загубих моето малко ангелче

svetl@ знам че всички ми мислят само доброто, но аз предпочитам да ме оставят на мира... те очакват  прекалено много от мен поне в този момент.

Leidi_06 всичко ще се нареди с времето си...постепенно изгарящата болка, ще се превърне просто в една болка и празнота. Нашето детенце беше на 44 дена когато почина и аз чух същите думи от собствения си мъж, как ще си имаме друго дете, че по-добре е станало така отколкото да живее с увреждания и т.н. Дори не ми позволи да си го вземем и да си го погребем, за което цял живот ще се обвинявам, но това е друг въпрос. Аз също недоумявах как може да говори така, той също е родител като мен, но с времето осъзнах че него не по-малко го е боляло от мен, просто не го е показвал, защото единия трябва да е по-силен и когато аз падна той трябва да е до мен да ме изправи. Сега единственото което може да направиш е да плачеш винаги когато ти се плаче, не задържай нищо в себе си, ако мислиш че не ти се говори за случилото се с никой около теб, говори с нас, но говори и знам колко е трудно но гледай да не оставаш сама. В деня в който ми казаха че детето ми няма шанс да оцелее и не се знае колко ще живее, думите на моята майка бяха "тя е твоето малко момиченце, но ти си моето малко момиче и мен ме боли двойно и заради теб и заради нея и ми трябваш тук при мен силна и здрава", това бяха думите за които се хванах и реших че трябва да се боря и нямам право да се предавам. Дори сега най-добрата ми приятелка също чака всеки момент своето бебе и знам как и двете си представяхме как нашите момиченца също ще бъдат приятелки. Всеки ден се събуждам с мисълта как ще взема нейното момиченце в ръцете си без да се разплача и да искам да побегна, но нямам право защото знам че ще помрача нейното щастие. Трудно е миличка, много трудно, но ти сама намери онази сила в себе си с която ще стиснеш зъби и ще продължиш напред 

Мила Лейди, и аз като теб смятах(и още го мисля), че никой не разбра моята болка. Години минаха, цели 16 и все още майка ми ме дразни понякога като каже "забрави вече, имаш две деца". Да имам две живи и здрави деца, но имам и едно което не можах да гушна, но ще нося винаги в сърцето си. Години след моя черен 15.09.1995 милата ми майка ми сподели, че много и било мъчно за детенцето, но е плакала от притеснение за мен. Сега като майка я разбирам, но тогава бях сърдита на целия свят, в църква също спрях да влизам-и на Него бях сърдита. Навън също не излизах, защото живея в малък град и всеки е компетентен по всичко.
Така че мила сестричке по съдба, изживей болката си без да я таиш в себе си. Прегръщам те.

Кога ще спре да боли толкова??? Днес влязох в една църква и запалих свещ за моят малък нероден ангел, не можах да сдържа сълзите си...Господи защо ми го взе толкова рано??? 
 

Боже ! Върни
ни някой от небето .... да прекараме един ден с този човек,един час,
само още веднъж, за последен път.... да му дадем една последна
прегръдка, една последна целувка и да успеем да кажем Сбогом или да чуем
гласа му отново... Дай ни още една възможност да кажем, че го обичаме!





Почивай в мир ангелче мое!

Миличка много ми е мъчно за теб     Аз още и още като отида в църква да запаля свещичка си поплаквам, това е нещо напълно нормално.  те силно !!!

Мила leidi_06 всяка една от нас разбира болката ти. Аз загубих моите бебки в 32 г.с, напълно здрави! Тежко ми беше и още ми е тежко, защото това никога няма да се забрави, просто времето ще притъпи болката ти. Но ти сама трябва да си помогнеш, сама трябва да излезеш от пропастта в която си в момента и да си дадеш сили за да продължиш напред. Защото времето сега спира, но живота продължава. Пожелавам ти от цялото си сърце в най-скоро време да погледнеш на живота по друг начин и скоро да бъдеш мама, но не на ангелче!

Благодаря за добрите думи F.a.t.e.. Болката която изпитвам наистина е голяма, не знам дали изобщо някога ще мога да превъзмогна тази загуба. Не минава ден в който да не се питам защо на мен ми се случи, с какво заслужих това, в мен ли е вината??? Въпроси които страшно много ме измъчват и на които нямам отговор. Дори и на най-големия си враг не пожелавам тази болка,,,За мен времето спря със загубата на моето малко бебче... 

Съжалявам за кошмара, който си преживяла!  Загубата на дете е болка, която никога не отминава напълно, но времето поне мъничко я отслабва и ти се научаваш да живееш със нея. Знай, че не си сама 

Никога няма да можеш да я превъзмогнеш, просто ще се научиш да живееш с нея, както всяка една от нас ... Нямаме друг избор! Аз не спирам да мисля за това и никога няма да спра, защото тези деца бяха част от мен ... няма как за ги забравя! Но както ти казах, живота продължава, ние сме млади ... а аз искам да греба от живота с пълни шепи - дори и да се препъвам, да падам и ставам ... искам да продължа, защото както се пееше в една песен "Само един живот живеем!" Кураж мила, просто времето ще претъпи болката ти ... още е много рано, но хубаво да говориш, да плачеш и да споделяш. Аз точно тук намерих отеха и сили да продължа - знам, че и ти ще го направиш!

Мила съжалявам за загубата ти...недей да се сърдиш на близките си те правят това което могат за да ти помогнат, те те обичат и искат да си добре...моето бебенце се роди мъртво един ден преди термина си и тази седмица ще станат 3 месеца...първото нещо което приятелят ми ми каза когато се събудих след упойката беше, че бебенцата стават ангелчета и че нашето момиченце сега е ангелче...не че тогава това ми помогна но сега осъзнавам, че е искал да ме успокой и да се почувствам по добре...за болката тя наистина не минава, но става по лесно с времето...мога да ти кажа какво ми помогна на мен да не откача и да се срина психически, реших че щом искам да имам деца те заслужават майка на 100%, а не развалина...иска ми се да мисля, че това е причината да успея да се възстановя толкова бързо въпреки усложненията...надявам се и ти бързо да се оправиш и да видиш светлината в края на тунела...

Ro6li4ka 
Много сила ти пожелавам мило майче, ти ще бъдеш майка на 100%. Искренно ти пожелавам да станеш мама на прекрасно живо и здраво бебче   

svetl@  благодаря ти много и аз наистина се надявам скоро да се радвам на бебче...

ro6li4ka Съжалявам и аз за загубата ти ... прочетох и наистина много, много съжалявам ... но в най-скоро време ти пожелавам подписа ми  Ние след третия месец започнахме опитите, просто не исках да чакам повеече ... Пожелавам на всяка мама тук, загубила най-святото си ... скоро време да гушка живо и здраво бебенце 

Не знам как бих се справила без подкрепата на мамите от този форум. Благодаря ви от все сърце за подкрепата която ми давате  Много ми е мъчно, но поне знам , че има хора които знаят какво преживявам и с които мога да споделя. Чета коментарите с най-прекрасните пожелания за бебенца, и си мисля за моето ангелче  , дали ще имам някога щастието да бъда майка??? ДА гушкам и аз една малко човече  Снощи сънувах, че съм бременна и за момент пак бях толкова щастлива, но само за момент....защото дори в съня си не можах да получа това, което желая- БЕБЕ...сънят ми се оказа най-лошия ми кошмар, бебче не се роди и пак се оказах с празни ръце, разкъсано сърце и очи пълни със сулзи  .... Вече не искам и да заспя