загубих най-скъпото ми човече

присъединявам се към горенаписаното!

Гале, искам толкова неща да ти напиша, два пъти стигах до прага на реанимация, с двете си деца, тогава се молех, да вземе моя живот, ако трябва и да ги върне, да не е това моето прощаване с тях. Върнаха се и двамата, буквално от онзи свят, но всичко си имало цена, явно моя брат, млад и силен мъж е заложил неговата съдба или и аз незнам как да го напиша, за да ги има тях, това е била цената, която е трябвало да платим, изпитвам още голяма мъка от всичко, което се случи, той ми беше сила и опора голяма. ТОй беше моето първо детенце, което порасна в моята ръчица. Толкова го обичам, че ме боли от всеки спомен, искам да ми замирише пак на него, и да го гушкам, а той да се дърпа, защото вече е голям и друга жена го прегръщаше. Няма по-силна болка от твоята, знам го, още е жестока кървава рана, пиши тук, говори за това, след няколко месеца ще е малко по-различно, след още толкова още малко по-различно, няма да спре да те боли никога, но ще намериш силите, които ти трябват за да те има. За да направиш това, за което си дошла на този свят, не се затваряй в мъката си, ако нямаш с кого, ето пиши на всяка от нас, ако искаш и когато си готова и на среща ще дойда. Така направи с мен една жена, с която се запознах покрай смъртта на брат ми, тя ме спаси да не потъна и да намеря отново себе си и смисъла, който имам в този живот. Пиеше с мене, плачеше с мене, и държеше ръката ми толкова често, колкото имах нужда, винаги ще съм и благодарна. Искам да върна нейния жест, не за друго, а защото знам колко помага това. ТУк сме всички и те гушкаме и плачем с тебе....

Мили майчици, много боли когато губиме нашите дечица. Защо има толкова много мъка на тази земя? Кураж мили майчици, просто трябва да бъдеме силни и да свикнеме с мисъл, с която трудно се свиква!

Мили момичета много ви благодаря за подкрепата и утешителните думи.Всичко написано от вас ми дава сили макар и малко.Живея но не знам за какво и как,ако това може да се нарече живот,започнах да ходя на работа-и поне там съм много заета мисълта ми блокира за малко докато съм там.Болката обаче е все така силна и едва поносима.Вие обаче сте хората който могат най-добре да ме разберат каквото и да кажа и да направя.Имах силата даже да отида до ИСУЛ и там да си поговоря с една от докторките която е много мила и добра.Това е за сега ще пиша пак.Поздрави и  на всички ви.

 

Има моменти като този който мина преди малко-Изпадам в ужас,плача и отварям шкафа,взимам някоя негова дрешка и си я гушкам,гледам снимки,подреждам си играчките и не знам къде се намирам.Болката не минава,а напротив става по силна и нетърпима.Липсата е ужасна и с нищо не може да се запълни тази празнота.Колкото и да се опитвам да бъда силна-нестава.Искам си го при мен да ме гушка и да ми казва Мамо.Как да го преживея някои ще ми каже ли?Как да забравя всички спомени?Как да живея?

Мила, не можеш да го преживееш, трябва да се научиш да живееш  с болката. Сега не е момента да си силна. Поплачи си. На мен ми помага. Аз често прегръщам дрешките му, плача и изливам болката си. А тя е толкова голяма, че не се и опитвам да я контролирам. Времето ще те научи да живееш с нея и спомените няма да ти носят мъка, а умиление. Зная, че сега всичко ти изглежда много безмислено и сиво, но ще дойде момент, в който отново ще видиш слънцето и ще почувстваш желанието да продължиш. Тук съм винаги, когато пожелаеш да поговорим. Прегръщам те.

galia:) все едно аз съм го писала Колкото и време да минава болката е същата. Прегръщам те силно

Мила, Галя.
Прегръщам те и ти изпращам цялата си подкрепа
 

О,Галя не мисля,че тази мъка ще отмине.Ще дойде време в което просто ще свикнеш и ще заживееш с нея,а до тогава бъди силна.

Оооох мила, кураж! 

Мили момичета бързам да ви се похваля,че вече си имам свой собствен паметник на малкия ми Емко,който с гордост нося на ръката си.Направих си много красив за мен татус с името на Емилиян и един хибискус на ръката и съм си го кръстила моят собствен паметник.Това е единственото нещо което ме кара да се чувствам малко по-добре,защото го виждам постоянно и знам какво означава това за мен.
Благодаря и на всички вас който ми давате кураж и сили,не знам какво щях да правя ако ви нямаше и нямаше с кого да споделям всичко което чувствам.
  За теб миличко слънчице Обичам те много и ми липсваш.

galia:) ,прегръщам те силно ,майчице и палча с теб !За твоето ангелче Емилиян

Здравей отново Галя. Няма да те лъжа, никога не бих се сетила да направя това, което ти всъщност си осъществила вече. Този така наречен твой си паметник. Щом ти дава спокойствие, щом по някакъв начин те избавя от мъката - тогава защо пък не? Носи го и може би пък точно това ще те измъкне от тази тиня в която попадаме всички ние след загубата. Нали е необходимо човек да вярва в нещо? Е, ти имаш вече във какво точно. Прегръщам те...

И аз се радвам,Галя че нещо те е зарадвало.Ние с теб май живеем на едно и също място и аз много често се сещам за твоето ангелче.