Предучилищна - набор 2004, тема 3

не съм работила последните 7 години с изключение на 4 месеца....това как ви се вижда? все съм с децата и това ме изнервя а не ме успокоява. нямаме един ден почивка ! една вечер ! нямам време за лафчета и кафета, малкия е все с мен. избрала съм децата.........просто се надявах на малко помощ за да запазя и работата си. прави сте - не е лесно с една заплата...

И ние се сменяме в една и съща дейност, но тъй като ни е собствен бизнес е ОК.
И всъщност с деца, без деца, все мен работата ме е чакала, но от гледна точка някой да ми казва кога да я върша съм много облекчена.  , защото сама си решавам.

Anaise, права си, наистина е ограничително. Но ти завиждам малко - аз в последните 17 години съм работила нон-стоп като изключим 4 месеца майчинство с баткото и година и два месеца с малкия.

ех едно време работех и исках да имам деца и всеки ден да съм с тях навън, а не затворена в офис, макар и с билярд в него и  супер колеги шефове е сега си сбъднах мечтата, но пак не е лесно, защото съм все сама с децата и откачам. а и готвене, чистене, пазар....момичета внимавайте какво си пожелавате така искам да имам малко помощ, имам страшна нужда от нея, ама не би...мислех че децата като станат ученици ще е по лесно, но като чета в форума, не е...явно ще чакам докато се оженят 

Anaise, аз бях без мъжО почти година и сама с двете деца и смятам това време за най-хубавият ми период от десетилетие. Голямото на градина от 7:30 до 17, а с малкото не съм се спрялаааааа. Липсва ми. Първите 3 месеца тук ми бе терсене без кола, но вече си имам и кола... и дружки... и занимания. С малкото си ходих и на фризьор, козметик, на пазар, по баири и полянки, детски клубчета...абе детето отрасна в колата. Кой както си го нареди де. Баби няма, работят все още. Но си имам приятелки от БГ-МАММА.

така е, надявам се от есента да започна работа най сетне. ще се стегна и нещата ще си дойдат на мястото.
момичета децата ви какво научиха от предучилищната?

Интересен разговор протича тук.  Наскоро участвах в един доста бурен такъв, тук във форума.
Аз съм в положението на Anaise и напълно я разбирам. Само, че аз не бързам да започна работа толкова много, а съм доволна от положението си, каквото е, колкото и трудно и изтощително да е то на моменти.
Тези години, които прекарвам с децата си, са най - хубавите в живота ми, до сега! И не съжалявам дори за миг - нито за седемте години учене, нито за провалената си кариера!

Стигнаха до цифрата 7 и продължават с буквите.
С тях има голям напредък.

От петък до днес бяхме на Мальовица. Хванахме някакви последни сантиметри сняг, много слънце и децата караха много, малката страшно напредна. Индивидуален учител, дори само за час, прави чудеса.  Карахме и аз, и мъж ми.  Днес направихме преход от хотела до хижата, такава красота беше!

Нашите последната седмица са наблегнали на безопасността на движение, ама доста знаци са учили, учудващи много  Цяла седмица рисува едни кръстовища с камари от пътни значи по тях, измъкна и всички пластмасови от разни писти и строители и ги реди по килима - той е с улици. А като ги карам към градината и обратно само ми дудне - мамоооо, тук внимавай, защото този знак означава, че нямаш предимство 


За протокола - нямаме баби на разположение - единия чифт работят и то предимно вечер и събота и неделя /музиканти са в операта/, а другия чифт не са в София. И двамата с мъжа ми работим, не съм отсъствала от работа с никое от децата повече от 6 месеца - просто не издържам, оказва се, че не "гледам" детето си, а просто физически присъствам край него. Имахме детегледчка в началото /и за двете/, сега ходят единия на градина, малката на ясла. Отивам в офиса към 8,30, тръгвам си към 5,30 - т.е. имам "нормален работен ден". Работата ми позволява /не винаги, но в повечето случаи/ да работя и от къщи /строителен инженер съм, проектант/ и често ми се налага да си нося "домашно", но го правя след като децата заспят. Прибираме се към 6, лягат в 9,30, като това време го прекарваме активно с децата - играем игри тип "не се сърди човече" и подобни, правим картонени модели, малката помага колкото може /примерно ни хвърля зарчето/ и т.н. Дори къпането или сервирането на вечерята го правим заедно, и то като някаква игра. Не смятам, че съм зарязала децата си и те растат между миенето на зъби и оправянето на легла, напротив. Всяка вечер четем по 1-2 глави от някой детски роман или детски енциклопедии.  Помагам в писането на домашните по английски - за сега това са ни единствените домашни. За щастие мога да кажа, че децата ми не са много болнави - тази година баткото не е отсъствал още "по медицински причини", стоя една седмица в къщи по време на грипната ваканция, защото точно тогава сменяха дограмата в градината. Когато малката боледува с мъжа ми се редуваме да я гледаме - който може да си позволи в момента да отсъства.
Та исках да кажа, че не е невъзможно човек да съвместява работа и деца, даже вече обмислям третото  ама таткото нещо бие отбой   

Люлин и ние миналия уикенд бяхме на Мальовица но за една нощувка. Беше супер, но до ски нестигнахме. отидохме до хижата обаче. Вие къде бяхте отседнали там? има ли сняг още? мислех в началото на март да идем...ама май само кал ще намерим?
мандаринка така е. голямото ми дете за пръв път се разболя на 4 години. тогава започна градина. и колкото пъти я пусна на градина най много за 2 седмици е болна, минава и бързо, но брат й горкия го отнася все тежко като по малък. миналата зима ги заварих как потни са ги изкарали на балкона посред зима ! след 2 дена беше с пневмония! заплаших директорката със съд и това не се е повторило, но прозорците им са редовно отворени да става течение. сега отделно че има и грип. изобщо не съм доволна от градината. явно персонала е "обучен" как да се грижи за децата. догодина ще в училище на предучилищна, а малкия чакаме да почне градина...дано попадне на по свестни хора.

 а за предучилищната съм в потрес !!! стигнали сте до числото 7 ??? мислех че на 6 години децата могат да броят поне до 100 ! отделно на моето дете му харесва математиката и сама си решава задачите от учебника за 1 клас. може да чете 5-6 буквени думи, но още и е трудно цели изречения, ако не са прости. и понеже пише и с лявата ръка лека полека се обучаваме в писане на ръкописните букви. оказа се че децата пишещи с лявата ръка страшно се изкривяват и им трябва много повече време да се научат да пишат правилно от тези които си служат с дясната.
но пък сме редовни посетители в операта на балетите и дъщеря ми зяпа усърдно всички музиканти в паузите ))

Анаис, до 7, точно така, учат се да изписват цифрите. До колко могат да броят е съвсем отделен въпрос.
Също решават 1+6, 7-2, и така, в зависимост до къде са стигнали.
За мен е ОК, и без това детето е по-малко.  От край време това е програмата. 

На Мальовица вече няма сняг. Вчера се караше, днес не.
Бяхме в хотел "Ален мак", който е абсолютно безумен, но за него ще пиша в друга тема.
Не го препоръчвам на никой. Но хотелът не успя да ни развали почивката.
Следващ път - лятото, на преходи. 

Анаис, внимавай и наблюдавай стойката на щерката. От опит. Пиша с лявата ръка.
Стефан цяла година учат до 5 в училище , а у дома сега решава до 10. Стопирам го, макар да иска до 100. Но другата година цялата ще учат събиране и изваждане до 10, та сега се правя на разсеяна... Четенето нямаме проблеми с кратките думи до 4 букви по английски, но с българският имам big problem. Запънал се е като магар на мост. Обаче не е случил на майка.

Anaise миналата година моя приятелка мина през истински ад, докато научи детето си да изписва буквите правилно, особено да не са огледални...момиченцето е левичарка. Оказа се, че учителките в 1 клас изобщо не са били подготвени какви насоки да дават на левичарче, отделно детето пишело почти полегнало върху бюрото...
От нея знам, че има тема тук, във форума за левичарите и е добре родителите да се запознаят с някои "често срещани проблеми", защото явно не винаги може да се разчита само на компетентността на преподавателите в училище  Прозвучах малко страховито - не беше това целта 
А за детската градина, то и за училище - определено има огромно значение на какви учителки ще попаднеш - и като отношение към децата, и като желание за работа с тях, всичко

А за операта - баща ми свири на обой, обикновено "поема" детските спектакли - един закръглен, с брада, побеляла вече, но добродушен  майка ми свири на виола, но там са повечко "лели", та е трудно разпознаваема. Ние също ходим от време на време, ама с малката е малко трудно все още, въпреки, че слуша с интерес...първите 10-15 минути 

мандаринка аз страшно харесвам музиката! баща ми свиреше любителски на цигулка, но аз нямам чак такъв слух. куриоза в това отношение в живота ми е че баща ми все повтаряше че съм пеела фалшиво разни песнички, а след първото ми отиване на опера /бях голяма/ реших да му изпея част от арията и за мой шок го чух че споделя с майка ми че съм изпяла частта абсолютно вярно  та така - който казва че оперното пеене е трудно, не е прав 

да с дъщеря ми се тренираме отдавна с това писане и седене. но тя поне лесно схваща.

немирница нямаме батко

момичета весел празник днес!

Извинявай, Anaise, объркала съм се. Писала съм и в темата за левичарите. Има полезно инфо.
Стефан вчера за първи път го засякох да си върти тетрадката на 90 градуса и така да пише, хем пише с дясната ръка. Бях му дала сам да си пише задачи със събиране и да решава. Но примерно с лявата ръка държи нож когато ми помага в кухнята.
Или въртене на тетрадката, или почти полегнала или изкривена стойка - важно е точно сега да се наблюдава!