Кога минава ревността?

Баш на ревност към бебето си прилича.
Щом иска да му подражава. Ти може да кърмиш, но той вижда че го гушкаш. Може да сменяш памперс, но той вижда че отделяш от доскоро неговото време за бебето.
Аз бих го приобщила към тези занимания. Докато кърмиш, ако можеш гушкай и него, пей някаква песничка, или чети малка приказка, или разказвай такава.
Като сменяш пампарси и дрехи, нека ти помага.
Пък и нищо няма да му стане, ако пак пробва от храната на бебето. По-вероятно е да не му хареса.
Купи му кукла бебе - ти храниш и той храни, ти слагаш бебето да спи и той така куклата.
Пищенето и другите "екстри" са само начин да привлече вниманието ви.

Според мен не е свързано с бебето. Децата имат няколко кризи. Наричат го детски пубертет. И с право, се нарича така. Едната започва около 3г., много тежка. Нашата продължи до 5г. почти и беше нетърпимо.       Дори не искам да си спомням какъв кошмар беше, а особено като го правеше по улиците в магазина и на обществени места. Как ни гледаха само, нямам думи. Все едно сме се провалили се родители, които не могат да контролират детето си. Сигурно си мислеха. Абе тия идиоти що не му хакнат един шамар или не го пребият приемливо, та да спре.        А ние търпеливо го извеждахме настрани или извън магазина и изчаквахме да мине бурята.
Но сега си е истинско ангелче.
А това, че иска да цока от гърдата ти да суче биберон, е нормално. Имитира и му е интересно. Всички деца го правят, щом се появи бебе. Не е свързано с детския пубертет. Зареди се с много търпение, ще отмине.

Вече десета година чакам да отмине този период на ревност, ама все не отминава. Лошото е, че когато и бебето поотрасне малко и се поокопити, на свой ред също започва да ревнува. И ето сега - имам си вкъщи двама ревнивци.
Така че - дръж се! Лошото тепърва предстои.

Описваш много точно ревността и съчетаването с трудният бебешки пубертет.Аз от 3 месеца работя с бебета близначки и вземам Рая с мен на работа. Отначало започна а с виковете и привличането на вниманието ,после тръшкането,непослушанието,после започна да вижда,че ако леко бута бебетата аз веднага започвам да й се карам и наказвам.Сега го прави винаги когато иска внимание и се чувства пренебрегната,че гушкам  и трябва да сме с  едното на едното коляно,а тя на другото, а третото на земята до нас,че няма толкова колена:) като четем книжка след банята вечер. Като сме си у дома другите 4 дни е Ок ,пак се тръшка,но се държи много по добре, играе си сама с часове,а там играе пак ,но като й писне и хоп. Все си мисля,че ако имаше братче или сестриче щеше да е същата картинка,но 7 дни в седмицата докато го израстат,и се радвам засега ,че поне имам 4 дни по спокойни.

И аз като baibibi ще споделя, че и при нас още не е отминал този период. Сега вече и двамата разбират и се занимавам с единия, то задължително и другия се присламчва към нас. Понякога се случва да мия единия например или пък някава рутинна работа да вършим и другия задължително пристига . Като малки баткото ревнуваше от бебето, сега пък обратното - Ани от Дани.

Първо- тя не е задължителна. Не е налице във всички семейства и при всеки човек. Поражда се от различни фактори, вариращи от специфика в характера и темперамента /има си и вродени моменти/ до обективно отношение на околните, когато човек се чувства несправедливо ощетен.
Второ- в случай, че се появи може да е временна и краткотрайна, може да е за винаги. Пак зависи от обективни и субективни фактори.
Трето- може да е ревност, може да са други неща, гамата от причини е изключително разнообразна.

Като за начало- малкото ми дете не е имало "батко", а брат. Двамата се обръщат един към друг по име. Аз също съм имала брат, а не батко. Предполагам разбираш какво искам да кажа.

Колко време и как прекарваш насаме с по- голямото си дете?

Абсолютно подкрепям мнението  на Топъл дъжд.Надявам се да съумееш да се пребориш с това ,възможно най-спокойно .

Никога няма да мине изцяло, но ти в момента си в класиката. Не му се карай на детето само, ще стане още по-зле. Внимание, внимание на по-голямото дете. Знам, че е почти невъзможно, но се опитай да намериш време, когато ще сте само двамата заедно

Ревност е и скоро няма да отмине, просто ще търпи изменения. И когато бебето порасне и то ще ревнува. Но спокойно няма да е винаги толкова трудно, в един момент всички свикват със ситуацията и става много по спокойно, а и ти ще се научиш как да реагираш. За сега търпение и пак търпение. Според мен най важното е на голямото дете да се задоволяват всички прищявки, включително дай му да пробва от храната на бебето. Нищо няма да му стане, най вероятно няма да му хареса и ще се откаже веднага и повече няма да иска. Колкото повече му отказваш, толкова повече ще иска. В момента той се чувства застрашен, че бебето го измества. Колкото повече внимание получава, толкова по бързо ще разбере, че не е точно така. Стискам палци да се справите бързо с това. Съвсем пресен случай при нас.
Посочва ми че иска да суче и прави едни мили физиономии:)
- Само бебетата сучат, защото не могат да ядат друга храна. Ти бебе ли си?
- Лео бебе. И продължава да иска.
- Добре...гушвам го и давам. Опитва, но е забравил как, подсмихва се.
- Щом Лео е бебе, ще суче, но няма да яде шоколад, защото бебетата не могат.
- Лео не бебе, Лео big boy, Веднага се отказа от цицата и повече не е поискал.
Той говори смесено на двата езика сега.
И така измисляй си подобни неща и го карай да се чувства горд че е голям. Подчертавай му колко много неща може да прави като голям за разлика от бебето. Награждавай го като се държи като голямо момче. Поне при Лео това много върви. Като каже, че е big boy, очите му светят от гордост.

Моите съвети ще ти се сторят леко нестандартни на общия фон вероятно, но това е, с което мога да ти бъда полезна. Ревността е непозната у нас, при две деца с малка разлика, освен в съвсем безобидните й проявления - целуваш едното и другото търчи към теб; даваш морков на едното и другото заисква на мига  

Та, ето какво: намали до минимум демонстративните грижи за бебето пред голямото дете - не кърми, не къпи, не сменяй памперси, докато си с него и най-вече, не го моли да ти помага. При по-големи каки и батковци това може и да е добре за сближаването, но при малките - не особено. Дори външно да демонстрират радост и милувки, вътре в себе си наслояват неформулирани чувства, които биха могли да са бомба със закъснител. После, не оставяйте голямото дете да спи самО и вие тримата да сте отделно от него. Ти спи с бебето, а таткото нека прави компания на сина си. Колкото време се налага - толкова. У нас продължи десет месеца. Непременно намерете начин да имате ежедневни мероприятия и общуване с голямото дете, без никакви бебета да се мотаят наоколо. Бащата къпе бебето, ти с другото гледаш филмче и се гушкаш на дивана; ти кърмиш бебето, бащата рита топка с голямото и тъй насетне. Ако не е възможно поради организацията на бита ви, например таткото е на работа през деня, то тогава се опитай да организираш помощ - половиндневна занималня, баба, бавачка, нещо такова. Ако и това не става, значи категорично моето ноу-хау за теб не е ефективно.  

Напълно съм съгласна с крейзи! Като майка на 2 деца от няколко дни, се опитвам да обръщам много повече внимание на голямото, отколкото на малкото. Когато големият ми син е вкъщи, играя и комуникирам предимно с него. Къпя бебето през деня, когато баткото е на градина. Само че кърмя пред него, защото няма как Спя с двете деца в една стая....опитвам се да не променям на 100% бита ни. Когато имам възможност излизам само с голямото дете или баща му го води  из любимите им магазини за техника  Засега не съм усетила ревност, но знам че е рано.

Благодаря на всички включили се...
Опитала съм почти всичко от съветите ви...знам,че е рано още да има ефект,ама пак казвам,че сякаш нещата отиват на зле,а не към по-добро...И с двете деца спим в една стая.Той през деня е на градина,за известно време в началото го бях спряла.Няма как да не кърмя пред него...Факт е ,че сега прекарва повече време с баща си...Той го взима почти навсякъде с него...Като има на кого да оставя бебето(а това не е често) гледам да излизам само с Иво.Предимно отиваме заедно до магазина.Вчера понеже беше гадно времето излязохме на разходка без бебето,иначе излизаме заедно.Като мога,ходя да го взимам от градината,с бебето обаче,че няма на кой да го оставя...Оставаме след това да играе и понеже не кърмя навън,аз се прибирам сама да нахраня бебето, а той остава навън да играе с децата,поверен на другите мами..Опитвам се да приемам нещата максимално спокойно,но си признавам- не винаги успявам...Дано този период при нас мине по-бързо

Все още нямам опит с 2 деца, но се надявам съветите тук да ми бъдат полезни в скоро бъдеще, затова се записвам да следя

Предполагам, че "каката" ще е доста ревнива, защото още отсега не може ние с тати й да се гушнем, без и тя да вземе участие

adi_v4   Бих те посъветвала да прочетеш отново поста на crazy chick .
Дори да нямаш помощ нейното ноу хау ще ти е от помощ, защото съдържа принципното решение на проблема. В момента е най- важно да обръщаш внимание на баткото, за да не се чувства ощетен и изместен от бебето. Когато нямаш помощ първо компенсирай баткото, а след това действай с бебето. Например, преди кърмене гушкай дълго баткото, а ако по време на кърменето трябва да присъства гушкай едновременно и него. Не спирай да му казваш, че го обичаш.  обяснявай и, че за него сте се грижили по същият начин, когато е бил бебе.

На теб ти е изнервено и досадно, но на голямото дете всичко това му е кошмар. Целият му живот е променен, мястото му е заето, а като момче със сигурност е особено чувствителен към това, защото е или скоро ще бъде във фазата на влюбване в мама.

Подозирам, че този вариант ще ти се стори твърде трудоемък и ще те натовари прекомерно, но така ще избегнеш по- тежките и дългосрочни проблеми с голямото дете. Иначе, ревността може и никога да не отмине, но ще заеме приемлива форма.

ПП И докато нещата не се успокоят трайно не оставяй баткото насаме с бебето и за секунда.