Разделяте ли понякога близнаците си?

Добре де, децата на Ohana реват по половин час, явно не са готови за раздялата, защо трябва да се прави на всяка цена, когато майката реши, а не когато децата са готови на това - затова ми беше репликата. Въпреки, че аз не разбирам и "децата трябва да свикват да са разделени" - сериозно ли мислите, че те винаги ще са залепени един до друг и няма да могат да се оправят сами без другия? Стига бе, хора! В 21 век!?  Едното ще тръгне на тенис, другото на футбол - какъв е проблема? Знаете ли колко бързо се променят децата? Днешното свито детенце, утре може да стане най-отраканото хлапе в квартала. Ако едното дете се чувства подтиснато от брат си/сестра си - значи има проблем. Решението за мен не е в разделянето, защото проблема си остава. Ще ги разделите за половин час/ден и после какво? Много ми е чудно, всички близнашки майки искат децата им да са различни, а в същото време различието се оказва голям проблем. Едното прави нещата винаги първо, едното така, а другото иначе. Ами нормално е, те са две различни деца, няма как да са еднакви във всичко и слава богу. И при моите е така, но обяснявам, говоря, говоря, говоря, на този, който се чувства зле от нещо си се опитвам да му повдига самочувствието за нещо друго, ако някой тормози по някакъв начин другия, му скастрям крилата. Използвам случая и се опитвам да ги възпитавам и изграждам като личности, защото утре в градината/училище ще има деца, които ще са по-бързи, какво ще правя тогава, ще преместя детето, докато попадне сред деца където той ще е най-бърз ли? Или пък другият ще си избива чувствата върху някое по-свито дете в групата/класа? Това, че близнаците растат заедно от бебета може да е минус, но може и да е плюс  - зависи кой как реши да се възползва от ситуацията.

Първо моите деца са си мой и мисля,че аз знам кое е най-добре за тях. И мисля,че е по-добре да поплачат един-двапъти по половин час,отколкото следващия път Алекс като влезе в болница ( да чукнем на дърво) Ники да отказва да яде, да неиска да спи и да плаче. А отново повтарям, Ники когато е без брат си изгрява. Алекс е наперен и иска всичко той да прави и Ники няма възможност да се покаже докато е с брат си. И отново повтарям всяка майка си знае най-добре за децата и аз мисля че за моите така е най-добре.

дали сме в 21 или в 15 век няма значение. и друг път съм писала, познавам жени на около 60 и една за да се отърве от сестра си избяга на 600 км. обаче другата не можа да го преживее и си намерила тайно жилище близо до сестра си. накрая беше принудена да чуе, че сестра и я мрази и и е съсипала живота със задушаващата си пристрастеност. колкото и да говориш няма да имаш резултата, който имаме ние с разделените деца. и не няма да искат да ходят на различен спорт, ако не принудиш единя. аз принудих теодора да опита с танци, вместо хандбал като сестра си. ми тя само седи на земята и я виждам, че не и харесва, ма щом антониа ходи, как без нея. ми след  2 седмици ме викна лелката в детската да си гороим. преди това бяхме говорили, че доста свита и прави квото и каже антониа, та ми вика това е ново дете, кво му направихте. за първи път каза не и го отстоява. ми за мен това е достатъчна причина

прочетох цялата тема,и ми прави впечатление,че в повечето случаи прибягвате към разделяне заради единия ,по-силен,налагащ се близнак
ако имах такава ситуация и аз бих ги разделяла,но при нас не е константа положението-понякога е едната,понякога другата,въпреки ,че Карина се опитва да е все шефка,чак и мен се опитва да командва,аз не давам да действа сестра си,и Вивиан лека по лека го преодоля
сега наблюдавам периоди,в които сестра й й носи водата или играчката,както и сменяне на ролите при игра,което за мен е достатъчно да съм спокойна ,че не се оформя ясен лидер...даже понякога не мога да определя коя е водещата
ако можегх да ги разделям по за някой час,обаче ,бих се възползвала  ,само,че при нас е силно невъзможно,че дефакто само аз ги гледам,а таткото е 24/7 работещ
инъче осъзнах необходимостта,когато тази година за пръв път ми се искаше да пратя само едната на градина,но тя не пожела да иде без сестра си 

знаете ли за терапията с цветни растения на Бах?в много от постовете ,които прочетох може да помогне-за случаи на ревност,на болезнено привързване,на страх от провал....

Честно казано доста често ги разделяме,защото понякога в комбинация са ужасно палави и имат нужда да останат поотделно.Единия го оставяме при баба,дядо ама все се търсят.После като се видят се гушкат и пак започват да лудеят.Няма как,не можем да вървим срещу природата..колкото и отделни личности и характери да са,имат уникална връзка помежду си!

Я да се включа и аз ,аз също имам сестра близначка мога да ви кажа,че не сме се разделяли и не са ни делили никога е сега вече и двете сме семейни виждаме се през 2-3 дена някой път минават седмици,но за мамите където искат да си делят близнаците недейте,аз нищо че съм близначка си имам и други приятели това,че са заедно е много хубаво нещо

включвам се и аз. При моите близначки лидер е по-голямата, но не винаги. Има ситуации, в които малката я води. Нямаме изострена зависимост една от друга, както чета че има при някои, но знаете ли, това е нормално и не бива да ни тревожи. Ако искате моето мнение, то аз мисля, че по-малко трябва да се набъркваме във взаимоотношенията между близнаците и то тогава, когато има опасност от беля или битова злополука. По-скоро, трябва да ги поощряваме да си помагат и допълват, защото това което има единия, не е това което има другия. Аз лично се опитвам хем да въврят в една посока, хем да се изграждат като отделни личности.
В много случай обаче не успявам - природата е велика, близнаците - феномен ))
Струва ми се, че трябва по-спокойно да си ги гледаме и да бъдем внимателни, да бъдем добър коректив, когато се налага да се намесваме между тях ))

 

Нашите Злизначки (както ги нарича батко им) са бесотии страхотни, делила съм ги в градината при болест или подобна ситуация, сега вече са първокласнички в различни класове по наше желание и още по силно тяхно. Класните им стаи са една до друга, през междучасията "обединяват" двата класа и сега като са разделени започнаха да си общуват, допреди това не беше възможно - постоянен спор и ....
дори някога ги питам дали искат да ги съберем в един клас, но те в един глас зеят НЕЕЕЕЕЕЕ

Разделянето или не-разделянето за мен не решават нищо.
Аз спазвам един основен подход, откакто са се родили - никога не сме гледали на тях като на близначки, никога не сме очаквали да се държат като близначки и никога не сме търсили еднаквото или различното у тях; просто сме ги отглеждали като 2 абсолютно различни деца, с различни индивидуалности, вкусове и предпочитания и като 2 сестри, които по стечение на обстоятелствата са на една и съща възраст. Така самите те не се опитват да си влияят и да се налагат една на друга, както и държат околните да ги възприемат поотделно, но пък имат достатъчно приятелски отношения помежду си.

Разделям ги само когато спят.От новородени спят в отделни стаи.Ванеса много пла4е и буди брат си.
Така и той и аз не спя.Като сме поотделно аз прихождам  при единия и при другия.
Миналата седмица реших  да ги разделя за няколко 4аса с идеята да съм  само с единия и да свърша нещо.Е настана ад.След 4ас изпратих и другия при брат си и сестра си.
Прекарали са си 4удесно при баба и дядо за няколко 4аса

Аз съм за разделянето на близнаците.Никога не съм ги третирала като такива защото са много различни едната е по-ниска с кестенява права коса ,а другата по-висока руса и къдрава и просто забравям че са близначки. Но едната доминира над другата и това не може да се промени докато са заедно по цял ден, тя е и с повече самочувствие че знае и може всичко и че всичко трябва да става както тя иска, докато сестра и е свита все повтаря че не знае и не може нищо.
И ще дам пример доминиращата беше болна.Попитах сестра и искали на детска сама ,детето каза да . като се върна сияеше беше си изкарала страхотно без сестра и.
Незнам какво по показателно от това че трябва да ги разделя в училище

Много съм разсъждавала по въпроса с разделянето  до сега, сигурно и след време пак ще имам поводи за разсъждение по същия въпрос.
 Само ще споделя, че поводът за основните ми размисли беше , че Тервел се изолираше при сценични изяви до степен да докарва изцъклен студен поглед , до пълно вцепеняване, защото Кубрат е доминанта във връзката. Последните няколко месеца започнах да търся малки детайли в изявата на всеки един от тях и точно това да поощрявам за да дам нужното самочувствие на всеки и да подчертая пред другия успехите на изявилия се. Оказа се успешен подход и за момента работи. Например Тервел търси малки детайли и е съсредоточен, учи букви на път е да започне да чете , Кубрат пък смята превъзходно и двамата започнаха да си отдават дължимо уважение до степен Кубрат ако е затруднен да поиска помощ от Тервел за дадена буква , което преди изобщо не съществуваше.

При   моите  деца също няма лидер.Сменят се постоянно.За разделянето съм просто защото слушат повече ,когато са сами.Много по спокойни са и определено си изкарват добре.На градина ги разделям когато имам болно дете и няма проблем с нито една от двете.Там си имат различни приятели и децата определено не ги бъркат, нито пък учителките.Понякога си мисля,че на тях също им писва да са все двете.....

Писва им. Онзи ден дъщеря ми беше много разочарована, че и брат й щял да идва на площадката. Призна си, че иска да сме само двете. А се обичат безумно.

това няма общо с любовта. децата искат внимание само за тях, без конкурент наоколо и това е нормално