Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Не могат да гледат такова дете,ще решат,че е болно или с психически отклонения.
Или ще го подкарат с шамарите.

Ах, това хайванче. То бива рев, но чак до такава степен, че да разбие добросъседската граматика на пух и прах ...
Гледай собственото си дете и се радвай, че твоето не е от другите ревливи и непоносими деца. 

Като прочетох описаното от авторката реших, че става въпрос за моята госпожица. И тя е от изпадащите в истерии и тръщкащи се по всяко време за всяко нещо. И аз преди време се чудех какво ли си мислят съседите, но вече спрях да се съобразявам с хорското мнение. Така, както сина ми е кротък и уравновесен, така дъщеря ми е другата крайност, а ги гледам и възпитавам по абсолютно един и същ начин .

И аз смятам, че по скоро е до темперамент и характер на детето, не че възпитанието не е важно .

И аз се вмъкнах да проверя дали не става въпрос за моя син , който днес изяде един "пляс" заради подобно поведение. Социалните още не са ни навестявали. Детето ми не е болно или малтретирано но не познавам по-голям инат от него.

Днес, имаше събрание на входа,майката дойде с момиченцето си,хазяйката на апартамента в който живеят се оплака пред всички как не могла да спи от детенцето и скандалите им и как искала да им прекрати договора защото закъсняли с един месец от там се обади домоуправителката като каза че не са плащали за месец такси вход.Жената много се притесни извини се,детенцето не знам усети, че майка му видимо се притесни и като започна да плаче със силен глас,и от там хазяйката пак:" ето така е по цял ден и нощ не ги е срам какво е това семейство постоянно скандали итн.. нека гласуваме не може така търпях достатъчно итн .От там аз и още 2 майки (на по големи дечица)се застъпихме и я защитихме..стана скандал майката и момиченцето тръгнаха да се качват в асансьора аз тръгнах с тях за да и помогна защото момиченцето и много ревеше нито искаше да го гушкат нито да ходи с усилия се качихме ..спрях на нашия етаж,и казах да заповядат в нас за малко на гости тъкмо малката ще се запознае с мойто детенце,но тя не пожела да влезне казах и  да изчакат поне, да донеса водичка на детенцето изкарах дъщеря ми да се видят двете-тя веднага и подаде една плюшена играчка винаги си я носи с нея,изпи си водичката зарадва се на компанията и играчката,тогава аз попитах жената на колко годинки е и че често я чувам да плаче,майката каза,че от както са се насели тук било така но и по принцип си била по нервно детенце,каза ми също че често се местели заради съпруга и не уточни точно,каза също че работи и има 2 дни през седмицата да е с дъщеря си през останалото време я гледал мъжа и.Който не работи и доста си попийва това ми каза съпруга ми като се върна от събранието хазяйката му е казала,че първия месец като ходила да визма наема бил видимо пиян,и в хола имало празни бутилки от алкохол как и писнало от скандалите им,че мъжа и бил луд ..итн.Майката е доста подтиснат и свит човек,много притеснителна,но и беше приятно че разговаряме отпусна се и не трябваше да задавам куп въпроси тя сама захващаше разговора..споделяйки тези лични неща.На драго сърце и казах,че ако има нужда от нещо сме насреща дали аз или мъжа ми,че сме комший и трябва да се уважаваме и да си помагаме,тя се усмихна благодари ми и си тръгнаха.Не знам какво да мисля на хазяйки ли на кой да вярвам но знам едно живота е тежък и не всеки попада в добро семейство.Всички имаме периоди на скандали,нерви но е лошо когато децата се отглеждат в постоянна такава среда,незнам дали детенцето е просто по емоционално по принцип и е период който ще отмине както повечето майки тук споменахте и дадохте лични примери или просто му се отрзяват зле семейните отношения на родителите ,но ми стана мъчно защото няма как да помогна и ми стана мъчно защото запознавайки се със майката разбрах,че не и е хич лесно.

Стана ми мъчно за тази жена и детенцето й.

Жалко е наистина, има много такива семейства  .
Мама на малко Елфче важното е, че си осъществила контакт с жената, поне да знае че при нужда може да се обърне към някого

Да,поне с това мога да съм полезна хората от входа са много негативно настроени едва ли някой ще се отзове при нужда..двете жени които я защитиха се надявам и те да са на среща но не познават жената лично. Колко лоши сме станали хората не е истина,вчера на събранието я гледаха като проказана милата    все едни всички имат перфектните семейства и мъже..никой не го погледна от тази страна че тази жена се бори по някакъв начин.

Смяташ ,че това е адекватно поведение?   
Детето се тръшка,капризничи,а родителите ,вместо да се намесят Адекватно,се чудят как да го наградят за каприза му?!
За мен не само е неадекватно,но и напълно погрешно родителско поведение.

Лоши и ревливи деца не се раждат.Те стават такива вследствие "адекватното" гледане от ...лоши родители.Като под "лоши родители" визирам именно горното поведение.
Нормално е детето веднъж-два пъти да се тръшне,да изпадне в неистов рев,просто да установи докъде може да си го позволи.Не е нормално обаче това да се повтаря месеци и години....това вече е проблем на родителското възпитание.
Родителят е възрастният и той е този,който трябва да постави границите на детето.

По повод описаното дете в темата и поведението на майката ,определено имат нужда от психологическа помощ.Нито поведението на детето е нормално,нито реакциите на майката са адекватни.

Леле, много неприятно Явно средата е доста изнервена и детето реагира по този начин. Мисля, че много добре си направила

Ха-ха,искрено ме разсмя."Ревливи деца не се раждат".
Недей да си позволяваш такива определения като "лоши и неадекватни родители".
Защо си мислиш,че някой родител насила ще си усложнява живота,разплаквайки детето си?!

Ох,колко познато ми звучи всичко  На мен ми се случи сходно нещо.Когато малката стана на 2 се преместихме в друг град и друг апартамент.Кроткото ми дете изведнъж се превърна в постоянно крещящ и тръшкащ се звяр.Дали заради смяната на обстановката,дали заради бебешки пубертет или двете заедно,но имах чувството,че всички около нас ще полудеят.Постепенно с малко помощ намалихме кризите и взеха да стават все по-редки и по -слаби.Моят мъж също допринесе много,защото винаги беше до мен и ми помагаше и подкрепяше.Сега на моменти също може да се случи да се тръшне и повярвайте ми може да откара по час и повече като само крещи,реве и лежи по земята ако я оставя.За щастие намерих нашия подход и обикновенно всичко приключва с някакъв компромис и без драми.
Мога само бегло да си представям какво изживява горката жена,ако освен всичко няма и кой да и помогне-дали физически или просто с малко морална подкрепа и съвети.

Тук много, ама мноооого грешиш.
За ревливи имам предвид.

Ами,о.к.Мислете си ,че греша.И оставяйте децата да реват,щом такива са се родили....
Няма бебе обаче,което да реве от инат или само и само да ядосва родителите си.
Всеки плач си има причина!
И работа на родителя е да я открие и да задоволи моментната нужда на бебето.