Публикувана: 11 апр. 2011, 10:52 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2011, 14:15 ч.

Кога минава ревността?

3 146
51
1

# 15 12 апр. 2011, 06:05 ч.

Мнения: 2 028

Бояна го е казала много простичко и ясно: вниманието ти трябва да е върху баткото сега Hug

аз за съжаление това не го прозрях навреме и минахме през бая ми ти ревове, тръшкания, истерии и крясъци, още си сърбам попарата, че в началото не проявих малко повече търпение... голямото ми момче беше точно на 3, когато бебето се роди, като при вас... все още не приема малкото, гони го, дразни се от него... малкият също не се дава и общо взето при нас винаги летят пера и пух Laughing

снощи за лека нощ четохме една книжка от поредицата "Вълшебната гора" - Рожден ден в гората... та значи, на малък мечо му се ражда сестричка, всички празнуват и се веселят в чест на бебето, а баткото седи самичък и тъгува, никой не му обръща внимание... нашият батко веднага се идентифицира с персонажа Laughing

решава да избяга от вкъщи, ала-бала, има малко екшън, накрая хепиенд, разбира се, и мама мецана обяснява, че сега, когато вече има две дечица, тя обича своето голямо мече двойно повече... при нас това обяснение хвана дикиш, видях го как му блеснаха очетата на баткото, обърна се и заспа усмихнат Simple Smile

внимание и търпение, ще се справите Hug

# 16 12 апр. 2011, 08:50 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: baibibi в пн, 11 апр 2011, 13:58

Вече десета година чакам да отмине този период на ревност, ама все не отминава. Лошото е, че когато и бебето поотрасне малко и се поокопити, на свой ред също започва да ревнува. И ето сега - имам си вкъщи двама ревнивци.
Така че - дръж се! Лошото тепърва предстои.

Същото щях да напиша.
Хем моите не са много ревниви, но все пресмятат кой, какво и колко и защо за брат ми може и дали пък не е защото той е по-любим Wink

, а и стават печени манипулатори ... скоро големия ми вика "пък ти мен не си ме прегръщала хич" Shocked

# 17 12 апр. 2011, 10:32 ч.

Мнения: 8 247

Моите са с малка разлика и досега ревност между тях не съм усетила. Когато бебето се роди, продължихме да обръщаме основно внимание на големия. Бебето през първите месеци така или иначе основно спеше и ядеше. Големият пък ходеше през деня на ясла, а вечер заниманията продължаваха да са за него. Бебето трябваше да се изкъпе и след това да го накърмя. Големият се пробва няколко пъти да суче, съответно нищо не се получи и загуби интерес. Той започна постепенно да забелязва бебето с порастването му. Никога не сме го карали да пази тишина, защото бебето спи; не е и напирал да го пипа и гушка. Когато малкият се пресели на земята на около 8 месеца започнаха постепенно и съвместните им игри. Сега са си първи дружки и постоянно се търсят. Ако единият дойде да се умилква и да се гушка, много рядко другият също идва. Можем да се прегръщаме с единия, а другият през това време да си се занимава сам до нас с нещо съвсем различно. Някак си... гушкането го правят независимо един от друг. Карам се на този, който е сгафил и не забелязвам някой от тях да се чувства ощетен, че отнася повече конско от другия. Всеки път се опитвам да обяснявам, защо е необходимо някой от тях да се съобрази с другия в някои ситуации. Опитвам се да ги уча да разговорят по между си и да се разбират с думи, а не с дърпане и цвилене. Засега се справяме и караниците между тях са наистина много редки.

# 18 12 апр. 2011, 10:40 ч.

Мнения: 2 806

Вкъщи ревността се изразява във "вбебешорването" на каката, която копира действията и/или първите думички на малкия, получили похвала, пък било то и елементарното затваряне на фурната. Щом има за малкия аплаузи, тя също повтаря неговите стъпки и си чака ръкопляскането и поощрителните думи.

# 19 13 апр. 2011, 10:30 ч.

Мнения: 646

Ревността може би отминава изцяло чак, когато станат пълнолетни и здравомислещи хора.При нас разликата е 10 години, до сега ревнуваше само голямата дъщеря, от скоро започна и малката.В определени мигове става непоносимо-започват да си правят напук, карат се и т.н....

# 20 13 апр. 2011, 15:10 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: crazy chick в пн, 11 апр 2011, 18:07

и най-вече, не го моли да ти помага...

Права е крейзи и най-вече за това. Начетох се и се наслушах на съвети навремето, да включваш голямото дете в смяната на памперси, донеси това, дръж това, помогни и пр. Така и не го приложих, защото за мен не е правилно. Големият ми син беше на 2 г. и 9 мес. и реално ревността му трая в първите 2-3 дни. Мъжът ми не можеше да е редовно наоколо, така че, в първите няколко месеца, бебето беше просто придатък към нещата, които правехме заедно с големия. Не беше трудно, не го приемам и като геройство, въпрос на организация и приоритети...
3 г. и половина по-късно, все още не забелязвам наченки на ревност, освен дребните нещица. Но и все по-дипломатична ставам и решенията в доста ситуации не са лесни, за да не предизвикам неискан конфликт между двамата. Гледайки назад, направо си беше песен с 3 г. и бебе. Simple Smile

# 21 13 апр. 2011, 21:47 ч.

Мнения: 153

Така, обобщавам за себе си. Колкото деца по света, толкова и различни начини за изразяване на ревността. Колкото майки по света, толкова различни разбирания за децата си. Но мнения от типа на никога не прави това или онова са ми доста крайни. Дори и на един психолог ще му трябва време да опознае детето и даде съвет как е най добре да се действа с него. Имам 2 деца и два примера за себе си. Когато се роди бебето, баткото беше на година и половина. Не съм го молила никога да ми помага, той самия не е искал никога, около 1 година му трябваше за да се доближи до сестричката си. Когато ме видеше, че кърмя или съм с бебето се отдръпваше все едно да не ни пречи. Изразяваше ревността си с много други неща, но никога не докосна бебето. Когато бебето стана малко дете и проходи започна да ревнува двойно повече. И за една секунда не ме оставя да направя нещо само с батко и. Аз го обличам, тя подава дрехите, аз сервирам тя му дава в устата да яде, и още и още да не изброявам. При нея без да я моля тя просто помага и от това се чувства горда, ако и откажа помощта, защото примерно ме бави в случая става страшно.
Та всеки сам решава за себе си, детето иска ли да помага или не.
Радвайте се на ревността, където има ревност значи има и любов. Аз по скоро бих се притеснявала ако няма ревност отколкото ако има. А ревността се лекува отново с любов. Колкото повече показваме на децата, че ги обичаме, толкова по малко ще изразяват те ревността си.

# 22 13 апр. 2011, 22:53 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Не искам да те плаша, но на мен ревността към брат ми (8 год. по-малък) ми мина, когато станах на 20 год. и се изнесох от къщи. Тогава вече нямахме какво толкова да делим и открихме, че всъщност много се обичаме. Laughing

# 23 13 апр. 2011, 22:57 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: trollipen в ср, 13 апр 2011, 21:47

Радвайте се на ревността, където има ревност значи има и любов. Аз по скоро бих се притеснявала ако няма ревност отколкото ако има. А ревността се лекува отново с любов. Колкото повече показваме на децата, че ги обичаме, толкова по малко ще изразяват те ревността си.

Извинявай, но това звучи по лексиконски клиширано и безумно.

# 24 13 апр. 2011, 23:02 ч.

София
Мнения: 12 457

Цитат на: Кейси в ср, 13 апр 2011, 22:57

Цитат на: trollipen в ср, 13 апр 2011, 21:47

Извинявай, но това звучи по лексиконски клиширано и безумно.

И най- вече е напълно невярно. При децата количеството ревност не измерва количеството любов, което изпитват, а съвсем други неща. Така е и при възрастните.

# 25 14 апр. 2011, 07:05 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Бoяна в ср, 13 апр 2011, 23:02

Цитат на: Кейси в ср, 13 апр 2011, 22:57

Цитат на: trollipen в ср, 13 апр 2011, 21:47

Извинявай, но това звучи по лексиконски клиширано и безумно.

Твърдо не е вярно- от личен опит като майка на деца, които не са се ревнували, не и по такъв или друг видим начин. Отношенията им са добри и след като не съм юркала голямото да се грижи за малкото никога, сме стигнали до там, че голям и малък се търсят по лично убеждение и нужда един от друг.
И са се докосвали, и са играли, от самото начало. Не са им били нужни не само една година, а дори и един ден не е бил нужен, за да се доближат / в случая да се доближи голямото/.
Ревност между деца се "лекува" предимно с равноправно отношение, постоянен контакт на родителите с тях- заедно и по отделно.

# 26 14 апр. 2011, 09:04 ч.

София
Мнения: 1 529

Моите деца не са се ревнували очебийно,но не може да няма ревност. Като порастнаха бяха много единни и се защитаваха. Още като се роди малкото,в родилния дом подарих играчка на баткото от бебето и му обръщах повече внимание.

# 27 14 апр. 2011, 11:45 ч.

Мнения: 153

Judy а това което си написала равноправно отношение , постоянен контакт на родителите с тях (децата) не е ли любов или да рабирам, че имаш в предвид да ги хокаме и да им се караме че искат да помогнат при смяната на пелените искат да завият бебето и т.н подобни случки?
Извинявайте но какво е "ревност"? Може би аз разбирам грешно тази дума? Не искам да споря, още повече че съм съгласна с 90% от мненията по темата.
Ако аз примерно ревнувам мъжа си, колкото той започне да ми показва колко много ме обича, толкова аз ще го ревнувам по малко. Това е само пример не се хващайте за него.

# 28 14 апр. 2011, 12:00 ч.

София
Мнения: 12 457

Цитат на: trollipen в чт, 14 апр 2011, 11:45

Извинявайте но какво е "ревност"? Може би аз разбирам грешно тази дума? Не искам да споря, още повече че съм съгласна с 90% от мненията по темата.

Ревност е страха, че ще бъдеш изместен. Няма нищо общо с любовта.
По отношение на примера със съпруга ти- той може да ти казва, че те обича, но да не спираш да се чувстваш застрашена, защото не се харесваш и се сравняваш с други жени, които виждаш като потенциални или реални съперници.

При децата е друго. На едно 3 годишно целият му живот се е състоял в това да е център на родителските любов и внимание, а в един момент се налага да мине на втори план, защото бебето изисква повече грижи. Тук ревността е напълно естествена, а страха напълно оправдан. Затова и препоръките са родителите да направят този страх неоснователен, да покажат на детето, че неговото място е само за него и просто ще обичат още едно дете както него.

# 29 14 апр. 2011, 12:06 ч.

Мнения: 1 547

Хм, лошото е, че и доста възрастни хора разсъждават по този начин един спрямо друг - ревнува ме, значи ме обича. Бие ме от ревност, значи безумно много ме обича и т.н. Ревността е всъщност болно чувство и, както казва Бояна, не бива в никакъв случай да се свързва с любовта. При големите, а и при малките, то извира най-вече от собственическите ни инстинкти, но ако при едно 3-5-годишно дете паниката от застрашена собственост/територия е обяснима и променима, то при възрастните е абсолютен проблем. Независимо от любовите и омразите си, човек няма право да ревнува никого, защото никой не му принадлежи. Ни съпруг, ни приятели, ни деца.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детето ми е на 2 г и още не ходи самостоятелно

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Много предпазливо дете

Причина:

Причина: