Майката на едно от децата в групата на сина ми в детската беше уникален пример. Дъщеря й не искаше да ходи на градина и редовно им правеше сцени сутрин, дори в самата градина докато не си тръгне майката, ако си тръгне де. Често след ревове в детската, майката взимаше дъщеря си (говорим за подготвителна група, да не помисли някой, че става дума за 2 годишни ) и я прибираше вкъщи И после ми обясняваше как детето знаело, че ако реве много, ще го приберат вкъщи и затова го правела... Добре де, като осъзнава каква манипулация се разиграва, защо не научи детето, че ако реве това няма да доведе до прибиране вкъщи?? Като си тръгне след като остави малката там, например. Защо му съсипва психиката като го учи да се дере ежедневно за нещо, за което децата от години са спрели да плачат? Защо изобщо води това дете на градина, като е повече от ясно, че всяко дете ще избере вкъщи, ако му се даде възможност да избира дали иска вкъщи или на градина Безсмислено е да водиш на градина дете с уговорката, че ако ревне като влезе в детската, ще се приберете вкъщи. Ми аз да съм, и аз ще ревна, за да си седя вкъщи, ако има кой да ме лигави така. О, спомних си нещо уникално. Детето истерясва по незнайни причини, вечер късно, прибират се отнякъде с родителите, в даден момент то спира да реве, пие сокче или нещо от сорта, и майката пита "да не би да се сърдиш на мама и тати, че се прибират вечер късно и затова да не слушаш сега" И то, чуло недочуло думичката "сърдиш", вика да, и майка му приема това насериозно Като говорим за излишно усложняване на живота, не мога да подмина хората, които втълпяват на децата си глупости и им дават идеи под формата на въпроси. "Да не би да се сърдиш на тати, че е останал до късно на работа и затова да удряш братчето си" Браво бе, мамо, как се сети! Или "ми той ме заведе до магазина и искаше да му купя бонбони и после ги искаше преди вечеря и аз какво да правя". Каквото искаш, излишна си и бездруго.