Публикувана: 16 дек. 2010, 15:33 ч.
Последно мнение: 5 юни 2012, 17:20 ч.

загубих най-скъпото ми човече

21 225
85
1

16 дек. 2010, 15:33 ч.

Мнения: 176

Много ми се иска просто да споделя с някои които наистина ще ме разбере.
На 2.12.2010г.моето слънчице почина в пирогов в детската реанимация,Емилиян беше на 4г,много добро и мило детенце,за съжаление на 9.11.2010 му поставиха диагноза остра лимфобластна левкемия и мъките ни започнаха уж всичко беше наред с лечението докато не получи някаква инфекция в коремчето и ни пратиха в пирогов и от там не се върна.Стана май много объркано но даже не знам как дишам,но знам че на всички тук мами мога да разчитам с тези форуми бях бременна,отглеждах малкия,отслабвах а сега и страдам.Не знам как ще продължа да живея без Емко-много ми липсва.

# 1 16 дек. 2010, 16:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей Галя.Върна ме много години назад. Тогава и нашето дете влезе в Пирогов, но с тази разлика, че беше преведен след това в "Царица Йоанна", мисля, че бившият Исул и от там не излезе.И той получи инфекция, която криеха от нас. Разбрахме съвсем случайно. Оперираха го за едно, то се оказа друго. Дечицата, които бяха оперирани с него оздравяваха, той се влошаваше. И... така. Изгубихме го... Защо ти обяснявам всичко това ли? Защото изведнъж те почувствах страшно близка. Колко абсурдно е как понякога именно нещастието по някакъв нелеп начин доближава душите на хората. Какво мога да ти кажа сега за детенцето ти? Трудно е. Каквото и да пиша, раната ти е много прясна. Може и да не ти се понрави моето мнение или успокоителни думи. Знам, че е така, защото поне при мен беше...Ако ти пиша, че те разбирам - ще бъде лъжа. Никой не може да разбере как другият изживява своето нещастие. Но мога да те чета, ако това по някакъв начин облекчава болката ти. Мога да съм съпричастна с мъката ти и да пиша. Наистина съжалявам, че е трябвало и на теб да се случи, че животът на детенцето е приключил толкова рано...Прегръщам те... Hug

За Емко... Flowers Rose

# 2 16 дек. 2010, 16:32 ч.

Мнения: 176

Карма135 много ти благодаря,наистина имам нужда от това да споделя болката си,а може би и вие да споделите с мен.А болката е неописуема наистина и с всеки изминал ден става все по трудно,всяка дума е спомен а всеки спомен е голяма болка направо не се издържа,не мога да си обясня защо се случи така,защо нали всичко беше наред и изведнъж НЯМА ГО,никои не беше и споменал че такова нещо може да се случи.

# 3 16 дек. 2010, 17:27 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Става така изведнъж Галя. Първо лошата новина, диагнозата, започва някакво лечение... Изведнъж се оказва, че в лечението има грешка. След това... знаеш го. И в един момент празната къща и огромната болка. Пиши колкото можеш повече тук. Още повече, че ти си отгледала твоето ангелче с този форум. Пиши. Момичетата са добри. Никоя от тях няма да ти откаже добра дума или съвет. Ще те боли, няма да те лъжа. Няма да спре да боли - както вече съм го и писала: Не спира да боли. Научаваш се да живееш с болката. Нямаш друг избор... Hug

# 4 16 дек. 2010, 17:38 ч.

Мнения: 1 163

............. Cry

....................,просто незнам какво да ти кажа Галя.................,мога само да те Hug

силно

-за теб дете мило

# 5 16 дек. 2010, 18:15 ч.

Мнения: 1 574

много съжалявам за вашето детенце ,какво да кажа ужасна болка е Боже неиздържам вече Sad

,как може да съществува такава мъка Защо ни се случва всичко това ?

# 6 16 дек. 2010, 20:28 ч.

Мнения: 320

Галя

те

за Емко не знам какво друго да напиша знам само че мъката и болката ти са огромни и никога няма да намалеят а ще трябва да се научим да живеем с нея Hug

те мила

# 7 16 дек. 2010, 21:07 ч.

Мнения: 90

Галя,всички знаем колко боли,винаги можеш да разчиташ на нас! Hug

Нямам думи вече!?Каквото и да ти кажа сега,няма да те утеши,но моля те опитай да пишеш тук-помага!

# 8 16 дек. 2010, 21:27 ч.

Мнения: 1 056

За теб мило детенце Flowers Rose

Гале,

-те

# 9 16 дек. 2010, 21:58 ч.

Мнения: 176

Искрено благодаря на всички ви,казвате пиши но просто не знам какво мога да ви напиша,мисля и говоря само и единствено за моето слънце.Ще споделя думите които са в момента в главата ми и ще помня цял живот.Бяхме с малчо в детска онкохематология в исул и трябваше да му слагат баукат за да му вливат химията,а това беше поредния баукат и аз така се разплаках а той миличкият ми ме погледна и каза мамо не се тревожи аз ще се грижа за теб и само 5 дни по късно него вече го нямаше за да се грижи за мен.това което изживях просто не мога да го опиша,знам само че и половин дума да напиша вие ще ме разберете най добре,само човек които е изпитал такава болка може да разбере какво е.Знаете ли какво изпитах когато го вкараха в реанимацията в пирогов-умрях,защото го чувах как вика МАМО,а мен не ме пускаха вътре,после ми казаха да си тръгвам и ако искам да се обадя по телефона по късно,не си тръгнах стоях отвън и се обадих а те ми казаха че е в крайно тежко състояние и ще го интубират-припаднах или умрях не помня,след около час се качих в реанимацията да попитам дали мога да го видя поне за малко,а те ми отговориха че няма да е морално да не ме пуснат-Еми беше наистина много зле все едно го нямаше даже и не ме видя че съм там.Не мога повече извинете ме.

# 10 16 дек. 2010, 22:13 ч.

Мнения: 74

galia:) , толкова съжалявам...плача за теб, плача за твоето ангелче. Каква Коледа, какви чудеса! Днес слушах коледни песни и плаках за моето ангелче, плаках за надеждата, която е Коледа и се питах, кога ли отново ще имам надежда. Сега, мила, плача за теб. Толкова съжалявам, за твоето мило детенце, за твоята надежда.
Flowers Rose