Публикувана: 1 дек. 2011, 14:31 ч.
Последно мнение: 13 май 2023, 20:48 ч.

Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

68 757
239
1

1
...
12
13
14
...
16
Всички

# 180 9 май 2014, 15:21 ч.

Мнения: 10 547

Хехе, боботоо, благодаря.
Сега, ще започна отдалече. Възрастта до три години е най-благодатната в живота на човек. Това е възрастта, когато човешкият мозък е способен да поеме възможно най-голям обем информация, да я обработи и да извлече ползи от нея, не само необходими, но и основополагащи за по нататъшното му развитие.
Има ли глезени бебета? Какво изобщо означава това? Кога започва възпитанието и къде се преплитат правила и възпитание, дисциплина и възпитание? Къде е тънката граница между любящото и "деспотичното" родителство? Какво може, разбира, очаква от нас и ние от него едно осеммесечно бебе? Като отговорим на всички тези въпроси, ще ти дам нееднозначен отговор на въпроса, полага ли му се по право на едно бебе 24/7 вниманието на вас, неговите родители и другите възрастни.
Т.е. съвет не се наемам да ти давам. Крути мерки и бебе в едно изречение не приемам. Само ще ти кажа, че от тази възраст горе-долу в социален план настъпва една сериозна промяна в сравнение с предишни периоди- емоциите придобиват социален характер; детето "се отваря" навън и търси контакт само! Ти си прецени дали тук и сега да го поставяш "в изолация". Simple Smile

# 181 9 май 2014, 15:49 ч.

Мнения: 33

Цитат на: Jesus... в пн, 21 апр 2014, 20:05

Цитат на: sara_mhe в пн, 21 апр 2014, 01:46

даже се чудя дали не е прекалено мнг не-то, защото днес ми каза, че му омрзнало да му се караме

Ти пък му кажи, че ти е омръзнало да ти се тръшка! Омръзнало му било...

A, да не мислиш, че не му казвам, аз като кажа не, е не. Обаче е друг въпрос какво му достига до гънките и за колко време. Има голяма разлика между истериите на терибъл 2 и тия като на моя 4- годишен, той си мисли, че е шефа. Даже и на улицата, тръшка се, дърпа ми дрехите, ама няма играчка и това е. Срам не срам търпя, влача, вдигам, но не удрям. За обяснения и дума не може да става в това състояние, няма да те чуе. Обикновено става като е уморен към 2-3 следобяд. Абе лесно се дават съвети на чужд гръб, това го разбрах.

# 182 9 май 2014, 20:52 ч.

Мнения: 818

Цитат на: боботоо в пт, 09 май 2014, 12:34

Jesus и Касита, забелязах, че давате много хубави съвети и примери, за което съм ви благодарна. Имам въпрос , понеже не знам синът ми като е на 8 месеца доколко разбира или не разбира какво се случва. Както вече писах той беше с много продължителни колики и затова доста го носехме на ръце и явно вече свикна с това и смята , че му се полага по право. Mr. Green

Та на тази възраст този рев за непрекъснато внимание доколко е осъзнат ? Да го оставям ли да си поревава, за да свикне с това, че не може 24 ч. да му се обръща внимание. Ако беше поне на 1 г. щях вече да съм приложила по-крути мерки, и да му надделея над ината, ама той е още почти бебе и затова не знам как да постъпя.
Моля за конкретен съвет, ще съм ви много задължена. bouquet

По-скоро му обръщай внимание по други начини, не чрез носене на ръце. Но да го оставяш да реве на 8 месеца не е добра идея. През последните няколко месеца той си създава представа за това какво се случва и какво да очаква. Хубаво е да му се обръща внимание, за да знае, че не е оставен сам. Той няма да го възприеме като "оставен съм сам", но чувството ще е еквивалентно. Обръщай му внимание като си играеш с него, докато лежи някъде - в креватчето, на друго легло, на пода, където и да е. Дръж играчка, към която проявява интерес, над главата му и му давай да я докосва. Дай му да пълзи по пода в кухнята, докато си там и готвиш. Върши си работата вкъщи така, че той да е до теб, но не в ръцете ти. Не е нужно да му обръщаш внимание постоянно. Готви си, мотай се в кухнята, той също ще е там, ще те вижда. Вместо да го вземеш на ръце, може да го погъделичкаш, да му пипаш крачетата и ръчичките, да му говориш мило, да му пееш. Накратко - добре е да получава внимание, но можеш да смениш начина, по който получава внимание.

# 183 10 май 2014, 11:59 ч.

Мнения: 1 276

Ами ние си прекарваме повечето време в кухнята, той е на диванчето, там са му и играчките, но скоро почна сам да сяда и се притеснихме да не падне от дивана. Купихме му кошара - е не е истина какъв рев и какво виене на умряло беше, докато стоя в кошарата. Той и в леглото си реве, ако е буден. Затова се приспиваме на ръце и после в леглото. Кошарата, явно не е добър вариант, макар че винаги при него в стаята има човек, говорим му, показваме играчки, но самия факт, че е в кошарата го изнервя. Оставях го за малко в леглото му, за да посетя тоалетна или да измия набързо бутилки и бурканчета - същата работа, рев и писъци. Пробвах в кухнята - той на шезлонга на пода, аз му правя пюрето, пак същото -рев. Затова питах доколко да го оставям да плаче, досега не е оставян повече от 5 минути.

# 184 10 май 2014, 14:55 ч.

Плевен
Мнения: 1 616

Според мен пусни детето на земята,защо ти е кошарата.След като те е страх да го оставяш на дивана без надзор просто го сложи на земята на някое меко одеало.Сложи му и играчките до него.Аз така правех,от 4-ия месец синът ми пребивава на земята на меко одяло с куп играчки за да му е интересно.аз задължително съм в стаята,т.е,той е при мен независимо къде стоя,дали в кухнята за да готвя и чистя,дали в спалнята.Започна да пълзи на 6 месеца и беше абсурд да го слагам на легло или диван.И сам идваше при мен независимо къде съм,и в банята при мен,и в тоалетната с мен.Какъв е тоя зор да оставяте децата от бебета сами в стаята без човек цял ден.Кой нормален човек би стоял цял ден сам в стая,при положение че има и други хора в къщата и в другите стаи.Аз не бих се откзала доброволно от контакт със живи хора за сметка на "мъртви"играчки.Децата иамт нужда от социален контакт,и то най-вече с мама,съвсем нормално е да иска да има човек до него.Моят син е на 2,4 месеца,сам в стая до сега не е стоял повече от 1 минута,винаги се движи след нас,където и да се намираме.И изобщо не ми изглежда странно това

# 185 10 май 2014, 20:48 ч.

Мнения: 818

Цитат на: tani80s в сб, 10 май 2014, 14:55

Според мен пусни детето на земята,защо ти е кошарата

Тъкмо щях да напиша същото. Реве като е в кошара, шезлонг, легло и прочее местенца, значи го оставяш на земята и проблемът е решен. Това с одеялото е добра идея, не съм се замисляла. Аз позволявах на моите да си лазят необезпокоявани където искат, по пода, по земята навън, навсякъде, та не съм слагала одеяла, но ако имаш притеснения, решението е перфектно. Вярно, че в кошарата, леглото и шезлонга му е ограничено пространството на движение и контакта с теб, а на земята няма никакъв проблем - иска нещо, отива до него.

# 186 10 май 2014, 20:51 ч.

Мнения: X

Лично одеяло или дори малък килим не бих сложила под лазещо дете ,защото килимът е подвижен и може да причини спъване ,омотаване или падане. Има си широки кошари за игра за под с меки постелки, които са завързани за решетките и не позволяват нараняване.

# 187 10 май 2014, 21:12 ч.

Плевен
Мнения: 1 616

Одяло бях сложила заради това че точно тогава се учеше да се изправя по мебелите и се пускаше с едната ръка за да си играе и падне на земята.Иначе ние в къщи сме с ламинат и килим от тези старите,големите с ресни накрая.Ако сложа одялото директно върху ламината се пързаляше,да.

# 188 10 май 2014, 21:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: tani80s в сб, 10 май 2014, 21:12

У нас беше теракота и ламинат /паркет ,но ползвахме освен проходилка и кошара за игра в хола.
Важното е да свикне да не е на ръце, нали?

# 189 11 май 2014, 10:23 ч.

Мнения: 1 276

Не съм го оставяла директно на пода, защото той е есенно-зимно бебе и макар, че в къщи беше около 20 градуса, ме беше страх да не изстине. Днес ще пробвам да го оставя на пода, пък да видим какво ще стане. Имам усещането, че в кошарата плаче защото е поставен много ниско до земята, а ние сме на високо и той се чувства некомфортно от това. Наблюденията ми са от това - като го сложа в шезлонг на пода плаче, обаче на терасата имаме т.н. работна маса и там като сложа шезлонга той ми е почти на нивото, та там Тоши не плаче. Възможно е и да е , защото на терасата е по-интересно отколкото в стаята, вижда дървета и автомобили-живеем на булевард . Даже свикна с шума на улицата и понякога го оставям да спи в количката на терасата, събужда се обаче от човешка реч.
Марина, не съм казала ,че имам зор да го оставям сам, даже той досега не е оставян повече от 2-3 мин. , първите 3 месеца не си миех лицето всеки ден, а зъбите само вечер след като Тоши заспи. Така че не е оставян сам, да де ама като му приготвям храната и не го гледам в очите, той се сърди и плаче. Всъщност вече свикнах с това, но не обичам да го гледам как плаче със сълзички, когато за минута не му обръщам персонално внимание. Та затова питам мамите за съвет, защото не съм специалист, не съм отгледала няколко бебета - Тоши ми е първото .

# 190 11 май 2014, 10:37 ч.

Плевен
Мнения: 1 616

Моето се роди декември и проходи октомври в студа.В къщи по чорапи.Не съм се притеснявала че ще изстине никога,облечен е бил винаги колкото мен.И сега по улиците е така.От март е без шапка навън,но гледам има още майки които слагат шапки на децата си(не са бебета вече).Та според мен българина се страхува от две неща:да не се мине,и да не изстине.Винаги съм гледала да не го навличам,и да е облечен колкото мен,той сега дори като му е топло се съблича,а като го обличам си крие ръцете и не дава.

# 191 11 май 2014, 12:26 ч.

Мнения: 10 547

Виж, боботоо, Тоши проблеми няма. Той, напълно убедена съм, е невероятно щастливо дете- обгрижвано, носено, забавлявано. Проблем има майка му. И този проблем е, че тя не е разбрала и едва ли някого ще разбере "правилно" ролята си и още от самото раждане на Тоши, е започнала да я играе "погрешно". Обаче и тя, майка му не е виновна. Вероятно просто си е такава- характер и особеност на индивида, които пряко се отразяват на представата, усещането и изпълнението на функцията майчинство.
Сега, боботоо , ти вероятно гледаш някакви жени- майки, чиито деца седят мирно, кротко и безропотно в количките си, рядко плачат, рядко се дразнят, много слушкат и много папкат. Обаче не всички са такива. Не може всички да са дечица от рекламите, нито маминките им да бъдат като от учебник извадени.

# 192 11 май 2014, 13:21 ч.

Мнения: 1 276

Касита, правилно си написала, че и майка му на Тоши не е виновна. Имаме си в къщи баба - свеки и то телец, обича да се налага, та тя го носеше въпреки ,че и бях забранила. Оставях го да си поплаче няколко минути и обяснявах да не се носи бебето на ръце, ама все едно говоря на радиото. Та ми се наложи , за да могат останалите в къщи да си спинкат спокойно - аз да нося бебето непрекъснато. Не че се оправдавам, и аз съм виновна, ама никога не е късно за превъзпитание.
Та сега на последните новости - сложих го на едно одеало в кухнята на пода и започна истеричен рев. Седнах на пода ,сложих го и той да седне, оставих му играчките и всичко беше ОК. Само като станах и отново истерия. Излязох от стаята и след няколко минути престой само с баща му и шума утихна. Като влязох отново , само като ме видя и пак вой. Така че явно ще има крути мерки- ще си реве колкото иска и аз ще си върша работата. Не мисля че се чувства самотен и изоставен, защото в стаята при него винаги има хора. Просто трябва да разбере ,че няма да му се обръща непрекъснато внимание. Обичам си детето, но няма да му позволя да ми се качи на главата .
Касита, много харесвам Сизър Милан-Говорещия с кучета. Laughing

Има едно много хубаво риалити -Бавачките - от там ми стана ясно, че въвеждането на каквито и да било правила при децата е съпроводено с рев. Просто ще ми трябва седмица предполагам, за да се оправят нещата. Не искам , детето ми да си прави каквото си поиска, защото мисли че ще надделее с плач.

Последна редакция: нд, 11 май 2014, 13:34 от боботоо

# 193 11 май 2014, 13:24 ч.

Мнения: 1 276

Марина, аз никога не съм навличала детето. Винаги е облечен като мен. Баба му се опитваше да се наложи, че зимата след къпане на косата трябва да му се слага шапка - е не успя. Зимата беше облечен с боди без ръкав и тънко костюмче, без шапки и пуловери. Сега като го разхождам пак е така, не прекалявам с дрехите. Малко ме притеснява че като се надига от пода и после падне и главата му дрънчи на земята, ама ще го преживея. Joy

# 194 11 май 2014, 14:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Котката Марта в пн, 21 апр 2014, 10:19

Просто се е научила, че се страхувате от истериите й, и че ако се тръшка достатъчно мощно, ще стане на нейната. Освен това ви тества, децата имат нужда от граници, дават им сигурност. Когато нямат устои, се чувстват в безтегловност, и това усилва изблиците им.
[/quote

Все по-малко смислена ми се струва тази версия като принципно положение (не е към теб, просто ти я споменаваш). Зная, че е много популярна сред част от психолозите, но според мен не тук заровено кучето. Не съм убедена, че малките деца живеят с идеята да тестват родителите си и границите. Дори смятам, че това възрастните го вменяват на децата и се действа спрямо децата като към врагове, които трябва да бъдат пречупени. Игра на "кой кара влака". За мен това е порочна практика, порочна идея. Според мен нещо друго се случва, или по-скоро някакви други неща играят роля, но какви? Да, има лек момент с пробването и границите, но не и чак в такава степен. Peace

Препоръчани теми

Мнения за Д-р Надя Станчева, стоматолог Ситидент

цирей и масло от чаено дърво

Коларгол капки - кръв в носа

Изчистване на енергийно поле...кой, как и къде?

Причина:

Причина: