Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Ами то едно време незнам за какво имаше да се тръшкаме толкова като то на практика нямаше нищо Никакви изкушения за децата-играчки,техники,интернети,дрехи и  тн и т.н.....
Каквото се е предлагало на пазара малко или много всикчи работещи родители са могли да купят,оттам нататък сме се спасявали кой както може
А сега как да не мрънкат децата и как няма да се тръшкат и да се инатят като са заобиколени на всеки метър с неща,които искат и искат и искат.....играчки от пиле мляко,макдоналдси,таблети,всякакви глезотии,дразнят се едно от друго още в най-ранна възраст и за мен тези неща са страшно големи провокатори...
Ето от тази гледна точка на нашите едно време им беше адски лесно гледането

Да не забравяме че и рекламите са големи провокатори.А в магазините всички детски изкушения са наредени до касите и на ниските стелажи...Как да не искат,как да не се тръшкат децата...

Точно за това говоря
"Проблемите" на всичките дечица на познатите ми приятели,роднини,колеги са свързани само и единствено с бленуване,сънуване,изнудване,тръшкане,инатене и скимтене почти ЕЖЕДНЕВНО за всевъзможни джаджи,играчки,дрешки,телефони,таблети.....Просто незнам как се оправят тези хора,но има време да разбера живот и здраве...

Ние сме в такъв период от доста време насам.Ужасно е.Дребната се тръшка поне по веднъж на ден за "изненада"...Изнудвада- така бих го нарекла Пак добре де,че беше стигнала до два пъти тръшкане за изненади.А в супермаркета направо полудява...Дано при вас е по- лек този период...

В супермаркета се разбираме прекрасно с моя син.
Вече даже свикна да ми носи по 1 нещо за него.
Обаче!
Истериите са за къде къде по-невъзможни неща!
Не иска да се прибира, целият е мокър, аз съм с торбите и е късно.
Защо автобуса не е бял...
Иска при баба, а тя е на работа този ден.

С две думи - винаги ще намерят а какво да се тръшкат, ако не е за вещи ще е за друго.

Аз си мислех, че сме миналия бебешкия пубертет, сега е на 4. Той от 2 годишен се тръшкаше, но по едно време се укроти. Сега от 2 месеца пак. Аз го отдавам и на това, че доста боледува тая зима, 3 пъти един след друг с много висока температура. Като беше по-малък, ако се удареше въобще не ревеше. Днес се заръшка и както си мяташе краката се удари в парното, и такъв кански вик наддаде, че аз онемях, крещеше все едно някой го коля...докато съседа не започна да тропа. Вече незнам как да се оправям. Не го глезя, има и да и не, даже се чудя дали не е прекалено мнг не-то, защото днес ми каза, че му омрзнало да му се караме. Дано да е преиод, защото почвам да се притеснявам вече.

Влизам с пресен пример:

Просто се е научила, че се страхувате от истериите й, и че ако се тръшка достатъчно мощно, ще стане на нейната. Освен това ви тества, децата имат нужда от граници, дават им сигурност. Когато нямат устои, се чувстват в безтегловност, и това усилва изблиците им.

Освен че вие сте виновни, друго няма какво да кажа. Примери като твоя искрено ме ядосват.
Прощавай, не е лично към теб, но сами сте докарали истерията на детето. Можела е да не се състои.

Ох,де да беше така просто да скръцнем със зъби и хоп,детето да млъкне.Писала съм тук докъде е стигала.Още от 6-7 месечна започна да се събужда с рев който за минути ставаше истеричен.Реве без да се буди и така до 2 часа.После времето за този рев намаля.Кофти е че ако е силно афектирана,посинява и престава да диша.Припада.Затова с годините ни е страх да я оставяме да се дере дълго.Тушираме веднага.Но последната година тя явно разбра и осъзна това.И вече го използва.Скоро от рев стигнахме до спешен кабинет.Съвети всякакви получаваме,но когато в ръцете ти детето се свлече,друго започваш да мислиш.Повярвай,страха е ужасен.

Ти пък му кажи, че ти е омръзнало да ти се тръшка! Омръзнало му било...

Защо?

Защо?!

Защо???

Абе хора... вие осъзнавате ли какво правите от това дете? Правите чудовище! Ревнала била, дай да й дадем каквото иска. Ми ето защо ви реве - защото така се получават разни хубави неща у вас. Детето има нужда от един хубав пердах и никакви нови играчки един месец. На този етап не виждам как по-лек подход ще помогне. Много сте я разглезили. Мразела ви била, да сте се махали... па махнете се, да я видим какво ще прави без вас. Лигава работа. Но като й позволявате, как няма да ви говори така? Заслужили сте си го - като я лишавате от възпитание, тя ще ви лиши от нормално поведение и отношение.
Ако родителят от началото знае какво прави и не разглезва детето си до безобразие от типа на "страх ме е от нервните й кризи" (голямата работа, че се тръшка... да ви имам проблемите), може никога да не удари детето си и пак последното да стане читав човек. Но като направиш от детето си разглезена лигла, друг начин да поправиш нанесената вреда няма. То ми е ясно, че вие нищо няма да направите по въпроса, факт е, че се е стигнало дотук и вместо да вземете ситуацията в ръце, вие треперите пред 3-годишно да не вземе да ревне, че сигурно светът ще свърши

Виждам по-надолу, че пишете, че посинявала и преставала да диша. Никой... повтарям: Никой... не е умрял от тръшкане. Има много деца, които реагират така. И знаеш ли как им минава? Като излезеш от стаята и няма пред кого да се тръшкат! Повярвай ми, детето няма да остане да лежи на пода и да умре от липса на въздух. Спокойно. Още преди да "припадне", излез от стаята и изобщо не се връщай. Ако почне да истерясва и да ви чупи нещата, трябва да яде бой. Няма друг начин да се оправи вече развалено (сиреч разглезено) отвсякъде дете.

Аз съм много против шамарите, но ако възпитаваш вместо да биеш. Ако не възпитаваш, правиш чудовище и накрая само шамари могат да го оправят... и то до определен момент. След него вече и шамари не помагат.

 Който не е виждал детето си да спира да диша т.е. да припада от рев, той не може да разбере bubka:) .  Нарича се захласване или афективно респираторен пристъп. Аз съм имала "удоволствието" да го изпитам с едното си дете между 9м. и 3,5 годишна възраст около 10-ина пъти и вярвайте това е нещо, което оставя спомен за цял живот- сякаш виждаш как детето ти умира в ръцете ти. Първо посинява, после пребледнява и просто се отпуска и това сякаш е края. Така че по-полека с обвиненията, че те са си виновни. Много добре разбирам bubka:) и също толкова добре разбирам Jesus... , защото позицията ѝ е добре аргументирана и донякъде съвпада с моите виждания за възпитанието. Но, има едно голямо НО, както следването на детето и неговите желания напълно е утопия, така и с налагането на родителската воля "за негово добро" има доста подводни камъни, които се появяват понякога в момента, а понякога в близкото и по- далечно бъдеще и не са точно в негова полза. Но едно е сигурно, както вече се каза в темата - да бъдеш родител значи да ходиш по много тънко въже.

Аз, за щастие, съм нямала подобни проблеми с дъщеря ми- никога не се е тръшкала за каквото и да е, нито пък реве, като й откажа нещо, мърмори си, пробва се с "моля те, моля те, моля те" няколко пъти и като види, че не става, млъква. Но това, което miramar и  bubka:) описват е страшно - дано бързо отминат тези етапи Представям си какво е, гледайки в такова състояние детето....

Да,става точно това което описваш и ти!Обаче при нас се е случвало много повече пъти...В началото захласването и припадането ставаха само пред мен докато мъжа ми е на работа.Като му разказвах,не ми вярваше,даваше ми съвети като тези на Jesus....Докато преди година това не се случи пред очите му.Оттогава страха му е огромен.При последния случай скоро,гледайки детето си така отпуснато и недишащо,изпаднах с странно състояние.Сякаш се гледах отстрани как се мъча да накарам щерката да диша.Как й говоря...Беше странно и плашещо.Никога няма да забравя това усещане.


*Biskvitka*,на никого не го пожелавам

Малкото ми дете се захласва. Прави го дори и сега на почти петилетка.
Поради тази причина сме винаги нащрек, не задаваме поводи за превъзбуда и излишен инат и нерви.