Дъщеря ми разбра, че има някой, който е готов да я защити винаги когато е права . И сега когато е голяма и си говорим тя се сеща за моментите когато е имала нужда от помощ и подкрепа и е благодарна.
Така че защитете детето си пред учителката.
Довечера съм на родителска.

Вероятно е така, Gold - има хора с които трептим с един ( или близък) резонанс - необяснимо защо се разбираме по добре (понякога и без думи). Но - професионализмът е в това  да не показваме симпатии (антипатии). Ако някое дете сгафи - и ако аз му бях учител, щях да постъпя както постъпваше моята учителка по Руски език в основното - викаше ни в кабинета си, и разговаряше с нас за нещата от живота, даваше ни примери и ни учеше да бъдем хора - ей така, по собствена инициатива. Единствения учител за който със сигурност мога да кажа, че ми е действал възпитателно. Тя е човека който търсеше доброто начало у всеки един от нас, и Бога ми - успяваше да го намери - караше ни да бъдем нещо повече от диви пубери.

Момичета, извинявам се,че нито съм чела нищо, нито ще се включа с коментар.......На болните бързо да оздравяват,че идват празници и да ги посрещнем живи и здрави, и с настроение.........Ако може да компенсирам това,че съм нередовна в темата.....Ще се постарая обаче  поне малко да попрочета какво сте писали......

Песен за майката
Марко Ганчев


Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
Човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

Допълвам и за мамите на момичета....

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!"
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко "мамо"...
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя...
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя - дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко...

 

И хубаво, и тъжно, и истинско... при някои умножено по 2...
Съдба...

От нашата вчерашна родителска среща се върнах в много добро настроение:peace:
Учителите са доволни от класа като цяло, сплотени деца са. С дисциплината всичко е наред, а забележките са в рамките на нормалното. Едната учителка дори каза, че се чуствала удовлетворена, че им преподава. Групата по италиански в която сме ние, върви по материала бързо, но с повече упражнения децата се справят. Директора също се отби за около 20-на минути. Обсъди с нас как би ни било по-удобно да получаваме училищна информация - по електронна поща, по телефон и да чуе какви са нашите идеи като цяло. Единият от родителите се съгласи да създаде единна информационна система за целия клас, която ще се разпраща по мейлите на родителите.
В това училище винаги ми е правело впечатление, че проблемите с децата се овладяват в самото начало и че никога не съм чула груби думи на родителски срещи, за разлика от старото училище.

MAD65 , Това, вашето не е било битка. Било си е война! В интерес на  учителката е било да се разберете помежду си и да не се излага пред класа, но явно не е предполагала, че нещата ще идат толкова далеч. Както обичам да казвам: това, което сам си го направиш никой друг не може да ти го направи.
Надявам се при Мама Раче да не се стига до там!

Мама Цоцоланка: разплака ме!
  

Мамо Раче,
За жалост гилдията е пълна с ниско интелигентни и дребни хорица, чийто интелектуален багаж е не по- висок от този на работничката- машинничка. Понякога втората им взема и преднина.  Има и чудесни хора, но има и такива и те, за жалост, не са малко.
Изпитвала съм го на собствен гръб, понеже не съм любимия на този типаж вид ученик- седящият на предните редове и гледащ влюбено в очите, непротиворечащ, зубрач и изказвач, "доброто момиченце". Имала съм проблеми с големи простачки /предимно/- учителки. Мога да разказвам много. Няма как да бъде наречен по друг начин човек, който се опитва да си реши собствените проблеми с недопустим натиск и отношение към 10-15 годишни деца, малките не могат и още сами да се защитават.   
Майка ми в такива случаи е била винаги до мен. Повдигали сме въпросите за "специалното отношение" към мен на всеослушание и никога, ама никога не съм съжалявала затова. Е, не съм става любимка на "другарката", но то и не ми е бивало цел. Целта ми е бивала просто преустановяване на недопустимия системен тормоз.
В един такъв случай при една такава класна, която си позволяваше да ме обижда и да лъже в прав текст, като ми приписваше неща, които никога не съм правила, мислила и казвала, дори бях защитена и подпомогната от друг учител. Бях с идеята да сменя училището /края на VІІ клас/ и дори ходих с една приятелка да говоря с директора на друго училище /сама/. Този друг учител /казах- има и изключително свестни хора, истински професионалисти, заради които не си позволявам да плюя съсловието, како цяло/ ме убеди да не го правя точно в последния VІІІ клас. Този учител оказваше морална подкрепа цялата последна година подкрепа. Още един учител също ме подкрепи- не е влизал в конфликт с моята другарка, но е говорил с мен и ми е давал надежда и сили да я изтърпя.

Има и една камара учителски народ, който гледа да се отърве от отговорност, като отбива проблемите и ги насочва неизменно само към децата, без да си мръдне пръста да разбере кое защо се случва. Това са ми "мързеливата" част от гилдията, която решава проблема, като игнорира и пренасочи. То е също много опасно, обаче, макар и не така явно.

Ако бях на теб бих, говорила с директора. Има вероятност да е типаж от модела "да си пазим гърбовете, господа, колеги". То си проличава веднага. Ако нещата са зле, бих говорила с детето дали не иска да се премести. Аз, например, бях навита да го направя, понеже мразя да ме притесняват и да излизам без вина виновна.
Никое училище не заслужава да се рискува здравето /включително психическо/, самочувствието и отношението на детето, особено към важните предмети, поради липсата на какъвто и да било професионализъм на даден даскал. Защото не на всеки му подхожда титлата "учител".
Имах една даскалица в едно навремето уж "елитно" училище. "Елитно" слагам аз винаги в кавички за всяко школо у нас. За мен такива училища няма. Нашето е чиста проба настроение на дребния наплашен човечец- българин, захранващ някакво липсващо самочувствие по този и подобни начини. Държеше се безобразно. Не само с мен. Двете години, които бях в това училище /средно, техникум/ закъсах по този предмет, както стана и с половината клас. А в това училище се влизаше с висок успех /тогава/. Не съм имала двойки, но съучениците ми бяха две години поред половината на поправителни изпити. Мен ме дразнеше безобразното й отношение, което не съм виждала у майките на приятели, уж "прости" шивачки и тъкачки. В клас се опита да ме унижи, като на дъската ми се развика, че след като съм казвала на майка си, че много разбирам и мога да решавам всяка задача, то сега съм щяла да видя аз. Кипнах. Принципно не съм зъл човек, но това не мога да го понасям. Пред класа се обърнах и заявих, че още утре ще дойде майка ми в клас и ще изясни дали и какво съм казвала. Ама вече бях на 14 г., не бях някакво ошашкано 10-11 годишно хлапе. Тя ми каза да си седна и спря да говори с мен /което бе всъщност чудесно/. Излишно е да споменавам, че никога не съм правила такова изказване, а майка ми няма да тръгне да си измисля глупости и да ги приказва навред. Тогава бе отишла по мое конкретно оплакване да говори с нея. Другарката /нали ни бяха другарки те/, като всяка ситна душица, решила, че ще си изкара яда на мен по този начин. Не съжалявам, че майка ми ходи да говори, напротив, това придвижи някак нещата напред. 
В това уж "елитно" училище се нагледах на подобни изпълнения и добре, че след ІІ курс реших да се махна от там. То нямаше дори да ме подготви за кандидат студентски изпити. Нямаше да ми остане време от зубрене на стихотворения на изуст. Държеше се прекомерно много на зубренето /особено по Литература/. Махнах се и си отдъхнах. Отидох в едно СОУ, учителите бяха супер, до един. Благодарна съм на дамите по БЕЛ и История, в чиито СИП и ЗИП се подготвих, явно достатъчно добре, та не съм плащала тук и там да ме приемат.

Съпругът ми познава един настоящ лекар, който с цел спокойствие завърши едно от най- непрестижните средни училища в града, за успех. Човекът знаел какво иска, съзнавал, че средното училище нищо няма да му даде, независимо кое е то, просто отишъл да не го юркат натопорчени даскаля със странно самочувствие, за да има време да се готви за изпити. И станало от "раз". В класа се чувствал добре, лишен от компанията на натискачи и зубрачи, живеещи за оценки, както и на учители, живеещи с мисълта, че преподават едва ли не в божие школо.

Нито основното, нито средното училище решава нечий живот. Това лично го видях. Важно е детето да е спокойно, да е уверено в себе си, да осъзнае самО какво го влече, къде е добро и да няма комплексари, които да го занимават с глупости. Ако е добре в някоя насока и го оставя, да разбере това, да му помогна да я развие, няма начин да не се получи нещо добро. Край мен има достатъчно деца, които с кварталното школо заминаха да учат в чужбина. Дори език може да се научи за година навън толкова добре, колкото в нашите уж добри езикови училища, в които /както четох и в тукашни теми/ на деца им се налага да ходят на курсове по език. Кажете ми, в коя бяла държава се ходи на курсове и уроци, за да се учи в желан ВУЗ?

Надявам се системата и гнилите й плодове да не унищожат децата ни. Да оцелеят въпреки нея. То, това, си е добър житейски тренинг, трябва да се срещнеш и с некачествената страна на живота и да размислиш кога си струва да се биеш и кога- да си потърсиш друго място под слънцето.

Боби, прочетох сега в старата тема. Дано проходиш и на пролет да можеш и да танцуваш.
Ние вчера бяхме в Кардиологична болница пък, нещата за сега са добре. До април трябва да проследим как се развива положението, за да сме сигурни, че няма да се наложи втора интервенция.

Само да се запиша и да подкрепя коледния дух! Вие толкова бързо пишете...., а ние вече изпекохме с децата коледните сладки. Тази година ми се видя много лесно, защото аз всъщност само ги изпекох, момчетата свършиха останалото.

Птичка    за темата!

ох, на мен ми идва вече много нанагорно, хич не ми е ни до сладки, ни до подаръци! И не че нещо децата са лошите, просто така се случва. Започнаха се разните коледни събития, които са много приятни като си зрител, ама си искат организацията. На всичко отгоре в това гадно време всичко ми замръзва, а ужким трябва да се пазя. Всеки път ми се вдига кръвното, защото не съм сигурна колко са отоплени залите, а децата да се фръцкат по клинчета, а не ми се гледат после болни деца.
Нашият вчера имаше класно по български. Полусъъвестно си прочете произведенията, ама така и не разбрах, дали все пак изпитното е било познато или непознато. Между другото не бих протестирала, ако учителката ги пробва на преразказ на непознат текст, защото тогава ще се види кой какви умения има по въпроса.

Да си кажа честно, нямам нищо против личното отношение, стига да е положително. Отрицателно 

Боби, бързо възстановяване!  

Днес при нас е страхотна лизгавица, баща й хубаво предложи да си остане в къщи, ама аз - не, та не. Но пък вчера имаха огромни домашни, момата е писала до 10ч., едно неотиване щеше да й обезсмисли целия труд. Пък и да не свиква така, че винаги има възможност да манкира.

Прави ми впечатление напоследък, че голяма част от по-младите учител(к)и наистина се опитват да разчупят нещата, не просто да си изпеят материала. В тази връзка, щерката е убедена, че с учителката по английски се мразят взаимно. Нивото й на поносимост към този език спада трагично от година на година, а това, че всяка година са с различна учителка, изобщо не улеснява нещата. Със сегашната учителка говорих още в началото, обясних й на какъв етап сме (според мен), какво се мъча да постигна, потърсих и нейното мнение, жената беше много отзивчива. А сега щерката - "даскалката" имала лично отношение към нея, видиш ли, дала й да прави индивидуален проект (малко разказче от името на Хари Потър), та да си пооправела срочната оценка (3-3,5, при това с учителски аванс, по това, което съм видяла като тестове). Ми лично си е, ама изобщо не отчита, че жената си е направила труда да намери интересна и позната за нея тема и т.н..

Ама и децата в момента са във възраст, в която са изключително чувствителни. Може би затова приемат всяка забележка или критика доста навътре. От това усещане до заключението, че ,,даскалката,, ме мрази или че има лично отношение, границата е тънка като чуплив лед.

Първи час днес - класно по математика ......Детенцето ми......Снощи учи до късно, но милата въобще не е в час.......