Това което ме провокира да събера мнения и чужд опит е един скандал от снощи вкъщи. Свекърите навили мъжа ми и той ме почна веднага след случката. А тя беше отивам до магазина а Михаела се лепна за мен и не ме пуска (невъзможна е откакто почна да пробива едно кучешко зъбче). Обух я и я взех със мен, а Валерия остана вкъщи. Нямам физическа възможност без количката да ги взимам и двете с мен в магазина. Пресичаме голям булевард и не ми се рискува все още за ръка с ходене да го правя. Пренасям детето на ръце когато пресичам а също и по стълбите само за една ръка още е трудно. А това с едната до магазина не ми е за първи път, и без това беше ред именно на Михаела да отиде с мама до магазина. Яд ме хвана че вместо да приласкаят и разсеят другото дете просто са го оставили да реве на вратата (поне аз това разбрах). Вярно че по-големият инат и доминанта на двойката е именно Валерия и си показва характер ако не е първа, но не е невъзможно да се разсее а имаше вариант именно свекърите да я свалят за времето в което ме няма пред блока щом са я смятали за пренебрегната по някакъв начин да я компенсират. Но не, те са на мнение че двойката си е едно цяло, което не бива да бъде делено. Само се питам утре ако ако по някаква причина трябва да се разделят една от друга при тази огромна зависимост как ще го преживеят? Според мен е редно децата да имат и известна независимост едно от друго. Никога няма да ги отделя едно от друго, но ми се иска да прекарвам ако ще и по 20 мин. време само с едната и само с другата да си бъдем само двете. Защото не чувствам пълноценно отделеното едновременно внимание към двете.