Разделяте ли понякога близнаците си?

  • 10 677
  • 89
  •   1
Отговори
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Е това ми е въпроса. И как се отразява на вашите деца ако го правите?
Това което ме провокира да събера мнения и чужд опит е един скандал от снощи вкъщи. Свекърите навили мъжа ми и той ме почна веднага след случката. А тя беше отивам до магазина а Михаела се лепна за мен и не ме пуска (невъзможна е откакто почна да пробива едно кучешко зъбче). Обух я и я взех със мен, а Валерия остана вкъщи. Нямам физическа възможност без количката да ги взимам и двете с мен в магазина. Пресичаме голям булевард и не ми се рискува все още за ръка с ходене да го правя. Пренасям детето на ръце когато пресичам а също и по стълбите само за една ръка още е трудно. А това с едната до магазина не ми е за първи път, и без това беше ред именно на Михаела да отиде с мама до магазина. Яд ме хвана че вместо да приласкаят и разсеят другото дете просто са го оставили да реве на вратата (поне аз това разбрах). Вярно че по-големият инат и доминанта на двойката е именно Валерия и си показва характер ако не е първа, но не е невъзможно да се разсее а имаше вариант именно свекърите да я свалят за времето в което ме няма пред блока щом са я смятали за пренебрегната по някакъв начин да я компенсират. Но не, те са на мнение че двойката си е едно цяло, което не бива да бъде делено. Само се питам утре ако ако по някаква причина трябва да се разделят една от  друга при тази огромна зависимост как ще го преживеят? Според мен е редно децата да имат и известна независимост едно от друго. Никога няма да ги отделя едно от друго, но ми се иска да прекарвам ако ще и по 20 мин. време само с едната и само с другата да си бъдем само двете. Защото не чувствам пълноценно отделеното едновременно внимание към двете.

# 1
  • Мнения: 9
Разделям ги винаги, когато мога , според мен са си отделни личности.Днес е най-пресния ми пример, момчето кашля  и не го заведох на градина, а на девойката обясних,че брат и е болен и ще си седи в къщи да се лекуваме.

# 2
  • Мнения: 57
Даа,реакцията на околните ми е много позната .Едното без другото не може . Но аз мисля че е само в интерес на децата те да бъдат приемани като отделни индивиди и само така ще има адекватни действия в ситуации като тази.На мен това най-ми тежеше  с болестите.Моите момичета са копие една на друга във всяка форма -и в болестите дори . И двете хъркат до безобразие ,и двете по един и същи начин боледуват с по 40 градуса и с разлика няколко часа във вдигането на температурата. И когато Преси разви бронхит ,а Габи беше напълно здрава попитах ще може ли да постои няколко дни при баби за да опазим поне нея  Shocked Shocked -ама как така ,те  са едно цяло едва ли не. Но така или иначе това се промени .А и винаги има такива ситуации ,в които ще се случва едно с едното дете  и различно с другото. И аз като теб бях изпитвала нуждата да остана само с едната малко ,после само с другата,така връзката дете-родител е на 100%.

# 3
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Снощи си мислех че аз нещо не съм наред, толкова афектирана бях от факта че мъжа ми не ме подкрепи за родата нямам такива големи очаквания. Явно не съм само аз с това мнение и инстинкта не ме подвежда. Винаги съм гледала на децата като отделни личности, колкото и еднакво да се държа с тях винаги ще има макар и малки разлики. Именно те се забелязват и на това ме е яд. Според мен не бива да са еднакви, каквото и да мислят околните че после е по-зле за тях. Не бива едната да е сянка на другата. А това ще стане с Михаела след година две ако продължава модела на поведение от момента. Макар и рядко забелязвам как заради ината на Валерия и да е мирно и тихо Михаела е все длъжна да отстъпва, дава и да се примирява. А в момента в който се опита да се прояви бива пренебрегвана от околните с думите, цитирам бабите "Дай му то е малко и не разбира", направо побеснявам в такива моменти как две минути играят толкова голяма разлика в техните очи за едно а за друго няма значение  ooooh!

# 4
  • Мнения: 46
Аз също си мислех, че никога няма да ги разделя. Миналата година ми се наложи и то за цял месец. Едната беше със счупена ръка. Когато й махнаха гипса, трябваше да се върна на работа, а не беше много разумно да я водя на градина, защото счупването беше доста сериозно. Тогава я пратих при майка ми. В началото си мислех, че ще е ужасно за двете да са разделени, но се оказа точно обратното. И двете бяха много щастливи от факта, че им се обръща индивидуално внимание, а не както обикновено - едновременно. Общо взето определено си липсваха - говореха си на дълго и на широко по телефона всяка какво е правила през деня  и си казваха колко им е мъчно една за друга. Вярно е, че те тогава бяха сравнително големи - на малко повече от пет години, но все пак се чувстваха добре така.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 103
 Уви не! Бих ги разделяла поне за няколко часа на седмица ако имах тази възможност.
 Никога не съм ги смятала за едно цяло. Но те са си и напълно различни като темперамент, дори боледуват различно , макар и по едно и също време.
 Мразя и еднаквите дрехи - супер неудобно е за мене.
 В твоя случай поне има едно добро начало - има на кого да оставиш едната докато си с другата. Оттам нататък малко убеждение и родителски авторитет смятам биха могли да променят закостенелите разбирания. Просто бъди убедителна и твърда и мисля, че ще се получи. Кажи им, това което си казала тук - че не искаш едната да се превърне в сянка на сестра си, позови се на мнения на психолози примерно, всъщност ти си знаеш хората най-добре и начините да ги обработиш. Не им се сърди за разбиранията, а се опитай да ги промениш!

# 6
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Ами днес с изненада установих, че реакцията на свекърва ми е била просто импулсивна. Тя сама ми каза това, помислила е жената и е стигнала до моя извод. Винаги съм казвала че тя е страхотен човек и за пореден път ми го доказа  Simple Smile Остава ми нелеката задача да убеждавам другите макар че от сега си знам че е загубена кауза, не мога да им променя мисленето каквото да кажа или направя.  Мъжа ми понякога много се влияе от семейството си, но съм решила да го оставя сам да осъзнае промяната когато настъпи.

# 7
  • Мнения: 7 640
А къде е Дж-то  Grinning Тя е спец по този въпрос Sunglasses

# 8
  • Мнения: 7 803
та да си сойдем на думата  Crazy
моите са раЗделени в детската. раЗкоШ. това е най*доброто За тях. и в уЧилиЩе Ще са отделно. винаги когато мога ги расделям и е иЗумително колко раЗлиЧно е поведенеито им Заедно и поотделно. еднакви дрехи и играЧки направо мраЗя.

# 9
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Аз сериозно съм се замислила ако има възможност още в яслата да са в отделни групи. Нека си създават кръгове от приятели поотделно. Еднакви дрехи и играчки не искам и да виждам. Не че не им подаряват, но много рядко ги обличам еднакво.
Благодаря за мненията ви момичета   bouquet

# 10
  • Мнения: 7 803
то и нас ни подаряват, въпреки че съм си казвала мнението многократно  Tired просто единя ден едната е с тази рокля, а на другия ден другата. то няма смисъл да спориш с радиото. 
все казвам, че виждам доста ползи от разделянето, и нито една от това да са 24 часа заедно

# 11
  • София
  • Мнения: 1 849
И аз си мислех, че никога няма да ги обличам еднакво, ама миналата година настанаха едни ревове единият да е облечен със същата блуза като брат си, и да видите колко бързо започнах да купувам едни и същи дрехи. Сега забелязвам, че вече не им прави впечатление, дори искат да носят различни неща, но ще трябва да си поизносят еднаквите дрехи  Simple Smile

За разделянето  - до училище ще са заедно, после ще преценя, да не се заричам пак предварително. Иначе не сме ги разделяли, но то и няма как, нашите баби хич ги няма, а са и двете пенсионерки. Случвало се е да отида с единия до магазина/ училището на каката/ лекарката и т.н, засега е нямало проблем, въпреки че са нон-стоп само с нас.

винаги когато мога ги расделям и е иЗумително колко раЗлиЧно е поведенеито им Заедно и поотделно.

Това се отнася за всички братя/сестри, не само за близнаците Simple Smile Че дори и за приятелчета и съседчета  Simple Smile

# 12
  • Мнения: 7 803
и при нас имаше моменти да искат еднакви неща, но обяснявам че няма. това е положението минке. като се убедят сами, че е така и се приключва

# 13
  • Мнения: 517
Деси, не само че ги ра3делям когато мога, но в момента момъкът е 3а 1 месец при родителите ми в БГ, а тя е при мен. Следв. път сте е обр. вариант. Ра3дялата е необходима и 3а обстото им ра3витие или поне така си мисля. При нас той е "шефът". Сега като е сама тя 3апочна повече да общува, да пее и даже днес 3а 1. път ходи успешно по голяма нужда на тоалетната  bowuu. Ра3бирам те и те подкрепям и не се ра3строиваи и3лишно.   bouquet

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Разделям ги само, когато се налага и то е за не повече от час-два и много рядко. Не ми харесва начина по който се държат като са разделени. За мен е много лесно, защото са страшно кротки и послушни, когато са сами. Обаче децата изглеждат страшно смутени, уплашени, разтревожени.... определено си липсват и непрекъснато ме питат къде е другия. В редките случаи когато само единият е болен и двамата не ходят на ясла. Веднъж опитах да заведа само единия и първо той сутринта опищя градината, защото е сам, а после брат му в къщи ме подлуди с рев за него и се наложи да го взема на обяд.  ooooh! Не съм убедена, че това че са заедно непрекъснато им пречи да се развиват като отделни личности. Аз се държа с тях различно, общувам с всеки поотделно и това че са двамата в една стая не смятам че ги прави еднакви. А еднакви дрехи много обичам. Сладки са ми като са облечени еднакво.  Mr. Green
Една смешна случка отскоро, да видите до каква степен не са свикнали да се разделят. С Жоро съм в Драг да мерим колело. Николай в къщи с варицела. Жоро, който от седмици сънуваше колелета и само за това говореше, както пробваше по едно време се огледа, хвърли колелото и хукна навън. Тичам след него, питам го "Къде отиваш?", а той страшно притеснен "Бързо, бързо да ходим в къщи, забравихме Ники!"  Joy

Общи условия

Активация на акаунт