Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Мерси. Ако имам време ще го гледам.
За мен бавачката трябва да изпълнява указанията на майката и толкова. Ако майката каже, че детето трябва да прави това, бавачката ще го изисква от детето.
Гърне, ядене, поведение и т.н. детето трябва да ги научи от родителите си.

Сега по темата, едно единсветно дете съм гледала да се тръшка в махалата, но това тръшкане беше породено от държанието на бабата/майката. Като започне да се тръшка веднага бабата казва - "не ме излагай, срам ме е" и тръгва да го дърпа или да му угажда.
Както съм забелязала, че всяко едно лошо държание от страна на детето е подкрепено от действие или бездействие от страна на родителя/настойника.

Сеса, бебето е на 8 м.

Andariel, въобще не съм споменавала, че детето ми плаче, защото съм го оставила само в стаята.
Той плаче, защото изисква от МЕН непрекъснато 100 % внимание, през цялото време, докато е буден.
Когато ММ се прибере от работа вечер и ги оставя за малко двамата, плачът постепенно намалява и накрая утихва. Само да вляза в стаята и бебето ме поглежда сърдито и се разплаква, защото очаква да го разнасям, а той вече е 9 кг., а пък аз не съм щангистка.

боботоо, ти не успя ли да разбереш, че нямаш дете, а имаш бебе?  
Моето е на почти пет. Залепено е за мен като гербова марка- мама, мама, мама. Иначе е самостоятелно и оправно дете, но е силно привързано към мен. Такъв е бил и баща му- не се е отделял от майка си до началото на първи клас. И? Не е пораснал висок, строен и самостоятелен ли? Напротив. Не бих лишавала детето си от нуждата му да бъде с мен и до мен.
Голямото ми дете е на 10. Рядко дава и да го целуваме вече. Било голямо. Само то като реши, тогава се гушка в нас.

Не помня да съм писала за оставяне самичко, но може и така да е. Може би просто се налага да приемаш, че твоето бебе, защото наистина е бебе, се нуждае от твоето внимание. По-точно не само твоето внимание, а изобщо от вниманието на възрастен, имайки предвид разказа ти за детето и баща му.

Касита, знам че имам бебе, а не дете. А ти не ми отговори дали твоите деца, като бебета са плакали по 15ч. ?
И дали трябваше да възпитавам 5 дневно бебе , като го оставям да си плаче на спокойствие колкото си иска? Понеже преди това ми обясни, че не съм възприела правилно ролята си на родител.

А иначе Тоши беше планирано и желано бебе и въобще никъде не съм споменала, че искам да го захвърля някъде , примерно в кошара или легло и да си гледам кефа. Проблема ми е че се притеснявам да го оставям за малко без да му обръщам специално внимание , защото следва истеричен рев, при все че съм на сантиметри от него и му приготвям храната.
Просто ми е жал, че плаче , а иначе не ми пречи и не ме дразни.
Това споделих и попитах дали има мами с бебета, които реагират по сходен начин и какво правят в такива случаи.

боботоо , моето беше такова ревливо. Оказа се, че е ревал от глад в началото.
Но успях да го науча да стои сам за малко, в началото мрънчеше, но свикна.
Внимание още иска, след като стана на година и половина започна да бъде по-самостоятелен.
Какво като ревне, защото ти не го гледаш в очите и не се правиш на маймуна? Все може да пореве за 10-на минути, докато ти си в тоалетната или вършиш нещо бързичко. Като приключиш пак ще му обърнеш внимание.

Не, моите деца не са плакали. Голямото не плачеше изобщо, малкото .... предусещах и не давах възможност да си разгърне белите дробове.
боботоо, ти май не разбираш иронията и самоиронията в постовете ми и ги четеш буквално и като критика. Не! Аз съм на твоя страна, така да се каже, просто те подкрепям и ти казвам: ти си такава майка, Тоши е такова дете, това сте вие. Какви са другите, как се гледат, не те касае. Няма да станете като тях. И нужно ли е? Тежко ти е, писахме ти с Котката Марта, защото така възприемаш ситуацията. Ето, тя смята, че нейното родителстване е абсолютно лесно, лежерно и леко, но приятели, виждайки я в дъщеря й, се хващат за главите, колко й е трудно. Разбра ли? Въпрос на постановка е и на приемане на ситуацията. Сега, да го оставиш Тоши да се дере, за да се научи, че ти няма да си с него 24/7 и защото иска да те вижда и да те ползва постоянно?  Не му е сега времето, разбираш ли? Зная, че ти тежи, но и на него му е тежко. Има време и да се оправяш без него и той без теб. Сега си се радвайте на скачеността. Тя с времето си отива.

Е,видя че тук има и такива случаи като вашия Най-важното е сега да престанеш да си мислиш че само твоето дете реве много.Моята беше така като бебе.нямаше отделяне от нея.По 2 дена не можех да си измия очите първите месеци.Искаше само мен.Ако я оставех на леглото сама,дори да съм в стаята-рев!Ако я сложа на шезлонг или люлка-рев!Искаше само мен,да я гушкам,да се гледаме,да сме заедно.Аз се бях изнервила защото както ти е ясно,това е невъзможно да не се мръдне дори до WC.то...После мааалко като поотрасна и проходи(преди годинката),като започнех да готвя,идваше,висваше ми на крака и започваше да реве с пълно гърло.Мразеше да готвя защото така нямаше внимание за нея поне 2 часа...Това ми беше доста труден период.И продължи година и половина Сега пак иска да си играем,но не иска да я прегръщам постоянно,нито да я целувам.Иска повече самостоятелност.Има моменти в които дори не вижда че ме няма в стаята.Така че стига си се филмирала,гледай си детето,гушкай го,не го оставяй да се дере защото ТАКА трябвало Няма да го разглезиш,нито да го изпуснеш откъм възпитание Мен никога майка и татко не са ме удряли.Много ме прегръщаха и целуваха.Даваха ми страшно много свобода!Ама много...Нито съм се друсала,само пробвах цигарите да видя какво е това,но така и не ми харесаха и не станах пушач.Не съм алкохоличка,нямах безразборни връзки.Имам стабилен 20 годишен брак,дете и добро образование.Та да знаеш,доброто отношение към детето още от бебе няма да го направи пройдоха(както тук постоянно се набива в главите на майките )

ОК, мацки благодаря ви за милите думи.

За мен самата идея за дисциплиниране на бебе и внимаване "да не ти се качи на главата" е неприемлива.

И за мен.Все едно се говори за дресура на животни Слава Богу моите родители бяха душички които никога не са разсъждавали авторитарно и никога не са робували на "дисциплината на всяка цена"

Моята на 5 още е такава лепка по-добре е, де, но си иска своето. Дори не мисля, че е привързаност толкова, просто Мис има нужда от внимание Но на 5 можеш и да отбиеш малко, до 3-3.5 нямаш особен избор.

Аз съм на 30 в момента. Незнам за повечето хора, но аз си спомням детските години, помня какво съм си мислил и какви са ми били мотивациите.

Спомням си истеричните моменти в които искам нещо и рева на пук, и си спомням моята майка как се е справяла с това. Не помня да съм ревал повече от няколко минутки. Цялата схема беше че се опитваше да ме разсмее, и веднъж разсмеех ли се, просто не бях способен да продължа да плача. Дали ще е смях, или просто ще ме разсее с нещо, всякак се получаваше.

Иначе и аз попаднах на тази тема заради съседи които плачат истерично. Но ще порастне, та ще поспре. Вече ходи на градина, и реве по-малко преди градина, и повече след градина, което значи че се социализира, и му е хубаво на градината. Ако съседите ви не го дават на градина поради една или друга причина, и имате добра комуникация с тях, това са ми препоръките.

Много ми е интересно след толкова години какво е развитието по случая? Четейки вашия коментар меко казано се изнервих. Аз лично и тогава и сега бих Ви казала да си гледате работата и да не се бъркате в живота на хората. Пиша това съобщение в 4:00 сутринта след 2 часова истерия на сина ми, която няма обяснение. Влязох да почета за пореден път, но определено няма причина за подобно поведение. Абсолютен инат.
Със сигурност не би ми станало приятно да видя социалните на вратата си по сигнал на съсед, че малтретирам детето си само защото е в подобен период. Честно казано съседи като Вас хич да не ми го играят моралисти, защото сте пълни нахалници. Щом нямате подобен характер дете няма как да влезете в положение на майки като нас.
Така че моя съвет към всички като Вас е да не съдите книгата по корицата и да си гледате вашата паничка.

Предпоследният коментар е уникален: пращайте си детето на градина, за да не дразни съседите