Предучилищна - набор 2004, тема 3

  • 31 287
  • 725
  •   1
Отговори
# 45
  • На небето
  • Мнения: 5 530


Цитат
Учителката /от занималнята/ си позволяваше да ме хока пред детето, защо не съм дала пари за кубети и зрънчо! После го агитираше, че нямало нужда да се натоварва да решава допълнително задачи...

 Shocked

ако ми се случи нещо подобно...хич няма да я бавя, директно съм при директора,  как е възможно подобно безобразие Shocked
[/quote]


Ужас!
Добре, че нашата е много тактична.

# 46
  • Мнения: 8 567
грешка! Wink
Днес ми бяга и сайт и нет, не знам как изобщо попаднах тук? newsm78

# 47
  • Мнения: 82
Моето дете ще ходи на занимал ня до 18 часа. Дано само има места, защото в  училището, което съм избрала ще сформират 4 паралелки 1 клас и само 2 занималня. Дъщеря ми е ходила на частна занималня 2 и 3 клас от която бях  страшно доволна.
Не смятам да се отказвам нито от кариерата си, нито от работата си, нито от  мечтите си. Аз не намирам някакъв конфликт или проблем в това да имаш деца и  да имаш живота си, напротив. Разбира се всичко е въпрос на личен избор и  добра организация. Мисля си, че и личния пример е много важен в процеса на  формиране на характерите и ценностите на децата ни. А едно от важните неща  е това да бъдат научени че трудът е важен и е някак важно човек да вади  хляба си с удоволствие.
Няма да забравя една неделя вечер - взела съм си работа за вкъщи (спешни  срокове...) аз си работя на компютъра (дизайнер съм) и дъщеря ми сяда да  гледа какво правя. Силно беше учудена как се кефя на работата си. Тази вечер  не си играхме на мемори, но детето ми научи колко е хубаво да е приятна  работата ти и да я вършиш с удоволствие.
В крайна сметка работенето е важно - освен ако не си се оженил за принц Simple Smile

# 48
  • Мнения: 3 379
Jennyto, никой не е казва, че не е важна кариерата. Всеки си прави своя избор. За мен например кариерата, която бях започнала, означаваше работа до 19-20 часа, събота и неделя когато се налага, постоянни командировки и така... Просто се отказах от това, не е толкова важно, колкото времето с децата ми. Сега правя неща, които ми харесват дори повече, работя в компания сто пъти по-хубава като климат от предната и с много по-голяма гъвкавост и това ми дава възможност да съчетавам повече време с децата си с работата. Зависи и кой какво работи и какво разбира под кариера, разбира се. При мен "кариера" означаваше отговорни ръководни постове, а те винаги са свързани с малко време за семейството и пълно отдаване на работата. Всеки си има стандарти  Hug

# 49
  • Мнения: 581
  bouquet Вчера върнаха първата попълнена книжка на децата от градината. От септември месец до февруари месец. Гледам в началото са имали диатностика- Входно ниво и се сетих да питам в първи клас ще има ли нещо такова?
За часовника вече се ориентира с точния час.

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 19:26 от Имамама

# 50
  • Мнения: 2 641
много интересни размисли...момичета как така работите и имате по 2 деца? и нямате и конфликт с работата? ето моето ходи на градина 5 дни после 5 дни е болна и после и брат и още 10...кой ви гледа децата? или вашите не боледуват? явно че който има по 5 баби няма да има конфликт между работата и децата. аз с години не мога да започна да работя, а имам супер професия. нещо повече - вече доста от познатите ми майки все на добри позиции се отказаха да работят. а са с едно дете. писна им да тичат като луди и децата им да са на съмнителни занимални. това е...който има баби да гледат и помагат с внучетата печели в кариерата си.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 861
Мдаааам... Аз съм облагодетелствана от факта, че работата ми позволява да я върша от вкъщи и че работодателят ми проявява разбиране в това отношение. Е, за кариера и дума не може да става, но както вече се спомена - въпрос на приоритети. Имаме си и баба, желаеща да помага, да ни е жива и здрава, но по отношение на ученето предпочитам личния контрол. Та очевидно ще отбутам завръщането в офиса с още някоя и друга година.

Имамама, доколкото знам и в края ще имат диагностика за училищна готовност, а и някои училища си я провеждат отделно.

# 52
  • Мнения: 2 755
Имамама, доколкото знам и в края ще имат диагностика за училищна готовност, а и някои училища си я провеждат отделно.
Точно така!

# 53
  • Мнения: 3 861
момичета как така работите и имате по 2 деца?...

Явно си зависи от работата. При нас се получава защото с мъжът ми работим едно и също, на едно и също място и се допълваме, когато се налага. Доста често единият работи смените и на двамата, а другият е у дома с болни деца. На това и разчитам, когато тръгне баткото на училище за да не е нон стоп на занималня. Болнични не взимам. Не, че нямам право, но работата ми е такава, че ако отсъствам натоварвам колегите си доста и като го направя няколко пъти и ще се размрънкат, а размрънкат ли се ще ми намерят и цаката..

# 54
  • Мнения: 3 379
Аз имам баба на разположение постоянно, тя гледа малкия в момента, но пак не мога да се оправя. Като трябва да се заведе баткото на английски или на тенис, баба му няма как да го заведе примерно, защото малкият по това време спи, а и трябва да й осигуря кола... Става сложно. А и не е само във воденето въпроса. Бабата не може да замени времето ми с децата. Тя гледа баткото до 3.5 години, после той тръгна на градина, но тя пак го взимаше в началото наобяд, после към 16 ч. следобед и го гледаше докато се приберем към 19-20 ч. Детето не е било лишено от нищо от нея, дори обратното - много грижи, много внимание, много занимания с него, игри и т.н. Но пак видях разликата като си останах у дома след раждането на малкия - просто е голяма разликата детето да е с родител и с баба, а какво остава с гледачка. В моя случай това е причината да се откажа от кариера.

# 55
  • Мнения: 2 641
значи щом имате и баби и пак не става, направо да се отказвам от мисълта да работя...ето децата са болни сега и освен мен няма друга опция кой да ги гледа. защо учих 10 години в университетите тогава? сега как да искам от дъщеря ми да учи, ако я сполети моята съдба? а тук обсъждаме училища, учители, най добри програми, най добри учители и т.н. и за какво е това ??? за да избира между семейство и работа в бъдеще. уви имам познати бивши колежки с по два езика и страхотни работи, които се отказаха да имат деца и избраха работата. дотам сме го докарали явно.......

# 56
  • Мнения: 2 885
Именно защото децата са най-важното на този етап мисля, че не е проблем да жертваш някоя друга година. Не разбирам защо е толкова притеснително това? Лош пример за децата?! Покрай мен майките си гледат децата докато са малки и не работят. Половин час преди да си вземем децата паркинга пред училището е пълен - или на лафче или някоя си седи в колата и си чете книжка...Такова спокойствие лъха отвсякъде и по децата си личи. Изнервена майка, тичаща напред-назад, с 1000 дини под мишница и нямаща време за нищо да направи като хората "от-до" по-добър пример ли е? Те затова се шири агресията навред, децата си искат вниманието, време за тях от страна на родителите. А не вечер да го претупаш и му видиш тетрадките м/у вечерята и миенето на зъбите преди лягане.
Аз работя от вкъщи, много обичам работата си. Занимавам се с това повече от десетилетие. Но сега нещата не ги правя в супер кратки срокове и стресът ми е 0. Където живея сега се славят с това, че са бавни и не бързат за никъде - какво по-добро? Да не говорим за % разводи и стрес.
Работа ли? Децата са по-важни. Именно в тези първи години....

# 57
  • Мнения: 3 146
Добре де, ама колко са семействата в БГ, които могат да си позволят дълго или изобщо неработещ един от родителите?! Още повече с две деца или повече?! Акълът не ми го побира...

# 58
  • Мнения: 7 837
Половин час преди да си вземем децата паркинга пред училището е пълен - или на лафче или някоя си седи в колата и си чете книжка...

Тук се разпознах, само дето не съм на паркинга, а на опашката от коли  Simple Smile

# 59
  • Мнения: 3 379
Наистина, не всяко семейство може да си позволи да не работи единия.родител. Дори и тези, които го правят, повечето правят компромис с финансите (говоря за в България). В нашия случай половин работен ден за мен означава половин заплата и почти никакви придобивки, а преди моята заплата беше основна. Но се оправяме някак, лишили сме се от някои неща и така... Аз лично смятам да се върна на пълен работен ден някой ден, когато мога да си го позволя и децата са по-самостоятелни. Дано не се налага преди това.

Имам приятелки, обаче, които не биха и не се отказват от кариерата, за тях да оставят децата в частна детска градина и частно училище е достатъчно. Всеки си знае! Ако аз работех на пълен работен ден, и ние може би щяхме да пратим баткото в частно училище, а малкият в частна детска, но мисля, че цената, която бихме платили за това щеше да е много по-висока от таксите и съвсем не финансова...

Нем, къде си ти, някъде по Северна Европа ли?

Общи условия

Активация на акаунт